Дейвид Балдачи
Тотален контрол (47)

47.

Сойър продължаваше да гледа снимката на Стивън Пейдж, сякаш беше някакво видение. Най-накрая я захвърли.

— Мислех, че е някое от децата на Либерман. Беше при другите снимки на бюрото му. Не ми мина през ум, че има две, а не три деца. — Джаксън се плесна по челото. — Не ми се стори важно. След това насочихме вниманието си към Арчър и… — Джаксън поклати тъжно глава.

Сойър седна на ръба на масата. Само тези, които го познаваха много добре, биха разбрали, че ветеранът от ФБР е по-стъписан от когато и да било.

— Съжалявам, Лий. — Джаксън направи кисела физиономия.

Сойър го потупа по рамото и започна да се разхожда напред-назад.

— Вината не е твоя, Рей. При тези обстоятелства и аз нямаше да обърна внимание. Сега обаче нещата се променят. Трябва да потвърдим, че това наистина е Стивън Пейдж, макар и да ми се струва излишно. — Изведнъж престана да се разхожда и попита: — Рей, нали при следствието за смъртта му така и не са разбрали откъде има толкова много пари?

Умът на Джаксън заработи трескаво.

— Може би Пейдж е шантажирал Либерман заради любовницата му. Движели са се в едни и същи кръгове. Това би обяснило парите.

Сойър поклати глава.

— За любовницата, изглежда, са знаели няколко души, не само Пейдж. Едва ли би могъл да го шантажира с това. И… Рей, човек не държи на бюрото си снимката на този, който го шантажира, нали? — Джаксън го погледна глуповато. — Мисля, че нещата са по-дълбоки. — Сойър се облегна на стената, скръсти ръце на гърдите си и наведе глава. — Между другото, какво откри за тази тайнствена любовница?

Джаксън запрелиства папката.

— Нищо и половина. Намерих много хора, които са чули слуховете. Непотвърдени слухове, както изтъкваха всички те. По никакъв начин не искаха да цитирам имената им. Налагаше се да ги успокоявам. Но всички бяха чували за тази любовница и можеха да я опишат доста точно, макар че описанията не съвпадаха едно с друго. Все едно…

— Все едно, не намери нито един човек, който е виждал дамата с очите си, нали?

— Да, така е. Откъде знаеш? — намръщи се Джаксън.

Сойър въздъхна.

— Рей, играл ли си като малък на една игра, която се казва „телефон“? Прошепваш нещо на някого, той го прошепва на друг, той на друг и така нататък, а последният от редицата казва каквото е чул на глас. То няма нищо общо с казаното в началото. А не знаеш ли колко често хората са готови да се закълнат, че поредният слух е истина, без лично да са се убедили в това?

— Да, така е, по дяволите. Баба ми чете „Стар“. Вярва на всичко, което пише там, и говори така, сякаш наистина е виждала как Лиз Тейлър се чука с Елвис Пресли на космическа совалка.

— Да. Хората приемат за чиста монета неща, които са прочели или чули, особено ако са им ги казали няколко души.

— Да не би да смяташ, че…

— Смятам, че няма никаква руса любовница, Рей. И още по-точно, била е създадена с определена цел.

— С каква цел?

— За да се прикрие фактът, че Артър Либерман и Стивън Пейдж са били любовници — въздъхна дълбоко Сойър.

Джаксън се стовари на стола и се втренчи в партньора си.

— Сериозно ли говориш?

— Снимката на Пейдж беше до снимките на децата му. А любовните писма, които намерихме в апартамента му? Защо са без подпис? Обзалагам се на седмичната си заплата, че почеркът е на Пейдж. И най-накрая, Пейдж се оказва милионер, при положение че е обикновен чиновник. Това може да стане само ако спиш с някого, който е направил много хора милионери.

— Добре, а защо е била нужна любовницата? Подобна пикантна история би могла да осуети избирането му за председател на борда.

— Кой знае, Рей? — поклати глава Сойър. — В наши дни… Ако това беше критерий, голяма част от политиците трябваше да си съберат багажа и да се върнат у дома. Факт е, че слуховете не са попречили на избирането му. Резултатът обаче нямаше да е същият, ако се бе разбрало, че Либерман е хомосексуалист и има любовник, който е на половината на възрастта му. Не забравяй, че финансовите кръгове в нашата страна са едни от най-консервативните в целия свят.

— Добре, съгласен съм с теб. Има двойни стандарти. Можеш да прелюбодействаш, стига да е с някой от противоположния пол.

— Да. Измисляш си фалшива хетеросексуална история, за да прикриеш истинската, която е хомосексуална. Правили са го в Холивуд, за да спасят кариерата на доста звезди и съответно печалбите си. Студиите са уреждали дори фалшиви бракове. Легендата на Либерман не е съвършена, но въпреки това е успял да постигне целта. Жена му може и да е знаела истината, може и да не я е знаела. Получавала е доста пари, така че не би проговорила. А и вече е на два метра под земята, така че…

— Боже! — Джаксън избърса челото си и погледна Сойър озадачено. — Ако е било така, значи Стивън Пейдж наистина се е самоубил. Няма причина някой да желае смъртта му.

— Има много причини, Рей — поклати глава Сойър.

— Какви?

Сойър погледна ръцете си и отговори тихо:

— Искаш ли да се опитаме да познаем как Стивън Пейдж се е заразил от СПИН?

— Либерман!? — Джаксън се вторачи в него.

— Много бих искал да разбера дали Либерман е бил серопозитивен.

Джаксън разбра.

— Ако Пейдж е знаел, че е неизлечимо болен, би могъл да проговори.

— Точно така. Фактът, че любовникът ти те е заразил с неизлечима болест, няма да те преизпълни с лоялност към него. Кариерата на Артър Либерман е била в ръцете на Стивън Пейдж. Според мен това е достатъчен мотив за убийство.

— Излиза, че трябва да подходим към случая от съвсем друга посока.

— Съгласен съм. В момента тънем в купища догадки, но не разполагаме с нищо, което можем да представим на прокурора.

Джаксън стана от стола и започна да подрежда папките.

— Значи смяташ, че Либерман е отговорен за смъртта на Пейдж?

Сойър не отговори. Джаксън се обърна към него и видя, че се е замислил.

— Лий?

Сойър най-накрая го погледна.

— Не казах това, Рей.

— Но…

— Ще се видим утре сутринта. Опитай се да поспиш, ще ти се отрази добре. — Сойър тръгна към изхода. — Трябва да поговоря с някого.

— С кого? — попита Джаксън.

— С Чарлс Тийдман, директора на банката на Федералния резерв в Сан Франциско. Либерман не е успял да се срещне с него. Време е някой да го направи.

Сойър излезе и остави Джаксън сред купчините папки.