Мария Илиева
Уморени са птиците

Едри сълзи отрони небето.

Тежки, като юмрук по лицето.

Въздухът увисна,

замря като паяк

в дебелата паяжина.

Тихо.

Мъглата със длан

размаза пастелните тонове

по небето отсреща.

В което,

сърцето задъхано тичаше.

 

Уморени са птиците.

Тръгваш ли?