Мария Илиева
Повикай ме тихо…

Как да те погаля

със морския залез,

да прошепна името,

с летния бриз?

Да те намеря

сред пъстрия пясък

и залюлям

сред кротки вълни?

С тих плясък нашепва прибоя

как да премина хоризонта до теб?

В пясъчни стъпки

след тебе да бродя…

Днес си далеч…!

                        В хоризонта —

бялата чайка,

малката лодка

с червени платна.

Като русалка,

на топлия пясък

разцъфнало-женствена,

                                нежна и гола,

                с длан

те зова…

Повикай ме тихо…

там сред вълните.

Тази нощ пожелай ме,

                                и аз ще съм твоя!