Дейвид Балдачи
Тотален контрол (46)

46.

ОТНОСНО: сгрешен адрес: не е за мен

ДАТА: 26.11.95

ОТ: ArchieKW2

ДО: ArchieJW2

 

Уважаеми други Арчи, внимавай с клавишите. Между другото, често ли пишеш сам на себе си? Съобщението е малко мелодраматично, но паролата си я бива. Може би трябва да обменим опит по техниките за шифроване. Научих за една, която използват Тайните служби. Ще се видим в киберпространството. Чао.

 

ВЪРНАТО СЪОБЩЕНИЕ

ОТНОСНО: не е за мен

ДАТА: 19.11.95

ОТ: ArchieJW2

ДО: ArchieKW2

 

Сид всичко объркано/наопаки/дискета

в пощата 099121.19822.29629.29511.39614

сиатълскладтърсипомощбързо!

 

Сидни се вторачи в компютърния екран — имаше чувството, че мозъкът й ще блокира. Беше се оказала права. Джейсън наистина бе сгрешил адреса. Благодаря ти ArchieKW2, който и да си ти! Фишер също се бе оказал прав за паролата — беше дълга почти трийсет знака. Реши, че цифрите са точно това — паролата.

Погледна датата на първото съобщение и се сепна — Джейсън я молеше да бърза! Не би могла да направи нищо, но въпреки това се почувства виновна. Отпечата страницата и прибра листа в джоба си. Най-накрая щеше да прочете дискетата. Адреналинът се качи в гърлото й.

Усети, че някой влиза в библиотеката, и сърцето й се разтуптя бясно. Излезе от програмата и изключи компютъра. Прибра дискетата в чантата си с разтреперани ръце. Стисна пистолета и се ослуша.

Чу шум някъде вдясно, стана от стола и тръгна приведена наляво. Заобиколи преградата и спря зад една етажерка. През пролуките между книгите видя мъжка фигура. Не се осмели да продължи, за да не вдигне шум. След секунда мъжът тръгна право към нея. Сидни извади пистолета, освободи предпазителя и сложи пръста си на спусъка. Продължи нататък приведена. Библиотеката имаше само един изход. Единственият й шанс беше да се движи в кръг, малко по-напред от онзи, а когато стигне до вратата, да хукне навън. Асансьорите не бяха много далеч. Ако успееше да стигне до тях.

Направи няколко крачки, спря, после направи още няколко. Беше сигурна, че мъжът я чува, но се надяваше да не отгатне намеренията й. Продължи, докато стигна почти до вратата — виждаше отблясъците на матовото стъкло. Залепи гръб за стената и реши да преброи до три и да се втурне навън.

Не стигна дори до „две“. Неочаквано ярката светлина я заслепи. Докато се съвземе от изненадата, мъжът вече беше до нея. Тя инстинктивно насочи пистолета към него.

— По дяволите! Да не си си загубила ума!? — Филип Голдман премигваше на светлината. — Защо се спотайваш така? И то с пистолет?

Сидни престана да трепери, изправи се и отговори:

— Аз съм съдружник в тази фирма, Филип. Няма нищо нередно във факта, че съм тук. — Гласът й трепереше, но погледът му не я смути.

— Няма да е за дълго — каза Голдман подигравателно и извади от джоба си пощенски плик. — Всъщност тази среща ще ми спести разноските за куриер. — Подаде й плика и добави: — Уведомление за прекратяване на трудовите отношенията. Ако го подпишеш веднага, ще облекчиш всички ни и ще спестиш неудобството за фирмата.

Сидни не взе плика и не свали пистолета. Голдман погледна към оръжието.

— Защо не махнеш това нещо, преди да си добавила още едно престъпление към досието си?

— Не съм направила нищо и ти много добре го знаеш! — изсумтя Сидни.

— Разбира се — направи кисела физиономия Голдман. — Убеден съм, че нямаш никаква представа за подлите кроежи на мъжа си.

— Джейсън също не е направил нищо!

— Добре, нямам намерение да споря с теб, докато ме държиш на прицел. Ще махнеш ли това нещо?

Най-накрая Сидни отпусна пистолета надолу. След това си спомни — кой беше запалил лампата? Голдман беше далече от всички ключове.

Преди да успее да направи каквото и да било, една силна ръка улови пистолета и го изтръгна от дланта й. Нещо я блъсна много силно и я залепи за стената. Когато успя да отвори очи, видя едър мъж с шофьорска униформа, който я държеше и бе опрял собствения й пистолет в главата й. Някъде отзад се появи още един мъж.

— Здравей, Сид. Да си се чувала с покойния си съпруг още веднъж напоследък? — Пол Брофи се засмя.

Сидни се опита да се овладее. Голдман кимна на мъжа с униформата.

— Добре, Паркър, можеш да отидеш при колата. Ще дойдем след няколко минути.

Паркър кимна и прибра оръжието й в джоба си. Сидни забеляза, че носи кобур с пистолет. За неин ужас той се наведе и взе чантата й, която беше паднала на пода.

— Следили сте ме!

— Държа да знам кой влиза и излиза след работно време, Сидни. Има електронна система, която регистрира посещенията. Длъжен съм да кажа, че ми стана особено приятно, когато видях името ти да се появява в един и половина през нощта. — Хвърли поглед към книгите и добави: — Дошла си да направиш някаква юридическа справка или да откраднеш информация като мъжа си?

Щеше да го удари със страшна сила по лицето, но Пол Брофи бе по-бърз и й попречи. Голдман остана невъзмутим.

— А сега можем да минем към деловата част.

Сидни се спусна рязко към вратата, но Брофи я спря и я блъсна навътре. Тя го изгледа убийствено.

— Да влезеш тайно в чужда хотелска стая е голям подвиг, Пол. — Обърна се към Голдман и каза: — Ако сега се разпищя, някой може да чуе.

— Сидни — отвърна той спокойно, — може би си забравила, но всички служители заминаха за Флорида за годишната конференция на фирмата. В продължение на няколко дни тук няма да има никой. За съжаление ме повикаха по спешна работа и се наложи да дойда. Утре ще се върна с първия полет. Положението с Пол е същото. Всички останали са там. Всъщност ти би трябвало да работиш с нас.

Сидни присви очи и ги изгледа.

— Какво искаш да кажеш?

— Най-добре да продължим разговора в кабинета ми. — Голдман посочи вратата и извади малокалибрен пистолет, за да придаде по-голяма тежест на думите си.

 

 

Брофи затвори вратата на кабинета. Голдман му подаде пистолета, седна зад бюрото си и кимна на Сидни да седне срещу него.

— Несъмнено този месец беше изпълнен с вълнения за теб, Сидни — започна той и отново извади писмото. — Боя се обаче, че прекали, и това наложи участието ти в тази фирма да бъде прекратено. Бих се изненадал, ако „Трайтън Глоубъл“ не заведе гражданско дело срещу теб. А може би и наказателно?

Сидни се втренчи в него.

— Задържаш ме насилствено, с оръжие, и ми казваш, че срещу мен ще бъде заведено наказателно дело?

— С Пол, който също е съдружник във фирмата, забелязахме в библиотеката външен човек, който прави бог знае какво. Когато се опитахме да го задържим, какво стана? Насочи срещу нас пистолет. За щастие, успяхме да го вземем, преди някой да пострада, и сега ще задържим нарушителя, докато дойде полицията.

— Полицията?

— Да, точно така. Още не съм се обадил на полицията, нали? Колко съм разсеян! — Голдман взе телефонната слушалка и се отпусна назад, без да набере номера. — А, да, спомних си защо още не съм се обадил. Искаш ли да ти кажа защо? — Сидни не отговори. — Сидни, ти се занимаваш със сделки. Затова смятам да ти предложа сделка, какво ще кажеш? Тя ще ти даде възможност не само да останеш на свобода, но и да спечелиш известна сума, което не е за пренебрегване при положение, че си безработна.

— Тази фирма не е единствената в града, Фил.

Голдман направи физиономия, когато го нарече „Фил“.

— Така е, но в твоя случай нещата са малко по-различни. За теб няма други фирми не само в града, но и в цялата страна. Може би и в света.

Изражението на Сидни издаде смущението й.

— Да бъдем разумни, Сид. — Очите на Голдман проблеснаха за миг, когато отвърна на фамилиарното й обръщение. — Мъжът ти е заподозрян, че е предизвикал смъртта на близо двеста души. Ясно е също, че е откраднал пари и фирмена информация за стотици милиони от наш клиент. Очевидно е, че тези престъпления са обмисляни дълго.

— Все още не съм чула да споменаваш името ми в тази нелепа история.

— Имала си достъп до най-важните документи на „Трайтън Глоубъл“. Може би дори и мъжът ти не ги е виждал.

— Това беше във връзка с работата ми. Не виждам нищо престъпно.

— Както ние, юристите, обичаме да се изразяваме и както е записано в етичния кодекс, трябва да се избягва всичко, което дори само „изглежда непочтено“. Ти отдавна престъпи тази граница.

— Как? Като загубих съпруга си? Като ме изхвърлят от работа без капка доказателства? А защо да не поговорим за евентуално дело? Сидни Арчър срещу „Тайлър, Стоун“ за неправомерно уволнение?

Голдман погледна Брофи и едва забележимо кимна. Сидни се обърна към него и брадичката й затрепери, когато го видя да вади от джоба си портативния диктофон.

— Тези машинки са много удобни, Сид — каза Брофи. — Записът е толкова чист, все едно говориш в стаята.

Пусна записа. След като чу разговора си с Джейсън, Сидни се обърна рязко към Голдман и попита:

— Какво искаш, по дяволите?

— Ами… Ето какво. Най-напред трябва да установим пазарна цена. Колко струва този запис? От него се вижда, че си излъгала агенти на ФБР. Това вече е престъпление. След това имаме подпомагане и прикриване на престъпник. Още едно престъпление. Има и още. Ние с теб не се занимаваме с наказателни дела, но ми се струва, че си даваш сметка за какво става дума. Бащата изчезнал, майката в затвора… На колко годинки е дъщеря ти? Истинска трагедия! — Голдман поклати глава, имитирайки съчувствие.

Сидни скочи на крака.

— Върви по дяволите, Голдман! Вървете по дяволите и двамата! — Беше неспособна да се владее. Пресегна се през бюрото и с две ръце сграбчи Голдман за гърлото. Брофи се намеси и този път и го спаси от сериозно нараняване. Голдман се разкашля и се вторачи в нея кръвнишки.

— Ако ме докоснеш още веднъж — каза той, — ще изгниеш в затвора.

Сидни се освободи от ръката на Брофи, но остана на място, защото той беше насочил пистолета към нея. Голдман оправи вратовръзката и яката на ризата си и продължи самоуверено:

— Въпреки необмислената ти реакция готов съм да проявя голяма щедрост към теб. Ако погледнеш на ситуацията разумно, ще приемеш предложението, което смятам да ти направя. — Замълча и кимна многозначително към стола пред бюрото. Сидни най-накрая седна.

— Така — продължи Голдман. — С две думи, ето как изглежда ситуацията към момента. Ти си в течение на последното предложение на „Трайтън“ за сделката със „Сайбърком“. Това е факт. Знаеш паролата за достъп до компютъра, в който са данните по сделката. — Сидни го гледаше от упор, докато мислите й изпреварваха думите му. — Искам да получа последните предложени условия, както и паролата за достъп до компютъра. Тя ми е нужна за всеки случай, ако решат да променят нещо в последния момент.

— От „Ар Ти Джи“ сигурно много искат да получат „Сайбърком“, след като ти плащат, за да нарушиш тайната между адвокат и клиент, да не говорим за кражбата на поверителна фирмена информация. — Сидни говореше бавно, спокойно, натъртено.

— В замяна — продължи Голдман невъзмутимо — сме готови да ти платим десет милиона долара, без данъци, разбира се.

— За да ме осигурите материално, след като останах без работа? И за да купите мълчанието ми?

— Нещо такова. Ще изчезнеш в някоя малка далечна страна и ще отгледаш дъщеря си в охолство. Сделката „Сайбърком“ ще приключи. „Трайтън, Глоубъл“ няма да банкрутира. „Тайлър, Стоун“ ще продължи да бъде уважавана фирма. Никой няма да бъде по-зле, отколкото сега. Каква е алтернативата? Уверявам те, че е доста по-неприятна. За теб. Времето е най-важният фактор в момента. За отговор имаш една минута.

Голдман се вторачи в часовника си.

Сидни отпусна рамене и се замисли. Ако приемеше, щеше да е богата. Ако не, най-вероятно щеше да отиде в затвора. А Ейми? Замисли се за Джейсън и кошмарните събития, които бе преживяла. Бяха предостатъчно за няколко живота. Изведнъж погледът й се спря върху тържествуващата физиономия на Голдман, почувства насмешката на Пол Брофи и взе решението си.

Щеше да приеме условията им, а след това щеше да изиграе играта със своите карти. Щеше да даде на Голдман информацията, която искаше, а после веднага щеше да потърси Лий Сойър и да му разкаже всичко, включително и за дискетата. Щеше да разчита на късмета си, а също така щеше да покаже на света какви са в действителност Голдман и „Ар Ти Джи“. Нямаше да е богата и нямаше да вижда дъщеря си, ако попаднеше в затвора, но пък и нямаше да я възпитава с мръсните пари на Голдман. И най-важното, щеше да е в състояние да живее сама със себе си.

— Време е — обяви Голдман.

Сидни мълчеше. Голдман поклати глава и бавно вдигна телефонната слушалка. Най-накрая Сидни кимна едва забележимо. Голдман стана и се усмихна.

— Чудесно. Е, слушам. Условията и паролата.

Сидни поклати глава.

— Позицията ми е малко несигурна. Първо парите, след това информацията. В противен случай можеш да се обадиш в полицията.

Голдман се поколеба за момент.

— Както казваш, позицията ти е несигурна. Тъкмо заради това обаче можем да проявим по-голяма гъвкавост. Ще я проявим ли? — Стана и посочи вратата. Сидни го гледаше объркано. — След като постигнахме съгласие, искам да финализирам сделката, преди да ти дам възможност да си отидеш. После може да се окаже трудно да те открия.

Сидни стана и се обърна, а Брофи мушна пистолета в колана си. Приближи се до нея и прошепна в ухото й:

— Когато заживееш новия си живот, може би ще имаш нужда от компания. Аз от своя страна ще имам много повече свободно време и пари. Помисли си.

Коляното й се стовари в слабините му и го запрати на пода.

— Току-що си го помислих, Пол, и полагам усилия да не повърна. Стой настрана от мен, ако искаш да запазиш остатъците от мъжествеността си.

Сидни излезе бързо от библиотеката. Голдман я следваше по петите. Брофи най-накрая успя да се изправи и закуцука след тях с пребледняла физиономия.

 

 

Лимузината ги очакваше на най-долния етаж на подземния гараж, до самия асансьор. Двигателят работеше. Голдман отвори вратата и изчака Сидни да се качи. Брофи, все още неспособен да си поеме дъх, влезе последен и седна с лице към тях. Тъмната преграда между шофьора и задната седалка беше вдигната догоре.

— Уреждането на нещата няма да отнеме много време. Ще останеш в къщата си, докато работите се поуспокоят. След това ще заминеш някъде временно, докато уредим всичко, а после ще вземеш дъщеря си и ще заживееш щастливо.

— А „Трайтън“ и фирмата? Спомена нещо за съдебни дела — попита Сидни делово.

— Мисля, че проблемът може да се реши. Защо й е на фирмата да се залавя с такова компрометиращо дело? А „Трайтън“ всъщност не може да докаже нищо, нали?

— Тогава защо трябва да приемам условията ти?

Брофи вдигна диктофона. Още не се бе съвзел напълно.

— Заради това, кучко! Защото можеш да прекараш остатъка от живота си в затвора.

— Искам да получа и касетата — запази спокойствие Сидни.

— Засега е невъзможно. — Голдман сви рамене. — Може би по-късно, когато нещата се нормализират. — Голдман погледна към стъклената преграда. — Паркър?

Преградата се плъзна надолу.

— Паркър, можем да тръгваме.

От предната седалка се протегна ръка, стиснала пистолет. Главата на Брофи експлодира и той падна по очи на пода. Кръвта му изпръска всичко отзад, включително Голдман и Сидни. Челюстта на Голдман увисна и той изкрещя изненадано, защото пистолетът се насочи към него.

— За бога! Паркър! Не!

Куршумът се заби в челото му и дългата му кариера на адвокат приключи. Тялото му отскочи назад от удара на куршума. Кръвта потече по лицето му и изпръска задното стъкло на лимузината. След това трупът му се отпусна настрани, върху Сидни, която изпищя, защото пистолетът сега бе насочен към самата нея. Ноктите й се забиха в меката кожена седалка. За миг зърна главата, обвита в черна маска, после погледът й се насочи към блестящата цев, увиснала във въздуха само на метър от собствената й глава. Докато очакваше смъртта, пистолетът се запечата като на снимка в паметта й.

После цевта посочи дясната врата на колата и направи недвусмислен знак. Сидни беше като замръзнала и се наложи знакът да бъде повторен. Разтреперана и неспособна да осъзнае какво става освен факта, че явно нямаше да умре, Сидни успя да отблъсне отпуснатото тяло на Голдман от себе си и понечи да прескочи Брофи. Опря ръка на седалката, но дланта й се хлъзна върху кръвта и тя падна върху трупа. Надигна се веднага и докато търсеше опора, напипа нещо твърдо под сакото му. Пръстите й стиснаха метала почти инстинктивно. Беше с гръб към въоръжения шофьор, така че успя да измъкне пистолета и да го мушне в джоба си, без той да забележи.

Когато стигна до вратата, нещо я удари по гърба. Уплашена, успя да се обърне и видя чантата си, която бе отскочила от тялото й и бе паднала върху Брофи. Зърна ръката на убиеца в момента, в който се прибираше зад преградата, стиснала дискетата на Джейсън. Сидни взе чантата си с треперещи ръце, отвори тежката врата и се измъкна навън. Изправи се с мъка и хукна с последни сили.

Убиецът се наведе през преградата, за да огледа мястото още веднъж. До него се бе свлякъл Паркър, прострелян в дясното слепоочие. Маскираният видя диктофона, паднал върху седалката, вдигна го и пусна записа. Кимна сам на себе си, когато чу гласовете, надигна леко тялото на Брофи и мушна диктофона под него. Дискетата прибра в чантичката на колана си. После прибра и трите гилзи. Нямаше да улеснява ченгетата. Слезе от лимузината и мушна пистолета в найлонов плик, за да го захвърли някъде, но така, че полицията да го намери.

Най-накрая Кенет Скейлс свали маската от лицето си. Мъртвешките му сини очи блестяха доволно под лампите в подземния гараж. Бе изпълнил успешно още една задача.

 

 

Сидни заблъска бутона на асансьора и престана едва когато вратата се отвори. Натисна копчето за осмия етаж и се свлече до стената на кабината. Само така нямаше да се разкрещи. Цялата беше в кръв — усещаше я по лицето, по ръцете си. Искаше да я махне от себе си. Нямаше представа защо я бяха пощадили, но и не искаше да даде шанс на убиеца, ако той променеше решението си.

Влезе в тоалетната, видя отражението си в огледалото и повърна в умивалника, после рухна на пода, раздирана от конвулсии. След малко се посъвзе и се зае да чисти кръвта, доколкото бе възможно. Наплиска лицето си с гореща вода, после отново и отново, докато почувства как паренето я успокоява. Прокара пръсти през косата си, за да махне всичко, което не би трябвало да е там.

После изтича до кабинета си и взе шлифера, който бе оставила там — трябваше да скрие кървавите петна, които не бе успяла да изчисти. Вдигна телефона и се приготви да позвъни в полицията. С другата си ръка взе пистолета. Не можеше да се отърве от чувството, че такова блестящо желязо всеки момент може отново да бъде насочено към главата й. Че онзи с маската няма да я остави жива втори път. Набра първите две цифри. В този момент видението се върна пред очите й и ръката й замръзна. В лимузината, цевта на пистолета… После видя, отново, как сочи към вратата. И тогава си спомни.

Дръжката. Счупеното парченце от дръжката. Бе изпуснала същия пистолет у дома. Онзи държеше нейния пистолет. Току-що с нейния пистолет бяха убити двама души.

Спомни си и още нещо. Записа на разговора й с Джейсън. Той също беше там, при труповете. Сега й стана безпощадно ясно защо я бяха оставили жива — за да обвинят нея за убийствата. Пропълзя до ъгъла на кабинета като изплашено дете, тялото й отново започна да трепери конвулсивно, не беше в състояние да спре сълзите си. Струваше й се, че кошмарът никога няма да свърши.