Мария Илиева
Кондукторът на чувствата

Като капки от дъжд

                        мъгливи,

                                горчиви

сълзите ромолят във нощта.

Спомен, като бяла фея

босонога,

с рокля

със цвят на цъфнало кокиче

сипе сребърни коси.

Тялото ми помни,

как ръцете,

        вятър сякаш,

                        полъх тих

носеха ме във прегръдка.

Бебе бях.

                А татко — ти.

Топлата завивка на очите,

                        беше

                                меко

                                        кадифе…

Утрото почука глухо.

Вмъкна се като крадец.

Посивя прозорецът от болка.

Нож…

В лявото ми на гърдите.

Рана.

        Пепелник…

                        С кафе,

черно и горчиво, като мисъл.

Истина ли бе?…

Безпощадно прозаичен е перонът.

Полицай разхожда пистолет.

Чантите са пълни с усмивки,

смачкани, като билет

от непотребното завръщане.

Във очите на поет,

има болка…

Много болка.

Делникът е строг

кондуктор с черна чанта.

Перфораторът е сив.

Прави дупки всеки миг

в белотата на гърдите ми.

Сякаш си икона,

светиш цял

от прозореца на влака.

Гледам те с молитва.