Дейвид Балдачи
Тотален контрол (27)

27.

Франк Харди пъхна касетата във видеомагнетофона под големия телевизор в единия ъгъл на заседателната зала. Наближаваше два сутринта. Лий Сойър седеше на един от меките столове около масата, отпиваше от топлото кафе и се възхищаваше на обстановката.

— Дявол да го вземе, бизнесът ти сигурно върви много добре. Все забравям колко си се издигнал.

Харди се засмя.

— Ако някога приемеш предложението ми да дойдеш при мен, няма да се налага непрекъснато да ти напомням.

— Трудно ще променя начина си на живот, Франк.

Харди се усмихна.

— С Рене мислим за Коледа да отидем на Карибските острови. Можеш да дойдеш с нас. Можеш да вземеш още някого, ако искаш.

— В момента няма кого, Франк.

— Минаха две години. Помислих си, че… След като Сали си отиде, имах чувството, че ще умра. Изобщо не исках да се занимавам с жени. После се появи Рени. Не съм и предполагал, че може да съм толкова щастлив.

— Е, да. Рене спокойно минава за близначка на Мишел Пфайфър, така че те разбирам напълно.

— Може би ще се замислиш. Рени има приятелки, които не са по-долу от нея, а и жените си падат по яки типове като теб.

Сойър изсумтя.

— Не искам да те подценявам, хубавецо, само че аз нямам твоята банкова сметка и следователно привлекателността ми е спаднала значително през годините. Аз продължавам да съм обикновен държавен служител. Не мога да пътувам в първа класа и да пазарувам в нещо повече от супермаркет, а ти, доколкото знам, отдавна си се издигнал над тези кръгове.

Харди седна и взе чаша кафе в едната си ръка, а дистанционното на видеото в другата.

— Смятах да поема всички разходи, Лий. Да ти направя нещо като коледен подарък. Само че човек трудно може да излезе на глава с теб.

— Все едно, благодаря ти. Всъщност смятам да прекарам известно време с децата тази година. Ако се съгласят.

— Разбирам те — кимна Франк.

— А сега ми кажи какво имаш за мен.

— От няколко години сме консултант по сигурността на „Трайтън Глоубъл“.

— „Трайтън Глоубъл“? — Сойър вдигна чашата си. — Компютри, телекомуникации. Те са в списъка на най-богатите компании, нали?

— Формално не.

— Защо?

— Защото компанията не е публична. Не е излязла на борсата. Тя е една от най-добрите в бранша, разраства се като бясна, но успява да го прави, без да набира външен капитал.

— Впечатляващо. И какво общо има всичко това със самолета, който се разби в нивите на Вирджиния?

— Преди няколко месеца в „Трайтън“ се появиха подозрения, че към един от конкурентите изтича секретна информация. Повикаха ни, за да потвърдим подозренията и да прекратим изтичането.

— Успяхте ли?

Харди кимна.

— Най-напред определихме кои от конкурентните фирми вероятно биха се заели с подобна операция. После започнахме да ги наблюдаваме.

— Не е било лесно. Големи фирми, хиляди служители, стотици офиси…

— Да, сериозна работа. Изтичащата информация би могла да бъде изнесена само от някой от висшите служители на „Трайтън“, така че се заехме да държим под око горните етажи.

Сойър се облегна и отпи глътка кафе.

— След това преценихте на кои неофициални места би могла да се осъществява размяната и заложихте капаните си.

— Сигурен ли си, че не искаш да работиш при мен? — усмихна се Харди.

— И какво стана? — остави комплимента без внимание Сойър.

— Набелязахме няколко възможни „неофициални“ места, предимно собственост на заподозрените фирми, които на пръв поглед не служеха за нищо, свързано с пряката им работа, и започнахме да ги наблюдаваме. — Харди се усмихна иронично. — Не, няма нужда да ми изнасяш лекции за незаконното проникване в чужда собственост и свързаните с това правни проблеми. Понякога целта наистина оправдава средствата.

— Не споря. Понякога и на мен ми се иска да минавам напряко. Само че, ако го направя, стотици адвокати ще се развикат, че нарушавам конституцията, и ще ми отиде пенсията.

— Както и да е. Преди два дни направихме рутинна проверка на камерите за наблюдение в едно складово хале край Сиатъл.

— Защо решихте да наблюдавате точно това хале?

— Защото стигнахме до извода, че е собственост чрез съдружия и дъщерни компании на групировката „Ар Ти Джи“, която е основен конкурент на „Трайтън“.

— А от какво естество е информацията, която е изтекла от „Трайтън“? Някакви технологии?

— Не. „Трайтън“ води преговори, за да купи една много ценна софтуерна фирма, която се казва „Сайбърком“. Смятаме, че към „Ар Ти Джи“ изтича информация, свързана с тези преговори, която би им позволила сами да купят „Сайбърком“, защото ще могат да предложат по-добри условия. Въз основа на записа, който ще видиш след малко, вдигнахме шум. Естествено, отрекоха всичко. Твърдят, че халето било дадено под наем на някаква фирма миналата година. Проверихме тази фирма. Не съществува. Това означава, че или „Ар Ти Джи“ лъже, или че в играта има трети играч.

Сойър кимна.

— Окей, а сега ми кажи каква е връзката с моя случай.

Харди не отговори, а включи видеомагнетофона. Големият екран оживя. Двамата проследиха внимателно записа. Когато високият млад мъж пое сребристото куфарче от по-възрастния, Харди стопира кадъра и погледна озадачената физиономия на Сойър. Извади от джоба си лазерна показалка и освети лицето на младия.

— Този човек е служител на „Трайтън Глоубъл“. Не беше в списъка на тези, които наблюдавахме, защото беше сравнително ниско в йерархията и нямаше пряка връзка с преговорите по сделката.

— Независимо от това обаче тъкмо чрез него изтича информацията. Разпозна ли някой друг?

Харди поклати глава.

— Още не. Името на този тип между другото е Джейсън У. Арчър. Живее на улица Морган Лейн 611, окръг Джеферсън, Вирджиния. Познато ли ти звучи?

Сойър се замисли. Името наистина му се струваше познато. Изведнъж си спомни и се почувства като блъснат от камион.

— Боже! — Стана от стола си с вперен към екрана поглед, защото името беше в списъка, който бе преглеждал вече десетки пъти. В долния край на екрана се виждаха датата и часът на записа: 17 ноември, 1995 г. 11:15, тихоокеанско стандартно време. Сойър моментално започна да изчислява разликата във времето. Седем часа след като самолетът се бе разбил във Вирджиния, този тип беше жив и здрав в Сиатъл. — Боже! — възкликна той още веднъж.

Харди кимна.

— Точно така. Джейсън Арчър е в списъка на пътниците от полет 3223. Само че явно не е бил в самолета. — Отново пусна записа.

Нещо на екрана беше направило впечатление на Сойър, но просто не можеше да разбере какво е то. Харди го наблюдаваше.

— Виждаш ли нещо? — попита той.

Сойър най-накрая поклати глава.

— Добре. Какво е правил Арчър в Сиатъл, след като е трябвало да бъде в самолета за Лос Анджелис? Служебно пътуване?

— В „Трайтън“ нямаха представа, че Арчър е тръгнал към Лос Анджелис, да не говорим за Сиатъл. Според тях си беше взел отпуск, за да прекара известно време със семейството си. Арчър има млада жена и дъщеря. Жена му е адвокат в „Тайлър, Стоун“, а това пък е основният външен юридически консултант на „Трайтън“. Въпросната съпруга работи по няколко дела на „Трайтън“, включително и по сделката със „Сайбърком“.

— Това наистина е интересно. Може би е и удобно за нея и съпруга й.

— Трябва да призная, че и на мен най-напред ми мина през ум същото.

— След като Арчър е бил в Сиатъл, да кажем, в десет или десет и половина тихоокеанско време, значи е излетял от Вашингтон с някой от ранните полети.

— „Уестърн Еърлайнз“ имат полет горе-долу по същото време, както този за Лос Анджелис.

Сойър стана и отиде до телевизионния екран. Пренави лентата и стопира кадъра. Вгледа се лицето на Джейсън Арчър, опита се да запомни чертите му. След малко се обърна към Харди и каза:

— Арчър е в списъка за полет 3223, а ти каза, че във фирмата му не са знаели за пътуването му. Как са разбрали, че е бил на самолета? Или че е трябвало да бъде — поправи се веднага.

Харди си наля още малко кафе, стана и отиде до прозореца. И двамата сякаш имаха нужда да се движат, докато разсъждават.

— Хората от авиокомпанията са открили жена му, която е била на преговори в Ню Йорк, и са й съобщили лошата новина. На тези преговори са били няколко души от „Трайтън“, включително босът. Тогава са разбрали. Скоро след това научили всички. Този видеозапис беше показан само на двама души — Нейтън Гембъл, президента, и Куентин Роу, втория в йерархията.

Сойър разтри врата си, защото беше започнал да изтръпва, наля си кафе и отпи.

— От „Уестърн“ потвърдиха, че се е регистрирал за полета и е взел бордната си карта. В противен случай не биха уведомили семейството му.

— Знаеш много добре, че всеки може да се качи на самолет с фалшиви документи. Билетите се купуват предварително. Даваш си багажа, минаваш проверката… дори и при повишените изисквания за сигурност напоследък пак не установяват самоличността със снимка.

— Някой обаче се е качил на самолета на мястото на Арчър. Бордната му карта е прибрана, а след като веднъж се качиш на самолет, не можеш да слезеш ей така.

— Който и да е бил, не е имал късмет или е бил много глупав. Може би и двете.

— Така е. Ако Арчър обаче се е качил на самолета за Сиатъл, значи е имал втори билет.

— Може да се е регистрирал два пъти. За полета до Сиатъл вероятно е използвал фалшиви документи и друго име.

— Да. — Сойър се замисли над възможностите. — А може чисто и просто да е сменил документите си с някой друг. Някой говорил ли е с жена му?

В отговор Харди отвори папката, която носеше със себе си.

— Нейтън Гембъл, съвсем кратко, два пъти. Куентин Роу също е разговарял с нея. В началото е твърдяла, че не знаела, че мъжът й е в самолета.

— В началото? Значи после е твърдяла друго?

— После е казала на Нейтън Гембъл, че мъжът й я е излъгал — кимна Харди. — Бил й казал, че заминава за Лос Анджелис, за да преговаря с друга фирма за работа. Оказа се, че не е имало никаква среща. Тя се е обадила във фирмата, за да каже, че мъжът й няма да се яви, а там не били чували за него.

— Провери ли го? — попита Сойър. Харди кимна. — Е, има ли някакъв напредък в твоето разследване?

Лицето на Харди доби болезнено изражение.

— В момента малко неща могат да се обяснят. Засега Нейтън Гембъл не е доволен. Той плаща сметките и иска резултати. Само че е нужно време, знаеш как е. Все пак… — Харди замълча и се загледа в дебелия килим. Не беше трудно да се разбере, че мрази да е в неведение. — Все пак, според Гембъл и Роу мисис Арчър е убедена, че мъжът й е мъртъв.

— Ако казва истината, а ако питаш мен, на този етап всичко е едно голямо ако — каза Сойър разгорещено.

Харди го изгледа учудено. Сойър улови погледа му и раменете му увиснаха.

— Между нас да си остане, Франк, но тази работа ме кара да се чувствам малко глупав.

— Защо?

— Бях абсолютно сигурен, че целта е бил Артър Либерман. Хвърлили сме всичките си сили за разследването на тази версия, а с останалите се занимаваме формално.

— Още е съвсем рано, Лий. Не е непоправимо. Освен това никак не е изключено Либерман наистина да е бил целта.

— Защо? — вдигна глава Сойър.

— Помисли. Ти сам отговори на въпроса си.

— Искаш да кажеш, че Арчър може да е взривил самолета, за да си помислим, че целта е Либерман? Стига, Франк, това звучи доста невероятно. — Лицето на Сойър потъмня.

— Ами ако не бяхме извадили късмет с този видеозапис? Щеше да продължаваш да мислиш точно това, нали? Не забравяй, че когато самолетът се разбие в земята, не остава почти нищо.

Сойър поклати глава.

— Не остават трупове, които да се идентифицират.

— Точно така. Ако обаче се взриви във въздуха, труповете все пак могат да се идентифицират.

Сойър се вторачи в Харди, стъписан от идеята.

— Това не ми даваше покой. Ако Арчър се е продал, ако си е прибрал парите и се е канел да се чупи, не може да не е бил наясно, че рано или късно полицията ще го хване.

Харди продължи мисълта му:

— И за да заличи следите си, подготвя самолетна катастрофа. Ако се открие, че е умишлено предизвикана, всички ще решат, че целта е била да се премахне Либерман. Ако не, никой няма да търси труп. Джейсън Арчър е мъртъв. Точка.

— Само че, Франк, питам се защо просто да не вземе парите и да не избяга. Не е трудно да изчезнеш в наши дни. Има и още нещо. Този, който според нас е залепил запалката в крилото на самолета, беше надупчен като решето.

— Ако се съди по времето на смъртта, възможно ли е Арчър да се е върнал на Източното крайбрежие, за да го ликвидира?

— Още нямаме резултати от аутопсията, но видях трупа и ми се струва, че е възможно.

Харди се замисли.

— Добре де, Франк — продължи Сойър, — колко според теб може да е взел Арчър за информацията? Достатъчно, за да организира свалянето на самолета и да плати на наемен убиец, за да премахне извършителя? И това го прави човек, който допреди няколко дни е водил почтен живот със семейството си? Изведнъж се превръща в изпечен престъпник, способен да убие двеста души, сред които има деца и старци?

Франк Харди присви устни и погледна стария си приятел.

— Той не е гръмнал самолета лично, Лий. Освен това не ми казвай, че си започнал да анализираш дълбините на човешкото съзнание. Доколкото си спомням, някои от най-опасните престъпници, които сме залавяли, на пръв поглед живееха повече от порядъчно.

Сойър не изглеждаше убеден.

— За колко пари става дума?

— За тази информация Арчър спокойно би могъл да получи няколко милиона.

— Не е малко, но не мисля, че за да прикрие следите си, е видял сметката на двеста души. Няма начин.

— Има и още нещо, което ме кара да мисля, че зад всичко стои Джейсън Арчър. Или пък че работи за някаква организация.

— Какво е то?

Харди изведнъж доби смутен вид.

— От една сметка на „Трайтън“ липсват пари.

— Пари? Колко?

— Четвърт милиард. Как ти се струва?

Сойър едва не разля кафето си.

— Какво!?

— Изглежда, Арчър не се е занимавал само с кражба на поверителна фирмена информация. Освен това е обирал и банкови сметки.

— Как? Такава голяма компания би трябвало да контролира нещата.

— „Трайтън“ контролира банковите си сметки, но контролът е ефективен само ако банките изпращат вярна информация за тях.

— Не те разбирам — каза Сойър нетърпеливо.

Харди въздъхна и опря лакти на масата.

— В наши дни, за да прехвърлиш пари от едно място на друго, ти е необходим компютър. Банките и финансовият свят изобщо зависят изцяло от тези машини, а това е свързано с рискове.

— Могат да се развалят? — обади се Сойър.

— Да. В тях обаче може да се проникне и с нечисти намерения. Нищо ново. Дявол да го вземе, във ФБР създадоха цял нов отдел за борба с компютърните престъпления.

— Значи според теб нещо подобно се е случило и тук?

Харди седна, отвори папката си и затърси нещо.

— „Трайтън Глоубъл Инвестмънтс“ е имал банкова сметка в тукашния клон на Консолидейтед Банк Тръст. „Трайтън Глоубъл Инвестмънтс“ е дъщерна компания на „Трайтън“, която играе на Уолстрийт. Сметката е била открита преди време и в нея са се натрупали двеста и петдесет милиона.

— Арчър участвал ли е при откриването на тази сметка? — прекъсна го Сойър.

— Не. Той не е имал достъп до нея.

— Имало ли е активно движение по тази сметка?

— Да, но само в началото. После не се е налагало средствата да бъдат използвани. Били са държани като резерв, в случай че някоя от дъщерните компании закъса за пари.

— И какво е станало по-нататък?

— Преди два месеца в същата банка е била открита нова сметка, чийто титуляр е „Трайтън Глоубъл Инвестмънтс Лимитед“.

— Още една сметка на „Трайтън“? Защо?

Харди поклати глава.

— Не е на „Трайтън“. В това е целият трик. Няма нищо общо с „Трайтън“. Оказа се, че фирмата е фиктивна. Няма адрес, няма директори, няма служители.

— Тогава знаеш ли кой е открил сметката?

— Само един човек е имал достъп до нея. Името, дадено на банката, е Алфред Роун, финансов директор. Опитахме да го проучим, но ударихме на камък. Все пак открихме нещо много интересно.

— Какво? — Сойър се наклони напред нетърпеливо.

— През фалшивата сметка са минали няколко сделки. Правени са преводи, внасяни са пари и така нататък. На всички документи фигурира подписът на Алфред Роун. Направихме графологична експертиза на подписа и го сравнихме с почерка на хората от „Трайтън“. Открихме съответствие. Познай кой.

— Джейсън Арчър — отвърна Сойър веднага.

Харди кимна.

— Добре, а какво стана с парите?

— Някой е проникнал в компютърната система на банката и е направил няколко деликатни промени. В резултат законната сметка на „Трайтън“ и фалшивата сметка получават един и същи номер.

— Ха! През такава дупка можеш да прокараш слон!

— Точно така. Ден преди Арчър да изчезне, е получено нареждане за прехвърляне на парите от сметката на „Трайтън“ в сметка на фалшивата компания в друга голяма нюйоркска банка. Нашият приятел Алфред Роун е предоставил постоянно пълномощно на отдел „Преводи“ в Консолидейтед Банк Тръст, всички документи са изрядни. Парите са били прехвърлени още същия ден. — Сойър го изгледа с недоумение. — Банковите служители се доверяват на компютъра. Няма причина да не го правят. Освен това банките рядко контактуват помежду си. След като гърбът им е защитен, просто изпълняват нарежданията, и толкова. Този, който е извършил операцията, е познавал процедурите до съвършенство. Споменах ли, че преди да постъпи в „Трайтън“, Джейсън Арчър е работил няколко години в банка, при това в отдел „Преводи“?

Сойър поклати уморено глава.

— Знам си, че има защо да мразя компютрите. Все още не разбирам как е станало.

— Представи си, че някой е клонирал един богаташ и е пуснал копието в банката. Копието изтегля парите на богаташа и изчезва. Банката обаче смята и двамата за богати. Едва по-късно открива, че е броила едни и същи пари два пъти.

— Някаква следа от тези пари?

Харди поклати глава.

— Не, както може да се очаква. Няма ги. Свързахме се със звеното за финансови измами на ФБР. Започнаха разследване.

Сойър отпи глътка кафе и изведнъж му хрумна нещо.

— Мислиш ли, че „Ар Ти Джи“ може да има пръст и в двете операции? Иначе би било малко странно Арчър да предприеме банковата измама и да продаде секретната информация едновременно.

— Вероятно Арчър е предложил да открадне информацията, а от „Ар Ти Джи“ са го накарали да се заеме и с банковата измама, за да навреди още повече на „Трайтън“. Имал е идеална възможност да го направи.

— Но банката ще трябва да компенсира загубите. „Трайтън“ всъщност не губи нищо.

— Грешиш. „Трайтън“ няма да може да използва тези средства, докато банката не изясни нещата и докато продължава разследването. С инцидента се занимава бордът на директорите. Ще минат месеци, докато се вземе някакво решение, или поне така са заявили на „Трайтън“ тази сутрин. Можеш да си представиш колко нещастен е Гембъл, нали?

— Тези пари бяха ли нужни на „Трайтън“ за нещо конкретно?

— Разбира се. Трябваше да бъдат депозирани по сделката със „Сайбърком“.

— Сделката провали ли се?

— Още не. Последното, което научих, е, че Нейтън Гембъл може би ще компенсира със свои собствени средства.

— Този тип е в състояние да подпише такъв голям чек?

— Гембъл е мултимилиардер, не забравяй. Не че му се иска да го направи. По този начин блокира средства, освен че губи двеста и петдесет милиона от парите на „Трайтън“. Половин милиард, насочени в грешна посока. Дори за него са много пари. — Харди се намръщи при спомена за последната си среща с Гембъл. — Както казах, в момента Гембъл не е доволен. Най-голямата му грижа обаче е информацията, която Арчър е продал на „Ар Ти Джи“. Ако те успеят да купят „Сайбърком“, загубите за „Трайтън“ далеч ще надвишат тези двеста и петдесет милиона долара.

— А след като в „Ар Ти Джи“ знаят, че сте по петите им, ще посмеят ли да използват незаконно придобитата информация?

— Нещата не са толкова прости, Лий. Отричат да имат нещо общо с това и макар да разполагаме с видеозаписа, той не е неопровержимо доказателство. „Ар Ти Джи“ отдавна са заявили желанието си да участват в наддаването за „Сайбърком“ и ако условията им се окажат малко по-добри от тези на „Трайтън“, никой няма да може да го оспори.

— Да, сложно е — съгласи се Сойър.

— Е, това е всичко. — Харди разпери ръце.

— Бях сигурен, че няма да ме вдигнеш от леглото напразно. Този Арчър трябва да е гений, Франк.

— Съгласен съм.

— Но, от друга страна, всеки прави грешки, нали? — изведнъж се оживи Сойър. — Понякога човек вади късмет, като теб с този видеозапис. Всъщност трудните случи правят работата ни интересна, прав ли съм?

Харди кимна уморено и попита:

— Какво смяташ да правиш оттук нататък?

Сойър допи кафето си и подаде чашата на Харди, за да я напълни отново. Разкрилите се нови възможности сякаш го изпълниха с енергия.

— Най-напред ще се обадя по телефона, за да впишат Джейсън Арчър в бюлетина за издирване в целия свят. Ще ми трябва около час, за да измъкна всички подробности от паметта ти. Утре ще изпратя екип от агенти на летище Дълес, за да разберат колкото е възможно повече за превъплъщенията на Джейсън Арчър онази сутрин. А аз лично ще проведа разговор с една персона, която може да се окаже неразделна част от всичко това.

— Кого имаш предвид?

— Сидни Арчър.