Дейвид Балдачи
Проста истина (59)

59.

След като Сара му съобщи къде да се срещнат, Фиск позвъни на още един телефон. Новината не беше добра. Никак. После се върна в колата и погледна Хармс.

— Спипал е Сара.

— Кой?

— Старият ти приятел. Деласандро. Само той беше останал.

— Как така само той?

— Рейфийлд и Тремейн са мъртви. Остава Деласандро. Сара ме предупреди, без той да усети… — Фиск не довърши и се вгледа в недоумяващото лице на Руфъс. После тревожно попита: — Руфъс, колко души имаше в карцера през онази нощ?

— Петима.

Фиск безсилно се отпусна на седалката.

— Знаех само за трима. Кои са другите двама?

— Пъркинс. Дик Пъркинс.

Фиск усети, че му призлява.

— Ричард Пъркинс е разпоредител на Върховния съд.

— Не съм го виждал от онази нощ и много се радвам. След Тремейн той беше най-гадният в цялата група. Редовно идваше да ме пердаши с палка, мръсникът. Той ми би инжекцията.

— А петият?

— Нямам представа. Дотогава не го бях виждал.

— Нищо, мисля, че знам кой е.

Сара не му бе казала, че е открила името в списъка на военнослужещите от Форт Плеси, но Фиск сам бе стигнал до неизбежния извод. Пред погледа му ясно изплува образът на Уорън Маккена. Ето защо агентът от ФБР се мъчеше да му припише убийството. Всичко се връзваше. Фиск подкара колата.

— Къде отиваме?

— Преди малко Сара пак се обади. Тя… те искат да се срещнем край шосето през парк „Джордж Уошингтън“ във Вирджиния. Опитах да се свържа с Чандлър, но не го открих. Оставих му съобщение къде ще бъдем. Дано да го получи навреме.

— Значи отиваме там?

— Иначе ще убият Сара. Ако искаш, може и да не идваш.

Вместо отговор Руфъс извади от джоба си пистолет и му го подаде.

— Знаеш ли как се използва това?

Фиск взе пистолета, извади пълнителя и провери дали е зареден.

— Мисля, че ще се справя — каза той.

 

 

Минаваше полунощ и шосето бе пусто. Тук-там имаше отбивки с места за пикник, където през деня гъмжеше от весели семейства. Но докато Фиск бавно караше по шосето, районът изглеждаше мрачен, безлюден и смъртоносен. Пътните знаци отминаваха един след друг и най-сетне той видя търсената табела. В същия момент зърна и колата на Сара, спряна сред празния паркинг. Високи дървета ограждаха поляна за пикник. В мрака зад нея Фиск едва различи още по-тъмно петно — река Потомак.

Свит на задната седалка, Руфъс предпазливо надничаше през страничното стъкло. Погледът му плъзна по мрачния пейзаж.

— Има някой в колата — каза той. — Не знам дали е мъж или жена.

Фиск присви очи и кимна. На идване бяха обсъдили плана донякъде. Сега трябваше да го доразвият в зависимост от терена. Той продължи още малко, докато завоят зад тях скри колата на Сара. После спря. Задната врата се отвори, Руфъс бързо изчезна между дърветата и продължи към паркинга.

Фиск потегли обратно и спря на няколко метра от колата на Сара. Вгледа се и с облекчение я видя да седи зад волана. Стисна пистолета и бавно излезе. Надникна над покрива на колата си.

— Сара.

Тя го погледна, кимна и се усмихна измъчено. Усмивката изчезна, когато човекът до нея се надигна и насочи пистолет към главата й. Двамата излязоха през лявата врата. Деласандро преметна ръка през шията на Сара. С другата продължаваше да притиска пистолета към слепоочието й.

— Насам, Фиск — подвикна той. Фиск се престори на изненадан. — Къде е Хармс?

Фиск демонстративно разтърка бузата си.

— Размисли в последния момент. Уплаши се от ченгетата. Удари ме и избяга.

— И не е взел колата? Не ми се вярва. Казвай истината, иначе ще натъпча с олово мозъка на приятелката ти.

— Истината ти казвам. Нали знаеш колко години е бил в затвора. Не взе колата, защото не може да кара.

Деласандро се замисли.

— Ела насам. И дръж ръце високо във въздуха.

Фиск пъхна пистолета отзад под колана си и вдигна ръце. Бавно заобиколи колата и тръгна към тях. Когато наближи, видя посинялата буза на Сара.

— Добре ли си, Сара?

Тя кимна.

— Извинявай, Джон.

— Стига си дрънкала — изръмжа Деласандро. — Фиск, къде точно избяга Хармс?

— На отклонението от магистралата.

— Голяма глупост. Няма да стигне далеч.

— Е, както казва поговорката, можеш да отведеш коня до водата…

— Защо ли не ти вярвам?

— Може би защото цял живот лъжеш като разпран и мислиш, че всички други го правят.

Деласандро завъртя пистолета към главата на Фиск.

— Няма да ти е толкова весело, като те гръмна.

— Трудничко ще се отървеш от два трупа.

Деласандро кимна назад към реката.

— Не и с помощта на майката природа.

— И вярваш, че Чандлър няма да заподозре нищо?

— Какво има да подозира? Ченгетата смятат, че си убил брат си заради застраховката. Мацката е уволнена заради теб и тъпия ти брат. Срещате се, играта загрубява. Може би ти си я убил, след това си се застрелял. Може и да е обратното. На кого му пука? Ще открият колата й, а след няколко дни нейде из реката ще намерят и труповете ви… или поне каквото е останало. Край на следствието.

— Планът не е лош. И тъй като знам, че нямаш толкова ум да го измислиш, къде са ти съучастниците?

— За кого говориш?

— За другите двама от карцера.

— Единият е Пъркинс — намеси се Сара. — И той е тук.

— Млъквай! — кресна Деласандро.

— Знам за него. Мисля, че се досещам и кой е другият.

— Тия теории ги развивай на рибите. Да вървим.

Тримата тръгнаха към реката. Фиск се озърна през рамо.

— Не си го и помисляй, Фиск — отсече Деласандро. — Не от две крачки, ами от петдесет метра мога да те надупча. А ако си заръчал на оная тъпа маймуна да ме нападне между дърветата, само това чакам.

Фиск изтръпна, защото точно такъв беше планът му. В този момент до крака на Деласандро се заби куршум. Той изкрещя и отдръпна пистолета от главата на Сара.

Фиск го удари с всичка сила в корема и стовари юмрук върху главата му. Преди врагът да се опомни, Руфъс връхлетя иззад близкото дърво и го блъсна като побеснял танк. Деласандро отхвръкна по брега и се свлече във водата. Фиск измъкна пистолета. Руфъс понечи да изтича след Деласандро, но наоколо пак просвистяха куршуми и тримата се проснаха на земята.

Фиск бе преметнал ръка през раменете на Сара.

— Видя ли нещо, Руфъс?

— Да, но няма да ти хареса. Мисля, че стрелят от две различни места.

— Страхотно, значи и двамата му съучастници са тук. По дяволите! — Фиск стисна здраво оръжието. — Руфъс, слушай какво ще направим. Стреляме по два пъти, за да привлечем огъня и да видим отблясъците. После аз ще ви прикривам, а вие със Сара бягайте. Щом стигнете до колата, изчезвайте незабавно. — Преди Сара да каже нещо, той добави: — Трябва да доведете Чандлър.

— Аз мога да остана — каза Руфъс. — Имам повече неразчистени сметки от теб с ония мръсници.

— Мисля, че вече стори повече от необходимото. — Фиск надигна пистолета. — Ти поеми лявата страна. Едно, две, три, стреляй!

Сара закри с длани ушите си от грохота на изстрелите. След няколко секунди отсреща отвърнаха на огъня. Фиск и Руфъс се вгледаха в отблясъците.

— Единият гърми напосоки — каза Фиск. — Може да сме го улучили. Добре, аз ще обстрелвам и двамата. Приготви се, но не стреляй. Ще се изместя десетина метра надясно. После ще привлека огъня. Преброй до двайсет и щом чуеш първия изстрел, бягайте.

Фиск понечи да пропълзи настрани, но Сара здраво се вкопчи в ръката му. Искаше му се да й каже нещо спокойно, дори самоуверено, за да я убеди, че не се страхува. Но се страхуваше.

— Знам какво правя, Сара. Пък и петдесет години живот никак не е зле.

Докато той се отдалечаваше пълзешком, Сара го изпроводи с поглед, убедена, че повече никога няма да се видят. Минута по-късно отекна стрелба. Руфъс сграбчи Сара и я помъкна към паркинга. Щом стигнаха до колата, той отвори вратата, блъсна я вътре и скочи до нея.

 

 

Фиск бавно пълзеше през храстите, съпровождан от мириса на горещ метал и изгорял барут. Вече нямаше и капка надежда. Бе преброил изстрелите грижливо, но се оказа, че пълнителят не е зареден докрай; сега нямаше нито един патрон. Когато чу шума на двигателя, той се усмихна мрачно. Разсеян от тези мисли, със заглъхнали от изстрелите уши, не успя да долови звука зад себе си, преди да е станало твърде късно.

Мокър и намазан с кал, Деласандро се целеше в него. От пресъхналото гърло на Фиск не излетя нито звук. Нямаше сили дори да диша, сякаш дробовете му бяха преценили положението и предпочитаха да спрат, преди куршумът да ги прониже. Вече бяха издържали на два куршума, но третият щеше да сложи край. Някога Дарнъл Джаксън бе стрелял, вече смутен и объркан след убийството на партньора му; Деласандро нямаше подобен проблем. Фиск се озърна към реката. След една седмица в онази мръсна вода и родният му баща не би го познал. Отново обърна очи към Деласандро — неговия образ щеше да отнесе в гроба.

Отекна изстрел. Занемял от изненада, Фиск видя как Деласандро рухна напред и остана да лежи неподвижно.

Надигна глава. И съжали, че Деласандро не го е довършил. Отгоре го гледаше Маккена. Фиск само поклати глава. Ех, ако беше Чандлър! Защо не можеше да му провърви поне веднъж? Изведнъж зърна съвсем наблизо пистолета на Деласандро.

— Не се опитвай, Фиск — рязко каза Маккена.

— Мръсно копеле!

— А пък аз си мислех, че ще ми благодариш.

— За какво? Че уби съучастника си, а сега ще застреляш и мен?

Вместо отговор Маккена измъкна от джоба си още един пистолет.

— Твоят е. Случайно го намерих.

— Ясно. Някой ден ще си получиш заслуженото.

Маккена се озърна към Деласандро.

— В известен смисъл вече си го получих.

Следващият му жест окончателно смая Фиск.

Маккена извъртя пистолета и му го подаде с дръжката напред.

— Само недей да стреляш. — Той протегна ръка и помогна на Фиск да се изправи. — Чандлър ще дойде след малко. Успях да му позвъня в къщата на Еванс. Аз пристигнах там тъкмо когато Пъркинс и Деласандро отвеждаха Сара. Предположих, че ще ти устроят капан. Последвах ги като твой таен съюзник. И май се справих по-добре от предишния. Аз винаги съм нащрек.

Фиск само го гледаше и нямаше сили да проговори.

— Пъркинс избяга. Той беше другият. Опитах се да го улуча, но беше много далеч. Стрелях и за да разсея Лио. Предположих, че Руфъс е нейде наблизо.

— А аз мислех, че през онази нощ си бил в карцера — каза Фиск.

— Бях.

— Тогава какво правиш? Изчистваш петното от съвестта си? Ако е тъй, значи си изключение от петимата.

— Не съм от петимата.

— Но нали току-що каза, че през онази нощ си бил в карцера.

— През онази нощ освен Руфъс в карцера имаше още шестима.

Фиск съвсем се обърка.

— Не разбирам.

— Аз бях часовият през онази нощ, Джон. Трябваха ми цели двайсет и пет години, за да разбера какво точно е станало, но без теб и Сара никога нямаше да науча. Мисля, че идеята за ФЦП ми хрумна почти по същото време, когато и ти се сети в кантората. Изобщо не знаех, че във Форт Плеси са правили експерименти. За тия неща не се говори на висок глас.

— Независимо дали са знаели, или не, мисля, че по онова време никой не се е интересувал от съдбата на Руфъс Хармс.

— Не е вярно, интересувах се. — Маккена наведе глава. — Просто не ми стискаше да сторя нещо, преди да е станало късно. А можех да ги спра в самото начало. — За миг той се върна в миналото и цялото му тяло омекна. — Но не го направих.

Все още замаян от неочаквания развой, Фиск се вгледа в него.

— Е, сега го направи.

— С двайсет и пет години закъснение.

— Руфъс ще бъде свободен, нали? Нищо друго не го интересува.

Маккена надигна глава.

— Руфъс вече е свободен, Джон. Никой няма да го върне в затвора. Опитат ли се, ще трябва да минат през трупа ми. А това не е лесно, повярвай.

Фиск се озърна към пътя.

— Ами Пъркинс?

Маккена се усмихна.

— Много добре знам къде отива Пъркинс. Можем да позвъним на Сара в колата и да й кажем. Щом пристигне Чандлър, тръгваме заедно.

— Тръгваме ли? Накъде?

— Пъркинс отива при петия човек от карцера.

— Кой е той?

— Ще видиш. Скоро ще знаеш всичко.