Дейвид Балдачи
Тотален контрол (58)

58.

Когато Сойър хукна по брега, вятърът, снегът и пръските морска вода го заблъскаха от всички страни. Лицето му беше окървавено и отекло. Ръката и гърдите го боляха, дишаше на пресекулки. Спря за малко, колкото да махне тежката защитна жилетка, притисна с ръка счупените си ребра и продължи. Пясъкът затрудняваше движенията му. На два пъти се спъна и падна. Успокояваше го фактът, че този, когото искаше да настигне, имаше същия проблем. Носеше електрическо фенерче, но не искаше да го използва, поне засега. Няколко пъти стъпи в ледената вода, защото тичаше досами вълните. Гледаше надолу и следваше стъпките по пясъка.

След малко стигна до висока скала. Такива имаше много по крайбрежието на Мейн. Докато се чудеше как да се изкатери, видя стръмна пътека, която се виеше нагоре по скалата. Заизкачва се по нея с изваден пистолет. Вълните се разбиваха някъде долу и го заливаха със ситни капчици. Дрехите му залепнаха за тялото. Продължаваше напред въпреки всичко. Пътеката ставаше все по-стръмна, вече едва дишаше. Погледна към океана — черен и безкраен. Насочи фенерчето си към ръба на скалата.

Лъчът освети мъжа изцяло. Той примижа и вдигна ръка, за да предпази очите си.

— Какво правиш тук? — Гласът на Сойър беше хрипкав, но отчетлив.

Франк Харди се вторачи в него. Неговите дрехи също бяха подгизнали, косата му беше разрошена от вятъра.

— Лий? Ти ли си?

— Не е Дядо Коледа, Франк — изсумтя Сойър. — Отговори на въпроса ми.

Харди пое дълбоко въздух.

— Дойдох с Гембъл за някаква среща. Каза ми да се кача горе, защото имал да урежда свои лични неща. След това започна пукотевицата. Махнах се оттам по най-бързия начин. Ще ми кажеш ли какво става?

Сойър поклати глава с възхищение.

— Винаги си умеел да мислиш бързо, Франк. Затова беше добър агент. Между другото, ти ли уби Гембъл и Роу или Гембъл те изпревари с Роу?

Харди го изгледа мрачно и присви очи.

— Франк, извади пистолета, много бавно. Хвани го за цевта и го хвърли в океана.

— Какъв пистолет, Лий? Нямам оръжие.

— Пистолетът, с който застреля един от хората ми и започна престрелката. Хайде, няма да повтарям, Франк.

Харди извади бавно оръжието си и го хвърли от скалата. Сойър измъкна от джоба си цигара и я мушна между зъбите си. След това извади запалка и я вдигна нагоре.

— Виждал ли си такава, Франк? Гори, ако ще и наоколо да има ураган. С подобна свалиха онзи самолет.

— Не знам нищо за онзи самолет — отвърна Харди ядосано.

Сойър запали цигарата си и дръпна продължително.

— Не си знаел за самолета, това е вярно. Но знаеше за всичко останало. Сигурен съм, че дори си получил от Нейтън Гембъл чудесна премийка. Дадоха ли нещо от милионите, за чието изчезване от банката обвини Джейсън Арчър? Подправил си подписа му много добре, не мога да отрека.

— Ти си луд! Защо му е на Гембъл да краде собствените си пари?

— Не ги е откраднал. Най-вероятно ги е пръснал по многото си банкови сметки из целия свят. Чудесно прикритие. Кой би заподозрял? Сигурен съм, че освен с банковия компютър Куентин Роу се е справил с номера на социалната осигуровка и отпечатъците на Райкър. Джейсън Арчър е имал доказателства за изнудването на Либерман. Искал е да каже на някого. На кого? На Ричард Лукас? Едва ли. Лукас е бил човек на Гембъл. Вътрешен копой.

— На кого е казал? — попита Харди и присви очи.

Сойър дръпна от цигарата и отговори:

— На теб, Франк.

— Точно така. Докажи го.

— Дошъл е при теб, „външния“ копой. Бившият агент от ФБР с десетки блестящи препоръки. Дошъл е при теб, за да извадиш на показ цялата гадост. Само че ти не би допуснал това да се случи, нали? „Трайтън Глоубъл“ е яслата, която те хранеше. Частни самолети, красиви дами, скъпи дрехи… как да се откажеш от тези неща? След това ми устроихте цирк и за всичко накиснахте Джейсън. Сигурно сте се спукали от смях, когато ме изиграхте. Докато си мислехте, че сте ме изиграли. След това обаче ви стана ясно, че няма да се хвана на въдицата, и започнахте да се изнервяте. Ти ли посъветва Гембъл да ми предложи работа, или той сам се сети? Такова наддаване между него и теб… за малко да се възгордея. — Харди мълчеше. — Но това не беше единственото ти представление, Франк.

Сойър бръкна в джоба си, извади чифт слънчеви очила и си ги сложи. В тъмнината с тях изглеждаше нелепо.

— Помниш ли ги, Франк? Имам предвид двамата от видеозаписа в склада в Сиатъл. И те бяха със слънчеви очила в тъмното. Защо?

— Не знам — отвърна Харди почти шепнешком.

— Знаеш. Джейсън е мислел, че предава доказателствата си на ФБР. Федералните агенти, поне във филмите, почти винаги са с тъмни очила, а тези, които си наел да изиграят ролята, явно често са ходили на кино. Не си можел просто да убиеш Джейсън. Трябвало е да спечелиш доверието му, за да си сигурен, че не е казал на никой друг. Най-важното е било да вземеш всички доказателства от него. Видеозаписът е трябвало да бъде много качествен, защото е трябвало да го предадеш на нас като доказателство за вината на Джейсън. Имал си само една възможност да го направиш както трябва. Въпреки всичко обаче Арчър е имал някакви подозрения и затова е запазил копие от дискетата, което е изпратил на жена си. Не му ли обеща голяма награда от името на властите? Обеща му, нали? Сигурно си му казал, че това е най-големият капан в историята на ФБР.

Харди мълчеше.

Сойър го погледна и продължи:

— Само че, Франк, без ти да знаеш, Гембъл е имал свой собствен проблем. Артър Либерман се е канел да пропее. Затова босът е наел Райкър, за да убие Либерман заедно с още двеста души на борда на самолета. Сигурен съм, че не си знаел за тази част от плана. Ти само си уредил Арчър да получи билет за Лос Анджелис и след това да смени самолета, така че да се окаже в Сиатъл, за да го снимаш с видеокамера. Рич Лукас е бивш служител на ЦРУ и вероятно познава много хора от Източна Европа, които нямат семейства, нито пък минало. Никой няма да скърби за този, който загина вместо Джейсън Арчър в самолета. Ти лично не си знаел, че Либерман се е качил на самолета за Лос Анджелис или пък че Гембъл е искал да го убие. Гембъл обаче е искал да прехвърли вината за самолета на Арчър и е знаел, че само така ще може да го направи. По този начин босът улучва с един куршум два заека, Арчър и Либерман. Ти ми донасяш видеозаписа и аз насочвам цялото си внимание към Джейсън Арчър, като забравям за Либерман. Ако не се бе появил Ед Пейдж, едва ли щях да се върна отново към него.

Да не забравяме и „Ар Ти Джи“, които бяха обвинени за всичко, така че „Трайтън“ да лапне „Сайбърком“. Казах ти, че Брофи беше в Ню Орлиънс. Ти си разбрал, че е свързан с „Ар Ти Джи“, и си преценил, че той и Голдман могат да довършат това, в което обвинихте Джейсън — че е откраднал информацията и я е продал на „Ар Ти Джи“. Започнал си да следиш Брофи и Голдман, а в подходящия момент си им видял сметката, като си накиснал Сидни Арчър. Защо не? Вече си направил същото със съпруга й. Това е голяма промяна, Франк. От агент на ФБР до участие в мащабен престъпен заговор. Може би трябва да те заведа да видиш останките от самолета. Искаш ли?

— Нямам нищо общо със самолета, кълна се! — извика Франк Харди.

— Знам. Но все пак имаш нещо общо, защото ти уби атентатора, нали?

— Можеш ли да го докажеш?

— Ти сам ми го каза, Франк. — Лицето на Харди замръзна. — В подземния паркинг на „Тайлър, Стоун“, след убийството на Голдман и Брофи. Беше много студено. Аз се обезпокоих, че ниската температура може да затрудни определянето на точния час на смъртта. Помниш ли какво ми каза тогава, Франк? Че проблемът бил както при атентатора. Че климатичната инсталация била изстудила апартамента както тогава, в подземния гараж.

— Е, и?

— Не бях споменавал пред теб, че климатичната инсталация е била включена, Франк. Аз лично я регулирах на нормална температура. Този факт не се споменава в нито един от докладите на ФБР, но дори и да беше, не си имал възможност да ги прочетеш. — Лицето на Харди стана пепеляво. — Франк, ти знаеше, защото тъкмо ти си я включил да изстудява. Когато си научил за самолета, си разбрал, че Гембъл те е използвал. Може би са щели да пречукат Райкър по друг начин, само че ти си изразил желание да свършиш работата. Дадох си сметка за това чак когато се друсахме насам с раздрънканата полицейска камионетка. — Сойър направи крачка напред. — Дванайсет изстрела, Франк. Признавам, че това наистина ме озадачи. Толкова си се ядосал за това, което е направил онзи, че си изпуснал нервите си и си изпразнил целия пълнител в него. Може би все още си запазил нещо от бившето ченге в себе си, а?

Харди преглътна с усилие. Опитваше се да се овладее.

— Лий, всички, които знаят, че съм замесен, са мъртви.

— А Джейсън Арчър?

Харди се засмя.

— Джейсън Арчър беше глупак. Той също искаше пари, както всеки от нас, само че не му стигаше кураж. Не беше като теб и мен. Сънуваше кошмари. — Харди пристъпи напред. — Погледни от другата страна, Лий. Моля те само за това. Започваш работа във фирмата ми следващия месец. Един милион долара годишно. Избор на акции, всичко останало. Ще устроиш живота си.

Сойър захвърли цигарата.

— Франк, искам да ти изясня нещата много добре. Не обичам да поръчвам обяда си на чужди езици и не разбирам от акции. — Сойър вдигна пистолета. — Единственият ти вариант отсега нататък ще бъде между долния или горния нар.

— Не си познал, приятел. — Харди извади дискетата от джоба си. — Ако искаш това, махни пистолета.

— Сигурно се шегуваш.

— Махни го! — изкрещя Харди. — Или ще хвърля всичките ти доказателства в океана. Ако ме пуснеш, ще ти я изпратя оттам, където не можеш да ме настигнеш.

Сойър започна да спуска пистолета надолу, а Харди се усмихна. Сойър видя ухилената му физиономия и отново насочи оръжието.

— Най-напред искам да ми отговориш на един въпрос. Още сега.

— Е?

Сойър направи крачка напред, с пръст върху спусъка.

— Какво стана с Джейсън Арчър.

— Слушай, Лий, какво значение има…

— Къде е Джейсън Арчър? — изрева Сойър заедно с грохота на вълните. — Защото онази жена ще иска да научи точно това и ти ще ми го кажеш още сега. Между другото, не можеш да хвърлиш тази дискета толкова далеч, колкото ти се иска. Рич Лукас е жив. — Сойър лъжеше. Беше видял Лукас проснат в локва кръв. Мълчаливият страж беше онемял за вечни времена. — Искаш ли да се хванем на бас? Аз казвам, че гори от нетърпение да те накисне.

Лицето на Харди стана каменно, когато си даде сметка, че няма шанс да се оттегли незабелязано.

— Заведи ме в хотела, Лий. Искам да се обадя на адвоката си.

Харди тръгна напред, но изведнъж закова на място, защото Сойър бе заел класическата стойка за стрелба.

— Веднага, Франк. Кажи ми веднага.

— Върви по дяволите! Ако искаш, можеш да ми прочетеш правата, но не ми се мяркай пред очите.

В отговор Сойър премести пистолета малко вляво и изстреля един куршум. Харди изрева и вдигна ръка към дясното си ухо, защото куршумът бе отнесъл горната му част. По лицето му потече кръв. Харди се свлече на земята.

— Полудя ли? — Сойър насочи пистолета право към главата му. — Това ще ти струва значката и пенсията, а задникът ти ще гние в затвора, докато пукнеш, копеле такова! — извика Харди. — Ще изгубиш всичко!

— Няма. Забравяш, че и аз знам как да фалшифицирам улики на местопрестъплението, приятелю. — Харди с изумление видя как Сойър извади от чантата на колана си още един пистолет. Показа му го. — Това е пистолетът, който си измъкнал от мен, докато сме се борили. Ще го намерят стиснат в ръката ти. С него ще са изстреляни няколко куршума, което ще докаже зловещите ти намерения. — Сойър посочи към океана. — Не е лесно да откриеш изстреляни куршуми във водата, нали? — Сойър вдигна другия пистолет. — Франк, навремето беше първокласен следовател. Досещаш ли се каква роля ще изиграе този пистолет?

— По дяволите, Лий, недей!

— С този пистолет ще те убия — продължи Сойър спокойно.

— Лий, за бога!

— Къде е Арчър?

— Лий, моля те, престани!

Сойър доближи пистолета на сантиметри от главата му Харди закри лицето си с длани и Сойър измъкна дискетата от треперещите му пръсти. Погледна я и отбеляза:

— Като се замисля, може да се окаже полезна. — Прибра я в джоба си и добави: — Сбогом, Франк.

— Чакай, Лий, ще ти кажа. Чакай! — Харди се задави и погледна мрачното лице на Сойър. — Джейсън е мъртъв.

Думите отекнаха в главата на Сойър като тътен на гръмотевица. Широките му рамене се отпуснаха, усети как и последните му сили го изоставят. Беше почти сигурен, че е истина, но въпреки всичко се надяваше на някакво чудо заради Сидни Арчър и малката й дъщеря. Нещо го накара да се обърне.

Сидни Арчър стоеше на пътеката, на около два метра от него, подгизнала и трепереща от студ. Погледите им се срещнаха в меката лунна светлина, внезапно проникнала през разкъсаните облаци. Нямаше нужда да говорят. Тя беше чула ужасната истина — мъжът й нямаше да се върне.

Изведнъж се разнесе вик. Сойър се обърна, готов да стреля, точно в момента, в който Харди полетя надолу от скалата. Сойър се надвеси леко и видя как доскорошният му приятел и нов враг изчезва в бялата пяна на вълните.

Сойър остана за миг загледан в бездната, после замахна и хвърли пистолета си далеч навътре в океана. При движението гръдният му кош се изви рязко, но той не усети болката от счупените си ребра. Затвори за миг очи, после пак ги отвори и се вгледа в бушуващата стихия.

— По дяволите!

Сойър се наклони на една страна, за да облекчи дишането си. Ръката му отново започна да кърви.

Почувства на рамото си нечия длан и застина. При тези обстоятелства нямаше да се изненада, ако Сидни Арчър бе избягала от това място. Всъщност почти бе очаквал да го направи. Тя обаче го хвана през кръста и му помогна да се върне по пътеката.