Мария Илиева
По първи петли

Нарисувай ме с дъха си.

Искам в тебе да въздъхна,

като залеза след жътва.

Огнена, жива и млада!

Буйната река, от балкана донесла

мирис на билка

                и вятъра волен

от планинските простори…

Поднеси ми устните бавно,

като червено яйце пред икона.

Нека ти дам от росата.

Изпивай ме бавно…

И искам да бъдеш задъхан:

като дете,

под чучура на извор,

запотено

от тичане в двора.

Като жадуване,

после, след сватба,

когато гайдарят е сънен.

Като хладна стомна,

по жътва

донесла усмивка в жетваря.

В теб носи ме!

Сребърно кръстче,

всеки миг галещо тебе.

Искам да дишам в гърдите

в рамене да бъда във вечер.

От изгревите направи пътека —

по която — босонога и бяла,

да стъпвам без страх по жарава.

Без страх ще тръгна в нея.

За да докосна твоята стъпка…