Дейвид Балдачи
Тотален контрол (9)

9.

Няколко часа се бяха борили с огъня и най-накрая пламъците стихнаха сами, след като погълнаха всичко, което можеше да гори. Местните власти бяха доволни единствено затова, че пожарът се бе разразил в една отдалечена и запустяла нива.

Хора от екипа на Националния съвет по безопасност на транспорта със сини защитни униформи обикаляха бавно около мястото на катастрофата, докато димът се издигаше нагоре, а огнеборците потушаваха последните упорити огнища. Целият район беше отцепен със специални заграждения, зад които стояха неколцина разтревожени местни жители, по чиито лица се четеше типичната смесица от ужас, изумление и болно любопитство. Край нивата бяха спрени пожарни, линейки и всевъзможни други специални коли. Санитарите чакаха с ръце в джобовете край линейките, защото услугите им щяха да са нужни само ако от купчината развалини извадеха човешки останки.

Кметът на близкото провинциално градче стоеше до фермера, чиято земя бе понесла този кошмарен удар от небето. На двата пикапа зад тях пишеше „Аз преживях Пърл Харбър“. Сега на лицата им се бе изписал ужас, подобен на преживения през войната.

— Това не е самолетна катастрофа, а крематориум. — Възрастният следовател от Националния съвет по безопасност на транспорта поклати глава уморено, свали униформената си шапка и със свободната ръка избърса прорязаното си от бръчки чело. Джордж Каплан беше на петдесет и една, с оредяла сивееща коса, висок един и седемдесет и пет и с малко шкембенце. Беше пилотирал изтребител във Виетнам, а след това дълги години бе летял в гражданската авиация. Бе постъпил в съвета, когато негов приятел се бе разбил с двуместен самолет в склона на един хълм, след като се бе разминал на косъм с боинг 727 при гъста мъгла. Тогава Каплан бе решил, че е време да престане да лети и да се посвети на безопасността на полетите.

Джордж Каплан беше главен следовател по случая, а мястото на катастрофата бе последното на земята, където му се искаше да бъде. За жалост обаче тъкмо катастрофите показваха какво трябва да се прави, за да се предотвратят. Всяка вечер колегите му си лягаха с напразната надежда никой да не се нуждае от услугите им. Искаше им се да няма причини да пътуват до отдалечени места и да се ровят в купища развалини.

Каплан огледа мястото още веднъж, намръщи се и поклати глава. Тук липсваше обичайната диря от самолетни и човешки части, багаж, дрехи и хиляди други неща, чието прецизно изследване би могло да помогне да се разбере защо самолетът се е разбил. Нямаше и очевидци, защото катастрофата бе станала рано сутринта и облачната покривка бе ниска, така че от появата на самолета под нея до удара в земята бяха изминали само секунди.

Самолетът се бе ударил в земята почти вертикално с носа и бе образувал кратер, дълбок около десет метра. Дори само този факт бе достатъчен, за да се прецени ужасяващата сила на сблъсъка, изпратил в отвъдното толкова много хора само за миг. Корпусът се бе нагънал като хармоника и останките му лежаха в дълбокия кратер. Не се виждаше дори опашната конструкция. Сякаш за да се усложнят нещата още повече, останките бяха покрити с тонове пръст и камънаци.

Цялата околност бе осеяна с отломки, но повечето от тях бяха така раздробени, че можеха да се поберат върху човешка длан. Миг след чудовищния удар в земята бе последвала експлозията на горивото, която не бе оставила никакви шансове за оцеляване.

Почти по нищо не личеше, че пръснатите наоколо останки са от реактивен самолет. Напомняха на Каплан за останките от катастрофата на боинг 737 край Колорадо Спрингс през 1991 година. Бе работил по тази катастрофа като специалист по авиационни системи. За първи път тогава, от създаването на съвета като независима федерална агенция през 1967 година, не бяха успели да определят вероятната причина за катастрофата.

Хората от съвета не се бяха справили. Катастрофата край Питсбърг, отново с боинг 737, само бе увеличила чувството за вина. Мнозина смятаха, че ако бяха разгадали Колорадо, Питсбърг би могъл да бъде предотвратен. А сега и това.

Джордж Каплан погледна към проясненото небе и удивлението му нарасна още повече. Беше убеден, че поне отчасти катастрофата край Колорадо Спрингс е била причинена от силен турбулентен поток, който е ударил самолета малко преди приземяването, когато реактивните самолети са уязвими. Подобни турбулентни завихряния се получаваха над неравен терен. В случая с полет 585 това бяха Скалистите планини. Но тук беше Източното крайбрежие и нямаше никакви планини. Макар че подобно завихряне би могло да свали от небето самолет като L800, Каплан не вярваше, че това се е случило с полет 3223. Според контролната кула самолетът изведнъж започнал да пада от десет хиляди метра височина, без въобще да направи опит да се задържи. В Съединените щати нямаше планини, които да предизвикат такова силно завихряне на тази височина. Единствените възвишения наблизо бяха от веригата Блу Ридж, но те бяха по-скоро хълмове, а не планини.

Налице беше и факторът височина. Обикновено силните турбулентни потоци се превъзмогваха с помощта на елероните. При височина десет хиляди метра пилотите имаха предостатъчно време, за да овладеят машината. Каплан беше сигурен, че майката природа няма вина за падането на този самолет. Нещо друго обаче несъмнено бе изиграло роля.

Хората от екипа му скоро щяха да се върнат в хотела си, където щяха да направят работно съвещание. Първоначално щяха да се оформят групи, които да изследват конструкциите, авиационните системи и системите за безопасност, двигателите, климатичните условия, нарежданията на контролната кула. По-късно щяха да се създадат групи, които да работят по поведението на самолета във въздуха, да анализират записите на гласовете и на данните, поведението на екипажа, звуковия спектър, да изследват метала. Процесът беше бавен и мъчителен, на моменти досаден, но Каплан нямаше да се откаже, докато не провери всеки атом от останките на този последен модел реактивен пътнически самолет и неговите пътници. Закле се, че този път ще разбере причината за катастрофата, каквото и да стане.

Каплан се приближи бавно до наетата кола. Нивата скоро щеше да разцъфти като през пролетта — червени флагчета и сигнални светлини щяха да осеят околността, за да обозначат мястото на останките. Тъмнината се спускаше бързо. Каплан започна да духа замръзналите си ръце, за да ги стопли. В колата го очакваше термос топло кафе. Надяваше се уредът, който записваше данните за полета или така наречената „черна кутия“ — макар в действителност да беше ярко оранжева, — наистина да се окаже издръжлива колкото би трябвало. Това беше последен, усъвършенстван модел, който записваше 121 параметъра на полета — тези данни щяха да кажат много за причините, довели до гибелта на самолета. При модел L800 черната кутия, както и устройството, което записваше гласовете на пилотите, се намираха в тавана на самолета, отзад, между двете кухни. Досега такъв самолет не бе катастрофирал толкова жестоко и сега щеше да проличи доколко „кутиите“ са издръжливи.

Джордж Каплан се изкачи на едно малко възвишение и замръзна. В бързо спускащия се здрач на около три метра от него стоеше висок, почти двуметров мъж — тъмни очила скриваха базалтово сините очи, раменете му бяха широки и силни, краката напомняха телеграфни стълбове и въпреки лекото отпускане в кръста човек би си помислил, че е бивш професионален футболист. Стоеше с ръце в джобовете.

Каплан присви очи.

— Лий?

Специален агент Лий Сойър от ФБР пристъпи напред. Двамата си стиснаха ръцете.

— Здрасти, Джордж.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Сойър огледа околността и пак се обърна към Каплан.

Ъгловатото му лице имаше изразителни, пълни устни. Оредяващата черна коса беше посребрена. Високото чело и тънкият, леко кривнат вдясно нос, спомен от минали премеждия, както и огромният ръст вдъхваха респект.

— Когато американски самолет се разбие на американска територия вследствие на саботаж, както изглежда, ФБР не може да не прояви интерес, Джордж. — Лий Сойър изгледа Каплан красноречиво.

— Саботаж? — попита Каплан изненадано.

Сойър кимна към отломките.

— Проверих данните на метеоролозите. Не е имало нищо, което да предизвика подобно нещо, а и самолетът е бил съвсем нов.

— Това не означава саботаж, Лий. Все още е рано да се каже със сигурност. Вероятността може да е едно на милион, но не е изключено причината да е грешка на пилотите.

— Джордж, открихме част от самолета, която представлява голям интерес за нас. Бих искал да я огледаш много внимателно.

Каплан изсумтя.

— Ще мине доста време, докато изровим всичко от този кратер. Както виждаш, повечето отломки могат да се вдигнат с една ръка.

При отговора на Сойър коленете на Каплан сякаш омекнаха.

— Това, за което говоря, не е в кратера. И е доста голямо. Дясно крило и двигател. Открихме го преди около половин час.

Каплан остана неподвижен цяла минута, вторачил широко отворени очи в безизразната физиономия на Сойър. Специалният агент го дръпна към колата си.

Наетият буик потегли, когато потушаваха последните пламъци. Тъмнината скоро щеше да обгърне десетметровата яма, превърнала се в гроб за сто осемдесет и едно човешки същества.