Дейвид Балдачи
Тотален контрол (31)

31.

Реактивният лиър се носеше във въздуха с пълна скорост. Филип Голдман се изтягаше на стола си с чаша чай в ръка в луксозната кабина, докато стюардът прибираше остатъците от обяда. Срещу него седеше Алън Порчър, президент и изпълнителен директор на „Ар Ти Джи“, световния консорциум, чиято централа беше в Западна Европа. Слабият, загорял от слънцето Порчър държеше чаша вино и изучаваше с поглед Голдман.

— Знаеш ли, че от „Трайтън Глоубъл“ твърдят, че имали видеозапис на предаване на поверителни документи в един от складовете ми в Сиатъл? Предполагам, че адвокатите им ще ни се обадят съвсем скоро. — Порчър направи кратка пауза и добави: — От твоята фирма, разбира се, „Тайлър, Стоун“. Каква ирония, нали?

Голдман остави чашата си и скръсти ръце.

— И това те безпокои?

— А защо да не ме безпокои? — погледна го Порчър изненадано.

— Защото — обясни Голдман — във връзка с това обвинение ти си невинен. Каква ирония, нали? — Добави той.

— Така или иначе, чух някои неща около сделката със „Сайбърком“, които ме безпокоят, Филип.

Голдман въздъхна и се наклони напред.

— Какви неща?

— Например, че сделката може да се реализира по-бързо, отколкото си мислим. Че не знаем каква ще бъде окончателната оферта на „Трайтън“. Искам да съм сигурен, че когато връча нашата оферта, тя ще бъде приета. Няма да ми позволят да я коригирам. „Сайбърком“ предпочита да го купят американци, това е истината.

Голдман наклони глава и се замисли.

— Не съм толкова сигурен. За Интернет географските граници не важат, така че нищо не пречи фирмата да се управлява и от другата страна на Атлантика.

Порчър отпи глътка вино.

— Не е така — възрази той. — При равни други условия ще спечели „Трайтън“. Затова трябва да се погрижим условията да не са равни. — В погледа му се появи стоманен блясък.

Голдман избърса устните си старателно и попита:

— Кажи ми откъде имаш тази информация.

— Носи се във въздуха. — Порчър махна неопределено с ръка.

— Въздухът не ме интересува. Интересуват ме фактите. Безспорен факт е, че знаем какви са последните позиции на „Трайтън“ в преговорите. До най-малката подробност.

— Да, но Брофи вече е извън играта. Не мога да разчитам на остаряла информация.

— Няма да се наложи. Както казах, в момента ми остава много малко, за да реша проблема. Когато приключа, няма да е трудно да надцакаш „Трайтън“ и да си осигуриш водеща позиция на информационния пазар за необозримо бъдеще.

Порчър погледна адвоката изпитателно.

— Знаеш ли, Филип, често се питам каква е мотивацията ти да се занимаваш с това. Ако се провали сделката със „Сайбърком“, както аз се надявам, а ти обещаваш, „Трайтън“ със сигурност ще се откаже от услугите на „Тайлър, Стоун“. Ще потърсят други адвокати.

— Само мога да се надявам — отвърна Голдман.

— Боя се, че не те разбирам.

Голдман заговори поучително:

— „Трайтън Глоубъл“ е най-големият клиент на „Тайлър, Стоун“. Клиент на Хенри Уортън. Това е и основната причина Хенри да е управляващ съдружник. Можеш ли да познаеш кой ще заеме мястото на Уортън и ще застане най-високо във фирмата, ако „Трайтън“ се откаже от услугите й?

Порчър насочи пръст към него.

— Надявам се в такъв случай делата на „Ар Ти Джи“ да получат приоритет във фирмата.

— Мисля, че мога да обещая това.

Порчър остави чашата си и запали цигара.

— А сега ми кажи как точно смяташ да решиш проблема.

— Наистина ли те интересува как ще го направя или само резултатите?

— Хайде, поглези ме с гениалността си. Знам, че ти доставя удоволствие. Само те моля да обясниш като за простосмъртен. Завърших университета твърде отдавна.

Голдман повдигна вежди.

— Изглежда, ме познаваш доста добре.

— Ти си един от малкото адвокати, които мислят като бизнесмени. Важното е да победиш. Законът да върви по дяволите.

Голдман взе предложената му от Порчър цигара и я запали.

— Едно неотдавнашно събитие ни дава златната възможност да се сдобием с автентична информация за условията на „Трайтън“ по сделката почти в реално време. Ще знаем каква е най-добрата, окончателната оферта на „Трайтън“ още преди да са я получили в „Сайбърком“. Ние се намесваме няколко часа преди „Трайтън“ и чакаме тяхната оферта. „Сайбърком“ я отхвърля и ти ставаш горд собственик на още едно бижу.

Порчър се втренчи в събеседника си.

— Можеш ли да направиш това?

— Да, мога.