Дейвид Балдачи
Тотален контрол (42)

42.

Сидни стигна до къщата на Джеф Фишер точно в осем часа. Беше реставрирана стара сграда в заможен квартал. Ниският възпълен Джеф я посрещна по анцуг и маратонки. На почти плешивата му глава беше кацнала бейзболна шапка. Покани я в голяма стая, претъпкана с електронно оборудване и кабели. Сидни реши, че мястото повече прилича на команден център на Пентагона, отколкото на стая в тихо предградие. Фишер забеляза удивлението й и се изпълни с гордост.

— Принудих се да махна някои неща. Имаше опасност да изпусна положението от контрол. — Усмихна й се.

Сидни извади дискетата от джоба си.

— Джеф, би ли могъл да прочетеш какво има на тази дискета?

Фишер я взе и на лицето му се изписа разочарование.

— Това ли е проблемът ти? Би могла да го направиш и на служебния си компютър, Сидни.

— Знам, но се притеснявах да не сбъркам нещо. Дойде по пощата и може да е повредена. Не разбирам кой знае колко, така че реших да не рискувам.

— Добре, ще стане за секунда.

Джеф понечи да мушне дискетата в устройството, но Сидни го спря.

— Джеф, компютърът ти свързан ли е с някоя мрежа?

Той я изгледа учудено.

— Да. Свързан съм с три различни мрежи, а имам достъп и до Интернет чрез Масачусетския технологичен институт. Защо?

— Може ли да използваш компютър, който не е свързан с мрежа? Възможно ли е други хора да използват твоите данни, ако си включен към мрежата?

— Ами… това е нещо като двупосочна улица. Можеш да изпращаш неща навън. Могат и да проникват в машината ти незаконно. Това е цената, но понякога си мисля дали си струва.

— Какво имаш предвид?

— Чувала ли си за излъчванията на Ван Ек? Става дума за електромагнитно подслушване.

Сидни го изгледа недоумяващо.

— Какво представлява?

Фишер се завъртя на стола си към нея.

— Всяка жичка, по която тече електрически ток, създава магнитно поле. Компютрите създават сравнително силни полета, които могат да бъдат улавяни и записвани. Освен това компютрите излъчват и цифрови импулси. Този монитор — Фишер го посочи — излъчва ясни видеоизображения, които можеш да улавяш, ако разполагаш с нужното устройство. Те се продават навсякъде. Можем да отидем в центъра на града и с помощта на черно-бял телевизор, електроника за няколко долара и антена ще измъкна информацията от всички компютри, край които минем. Не е трудно.

Сидни го гледаше изненадано.

— Искаш да кажеш, че ще видиш това, което е на екрана в момента? Възможно ли е?

— Просто е. Същото важи и за принтер или факс. Клетъчен телефон? Дай ми една минута да си поиграя със скенера, и ще ти кажа вътрешния електронен сериен номер, телефонния номер и данните за класа на апарата и производителя. Мога да програмирам тези данни в друг клетъчен телефон и да започна да водя телефонни разговори с чужбина за твоя сметка. Цялата информация, която влиза или излиза от компютъра, по телефонен кабел или по въздуха, е елементарна задача. Това важи за всичко. Практически нищо не е защитено сто процента. Знаеш ли какво си мисля? Че съвсем скоро ще престанем да използваме компютри заради проблемите със сигурността на данните. Ще се върнем назад към пишещите машини и обикновената поща.

Сидни се почувства объркана.

— Сега вече почти никой не я използва — продължи Джеф, — но не се знае кой ще се смее последен. Помни ми думата. Денят наближава.

На Сидни й хрумна нещо.

— Джеф, ами обикновените телефони? Как е възможно да набера номер, примерно в офиса, а да ми се обади човек, който със сигурност не е там?

— Някой е проникнал в суича — отговори Джеф Фишер веднага.

— Суич? — Беше напълно объркана.

— Това е електронната мрежа, по която минава цялата комуникация между обикновените и клетъчните телефони в Съединените щати. Ако успееш да проникнеш там, можеш да си говориш с когото си поискаш безпроблемно. Така или иначе, Сид, аз лично имам много добра защитна система.

— Много добра? Никой ли не може да се справи с нея?

Джеф се засмя.

— Не познавам разумен човек, който би могъл да заяви подобно нещо.

Сидни погледна дискетата и съжали, че не може просто да къса страници от нея и да ги чете.

— Извинявай, сигурно ти звуча като параноичка.

— Не се обиждай, но повечето адвокати са на границата на параноята. Може би го изучават заедно с правото. Можем обаче да направим това. — И Джеф изключи телефонния кабел от компютъра. — Сега не сме свързани с никаква мрежа. Имам и много добра антивирусна програма, в случай че дискетата е заразена. Не се притеснявай.

Той кимна на Сидни да седне и двамата се вторачиха в екрана. Джеф натисна няколко клавиша и на екрана се появиха файловете.

— Десетина файла — отбеляза той. — Около четиристотин страници, ако е нормален текст. Ако обаче има графики, няма начин да се прецени.

След още малко на екрана се появиха символи. Очите на Джеф заблестяха. Сидни помръкна. Текстът беше неразбираем, състоеше се от технически йероглифи. Погледна към Джеф и попита:

— Да не би нещо да не е наред с компютъра ти?

Той продължи да пише команди. Екранът потъмня и после отново се появиха същите неразбираеми символи. След това в средата на екрана се появи поле, в което трябваше да се напише парола.

— Всичко е наред. Дискетата също е редовна — отговори той. — Откъде я взе?

— Изпрати ми я един клиент — отговори тя унило.

За щастие Джеф беше твърде погълнат от техническия проблем, за да я разпитва повече. Опита се да отвори всички файлове, но без успех. Най-накрая се обърна към нея и й се усмихна.

— Данните са шифровани.

Сидни се втренчи в него.

— Шифровани?

Той отново се обърна към екрана.

— Буквите в даден текст се размесват по определен начин, така че става неразбираем. Това е вид защита. Така можеш да го изпратиш на някого, без да се притесняваш.

— А какъв е смисълът да изпращаш текст на някого, ако той не може да го прочете?

— Може. Стига да знае ключовата дума, или паролата, чрез която символите могат да се преподредят в първоначалния им вид. Може да е комбинация от цифри и букви.

— А откъде е тази парола?

— Който ти е изпратил дискетата, би трябвало да ти е дал и нея. Или вече я знаеш.

— Не я знам.

— Тогава е глупаво да ти изпраща дискетата.

— Човек би ли изпратил шифрован текст до самия себе си?

Фишер се замисли.

— Едва ли. В нормалния случай. Ако си прочел нещо, просто няма смисъл да го изпращаш до самия себе си по Интернет, но на друго място. Нали каза, че тази дискета ти е изпратена от клиент?

Сидни потрепери.

— Джеф, имаш ли кафе? Изведнъж ми стана студено.

— Току-що направих. Държа тази стая малко по-хладна от останалите заради апаратурата. Ще се върна веднага.

— Благодаря ти.

Когато Джеф се върна с кафето, Сидни продължаваше да гледа екрана. Той отпи глътка кафе и се наведе към компютъра.

— Не — продължи той предишната си мисъл, — човек не би изпратил шифровано съобщение до самия себе си. По-скоро на някой друг.

Сидни изведнъж се сепна. Спомни си съобщението, пробягало за миг по екрана на компютъра на Джейсън. Като електронен призрак. Появи се и изчезна. Паролата? Дали не беше това? Може би бе опитал да й я изпрати?

Улови Джеф за ръката.

— Джеф, възможно ли е на екрана на компютъра да се появи съобщение за получена електронна поща и след това да изчезне? Няма го в пощенската кутия. Няма го никъде в системата. Как може да стане това?

— Много лесно. Изпращачът има на разположение известно време, за да прекрати трансмисията. Не може да анулира съобщението, ако вече е отворено и прочетено. Някои системи, в зависимост от конфигурацията, позволяват то да се изтрие до момента на отварянето му. В това отношение електронната поща е по-добра от обикновената. — Джеф се усмихна. — Ако се ядосаш на някого и му напишеш гневно писмо, а после съжалиш, че си го направил, няма начин да го спреш, след като веднъж си го пуснал в металната кутия. При електронната поща можеш, но до определен момент.

— А как стоят нещата, ако съобщението е изпратено от една мрежа към друга?

Фишер потри брадичката си.

— По-трудно е поради пътя, който изминава съобщението. Прилича на детска катерушка. Качваш се от едната страна, прехвърляш се оттатък и слизаш от другата. Това е груба илюстрация на начина, по който пътува пощата през Интернет например. — Сидни го гледаше с недоумение. — Частите са свързани помежду си, но не непременно хомогенно. В резултат подадената информация понякога не може да се открие.

— Но по принцип е възможно?

— Ако съобщението е минало само през една мрежа, например от един адрес до друг адрес на Америка Онлайн, може да се открие.

Сидни се замисли. Бяха абонати на Америка Онлайн. А защо Джейсън бе изпратил съобщението, а след това го бе спрял? Потрепери. Защото може би го бе направил някой друг?

— Джеф, ако искаш да предадеш съобщение, някой друг може ли да ти попречи? Да прекрати трансмисията, както казваш, въпреки желанието на изпращача?

— Странен въпрос. Отговорът обаче е да. Само че трябва да го направи от компютъра, по който е предадено. Защо питаш?

— Разсъждавам на глас.

Фишер я изгледа особено.

— Сидни, нещо нередно ли се е случило?

Тя не обърна внимание на въпроса му.

— Възможно ли е да прочетем тези файлове без паролата?

Фишер погледна екрана и се обърна към нея.

— Съществуват някои методи. — Каза го колебливо.

— Би ли се опитал да го направиш, Джеф?

Той погледна надолу.

— Сидни… след като ми се обади днес, позвъних във фирмата, за да проверя как върви работата по едни проекти. Казаха ми, че… — Погледна я смутено и добави: — Казаха ми за теб.

Сидни стана с наведена глава.

— Успях да прочета и вестника, преди да дойдеш. Заради това ли е всичко? Не искам да си имам неприятности.

Сидни седна отново, погледна го право в очите и улови едната му ръка.

— Джеф, на компютъра у дома се появи известие за получено съобщение. Мисля, че беше от мъжа ми. След това изчезна. Мисля, че в него е била паролата за разшифроването на тези файлове, защото Джейсън е изпратил по пощата тази дискета, адресирана до самия него. Трябва да прочета файловете. Не съм направила нищо лошо, независимо че всички твърдят обратното. Нямам начин да докажа правотата си. Засега. Мога само да ти дам честната си дума.

Фишер се вгледа в нея и след малко кимна.

— Добре, вярвам ти. Ти си един от малкото адвокати във фирмата, които ми допадат. — Обърна се към екрана решително и добави: — Има още кафе, ако искаш. В хладилника има нещо за хапване. Възможно е да мине доста време.