Мария Илиева
Като лястовици…

Като лястовици

се стрелкат мечтите

в небето

високо,

        лазурно.

Пронизват с крилата

в дълбокия

устрем

        летят

към сърцето

на късното слънце.

А слънцето с поглед,

погалва

лицето ти.

Аз съм щастливата сянка

на листа отронен…

Чувства бълбукат

извор,

        сребърен,

                        бял.

Докосва краката ми

самодивено чисти.