Дейвид Балдачи
Проста истина (60)

60.

Когато жената отвори вратата, Ричард Пъркинс нахълта покрай нея.

— Къде е той?

— В кабинета си.

Пъркинс изтича по коридора и блъсна вратата. Човекът отсреща го изгледа спокойно.

Пъркинс затвори.

— Всичко отиде по дяволите. Аз изчезвам.

Джордан Найт се облегна назад и поклати глава.

— Ако избягаш, ще разберат, че си виновен.

— Вече разбраха. Отвлякох Сара Еванс. Лио сигурно е мъртъв.

— Днес те пратих да я следиш още откакто напусна съда. Когато се свързахме, мислех, че си уредил всичко. Но, така или иначе, нищо не е доказано — нейната дума срещу твоята.

— Откъде би й хрумнало да си измисли такава история?

Джордан замислено разтърка брадата си.

— Помисли малко. Днес я уволниха. Ти лично я придружи до изхода. Сега ръси смахнати обвинения срещу теб; може и ти да измислиш нещо в отговор.

— Руфъс Хармс още е жив. Видях го.

Лицето на Джордан помръкна.

— А, прословутият мистър Хармс.

— Той уби Франк и Вик.

— Значи две грижи по-малко.

— Върви по дяволите с твоето хладнокръвие! Ти им нареди да убият Майкъл Фиск. От теб започна цялата работа.

Джордан се замисли.

— Все още не знам как Руфъс Хармс е успял да посочи името ми в онази молба. Вас ви познаваше. Аз обаче дори не бях военен.

— Нищо не е писал за теб.

В първия миг Джордан трепна от изненада; после в очите му проблесна надежда.

— Разговарях с Тремейн — обясни Пъркинс. — Рейфийлд те е излъгал. В молбата няма нищо за теб. Само за нас четиримата.

— Значи съм неизвестен…

Джордан стана и погледна Пъркинс. Господи, значи все още имаше изход. Само една последна дреболия, един последен свидетел, и край на кошмара. При тази мисъл едва не се разтрепера.

— Няма да е за дълго — подхвърли Пъркинс. — Господи, за какво беше всичко това? Вкарахме на онова копеле малко ФЦП и виж докъде се стигна.

— Всъщност ти му би инжекцията, Ричард.

— Недей да ми се правиш на чистичък. Твоя идея беше да използваме химикала, мистър ЦРУ.

— Е, разбира се… аз бях дошъл за експеримента. И като чух как се оплаквате от Хармс, рекох да ви направя услуга. — Джордан огледа Пъркинс със странно спокойствие. — Естествено, днес съм против всякакви наркотици и химикали.

— Инатиш се докрай, а? Ами убийствата? И против тях ли си, сенаторе?

— Никого не съм убивал.

— А онова момиченце, Джордан? Какво ще речеш за него?

— Руфъс Хармс се призна за виновен. Що се отнася до мен, случаят си остава приключен.

— Няма да е приключен, ако не предприемем нещо.

— Сигурен ли си, че искаш да бягаш?

— Няма да чакам кога ще ми сложат белезниците.

— Сигурно ти трябват пари.

Пъркинс кимна.

— Не разполагам със сметка като онези, дето ги открихме за Вик и Франк. Имам лошия навик да пилея с лека ръка.

Джордан извади от джоба си ключ и отвори чекмеджето на бюрото.

— Имам малко пари в брой. За останалото ще ти дам чек. Общо петдесет хиляди като начало.

— Добре звучи. Като начало.

Джордан се завъртя и насочи пистолет срещу Пъркинс.

— По дяволите, Джордан, какво правиш?

— Ти нахълта тук като безумец и неизвестно защо призна всичките си гнусни престъпления, включително отвличането на Сара Еванс. Заплаши ме с оръжие. Успях да измъкна пистолета си и да те застрелям.

— Ти си луд. Никой няма да ти повярва.

— О, ще повярват, Ричард.

Джордан натисна спусъка и Пъркинс рухна на пода. От коридора долетя писък. Джордан пристъпи към трупа, претърси го набързо, откри пистолета, сложи го в ръката на мъртвеца и стреля по стената.

— Всичко е наред — извика той, после стана и захвърли оръжието. — Добре съм.

Отвори вратата и застина пред погледа на Руфъс Хармс. По-назад стояха Чандлър, Маккена, Фиск и Сара.

Най-сетне Джордан откъсна очи от Руфъс и се обърна към Чандлър.

— Ричард Пъркинс нахълта тук и започна да ме заплашва. Беше въоръжен. За щастие аз се оказах по-добър стрелец.

Маккена излезе напред.

— Не ме помните, нали, сенаторе? Преди ФБР, искам да кажа. — Джордан го изгледа с недоумение. Маккена пристъпи по-близо. — Пъркинс и Деласандро също не ме помнеха. Много време мина, всички сме се променили. Пък и онази нощ бяха много пияни. Всички освен вас.

— Нямам представа за какво говорите.

— Аз бях часови през онази нощ, когато дойдохте при Руфъс с приятелите си от Форт Плеси. За пръв и последен път охранявах карцера. Сигурно затова никой не ме запомни.

Джордан Найт болезнено присви очи.

— Ще ми обясни ли някой за какво става дума?

— Пуснах ви при Руфъс, защото бях страхлив зелен новобранец и не смеех да се опъна пред по-старшите. После Руфъс изхвръкна от килията, повали ме и промени завинаги живота на всички ни. Двайсет и пет проклети години се питах какво ли е станало вътре. Мълчах си, защото се страхувах. Рейфийлд беше най-старши. Можеше и да ме помни. Но, изглежда, че никой не му е споменал моето име. За щастие. Рейфийлд уреди всичко, тъй че да не пострадам, но беше пределно ясен — да не дрънкам, че сте били вътре. А аз така и не знаех какво е станало. Докато събера смелост да проговоря, всичко бе свършило и Руфъс лежеше в затвора. Двайсет и пет години живях с тази вина. Но моята е лесна. — Маккена се озърна към Руфъс. — Извинявай, Руфъс. Постъпих страхливо и подло. За теб вероятно няма значение, но не е минал ден, без да се ненавиждам за онази нощ.

Джордан се изкашля.

— Много трогателно, агент Маккена. Но ако мислите, че съм бил през онази нощ в карцера, явно сте се припознали.

— Архивите на ЦРУ ще докажат, че сте провеждали експерименти с ФЦП върху войници от Форт Плеси — изтъкна Маккена.

— Доберете се до тия архиви, ако можете. Дори да съм бил там, какво от това? По онова време служех в разузнаването. Не крия. Всички го знаят.

— Питам се дали вашите избиратели няма да се смутят от факта, че сте инжектирали ФЦП на войниците — разпалено се намеси Чандлър.

— Дори и да съм го правил — забележете, не признавам нищо подобно, — програмата беше напълно законна и не подлежи на съдебно преследване, както би потвърдила съпругата ми.

— „САЩ срещу Стенли“, нали? — горчиво промълви Сара.

Джордан не откъсваше очи от Маккена.

— Удивително съвпадение. Твърдите, че през онази нощ сте били в карцера, а сега разследвате същия случай.

— Не е никакво съвпадение — отвърна Маккена. — След армията завърших колеж, после постъпих в академията на ФБР. Но непрекъснато държах под око вас и останалите. Вината е много силен стимул. Рейфийлд и Тремейн се преместиха заедно с Руфъс. Това ми се стори подозрително, но не беше достатъчно. Пъркинс и Деласандро се движеха около вас. Назначавахте ги винаги близо до себе си. Прехвърлих се в Ричмънд, за да ви следя. Когато навлязохте в политиката, двамата пак бяха с вас. Вие отидохте във Вашингтон, а на Пъркинс и Деласандро уредихте постове в Сената. Аз също се преместих в столицата. Когато влязохте в Съдебната комисия към Сената, настанихте двамата във Върховния съд. Много мило от ваша страна. Сигурно всичко е било отплата, част от старото споразумение. Рейфийлд и Тремейн пазят Руфъс. Вие поемате грижата за Пъркинс и Лио. Обзалагам се, че ако проверим сметките им, ще открием някъде тлъсти суми за стари години… Когато чух за убийството на Майкъл Фиск, веднага поех случая, защото засягаше Върховния съд. А след като чух, че има нещо общо с Руфъс, горещо се молех дългите години следене най-сетне да дадат плод. И ето че истината излезе наяве.

— Не истината, а някакви абсурдни фантазии — възрази Джордан Найт. — От собствените ви думи личи, че водите безумна лична война срещу мен. Смятам за възмутително да идвате в моя дом с подобни обвинения, особено след като бях принуден да убия човек, за да спася живота си. И настоявам всички да се пръждосвате от дома ми, с изключение на детектив Чандлър, който трябва да разследва случая на очевидна самозащита.

Маккена извади от джоба си клетъчен телефон, изрече няколко думи и изслуша отговора.

— Арестувам ви, сенатор Найт. Сигурен съм, че и детектив Чандлър иска да стори същото.

— Измитайте се оттук. Веднага!

— Чуйте правата си.

— Още тази нощ ще ви пратя в най-затънтената централа на ФБР. Нямате никакви доказателства.

— Арестувам ви въз основа на вашите собствени думи. — Пред смаяните погледи на всички Маккена коленичи до бюрото, бръкна отдолу и извади подслушвателно устройство. — Всичко, което казахте, е записано съвсем ясно в една камионетка отвън. — Той се обърна към Фиск. — Найт е наредил на Рейфийлд да убие брат ви.

Джордан изпадна в ярост.

— Това е абсолютно незаконно. Нито един съдия в този град не би подписал заповед за подобна акция. Не аз, а вие ще идете в затвора.

— Не ни трябваше заповед. Имахме лично съгласие.

— Глупости! — изрева Джордан. Изглеждаше готов да се нахвърли върху агента. — Настоявам незабавно да ми дадете записа. Трябва да сте пълен идиот, за да смятате, че някой ще повярва в личното ми съгласие.

— Не твое съгласие, Джордан. Мое.

В лицето на Джордан не остана и капка кръв, когато видя съпругата му да влиза. Тя дори не се озърна към трупа на Пъркинс. Гледаше мъжа си право в очите.

— Ти?

— Това е и мой дом, Джордан. Аз дадох съгласието.

— Защо, за бога?

Елизабет го погледа още малко, после докосна ръкава на Руфъс Хармс.

— Заради този човек, Джордан. Той е единствената причина, която би ме накарала да го сторя.

— Заради него? Та той уби невръстно дете.

— Празни приказки, Джордан. Знам истината. Бъди проклет заради онова, което си извършил.

— Какво съм извършил? Служех на родината, това е. — Джордан посочи Руфъс. — Този човек не си е мръднал пръста за каквото и да било. Само смърт заслужава, копелето.

С невероятна за размерите му бързина Руфъс се озова до Джордан, сключи пръсти около гърлото на сенатора и го блъсна в стената.

— Проклет да си! — изкрещя Руфъс.

Пръстите му стиснаха още по-здраво и лицето на Джордан почервеня.

Маккена и Чандлър извадиха пистолетите, но нямаха сила да стрелят. Бяха безпомощни. Сграбчиха Руфъс, но той бе непоклатим като планина.

— Джордан! — изпищя Елизабет.

— Руфъс, спри! — извика Сара.

Джордан вече губеше съзнание.

Фиск пристъпи напред.

— Руфъс! Руфъс! — Той си пое дъх, после изрече направо: — Не успяха да спасят Джош.

Руфъс мигновено отпусна гърлото на Джордан и се вторачи във Фиск.

— Мъртъв е, Руфъс. И двамата загубихме братята си. — Фиск трепереше цял и Сара положи ръка върху рамото му. — Убиеш ли го, връщаш се в затвора и смъртта на Джош ще отиде напразно. — Той видя как Руфъс разтвори пръсти още малко и по лицето му бликнаха сълзи. — Не можеш да го направиш, Руфъс. — Залитайки, Фиск направи още крачка напред. — Просто не можеш.

Двамата отчаяни мъже се спогледаха, после Руфъс разтвори ръце и Джордан Найт рухна задъхан върху килима.

 

 

Докато Маккена го отвеждаше с белезници, Джордан Найт не погледна жена си. Един час по-късно следователският екип си свърши работата и санитарите отнесоха трупа на Пъркинс. Чандлър, Руфъс, Сара и Фиск останаха. Елизабет Найт беше в спалнята си.

— Е, Буфърд, знаеше ли истината? — попита Фиск.

— Донякъде. Поговорихме си с Маккена. Според мен отначало той наистина смяташе, че си замесен, или просто не те харесваше. — Чандлър се усмихна. — Но когато разбра, че е замесен и Руфъс, изцяло се промени. Право да си кажа, не ми хареса идеята му да те накисне. А и уволнението на Сара беше пак негова работа.

— Защо? — попита Сара.

— Бяхте взели да наближавате истината. Това означаваше, че сте под заплаха. Маккена знаеше на какво са способни. Но не разполагаше с доказателства. Трябваше да им внуши, че подозира единствено вас. И всеки път, когато се срещахме с Пъркинс или Деласандро, Маккена даваше да се разбере, че според него молбата на Руфъс е фалшива следа, а Джон е убиецът. Той взе пистолета и се постара Пъркинс и Деласандро да научат за неговото изчезване. Надяваше се това да ги успокои дотолкова, че да допуснат грешка. А и така щеше да ви държи настрани от заплахата.

— Последното май не беше много успешно — каза Сара и потръпна.

— Е, откъде да знае, че ще се измъкнете от агентите? След като Маккена получи съгласието на Елизабет Найт за подслушвателното устройство, оставаше му само да чака кога ще щракне капанът. Вече беше съобщил на съдия Найт, че познава съпруга й от Форт Плеси, затова, когато сенаторът й каза, че трябва да провери това сведение, тя усети лъжата.

— Значи ме е спасила бързата мисъл на съдия Найт — подхвърли Сара.

Чандлър кимна.

— Когато всичко рухна, Маккена разбра, че Пъркинс е решил да бяга и ще потърси помощ от Джордан. Нататък нещата се разиграха като по ноти. Само не беше предвидено Джордан да застреля Пъркинс. Но едва ли ще сънувам кошмари заради това. — Чандлър погледна Руфъс Хармс. — Ще трябва да те задържа, но няма да е за дълго.

— Искам да видя брат си.

Чандлър кимна.

— Ще го уредим.

— И аз идвам с теб, Руфъс — каза Фиск.

Когато излязоха, Елизабет Найт ги чакаше в коридора.

— Съдия Найт, тази нощ постъпихте много храбро — каза Чандлър. — Знам колко болезнено е било.

Елизабет протегна ръка на Руфъс Хармс.

— Едва ли има някакво значение за вас след толкова много страдания, мистър Хармс, но искрено съжалявам за всичко. Много, много съжалявам.

Той лекичко хвана ръката й.

— Има голямо значение, госпожо. За мен и брат ми.

Докато напускаха апартамента, Елизабет Найт глухо изрече зад тях:

— Сбогом.

Тръгнаха към асансьора. Тримата мъже влязоха в кабината, но Сара се задържа.

— Ще ви догоня по-късно — каза тя.

Още преди асансьорът да се затвори докрай, тя вече тичаше обратно към апартамента. Отвори й Мери.

— Къде е съдия Найт?

— В спалнята си. Защо…

Сара изтича покрай нея и нахълта в спалнята. Седнала на леглото, Елизабет Найт вдигна очи към бившата си сътрудничка. Бе стиснала юмрук; край нея лежеше празно шишенце.

Сара бавно пристъпи напред, седна и хвана ръката на Найт. Разтвори пръстите и таблетките се разсипаха.

— Елизабет, не е това начинът да се справиш.

— Да се справя ли? — истерично възкликна Елизабет. — Току-що изведоха през онази врата целия ми живот с белезници.

— Джордан Найт излезе през онази врата. Съдия Елизабет Найт седи тук, до мен. Същата Елизабет Найт, която ще въведе Върховния съд в новото столетие.

По лицето на Елизабет протекоха сълзи.

— Сара…

— Назначението е пожизнено. А ти ще живееш още дълго. — Сара стисна ръката й. — Чака те тежка и отговорна работа. Бих желала да ти помогна. Ако ме искаш.

И тя прегърна треперещите рамене на шефката си.

— Не знам дали ще мога… да оцелея.

— Сигурна съм, че можеш. Няма да си сама. Обещавам.

Елизабет се вкопчи в рамото й.

— Ще останеш ли с мен тази нощ, Сара.

— Ще остана колкото искаш.