Мария Илиева
Копнеж

Беседка.

Бирени бутилки.

И фасове.

Издраскани греди:

„Обичам те до край!“

Дланта ти беше топла.

Очите ти — от кадифе.

Ти чете стихове.

И ми разказва нещо дълго.

Не запомних.

Попивах те с очи.

От желание пропуших много.

Видях, че много пушиш ти.

Едно и също ни гореше…

В зелената трева

ухажваха се гълъби.

И слънцето по панталона

те милваше…

Завиждах.