Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Джон-Дюра (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Taboo, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ивайла Божанова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 67гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- Xesiona(2008)
- Разпознаване и начална корекция
- maskara(2008)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- Lindsey(2008)
- Допълнителна корекция
- Еми(2013)
Издание:
Сюзън Джонсън. Табу
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 1999
Редактор: Теди Николова
ISBN: 954-585-003-5
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Корекция от Еми
Пролог
През 1789 година, веднага след Френската революция, Великите сили, независимо от враждебното си отношение към новото Републиканско правителство са прекалено заети, за да се намесят. Австрия и Русия воюват с Отоманската империя. Пруският канцлер подписва договор със султана, предвиждащ освобождението на всички заети от турците територии. Англия обаче отказва да подкрепи Прусия — самата тя е пред прага на война с Испания за контрол на един пролив по тихоокеанското крайбрежие.
За щастие на Франция всички тези препирни й позволяват кратък отдих.
До пролетта на 1791 година Източната криза е уредена по дипломатически пътища и Австрия е готова да се изправи срещу Франция. Но минава още цяла година преди всички сили да се споразумеят за стратегията, жизнените интереси и подялбата на бъдещата плячка.
Във френския парламент възникват разногласия. Повечето политици гледат на събитията главно като на средство за завоюване на власт. Стратегическите и дипломатическите сметки имат второстепенна роля. И без да вземе под внимание критичното състояние на армията, на 20 април 1792 година мнозинството в парламента гласува за влизане във война.
Съюзниците нападат Франция с остаряла артилерия, командвана от пруски офицери, които вече тридесет години не са участвали в сериозни боеве. Въпреки това обаче те печелят битка след битка и напредват решително към Париж. Оказва се, че френската армия, съставена от необучени и неопитни доброволци, е лесно преодолимо препятствие. Такова е положението до утрото на 20 септември, когато при Валми французите отблъскват две атаки на прусаците.
Тази победа се оказва повратна точка. Опитът на европейските сили да смажат революцията е провален.
През следващите двадесет и три години, до разгрома на Наполеон при Ватерло, различни държави, обединяващи се във всевъзможни съюзи, водят войни срещу Френската Република. Англия е движещата сила на първия съюз, който в началото на 1793 включва Австрия, Прусия и Испания. Ала взаимните подозрения, големите амбиции и задълбочаващото се съперничество разколебават единството му. До средата на 1795 година само Австрия и Англия все още воюват с Франция. Но през октомври 1797 година Австрия е принудена да подпише мирен договор. Франция става доминиращ фактор в западна Европа.
Катастрофалната египетска експедиция на Наполеон през 1798 обаче променя баланса на силите. Русия и Турция временно прекратяват вековното си съперничество и заедно подхващат война срещу Републиката. Франция търпи загуби и Австрия вижда нови възможности за облаги, ако се включи във войната. Англия се оказва в отличната позиция да сформира нов съюз. До края на 1798 Австрия, Русия и Англия се обединяват.
Тогава в Париж осъзнават, че военните действия ще започнат веднага щом руските корпуси пристигнат в Австрия.
Това накратко е предисторията на събитията в този роман. Когато действието започва, щабът на една френска дивизия, командвана от генерал Андре Дюра, се намира в Сарган, Швейцария. Френската армия се готви за война.