Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Total Control, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Германов, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 53гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Обсидиан, София 1997
ISBN 954-8240-51-3
Худ. оформление: Кръстьо Кръстев
История
- —Добавяне
- —Корекция
23.
Лий Сойър погледна през прозореца на малкия си апартамент в югоизточната част на Вашингтон. През деня оттам се виждаше купола на гара Юниън. Но до разсъмване оставаха поне трийсет минути. Беше се прибрал у дома към четири и половина сутринта, след като бяха открили трупа на човека, заредил самолета с гориво. Позволи си да прекара десет минути под горещия душ, за да се освежи. После се облече, направи си кафе, изпържи две яйца с шунка, която може би трябваше отдавна да е изхвърлил на боклука, и препече няколко филийки хляб. Хапна набързо на масичката за сервиране във всекидневната, осветена само от една нощна лампа. Този малък апартамент беше мястото, където се хранеше и от време на време спеше, защото след развода не бе в състояние да си позволи нищо повече. В действителност обаче това не беше и никога нямаше да бъде негов дом, въпреки че бе донесъл със себе си някои лични вещи, сред които се открояваха снимките на четирите му деца. Взе едната, на най-малката му дъщеря. Всички я наричаха Меги. Беше руса и хубава, наследила високия ръст, правия нос и пълните устни на баща си. Кариерата му във ФБР беше започнала, когато тя растеше, и по-голямата част от юношеството й бе прекарал извън дома. Сега плащаше. Двамата не си говореха. Поне дъщеря му не му говореше.
Погледна часовника си. Наближаваше седем. Скоро трябваше да тръгва към службата. Макар че имаше официално работно време, всъщност стоеше там почти непрекъснато. Не беше трудно да се разбере защо, тъй като работата беше последното, което му бе останало. Винаги щеше да има ново разследване. Точно това му бе казала и жена му вечерта, когато решиха, че ще се разведат. И беше права — винаги щеше да има ново разследване. Лий Сойър нахлупи шапката си, мушна пистолета в кобура и излезе.
Главната квартира на ФБР на Пенсилвания Авеню беше на по-малко от пет минути с кола. Там работеха около седем хиляди и петстотин от общо двайсет и четири хилядите служители на Бюрото. От тези седем хиляди и петстотин само хиляда бяха специални агенти — другите бяха помощен и технически персонал.
Около голямата заседателна маса бяха насядали служители. Някои преглеждаха документи, други се взираха в екраните на компютрите си. Намираха се в Центъра за стратегическа информация — комплекс от стаи с ограничен достъп, оградени със стъклени стени и защитени от всички известни начини за подслушване. Оттук се ръководеха всички по-отговорни операции на ФБР. На едната стена висяха часовници, показващи времето в различните часови пояси. Имаше засекретени комуникационни канали с Белия дом, ЦРУ и множество други правителствени институции, занимаващи се с осигуряването на законността. Залата нямаше прозорци и беше застлана с дебел мокет. В съседство имаше малка кухня за служителите, които понякога прекарваха часове наред в залата. В момента приготвяха кафе. Кофеинът и активната мисловна дейност вървяха ръка за ръка.
Сойър седна срещу Дейвид Лонг, дългогодишен служител от отдела за борба с тероризма, който прелистваше някаква папка. Вляво от Лонг седеше Хърб Баракс, агент от резидентурата в Шарлотсвил, най-близкия до мястото на катастрофата град. До Баракс бяха агентът от Ричмънд и още двама агенти от Вашингтон.
Лорънс Малоун, директорът на ФБР, беше излязъл час преди това, след като го бяха информирали за убийството на някой си Робърт Синклер, наскоро постъпил на работа във „Вектор Фюълинг Системс“ — фирмата, зареждаща самолетите с гориво. Сойър беше сигурен, че ако проверят отпечатъците от пръстите му чрез автоматичната система за идентифициране, ще се окаже, че името е друго. Престъпниците от такъв калибър не използваха истинските си имена, за да заемат работното място, което по-късно би им позволило да изпълнят пъкления си план.
С катастрофата на полет 3223 се занимаваха повече от двеста и петдесет агенти. Според Сойър Синклер бе свършил само мръсната работа. Зад него стоеше някой друг. Макар че във вестниците вече се бяха появили някои слухове, официалното съобщение за случилото се трябваше да се появи в пресата на следващия ден. Обществеността щеше да иска отговори, при това съвсем скоро. Сойър нямаше нищо против да ги даде, стига да се добереше до тях, а това рядко ставаше така бързо, както му се искаше.
Лонг вдигна поглед към Сойър и каза:
— Прав беше, Лий. Оказа се усъвършенстван вариант на механизма, който в момента е последният писък на модата в запалките за цигари. Няма пламък, само платинена спирала, излъчваща силна топлина, която почти не се вижда.
— Знам. Подобно нещо бяха използвали при подпалването на данъчната служба миналата година, помниш ли? — отвърна Сойър.
— Да. То може да поддържа температура от около осемстотин градуса по Целзий, без да се влияе от силен вятър или студ. Устройството е имало газ за около пет часа и е било конструирано така, че да се самозапали отново, ако въпреки всичко угасне поради някаква причина. Било е залепено със специално лепило. Когато киселината е пробила резервоара, горивото е изтекло и се е запалило. — Поклати глава. — Просто и хитро. Можеш да го носиш и в джоба си, защото по същество това е най-обикновена запалка. — Лонг запрелиства листата в папката. Останалите го гледаха и чакаха. — Не им е бил нужен часовников механизъм или висотомер. Преценили са момента по времето, за което киселината би разяла стената на резервоара. При всички случаи е щяло да стане във въздуха, защото полетът трае пет часа.
Сойър кимна.
— Каплан и хората му са открили черните кутии. Корпусът на тази, която записва параметрите на полета, се е пукнал, но лентата вътре е запазена. Първоначалното заключение е, че десният двигател, заедно с кабелите и маркучите, които го свързват с корпуса на самолета, се е откъснал секунди след като другата кутия е записала необичаен звук. В момента този звук се изследва. Не е регистрирана рязка промяна на налягането в кабината, така че съвсем определено експлозия вътре в самолета не е имало. Преди това всички системи са работили нормално. След като крилото се е откъснало, не е имало никакъв шанс за спасение.
— Разговорите на пилотите показват ли нещо интересно? — попита Лонг.
Сойър поклати глава.
— Възклицания. Сигналът за бедствие. Данните от кутията показват, че самолетът е полетял вертикално, напред с носа от височина десет хиляди метра. Вторият двигател е работел почти на пълна мощност. Никой не знае дори дали са били в съзнание при тези условия. Надявам се да не са били — добави той мрачно.
Сега, след като вече бе доказано, че става дума за саботаж, ФБР официално бе поело разследването от Националния съвет по безопасността на транспорта. Сойър, който се бе представил повече от добре при разследването на атентата над Локърби, щеше да ръководи следствието.
ФБР отделяше огромни финансови и човешки ресурси, за да прониква в терористичните организации, действащи на територията на САЩ, така че да осуетява плановете им, преди да са дали зловещите си плодове. Инцидентът с полет 3223 беше дошъл като гръм от ясно небе. Никаква информация за подобно нещо не бе минала по каналите. След като Бюрото не бе успяло да предотврати случилото се, трябваше да направи всичко възможно, за да накаже виновните.
— Е, вече знаем какво се е случило със самолета — продължи Сойър. — Сега трябва да открием кой и защо го е направил. Да започнем с мотивите. Рей, какво ново научи за Артър Либерман?
Реймън Джаксън отвори бележника си и каза:
— Доста неща. Най-напред, този човек е имал неизлечимо заболяване. Рак на панкреаса. Напреднал стадий. Оставали са му може би шест месеца. Може би. Всякакво лечение е било преустановено. Но е поемал огромни дози обезболяващи средства. Разтвор на Шлезинджър, комбинация от морфин и антидепресант, вероятно кокаин. Това е едно от малкото му законни приложения в тази страна. Либерман е имал специално устройство, което впръсква сместа директно в кръвта.
По лицето на Сойър се изписа изненада. Тайните на Уолтър Бърнс.
— Шефът на Федералния резерв е щял да живее още само шест месеца и никой да не знае!? Ти откъде научи?
— В едно шкафче в апартамента му намерих флакон хапчета. Веднага отидох при неговия личен лекар и му казах, че провеждаме рутинно разследване. От картона на Либерман личеше, че напоследък често е ходил при него, както и в престижни болници. После споменах лекарството, което намерих. Докторът се разтревожи, когато стана дума за това. Намекнах, че ако не каже истината на ФБР, може да загази сериозно. Омекна, когато заговорих за официална призовка. Вероятно е сметнал, че щом пациентът му е умрял, вече няма смисъл да мълчи.
— Ами Белият дом? Там поне би трябвало да са знаели.
— Ако не ни баламосват, те също са били на тъмно по въпроса. Говорих с шефа на персонала. В началото не ми повярва. Трябваше да му напомня, че ФБР не се занимава с глупости. Изпратих му и копие от медицинските документи. Говори се, че президентът останал като гръмнат, когато научил.
— Интересен обрат — отбеляза Сойър. — Смятах Либерман за нещо като финансов бог. Непоклатим като скала. Но забравя да съобщи, че скоро ще умре от рак и ще остави страната на самотек. Струва ми се странно.
Джаксън се засмя.
— Само съобщавам фактите. Иначе за способностите на този човек си прав. Той е нещо като легенда. Все пак, в личен план никак не е бил добре финансово.
— Как така? — попита Сойър.
Джаксън прелисти няколко страници от бележника си, обърна го наопаки и го плъзна към шефа си. Сойър се вторачи в написаното, а Джаксън продължи да обяснява:
— Либерман се е развел преди около пет години, след двайсет и пет години брак. Изглежда, са го хванали да кръшка в най-неподходящия момент, точно преди да се яви пред сенатската комисия, която е трябвало да го одобри за поста във Федералния резерв. Жена му е заплашила да го дискредитира в пресата. В такъв случай Либерман е щял да се прости с мечтите за кариера, а доколкото знам, много е искал да заеме поста. За да затвори устата на жена си, й е дал буквално всичко, което е имал. Тя е починала преди две години. Слуховете говорят, че и приятелката му, на двайсет и няколко, имала много скъпи предпочитания. Това още повече усложнява нещата. Работата в Резерва е престижна, но доходите са далеч по-малки, отколкото на Уолстрийт. Истината е, че Либерман е бил затънал до уши в дългове. Живеел в евтин апартамент и се опитвал да изпълзи от финансова дупка, дълбока колкото Големия каньон. Пачката любовни писма, които намерихме у дома му, вероятно са от приятелката.
— Какво става с нея? — попита Сойър.
— Не знам. Няма да се изненадам, ако си е обрала крушите, когато е научила, че гърнето със злато всъщност е пълно с лайна. Открих няколко колеги на Либерман от Ню Йорк. Според тях тази жена е била красива, но безмозъчна.
— Вероятно ще се окаже напразно, Рей, но все пак се опитай да разбереш нещо повече за нея.
Джаксън кимна. Сойър погледна Баракс и попита:
— Вече известно ли е кой ще поеме поста на Либерман?
Отговорът на Баракс стресна Сойър още веднъж.
— Уолтър Бърнс. С пълен консенсус.
Сойър изгледа Баракс удивено и записа в бележника си името: „Уолтър Бърнс“. В полето до него написа „задник“ и след това думата „заподозрян“ с въпросителен знак.
— По всичко личи, че на мистър Либерман никак не му е вървяло напоследък. Защо им е било да го убиват?
— Има много причини — отговори Баракс. — Председателят на Федералния резерв е символ на американската финансова политика. Чудесна мишена за някоя лайняна държавица от Третия свят, с голямо зелено чудовище вместо лидер. Освен това можем да избираме поне измежду дузина активни терористични групи, които специализират взривяване на самолети.
Сойър поклати глава.
— Досега никой не е поел отговорност за случилото се.
Баракс изсумтя.
— Дай им още време. Щом потвърдихме, че е саботаж, ще се обадят. Тези типове живеят, за да правят политически изявления, като убиват хора.
— По дяволите! — Сойър удари по масата с огромния си юмрук. Стана и започна да крачи напред-назад с почервеняло лице. Не беше забравил и сигурно никога нямаше да забрави малката опърлена обувка, която бе държал в ръката си. Той имаше деца. Всяко едно от тях можеше да пострада.
Агентите го гледаха с тревога. Сойър имаше заслужената репутация на един от най-добрите агенти. След двайсет и пет години служба продължаваше да се бори с всеки нов случай със същата енергия и плам, както и в началото. Предпочиташе да прави прецизни анализи, а не да се упражнява в красноречие.
Сойър спря и се обърна към Баракс.
— Тази хипотеза куца, Хърб. — Гласът му отново беше спокоен.
— Защо?
Сойър се облегна на стъклената стена и скръсти ръце на широките си гърди.
— Когато терористите искат да взривят самолет, качват бомба на борда… трябва да признаем, че това никак не е трудно по вътрешните линии… и я възпламеняват във въздуха, така че самолетът да се пръсне още във въздуха и в диаметър от няколко мили да се посипят трупове и отломки. Трябва да се види, че става дума за бомба. — Сойър млъкна и изгледа агентите. — В нашия случай няма подобно нещо. — Отново започна да се разхожда. — Докато е падал, нашият самолет е бил почти цял. Ако крилото не се беше откъснало, целият самолет щеше да бъде в кратера. Обърнете внимание на това. Можем да предположим, че на служителя на „Вектор“ е платено, за да извърши определено нещо. Той е американец и доколкото знаем, не е свързан с никоя известна терористична група. Трудно ми е да допусна, че терористите от Близкия изток са започнали да наемат американци, за да вършат мръсната им работа.
Стената на резервоара е увредена, но това лесно би могло да мине за обгаряне. Киселината е почти изцяло изгоряла. При малко по-висока температура нямаше да открием никакви следи от нея. Каплан потвърди, че е било възможно самолетът да се разбие по същия начин и без крилото да се откъсне. При експлозията са били прекъснати много важни хидравлични връзки, двигателят е бил изваден от строя от попадналите в него боклуци, така че дори и да бе останало на мястото си, крилото би било неизползваемо. Ако не бяхме намерили запалката в кратера, а това е цяло чудо, можехме да приемем, че става дума за трагична техническа грешка.
Сойър погледна през стъклената стена и продължи:
— Какво можем да кажем в заключение? Някой сваля самолет, но не иска деянието му да изглежда умишлено. Това не е типичният терорист, нали? Картината обаче се замъглява още повече. Логиката ни води в друга посока. Първо, човекът, заредил самолета с гориво, приключва земния си път, надупчен от куршуми. Багажът му е подреден, самият той почти е сменил външния си вид и… работодателят му променя плана си за него. Второ, Артър Либерман се оказва в същия самолет. — Сойър погледна Джаксън. — Либерман е пътувал до Лос Анджелис всеки месец, като по часовник. Една и съща авиокомпания, един и същи полет всеки месец. Нали?
Джаксън присви очи и кимна. Останалите несъзнателно се бяха навели напред, докато следяха разсъжденията на шефа си.
— Значи вероятността да се е оказал на самолета случайно е толкова малка, че не си струва да я обсъждаме. Ако погледнем трезво на нещата, Либерман е бил целта, освен ако не пропускаме нещо наистина едро. А сега да обединим двете неща. Първо, някой иска да създаде впечатлението, че самолетът е паднал поради техническа неизправност. После онзи с горивото е застрелян. Защо?
Сойър млъкна и огледа присъстващите.
— Не са можели да рискуват — обади се Дейвид Лонг. — Налагало се е да премахнат онзи тип веднага.
— Съгласен съм — кимна Сойър. — Но ако са искали следата да се прекъсне там, защо не са направили така, че да вземем този тип за някакъв смахнат фанатик например? Можеха да пробият слепоочието му с куршум, да захвърлят оръжието край него и да оставят предсмъртни писма, които да обясняват всичко. Вместо това те го натъпкват с олово и оставят всички улики, които навеждат на мисълта, че се е готвел да избяга. Сега вече знаем, че не е бил сам. Защо им е било да си създават такива проблеми?
Сойър потри брадичката си. Агентите го гледаха объркани.
— Някакви данни от аутопсията? — попита той.
— Обещаха да оставят всичко друго — отговори Джаксън. — Скоро ще разберем.
В този момент вратата се отвори и влезе Марша Рийд. Дребна и слабичка, с прошарена късо подстригана коса и очила, увиснали на верижка върху черната й рокля, тя беше един от най-добрите дактилоскописти във ФБР. Чрез познанията си бе допринасяла за залавянето на някои от най-големите престъпници на всички времена.
Марша кимна на присъстващите, седна и отвори папката, която носеше.
— Резултатите от проверката, съвсем топли — каза тя делово и с лека насмешка. — Робърт Синклер всъщност е Джоузеф Филип Райкър, издирван понастоящем в Тексас и Арканзас за убийство и незаконно оръжие. Списъкът с арестите му е три страници. За първи път е арестуван на шестнайсет години за въоръжен грабеж. Последният е за убийство. Излежал е седем години и е излязъл от затвора преди пет. След това е уличаван в множество престъпления, включително и поръчкови убийства. Много опасен. Преди около година и половина е изчезнал и не се е появявал досега.
Всички я гледаха стъписани.
— Как са допуснали тип като него да зарежда самолети с гориво! — възкликна Сойър с удивление.
— Говорих с представители на „Вектор“ — отговори Джаксън. — Фирмата е почтена. Синклер, или по-скоро Райкър, е постъпил при тях само преди месец. Представил е много добри препоръки. Бил работил в няколко подобни фирми на северозапад и в Южна Калифорния. Преди да го назначат, направили проверка и всичко се оказало както трябва. Потресени са от случилото се.
— Ами отпечатъците от пръстите му? Ако са проверили тях, щяха да разберат кой всъщност е той.
Марша Рийд го изгледа.
— Зависи кой е правил проверката, Лий — каза тя авторитетно. — Никак не е трудно да заблудиш един средно компетентен специалист. Вече има синтетични материали, които са досущ като истинска кожа. Можеш да си купиш отпечатъци на улицата и отново да станеш почтен гражданин.
— И след като е бил издирван за толкова много престъпления — обади се Баракс, — вероятно е сменил и физиономията си. Обзалагам се десет към едно, че мутрата в моргата не е тази от полицейския бюлетин.
Сойър се обърна към Джаксън.
— Как е станало така, че точно Райкър да зарежда с гориво полет 3223?
— Преди седмица е поискал да го преместят в нощната смяна, от дванайсет до седем. Самолетът по разписание излита в шест и четирийсет и пет всеки ден. Според дневника зареждането с гориво е приключило в пет и петнайсет, в смяната на Райкър. Повечето хора предпочитат да не са в тази смяна, така че всичко е ясно.
— В такъв случай какво е станало с истинския Робърт Синклер? — попита Сойър.
— Вероятно е мъртъв — отвърна Баракс. — Райкър е взел самоличността му.
Никой не възрази, докато Сойър не зададе следващия си въпрос.
— Ами ако Робърт Синклер не съществува? — Всички го изгледаха озадачено. — Ако приемеш самоличността на реално съществувал човек, възникват куп проблеми — обясни Сойър. — Стари снимки, бивши колеги и познати или нещо подобно изниква най-неочаквано и те изобличава. Има и друг начин. — Сви устни и вдигна вежди, сякаш обмисляше. — Нещо ми подсказва, че трябва да повторим проверката, която са направили от „Вектор“. Рей, заеми се с въпроса светкавично.
Джаксън кимна и записа нещо в бележника си.
Рийд се обърна към Сойър и каза:
— Мислиш ли каквото си мисля, че мислиш?
Сойър се усмихна.
— Не е първият човек, променил самоличността си изцяло. Това включва номера на социалната осигуровка, кариера, местожителство, стари снимки, дипломи за образование, фалшиви телефонни номера. Фалшиви препоръки, дори фалшиви пръстови отпечатъци.
— В такъв случай си имаме работа с професионалисти — каза Рийд.
— Нито за миг не съм се съмнявал — отвърна Сойър, огледа присъстващите и продължи: — Не искам да изоставяме стандартните процедури, така че ще продължим да разпитваме близките на жертвите, без обаче да пилеем много време. Либерман е ключът към загадката. — Изведнъж се разбърза. — „Светкавичен старт“ работи ли добре?
— Много.
„Светкавичен старт“ беше подвижният комуникационен център на ФБР и Сойър го бе използвал в миналото. Целта беше да се проверява всичко още в самото начало — анонимни сигнали, предположения и така нататък, без което всяко разследване би се объркало. При наличието на почти светкавичен достъп до всички нужни данни шансовете за успех се увеличаваха многократно.
Центърът беше разположен в изоставен тютюнев склад. Вместо бали тютюн вътре беше монтирана най-съвременната компютърна и телекомуникационна техника, с която денонощно работеха десетки специалисти.
— Ще ни е нужно всяко чудо, до което успеем да се доберем. А може и това да се окаже недостатъчно — отбеляза Сойър и замълча замислено. — Хайде, да се залавяме за работа.