Мария Илиева
Докосване

По-нежен от майска роса,

по-топъл от утринен лъч,

ме погали сега с очи…

Усетих. И цяла потръпнах.

Позволи ми, макар и за миг,

да те стигна плахо със пръсти.

Затвори, като мене очи.

Нека слънцето всичко да каже.

Искам, като вятърът вън,

да стенеш под моите устни.

Ти си моят син небосклон,

в който е пълно с птици.