Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Как исках, със „добре дошъл“,
на прага дървен да те срещна,
от раменете тихата обида
като раница да махна.
Въздишката дълбока да откъсна,
подобно трън, забит в душата.
Да ми разкажеш, искам,
за момчето с русите къдрици,
което с плюшеното мече,
разказваше на детството мечтите.
И как под одеалото с фенерче,
впускаше се в битки със злодеи,
и как, във боя станал победител,
се унасяше в прегръдката на феи.
И исках, там, до тебе да приседна,
отвън, край дървената стълба,
където тичал си, възседнал пръчка
и плакал над ожулените длани.
И искам нежно да целуна тези рани.
Да слушам, за младежа в униформа,
последвал пътя на сърцето,
преметнал автомат през рамо —
от кървави следи как пари.
Как с обич е създал детето,
сред прах, отломки и пожари…
Да слушам и да плача с тебе,
сълзите във пелин да се превърнат,
а ние с тебе жадно да отпием.
И искам с миро да измия
болката през всичките години.
… Да видя този мъж, раздаващ
без остатък обичта, да каже
как за втори път открил живота,
е намерил вяра във децата…
Как смисъл в изкуството открил е,
и трудно ли е да погледнеш Господ?
И как, успява тази обич
към цветенцето малко да запази
и влюбения взор на птиците,
отлитащи към алените залези,
да види…
Свалила тежестта от плещите,
събирам съчки…
Нека,
лумне огънят в огнище,
разпалено от спомени и бъдеще.
И топла питка да разчупя,
ухаеща на ръж и изорана нива,
а две очи молитва да шептят
за теб.
Без думи говори ми.
А когато вечерта погали ни
със кадифените си пръсти,
и блеснат сребърни шевици
на луна по роклята извезана
Със козяк и със черга
да те завия, стопля…
Ще ти налея
вино в чашата от лято.
При тебе обич, искам да притихна.
Да сещам, как бълнуваш с устни,
нагорчали от тръпчива сладост.
Да тръгнем заедно, натам,
от където всичко е започнало.
За да се завърнем заедно.