Дейвид Балдачи
Тотален контрол (51)

51.

Джаксън се качи в колата и погледна партньора си. Сойър седеше с ръце на кормилото и се взираше напред в мрака.

— Лий, какво ще кажеш да хапнем? — Като не получи отговор, Джаксън добави: — Аз черпя. Не пропускай предложението, защото може да не се повтори до края на живота ти.

Сойър най-накрая се обърна към него и за миг се усмихна. После пак стана сериозен.

— Искаш да ядем, а? Мислиш, че това разследване ми се отразява зле, нали?

— Не искам да се смалиш, приятел — отвърна Джаксън.

Сойър се засмя и подкара.

 

 

Джаксън се нахвърли върху порцията си енергично, а Сойър взе само чаша кафе. Закусвалнята беше близо до централата на ФБР, така че колегите им често я посещаваха преди или след работно време.

— В лабораторията беше прав, Лий. Но можеше да проявиш снизходителност към Лиз. Тя си вършеше работата.

Сойър го погледна косо.

— Човек проявява снизходителност, когато хлапето му закъснее вечер или вдига врява. Ако някой иска снизходителност, да не работи във ФБР.

— Знаеш какво имам предвид. Лиз е от най-добрите специалисти.

Сойър омекна.

— Знам, Рей. Добре, ще й изпратя цветя.

След малко Джаксън попита:

— Какъв ще е следващият ни ход?

— Не знам още — отвърна Сойър. — И друг път събития са променяли хода на разследването, но никога не е било както сега.

— Не вярваш, че Сидни Арчър може да е убила тези тримата, нали?

— Събраните доказателства говорят, че не би могла. И аз самият не вярвам.

— Лий, тя ни излъга. Какво ще кажеш за записа? Помагала е на съпруга си. Не можем да си затворим очите пред това.

Сойър отново се почувства виновен. Досега никога не беше премълчавал факти от свой партньор. Вдигна очи към Джаксън и реши да му каже за разговора си със Сидни. Джаксън го изслуша изумен. Сойър го погледна с безпокойство.

— Беше изплашена. Не знаеше какво да прави. Съжалявам, че не знаем къде е сега, защото животът й е в опасност. Щеше да е добре, ако ни се беше доверила изцяло. Заедно щяхме да решим случая, сигурен съм.

Джаксън се наклони напред. Изглеждаше мрачен.

— Лий, работили сме двамата по много случаи, но винаги си съумявал да запазиш дистанция, да видиш нещата такива, каквито са.

— Мислиш, че сега е различно?

— Не мисля, а съм сигурен. Опитваш се да защитиш тази жена от самото начало. Държиш се с нея доста по-различно, отколкото е нормално с основни заподозрени. Сега ме уведомяваш, че ти е казала за разговора с мъжа й. Но беше запазил тази информация за себе си. Лий, за бога, това е достатъчно основание да те изхвърлят от Бюрото.

— Ако смяташ, че трябва да докладваш, Рей, не те спирам.

Джаксън изсумтя и поклати глава.

— Нямам намерение да унищожавам кариерата ти. Ти си добър агент, Лий.

— Това разследване не се различава с нищо от останалите.

— Глупости! — Джаксън се наведе още по-напред. — Знаеш, че не е така, и това още повече те вади от равновесие. Всички улики показват, че Сидни Арчър е замесена в сериозно престъпление, а ти правиш чудеса, за да ги омаловажиш. Така постъпи с Франк Харди, с Лиз, опитваш се да го направиш и с мен. Ти не си политик, Лий, а служител на закона. Сидни Арчър може и да не е виновна във всичко, за което я обвиняват, но не е и ангел. Бъди сигурен.

— Не си ли съгласен с извода ми за тройното убийство?

Джаксън кимна.

— Съгласен съм. Вероятно си прав. Ако обаче искаш от мен да повярвам, че Сидни Арчър е невинно дете, попаднало в мрежите на някакъв кафкиански кошмар, сбъркал си адреса. Спомни си какво каза за снизходителността. Трябва да имаш безкрайни запаси, за да си убеден, че умната красавица Сидни Арчър не трябва да прекара доста години в затвора.

— Това ли мислиш? Умната красавица размеква мозъка на ветерана агент? — Джаксън мълчеше, но отговорът бе изписан на лицето му. — Старият разведен похотливец иска да я свали? И не мога да го направя, ако съм сигурен, че не е невинна? Така ли мислиш? — повиши глас Сойър.

— Защо не ми кажеш какво да мисля, Лий?

— Може би просто трябва да те пратя по дяволите.

Джаксън протегна ръка и го улови за рамото.

— Искам да се вразумиш, Лий. Нямам нищо против да спиш с нея, само че изчакай да свърши разследването и да се докаже, че е невинна!

— Как смееш!? — Сойър се надигна и махна ръката на Джаксън от рамото си. Вдигна огромния си юмрук, но го спря в последния момент, когато си даде сметка какво се кани да направи. Няколко души от околните маси се обърнаха към тях. Сойър седна, без да сваля поглед от партньора си.

Няколко минути мълчаха, после Сойър вдигна смутено глава и въздъхна.

— По дяволите, знаех си, че един ден ще съжалявам, задето отказах цигарите.

— Лий, извинявай. Просто се безпокоя за… — Сойър вдигна ръка и Джаксън млъкна.

— Знаеш ли, Рей, половината ми живот е минал в Бюрото. Когато започнах, не беше никак трудно да различиш добрите от лошите. Тогава хлапетата не убиваха наляво и надясно по улиците както сега, нямаше наркоимперии за стотици милиарди долари… За такива пари всеки е способен на всичко. Тогава бандитите имаха револвери, ние също имахме револвери. Сега е друго. Скоро ракетите земя-въздух ще са стандартното им въоръжение. Докато стоя в магазина и се чудя какво да си купя за вечеря, се появяват двайсет нови трупа, и то на хора, свърнали в неподходяща улица, или на хлапета, които воюват помежду си, за да решат кой ще пласира наркотиците в квартала, и носят повече огнестрелни оръжия, отколкото някогашните армейски батальони. Всеки ден ги залавяме, но винаги сме една крачка назад.

— Лий, разделителната линия все още съществува и ще съществува, докато има бандити.

— Тази разделителна линия до голяма степен е като озоновия слой, Рей. Цялата е на огромни дупки. Следя тази линия от много време и какъв е резултатът? Разведен съм. Децата ми смятат, че съм лош баща, защото вместо да си стоя у дома и да им помагам да си духат свещичките на рождените дни, обикалях улиците да ловя изроди. Наистина бях лош баща. Особено за Меги. Работех по всяко време, почти не се прибирах у дома, а когато се прибирах, или спях, или бях затънал до уши в поредното гадно разследване, така че дори не чувах какво искат да ми кажат. Сега живея съвсем сам в мизерен апартамент и не виждам по-голямата част от заплатата си. Имам чувството, че в тялото ми има няколко парченца съвсем истинско олово. Отгоре на всичко напоследък установявам, че не мога да заспя, ако не съм си купил кашонче бира.

— Лий, ти си един от най-добрите в нашия занаят и всички те уважават. Виждаш неща, които никога не бих забелязал. Докато се приготвя да запиша показанията, ти вече си наясно какво се е случило. Имаш удивителна интуиция.

— Прав си, Рей. Всъщност само тя ми е останала. А ти не се подценявай. Аз съм с двайсет години по-напред от теб. Знаеш ли какво е интуиция? Да гледаш едно и също години наред, докато накрая развиеш шесто чувство. Това не е кой знае какво. Когато зад гърба си имах само пет години служба, бях много по-зле от теб сега.

— Благодаря, Лий.

— Не си мисли, че се самосъжалявам. Не искам и другите да ме съжаляват. Имах възможност да избирам и направих своя избор. Съвсем сам. Ако животът ми не върви, вината си е моя.

Сойър стана, отиде до бара и размени няколко думи със слабата, сбръчкана барманка. След малко се върна с цигара в уста.

— За старото време — каза той, хвърли клечката кибрит в пепелника, дръпна бавно и се отпусна назад. — Рей, започнах това разследване с увереността, че скоро всичко ще се разнищи. Решихме, че целта е бил Либерман. Разбрахме как е бил свален самолетът. Налице бяха доста мотиви, но не чак толкова много, че да не можем да ги проследим и да не пипнем кучия син, който го е планирал. Дявол да го вземе, дори открихме извършителя. Получихме го като подарък, макар и вече труп. Нещата изглеждаха доста оптимистично. Но после разбрахме, че Джейсън Арчър е направил страхотен обир и е продавал секретна информация в Сиатъл, вместо да лежи погребан в дупката. Планирал ли е всичко това? Изглежда доста вероятно.

От друга страна обаче, истинският извършител се оказва човек, който е проникнал в компютърната система на щата Вирджиния. Подмамват ме да замина за Ню Орлиънс, а в същото време в къщата на Арчър се случва нещо, което още не съм изяснил. След това отново изниква Артър Либерман, този път, както се твърди, във връзка със самоубийството на Стивън Пейдж преди пет години, което обаче май не се връзва с нищо останало освен чрез факта, че по-големият му брат свърши с прерязано гърло на един паркинг. Говорих с Чарлс Тийдман и се оказа, че може би, само може би, Либерман е бил шантажиран. Ако е вярно, какво общо има този шантаж с Джейсън Арчър? Дали пък не става дума за две съвсем различни неща, преплели се по съвпадение? Може би Либерман случайно се е качил на самолета, свален по поръчка на Джейсън Арчър? Или всичко е свързано от самото начало? Ако е така, просто не съм в състояние да си го обясня.

Сойър поклати глава и отново дръпна от цигарата. Издиша дима към мръсния таван, опря лакти на масата и погледна Джаксън.

— Сега още двама, за които си мислехме, че се опитват да измамят „Трайтън“, също изчезнаха в отвъдното. Общият знаменател, както изглежда, е Сидни Арчър. — Сойър потри брадичката си с длан. — Сидни Арчър… уважавам тази жена, но пък може би преценките ми вече не са верни. Вероятно имаш право да ме упрекваш. Все пак ще ти разкрия една малка тайна, приятелю. — Сойър изтръска цигарата в пепелника.

— Каква?

— Сидни Арчър наистина е била в лимузината. Този, който е убил тримата, я е пуснал да си отиде. Полицията намира пистолета й. Неясни отпечатъци по местата, които би държала, ако е стреляла. Ясни отпечатъци по цевта и само там. Какво ще кажеш за това?

Джаксън отговори веднага:

— Знаем, че е държала пистолета в ръцете си. Ако някой друг, с ръкавици, е стрелял, отпечатъците по дръжката ще бъдат леко размазани.

— Да. Записът е останал на местопрестъплението. Вероятно са я шантажирали с него, не споря. Сигурно е знаела, че е у тях, трябва да са й го пуснали, за да се увери, че го притежават. Въпросът е защо не го е взела със себе си, след като е наясно, че заради него може да изгние в затвора. Рей, всеки в подобно положение би направил всичко възможно, за да вземе проклетата касетка. Но не. Те са я пуснали, и то по една-единствена причина.

— За да я накиснат за убийствата — каза Джаксън и остави кафето си на масата.

— А може би за да не допуснат вниманието ни да се насочи другаде.

— И затова ти поиска изследването за нагар по ръцете на жертвите.

Сойър кимна.

— Исках да съм сигурен, че никой от тях не е стрелял. Може да е имало боричкане. Раните изглеждат смъртоносни, но как да сме сигурни, че са умрели веднага? Може да го е направил един от тримата и после да се е самоубил. Сидни губи разсъдък от страх и хвърля пистолета в канала… Не е това, Рей. Никой от тях не е стрелял.

Ще ти кажа и още една тайна — продължи Сойър след малко. — Ще хвана този кучи син, ако ще да ми струва още двайсет и пет години в Бюрото. А когато стане, ще научиш нещо наистина интересно.

— Какво?

— Че Сидни Арчър знае какво се е случило точно толкова, колкото ти и аз в момента. Тя загуби съпруга си, прости се с кариерата си, съществува сериозна вероятност да бъде съдена за убийство и още десетина други престъпления и да прекара остатъка от живота си в затвора. В момента е уплашена до смърт и бяга, за да се спаси, без да знае на кого да се довери. Всъщност Сидни Арчър е това, което в никакъв случай не би допуснал, че е, ако погледнеш уликите и доказателствения материал.

— Какво?

— Невинна, Рей.

— Наистина ли смяташ така?

— Не. Знам го. Ще ми се да знаех и нещо друго.

— Какво?

Сойър смачка цигарата и в същото време издиша последния облак дим.

— Кой всъщност е убил онези тримата.

Сойър се замисли._ Може би Сидни Арчър знае. Само че къде е тя?_

Двамата станаха и Джаксън сложи ръка на рамото на Сойър.

— Лий, пет пари не давам какви са шансовете на добрите и лошите в битката помежду им. Докато ти си в играта, аз съм с теб.