Мария Илиева
Фея

Мечтите ми са тайната пътека,

в която стъпвам бос —

да съм със тебе.

Красива си, със бяла роба

гората те загръща с дъх на свежест.

С кадифена длан желая да погаля

и девствената рокля да отметна.

Да скъсам с нокти всяка суета,

свенливите копнежи да разголя.

В скута ти да прислоня глава.

Задъхан,

                и червен,

                                и потен!

Прекрасна си…

Притискаш ме във теб.

Тъй крехка като цвете.

Опивам се от твоята уста.

Разтворила ме целият до дъно.