Дейвид Балдачи
Тотален контрол (59)

59.

Истинското погребение на Джейсън Арчър се състоя през един ясен декемврийски ден, на тихо възвишение, недалеч от дома му. По време на службата Сойър стоеше отзад, зад множеството приятели и роднини, струпали се около скърбящата вдовица. Когато всички си отидоха, той остана известно време, загледан в новия надгробен камък, и се отпусна върху един от сгъваемите столове, използвани за краткия ритуал. Сойър бе мислил за Джейсън Арчър близо месец, но не бе успял да се запознае с него. Беше приключил успешно един от най-тежките случаи в живота си, но имаше чувството, че се е провалил. Стана, нахлупи шапка и бавно тръгна към колата си. Изведнъж спря. Дългата черна лимузина се беше върнала. Сойър се вторачи в лицето, което се показваше през задния прозорец. Сидни не отделяше поглед от купчината прясна пръст. После стъклото на лимузината се вдигна и тя потегли.

 

 

Вечерта преди Коледа Лий Сойър мина бавно с колата си по Морган Лейн. Къщите по улицата бяха празнично украсени със светлинни гирлянди, венци, Дядо Коледа и неговите верни елени. Група деца пееха коледни песни. Кварталът беше в празнично настроение освен една от къщите — там светеше само една лампа, в една стая.

Сойър сви в алеята на Арчър и слезе от колата. Беше в нов костюм, косата му бе старателно пригладена. Извади красива кутийка и тръгна към вратата. Походката му беше някак вдървена — ребрата все още го наболяваха.

Отвори Сидни Арчър. Беше с тъмни панталони и бяла блуза, косата й падаше свободно на раменете. Бе възвърнала част от килограмите си, но лицето й все още изглеждаше изпито. Синините и раните обаче бяха изчезнали.

Седнаха пред камината във всекидневната. Сойър се съгласи да изпие чаша ябълков сок и се огледа, докато тя отиде да го донесе. На страничната масичка имаше кутия компютърни дискети, увита с червена панделка. Беше оставил своя подарък на масичката отпред, защото нямаше коледно дръвче.

— Ще отидеш някъде за Коледа, надявам се? — каза Сойър, когато Сидни седна срещу него. Двамата отпиха по глътка затоплен ябълков сок.

— При родителите ми. Подготвили са се. Има голяма елха, гирлянди… Баща ми ще е Дядо Коледа. Братята ми също ще дойдат заедно със семействата си. Добре ще е за Ейми.

Сойър погледна кутията с дискети.

— Някой си прави майтап ли?

Сидни проследи погледа му и се усмихна.

— Джеф Фишер. Благодари ми, защото заради мен преживял най-вълнуващата нощ в живота си. Освен това ми предложи безплатни компютърни консултации за вечни времена.

Сойър забеляза малката кърпа, която бе оставила пред себе си. Избута към нея подаръка.

— Сложи го под елхата за Ейми. От мен и Рей. Кукла, която прави всевъзможни неща, говори, пишка и така нататък. Жена му я избра.

Млъкна смутен.

Сидни се усмихна.

— Много ти благодаря, Лий. Ще й хареса. Бих й я дала още сега, но вече спи.

— И без това подаръците трябва да се отварят на Коледа.

— Как е Рей?

— Нищо му няма. Вече остави патериците и…

Сидни пребледня, грабна кърпата, притисна устата си с нея и хукна навън от стаята. Сойър стана, но не я последва. Отново седна. Тя се върна след малко.

— Извинявай, нещо ми става.

— От колко време знаеш, че си бременна? — попита я той. Сидни го изгледа с удивление. — Имам четири деца, Сидни. Повярвай ми, знам за какво става дума.

— От близо две седмици — отговори Сидни сковано. — Сутринта, преди Джейсън да замине… — Сидни млъкна и закри лицето си с ръце. — Боже мой, още не мога да повярвам! Как е могъл да направи това? Защо не ми каза? Не трябваше да умре! Не трябваше!

— Сидни, опитал се е да постъпи правилно. Можеше да се престори, че не е видял нищо, както са направили повечето хора. Вместо това обаче е решил да реагира. Той е герой, Сидни. Поел е много рискове, но знам, че го е направил заради теб и Ейми. Нямах късмет да се срещна с него, но съм сигурен, че ви е обичал.

Сойър не смяташе да каже на Сидни, че надеждата да получи награда от властите бе повлияла сериозно на решението на Джейсън Арчър да събере доказателствата срещу „Трайтън“.

Тя го гледаше просълзена.

— Ако ни е обичал, защо е решил да се заеме с нещо толкова опасно, толкова… Безсмислено е! За бога, изгубих го два пъти. Знаеш ли как се чувствам?

Сойър се замисли, прокашля се и заговори много тихо:

— Имам един приятел, който е изтъкан от противоречия, така да се каже. Обичаше жена си и децата си толкова много, че наистина беше готов на всичко за тях. Наистина на всичко.

— Лий…

Той вдигна ръка.

— Сидни, моля те, нека довърша. Повярвай ми, не беше лесно да стигна дотук. — Тя се облегна назад и той продължи: — Обичаше ги толкова много, че непрекъснато полагаше усилия светът да стане по-безопасен, за да могат да живеят спокойно. Това му отнемаше толкова много време, че в крайна сметка причиняваше болка на тези, които обичаше толкова много. Но той не го разбра, докато не стана твърде късно. — Сойър отпи глътка сок, защото в гърлото му се бе образувала голяма буца. — Така че, както виждаш, понякога хората правят големи глупости в името на най-благородни цели. — Погледът му се премрежи. — Джейсън те е обичал, Сидни. В края на краищата това е единственото, което има значение.

Двамата мълчаливо наблюдаваха огъня.

Най-накрая Сойър я погледна.

— Какво ще правиш сега?

Сидни сви рамене.

— „Тайлър, Стоун“ загубиха най-големите си клиенти, „Трайтън“ и „Ар Ти Джи“. Хенри Уортън беше мил обаче. Предложи ми да се върна, само че аз не знам дали съм готова. Вероятно няма да имам избор. Застраховката на Джейсън не беше голяма. Спестяванията ни почти се стопиха. С новото бебе… — Тя поклати тъжно глава.

Сойър изчака малко, после бръкна в джоба на сакото си и бавно извади един плик.

— Може би ще ти помогне.

Сидни избърса очите си.

— Какво е то?

— Отвори го.

Сидни извади отвътре продълговат лист.

— Какво е това?

— Чек на твое име, за два милиона долара. Не мисля, че може да е без покритие, защото е издаден от Министерството на финансите.

— Лий… не разбирам.

— Беше определена награда от два милиона за човека, който осигури информация за тези, които са причинили самолетната катастрофа.

— Но аз не съм направила нищо, за да ги заслужа!

— Всъщност ще ти кажа нещо, което, сигурен съм, няма да мога да кажа на никой друг, ако му връчвам чек за толкова много пари.

— Какво?

— Че това просто не е достатъчно. Всичките пари на света не са достатъчни.

— Лий, не мога да го приема.

— Вече си го приела. Самият чек е по-скоро част от церемонията. Парите вече са преведени по специална сметка на твое име. Чарлс Тийдман, директорът на банката на Федералния резерв в Сан Франциско, е ангажирал няколко висши финансови съветници, за да инвестират парите ти възможно най-добре. Безплатно. Тийдман беше най-добрият приятел на Либерман. Помоли ме да ти предам най-искрените му съболезнования и благодарности.

Първоначално не се бяха съгласили да дадат наградата на Сидни Арчър. Лий Сойър бе прекарал цял ден с различни представители на Конгреса и Белия дом, за да ги убеди, че трябва да го направят. Всички бяха категорични, че подробностите за най-големия финансов скандал в Америка не бива да стават публично достояние. Неприкритият намек на Сойър, че заедно със Сидни Арчър ще предложат дискетата на този, който даде най-много пари, ги накара да променят решението си.

— Парите са освободени от данъци — добави той. — Мисля, че животът ти е уреден до голяма степен.

Сидни избърса очите си и мушна чека обратно в плика. Известно време и двамата мълчаха. Огънят пращеше зад решетката. Най-накрая Сойър погледна часовника си и остави чашата на масата.

— Става късно. Сигурен съм, че имаш работа у дома. Аз пък трябва да свърша нещо в службата.

— Никога ли не почиваш?

— Не, ако успея да го избегна. Освен това, какво друго мога да правя?

Сидни също стана и преди Сойър да се сбогува с нея, го прегърна и се притисна до него.

— Благодаря ти.

Едва чу думите й, но и нямаше нужда. Чувствата на Сидни Арчър изпълваха пространството около нея като топлината от камината. Сойър я прегърна и двамата останаха така. Огънят в камината пращеше, песните на децата се чуваха по-ясно.

Когато най-накрая се отделиха един от друг, Сойър улови ръката й и каза:

— Сидни, винаги когато имаш нужда, аз ще съм насреща.

— Знам — отвърна тя едва чуто.

Когато тръгна към вратата, тя го извика.

— Лий… този твой приятел… кажи му, че никога не е късно.

 

 

Лий Сойър подкара по улицата и видя пълната луна, кацнала на ясното черно небе. Затананика си коледна песничка. Нямаше да ходи в службата. Щеше да отиде при Рей Джаксън, за да му подосажда, може би да поиграе с хлапетата му и да изпие с него и жена му по чашка. На сутринта щеше да купи подаръци. Да похарчи малко пари, за да изненада децата си. Дявол да го вземе, беше Коледа. Откопча служебната значка от колана си и извади пистолета от кобура. Остави ги на седалката до себе си. Позволи си да се усмихне, макар и уморено. Следващото разследване чисто и просто щеше да почака.