Мария Илиева
Ще го търся…

Ще сипе сняг, висулките ще звънкат.

Премръзнали със снежната премяна

големите дървета ще прегърнат

стаени в клони

                        сиви птички.

Премръзнали, треперещи и гладни.

Едно момче с червени бузи

ще дойде…

                От дланта си да ги храни.

Напред ще се затича… или върне.

Търкулват се годините

                        — искри на броеница,

момчето ли порастна?…

Времето ли мина?

Раздал трохите на сърцето

                                със много обич…

Кълвяха враните без жалост.

Днес виждам го

                        в олющената пейка,

ръце протяга… търси птици.

Пристъпвам по блестящата пътека,

снегът изкърцва…

                плаче всяка стъпка.

Ще го търся

        във безпътната алея,

знам че той е там…

                и мен ме чака.

Дори и да го няма,

                ще попитам,

за него

                птиците в парка.

Неуморно ще вървя,

през преспи,

                        безспир ще тичам.

 

И ще падам…

Дано да се смили над мене

тази зима.

С дъхът си искам

                дланите да стопля.