Мария Илиева
Пропуснатите стъпки…

Не се ли превърнах във навик

сред делник със заучени фрази?

Ветровете — посоки поели

ме разделят далече от тебе.

Със вихрите скитам

сред бури, метежи.

Очите ми спомени дирят…

Целунати устните пазят ли мене

или други очакващо вече копнеят?

 

Красиво бе…

И нека така да остане.

 

Пропуснати стъпки

        след мене кънтят

                под червения залез.