Вирджиния Хенли
Графиня робиня (9)

Глава 9

Мощното тяло на Маркус запълни вратата, когато той се спря на прага. Черните му очи пробягнаха от златисторусата коса до сандалите с корковите токчета и отново към сребристите клепачи. После той влезе в спалнята си и заключи вратата. Тръгна към нея и стигна до средата на стаята, където светлината от факлите отразяваше нейна красота.

Неговото лице изглеждаше застрашително сурово. Блестящите му черни очи не пропуснаха и най-малкия детайл. Забеляза как пурпурната коприна превръщаше цвета на косата й в лунни лъчи, как моделира кръгове на високо поставените гърди, разкривайки диамантената твърдост на зърната.

Наблюдаваше я как скочи от стола и устните й едва се разтвориха от лека въздишка, а деликатните й ръце потрепериха, когато изпусна летописа, който държеше. „Всъщност дали може да чете?“

Когато Даяна се изправи, той наблюдаваше как прилепващата материя гали извивките на тялото й. Откриваше мястото, където пъпът й леко хлътваше и където високата й срамна кост повдигаше пурпурната коприна, за да покаже нежния венерин хълм.

Катраненочерните му очи проследиха цепнатата пола покрай тънкия й крак, деликатния глезен и малкото стъпало. После смени посоката на погледа. Тръгна от пръстите на краката й, за да стигне до слепоочието й.

Беше като рядък дар от боговете. Дали беше направил нещо изключително благородно и смело напоследък, за да получи такава награда? Възбудата му беше особено приятна. Чувстваше пулсирането на пениса си.

— Разходи се! — каза той нежно.

Даяна се стресна както от молбата, така и от нежността в гласа му. Вдигна високо брадичката си, очите и излъчваха виолетов огън:

— Докъде да се разходя? — гласът й бе изпълнен със сладък сарказъм. — До твоето легло?

— Това аз ще реша. — Отговорът беше директен, но даден с нисък и пресипнал глас. Коремът и гърдите й реагираха с потрепване. Тъмните му очи го забелязаха.

— Но не такова е моето решение, но дяволите! — предизвика го тя безразсъдно.

— Нямаш друг избор. Ти си моя робиня! — рече тихо Маркус. Погледът му говореше, че ще я погълне цялата. Дълбоко в себе си Даяна чувстваше с тялото си, че това е неизбежно. Знаеше, че в очите му изглежда красива. Знаеше, че я желае повече от която й да е друга жена в този момент и мисълта за неговото сладострастие я изгаряше отвътре като лава.

Причина за това беше единствено неговата мъжественост. Той беше мъж повече от всеки друг. Такъв си го беше представяла във фантазиите си и нейната женска същност плачеше за него. Той я беше помолил да тръгне и невероятно, но това беше нещото, което тя също копнееше да направи. Тръгна да се разхожда пред него, като виеше тялото си — предизвикателно, чувствено, поставяйки единия си крак на висок ток пред другия, люлеейки бедрата си и усещайки, че пурпурната коприна прилепва към задника й и го подчертава, провокирайки чувството й за собственост.

Също като Ева тя искаше да възпламени кръвта му. Страстта пълзеше по тялото й и течеше през вените й като опустошителен огън, насочвайки се към топлия женски център между краката й.

— Твоя робиня? Какво стана с предположението, че съм шпионин или друидски свещеник? Не се ли страхуваш вече?

Той рязко се изсмя.

— Аз съм римлянин. Римляните не се боят от жени. Каквато и да си била, от днес вече не си същата. От този ден нататък си моя робиня, моя собственост. Има една единствена причина, за да живееш и това е да доставяш удоволствие на Маркус Магнус.

Тя се разхождаше пред него, показвайки му своя сексапил а блясъкът на черните му очи говореше, че е много доволен. В нея се надигаше новооткрита женска сила.

— Е римлянино, ако ти прави удоволствие да смяташ, че съм твоя робиня то нека е така за теб, но ще те обезкуража, като подчертая, че няма да ти се подчиня. За да се предам на твоите желания, ще трябва да използваш камшика си…

Словесната игра служеше само да разпали апетита му, повече за да го накара по-скоро да огладнее, отколкото да я погълне наистина.

— Аз съм римлянин и не е нужно да бия с камшик робите, които съм пожелал. — Той се качи по стълбичките до леглото, после седна и свали сандалите си. Мускулите на мощните му прасци отскочиха като късове желязо. Голите му бедра изглеждаха още по-твърди.

Даяна прекара език по устните си, които внезапно бяха изсъхнали. Спря да крачи. Застана пред него с ръце на хълбоците и започна да го имитира:

— Аз съм римлянин! Такава арогантност. Ти си по-малко цивилизован, отколкото един дивак.

Той разкопча широкия си кожен колан и остави настрана късата и широка гладиаторска сабя и кинжала.

— На това ли се надяваш? — попита той тихо. Така зададен въпросът му бе по-застрашителен, отколкото ако беше изкрещял и ако бе обещал, че ще бъде по-див от всеки друг мъж.

— О, Господи, не! — прошепна тя, показвайки му своята уязвимост, което още по-дълбоко го възпламени. Пенисът му пулсираше яростно.

Освободи украсения нагръдник и бронзовия колан на бронята си и ги свали. Сега носеше само къса бяла памучна туника. Разтвори широко крака си, после постави лактите си върху тях и се наведе напред:

— Ела при мен! — заповяда той меко. Маркус Магнус стоеше върху високото легло, покрито с кожи — сякаш то бе трон, а той — императорът на света.

— Не, не мога! — Даяна леко трепереше. Отказът й вече не беше така предизвикателен, но беше твърд.

— Кажи ми причината, поради която не можеш да дойдеш — попита той, а очите му галеха всяка нейна потрепваща извивка.

— Девствена съм! — едва произнесе тя думата.

Гледаше я недоверчиво.

— Значи казваш, че си непорочна девственица? — съмнявайки се, запита той.

— Не, не съм непорочна девственица. Само девствена!

Той се плесна по бедрото и се засмя.

— Невъзможно! — Смехът му секна. Тя изглеждаше напълно сериозна. — Не си познавала друг мъж преди мен? — Мисълта, че това може наистина да е така, изостри желанието му още повече.

— Не, не съм била с друг мъж.

— Но това е невероятно. Няма никакъв смисъл. Ти си жена. Единствената цел на жената е да доставя удоволствие на мъжа. Защо не си опитала пътя на Венера?

— Защото не съм омъжена — обясни тя.

— И какво от това? — не можеше да разбере той.

— Там, откъдето идвам, девойката трябва да е девствена докато стане булка. — Бузите на Даяна се изчервиха заради интимността на темата.

— Защо? — запита Маркус. — Няма никакъв смисъл да се запази химена. Няма логика, нито полза.

„Ако това е истина, защо възможността тя да е девица те докарва до ръба на лудостта? Защо твоята мъжественост е готова да избухне?“

— Не зная — прошепна Даяна. — Зная само, че според културата на моето време никой мъж няма да вземе за жена девойка, която не е девствена. Ако неомъжено момиче е физически обезчестено, то е презряно и не струва нищо. Това е единственото най-важно нещо в съществуването на една млада жена.

Той се ядоса, когато тя заговори за нейната култура и за нейния предишен живот.

— Нали ти казах, че от днес нататък твоето минало се изтрива. От този ден, тази нощ ти си моя. Единствената цел на твоя живот е да ми доставяш удоволствие. Ела! — Гласът му бе заповеднически, лицето му — гордо като на римски орел.

Яростта й мигновено пламна.

— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!

Той се изправи и посочи към нея.

— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.

— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна главата си, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?

Той слезе от стълбите и тръгна към нея. Въпреки че не разбра защо, Даяна не мръдна от мястото си. Маркус Магнус се приближи толкова близко, че почти се докосваха.

— Наистина ще прокървиш, но не от моя камшик — черните му очи пронизваха нейните, подчинявайки я.

„Вдигни ме и ме отнеси в леглото си!“ — провикваше се лукав глас в нея.

Той усещаше египетския мускус и още нещо, далеч по-силно. Устните му се сляха с нейните в целувка, която беше брутално мощна, предназначена да и докаже, че той е господарят, а тя робинята.

Устните й бяха приятно меки и откликнаха на неговите, но изведнъж тя захапа долната му устна с острите си зъби. Трябваше рязко да я дръпне за златистата коса, за да я принуди да го пусне.

Тя се отдръпна задъхана, а в аметистовите й очи проблясваше победоносна светлина:

— Именно аз те разкървавих, римлянино!

Той вдигна ръка, за да я хвърли с удар на пода. Но като че ли боговете спряха юмрука му. Вътрешностите в стомаха му се свиха, Маркус разбра, че ако я беше ударил, щеше да смаже нежните кости на лицето й. Отиде до вратата, отвори я и изрева:

— Кел!

Само след минута Кел влезе в спалнята. Той сведе очи, за да не види генералът възторга, който изпитваше към новата робиня.

Инстинктивно разбра, че Даяна все още не бе му се отдала. Знаеше, че бе запалила нарастващо желание в Маркус, каквото той не бе изпитвал към никоя друга жена. Беше невероятно възбуден, което личеше от надигнатата туника. Кипеше от гняв и сласт — една фатална комбинация.

— Тази лейди смята, че е твърде фина, за да дойде в леглото ми. Не е убедена, че е моя робиня. Сигурен съм, казано между нас двамата, че можем да я накараме да повярва на истината, че е моя собственост. Зная, че двамата заедно ще я убедим да приеме съдбата си.

— Ще направя всичко, което зависи от мен, генерале! — отговори Кел. Ръката му се насочи към дръжката на камшика, но той с изненада видя Маркус Магнус да отменя наказанието, с което току-що я бе заплашил. „Желае я отчаяно и иска да не е наранена. Чудя се дали тя съзнава каква власт й дава всичко това?“

Лицето на Маркус Магнус беше като бронзова маска.

— Смени красивата й туника с грозна кафява тога и покрий красивата й коса със забрадка. Измийте лицето й от грима. Давайте й само хляб и вода.

— Цял живот съм носила само грозни дрехи! — извика тя отчаяно. — Няма да ми мигне окото от това.

— Женската ти суета няма да приеме грозните парцали за дълго, след като сега изпита удоволствие да изглеждаш прекрасно.

„Дявол да те вземе, Маркус Магнус, знаеш точно как да атакуваш гордостта ми!“

— Нека утре в пет часа да започне да търка моите мозайки. Мисля, че има доста в къщата. Ще трябва да работи до среднощ, за да не остане и петънце. Тогава ще я доведеш още веднъж в стаята ми и ще видим дали тази лейди е променила намеренията си.

С маниера на богиня тя гордо вдигна глава:

— Ще ти отказвам до безкрайност!

Черните му очи проблеснаха при сблъсъка с нейните:

— По един или друг начин ще те поставя на колене пред мен!

„Ако не ги разделя, искрите помежду им ще запалят къщата“, помисли си Кел.

Даяна го последва. Той й избра малка, добре проветрена стая. Видя, че стаята е боядисана в кайсиев цвят, подът бе облицован с теракота. В центъра бе поставен келтският бог на слънцето Съл. Таблата на леглото бе направена от вито желязо, боядисано в златист цвят. Представляваше слънце с многобройни лъчи. Покривката също беше в златист цвят и изглежда беше изтъкана от сатен и брокат.

В ъгъла имаше огнище и овален съд върху мангала в същата форма, която беше видяла в спалнята на генерала. Имаше тоалетка и огледало от добре полиран бронз. Най-общо казано не изглеждаше като стая на робиня.

Кел повика домашните прислужници, които се появиха незабавно, въпреки че приближаваше полунощ. С тих глас издаваше заповеди. Когато се върнаха, едната носеше ароматизирана вода и кърпи. Другата донесе обикновена кафява памучна туника и същата кърпа за глава. Една от робините свали красивите завивки, докато другата ги замени с грубо изтъкани чаршафи. Робинята остави каната с вода и зачака с кърпата.

— Измий си лицето — разпореди й Кел.

След момент на колебание Даяна му се подчини.

Кел считаше, че кожата й бе много нежна — беше достатъчно хубава и без помощта на гримовете.

Робинята й подаде туниката.

— Свали копринената рокля! — добави Кел тихо.

Даяна се наведе да събуе сандалите с корковите токчета и просто ги захвърли в другия край на стаята. Удариха се с трясък в стената След това сграбчи грозната кафява тога и я запрати след сандалите.

Сивите очи на Кел, скрити под спуснатите клепачи, не реагираха. Обърна се към една от жените:

— Свали копринената дреха! — Робинята се подчини моментално.

Даяна стоеше изправена, с горда стоика, докато я лишаваха от фината дреха. После, като изпълнена с гордост котка, отиде до леглото и се мушна между грубите чаршафи.

— Оставете ни! — заповяда Кел на домашните робини. Когато останаха сами, той проговори тихо:

— Не бъди глупава. Дай му това, което желае. Той се гордее със самоконтрола си, но не съм го виждал никога толкова да желае една жена. Дай му това, което иска, то е толкова малко. И той ще бъде повече от щедър към теб.

— Не мога — отговори тя.

— Искаш да кажеш, че няма да го направиш. Беше толкова прекрасна тази вечер, можеше да го прелъстиш само с едно мигване на очите. — Когато тя не отговори, Кел изгаси светлината и се оттегли.

Даяна лежеше в тъмнината, спомняйки си спора с Примус Пилус и после съветите, които й даде Кел. Клеопатра беше една от най-известните жени в света, защото беше покорила Цезар и беше прелъстила римския генерал Марк Антоний. Маркус Антониус — Маркус Магнус. Ако желаеше, можеше да съперничи на Клеопатра.

Кел считаше, че да му се отдаде с нещо незначително. Дори големият римлянин не даваше пукната пара за девствеността й. Когато затвореше очи, пред нея изникваше великолепното му тяло, твърдо от изпъкналите играещи мускули. Виждаше орловото му лице, толкова силно, толкова гордо, с белега от слепоочието до бузата, който правеше лицето със силен бронзов тен завладяващо. Видя черните очи, които блестяха от сласт, гарвановочерната коса, която се виеше на къдри над дебелата колона, която представляваше вратът му, мощните рамене и ръце, изпъкващи над и под златните амулети. Даяна често лъжеше другите, но пред себе си винаги беше искрена. Както лежеше, си призна, че копнее за него. Искаше великолепният римски генерал да я въведе в загадъчния обред на женствеността. Трябваше само да го хване за ръка… „И да призная, че съм негова робиня“, обади се вътрешен глас. „Само помисли“, поде друг. „Нито една друга жена от твоето време няма да има възможност като тази, Даяна. Ако внезапно се върнеш в своето време и не си споделила леглото му, ще съжаляваш през целия си живот!“ „Но как бих могла да се върна, без да съм девствена?“

Най-накрая сънят я победи и тя заспа. След около час започна да сънува. Сънуваше, че някой завързва ръцете й за горната табла на леглото. Напразно се бореше с въжето. Извитият железен символ на слънцето й се смееше от таблата. „Добри Боже, дори и в мечтите си съм робиня!“