Дейвид Балдачи
Проста истина (57)

57.

Един час след като Фиск се беше измъкнал, Чък Хърман мина с усмивка покрай креслото на Сара.

— За пръв път ми плащат да не летя.

— Това е Вашингтон, Чък — сухо отвърна Сара. — Нали си чувал, че плащат на фермерите, за да не сеят.

Тя взе клетъчния телефон и за десети път набра домашния номер на Фил Дженсън. От служебния вече й бяха казали, че си е тръгнал. Добре, че Фиск й даде и домашния му телефон.

Сара въздъхна от облекчение, когато в слушалката най-сетне прозвуча гласът на Дженсън. Представи се и обясни каква е връзката й с Фиск.

— Не разполагам с много време, мистър Дженсън, тъй че ще карам направо. Провеждани ли са някога в армията програми за изследване на ФЦП?

Гласът на Дженсън стана напрегнат.

— С каква цел се интересувате, мис Еванс?

— Джон смята, че Руфъс Хармс е инжектиран насилствено с ФЦП преди двайсет и пет години в карцера на Форт Плеси. Според него под въздействието на химикала Хармс е обезумял и е убил едно дете. От тогава до днес лежи в затвора заради това престъпление.

Сара преразказа всичко, за което се бяха досетили, както и чутото от Руфъс в кантората на Райдър. След това продължи:

— Неотдавна Руфъс получил от армията писмо с молба да се подложи на преглед за определяне на дългосрочните ефекти от ФЦП. Точно като случая със сержант Джеймс Стенли, нали? Военните му изпратили писмо. Иначе изобщо нямало да узнае, че е бил подложен на обработка с ЛСД. Е, ние смятаме, че няколко военнослужещи насилствено са инжектирали на Хармс ФЦП в карцера, но не с експериментална цел. Според нас просто са искали да го отровят. Той обаче успял да се изтръгне и извършил убийството.

— Един момент — каза Дженсън. — Защо военните са изпратили на Хармс писмо, че е участвал в програмата, след като не е вярно?

— Смятаме, че е бил включен в списъците от онзи, който му е инжектирал химикала.

— И защо е трябвало да го прави?

— Ако човек бъде убит с ФЦП, при аутопсия в кръвта му вероятно ще бъдат открити следи от веществото.

— Да, така е — бавно изрече Дженсън. — Значи са го включили в програмата, за да прикрият следите. Съдебният лекар би решил, че става дума за алергична реакция на организма или нещо такова. Невероятно!

— Да, невероятно. Значи е имало такава програма?

— Да — призна Дженсън. — Информацията вече не е засекретена. Всички документи са обществено достояние. Програмата е проведена през седемдесетте години съвместно от армията и ЦРУ Искали са да проверят дали чрез ФЦП могат да „създават“ свръхвойници. Ако Хармс е бил включен в тази програма, неотдавна щеше да получи писмо с покана за преглед. — Дженсън помълча. — А сега какво ще правите?

— И аз това се питам.

Сара благодари на Дженсън и затвори телефона. Изчака още малко, после излезе от самолета и тръгна към терминала. Двамата агенти веднага я спряха.

— Къде е Фиск? — попита единият.

— Джон Фиск ли? — невинно отвърна тя.

— Не се занасяйте, мис Еванс.

— Тръгна си преди доста време.

Агентите се смаяха.

— Тръгнал си е? Как?

— Мисля, че беше с кола. А сега ме извинете, бързам.

Сара с усмивка проследи как двамата тичат отчаяно към самолета. Нямаха повод да я задържат. Тя използва момента, за да скочи на автобуса до гаража, където беше колата й. Напусна аерогарата и потегли на юг. Внезапно хрумване я накара да отбие при първата бензиностанция. Без да изключва двигателя, тя отвори куфарчето на Фиск и извади пакета документи от Сейнт Луис. Не знаеше дали Фиск ги е прегледал внимателно, но й беше дошло наум, че армията може да е приложила и копие от тайнственото писмо в досието на Хармс, макар че това досие се водеше за закрито от двайсет и пет години. Струваше си да потърси.

Половин час по-късно тя разочаровано надигна глава. Беше започнала да връща документите в куфарчето, когато забеляза списъка на военнослужещите във Форт Плеси. Прелисти страниците, зърна имената на Виктор Тремейн и Франк Рейфийлд. После печално плъзна поглед по името на Руфъс Хармс. Двайсет и пет години съсипан живот.

Мислейки за това, тя продължаваше разсеяно да прелиства и да оглежда списъка; щом видя името, всичко в нея изстина. За да се изтръгне от замайването, трябваше да положи такова усилие, че удари глава в предното стъкло. Тя захвърли папката, рязко превключи на скорост и с бясна скорост се отдалечи от бензиностанцията по хлъзгавия асфалт. Озърна се към пода, където бе паднал списъкът — оттам сякаш подигравателно й се хилеше името Уорън Маккена. Не погледна назад, затова не забеляза колата, която я следваше от аерогарата.