Вирджиния Хенли
Графиня робиня (37)

Глава 37

Минаваше десет часа, когато пристигнаха обратно в Хардуик Хол. Даяна имаше чувството, че имението я приветства, като че ли си идваше вкъщи. Марк чувстваше такава нужда да я защитава, че му се искаше да я вдигне на ръце и да я понесе нагоре по стълбището.

Спря се в подножието на витата стълба, любувайки се на изящната й красота. Докато се изкачваха, пръстите й се вплитаха в неговите.

— Обичам да се държим за ръце! — плахо призна Даяна. Той затвори врата и прекоси стаята, за да запали лампите. Тя остана до вратата и наблюдаваше как стаята се съживява, окъпана в меката светлината. Цялото й внимание бе привлечено от леглото с балдахина и с красиви завее и от зелено кадифе, избродирани с малки златни коронки и лъвчета.

— Обичам тази спалня. Никога вече няма да я напусна.

Марк се обърна да каже нещо и думите замръзнаха на устните му. В противната кафява роба и платнени обувки тя изглеждаше смъртно бледа. Преглътна бучката в гърлото си и безмълвно се закле. Ако някой някога се опиташе отново да я нарани, щеше да го убие!

— Зная, че е късно, но трябва да се оженим още тази вечер. Така че все пак ще се наложи да излезеш от тази спалня.

— Трябва да се изкъпя — тихо каза тя.

— Какво ще кажеш за една баня край огъня, както са се къпали по времето на Елизабет?

Само за секунди стаята се изпълни със суетящи се прислужници, които домъкнаха голяма порцеланова вана, последвана от кофи с топла вода. Господин Бърк и Нора също пристигнаха — той, за да се погрижи за тоалета на господаря си, а тя — за тоалета на Даяна. Граф Бат заяви учтиво, но твърдо:

— Бихме искали да останем сами за момент!

Даяна свлече робата и платнените обувки и се плъзна в ароматизираната вода. Марк се наведе, събра накуп дрехите й и отвори вратата на стаята.

— Изгорете ги! — нареди той на първия слуга, когото зърна.

— Какво ще облека? — загрижено попита Даяна.

— Има ли значение?

— Разбира се, че има. Ще се омъжвам. Независимо, че е само за три седмици — замислено добави тя.

Марк се приближи, черните му очи я милваха с любов.

— Може да носиш това — каза той, окачвайки медальона на шията й.

— Много скъпо ли струваше?

— Почти нищо. Казах на жената, че си имам една половинка и нямам нужда от друга. — Бръкна в джоба си и извади обиците й. — Можеш да сложиш и тях. През цялото време ги носих със себе си. — Единствената причина, поради която искаше тя да носи обиците, беше да я гледа как ги сваля, когато си лягат.

Чувствайки любовта, с която я обграждаше, Даяна рече кокетно:

— Щом като отпрати Нора, ще трябва ти да ми помогнеш.

Когато беше готова, Марк я зави в една турска хавлиена кърпа и я вдигна от водата. Знаеше, че ако седне и й я притегли в скута си, никога нямаше да се облекат.

— Какво ще кажеш, ако отида в твоята спалня и избера нещо от гардероба ти?

Даяна се усмихна. Когато Марк беше Маркус, той й избираше дрехите. Спомни си колко шокиращо изглеждаше в туниката. Кимна одобрително и разтвори хавлията така че огънят затопли плътта й. Колко приятно беше да се чувства свободна да прави каквото й се иска.

Марк се върна с тъмнозеленото кадифе.

— Тази рокля ми напомня нещо много специално, както и това — каза той, протягайки в ръка аления корсет. Помогна й да се облече. Когато завързваше връзките на роклята, установи колко много беше отслабнала. Още от утре щеше да настоява да се храни добре и да прави упражнения. Не искаше да я вижда толкова бледа и немощна. Искаше я блестяща, способна да дава толкова много, колкото можеше и да получи. Искаше да я пристиска до себе си — както в леглото, така и извън него.

Опитваше се да не го гледа втренчено, докато се бръснеше и сменяше бельото си, но беше жадна да го съзерцава. Тъмното му лице бе толкова мъжествено, той изглеждаше силен дори в официалните дрехи. Вдигна очи и видя, че го наблюдава. Осмели се да си помисли, че Даяна го гледаше със собственическо чувство.

— Нямам никакъв пръстен — изведнъж се сети той.

— За какво му е на един заклет ерген венчален пръстен? — дразнеше го тя.

Марк премяташе любимия си пръстен от гравиран смарагд.

— Ще ползваме този. Господин Бърк и Нора ще дойдат с нас като свидетели. — Накрая, когато беше напълно облечен, Марк се осмели да я докосне. Взе в ръце лицето й, повдигна брадичката и жадно впи устни в нейните. — Сигурна ли си, че си готова за това?

Даяна кимна.

— Напълно. — Не искаше Марк за три седмици, искаше го завинаги, но дори да имаха само тази нощ, тя се чувстваше по-благословена от всяка друга жена на света. Съдбата я бе дарила с възможността на два пъти да се влюби в този мъж.

Беше скоро след полунощ, когато малката групичка се събра във фоайето на мировия съдия на Бат. Гражданската церемония бе кратка, най-важната част от нея беше моментът, когато двамата се подписваха върху брачното свидетелство.

По пътя за вкъщи графът обясни на прислугата, че бракът почти сигурно ще бъде анулиран от попечителите на Даяна, но че след по-малко от три седмици тя ще навърши осемнадесет години и ще влезе във владение на наследството си. Като стигнаха в Хардуик Хол, господин Бърк и Нора дискретно изчезнаха.

На входната врата Марк я вдигна на ръце.

— Трябва да спазваме реда — каза той, пренасяйки я през прага.

— Това е римски обичай. Младоженецът вдига на ръце булката и я пренася през прага, за да избегнат злонамерено спъване. После ти трябва да ми поднесеш чаша вода и горяща факла, за да покажеш, че имам правото на защита от вашите фамилни богове.

Изкачиха се заедно по грациозно виещото се стълбище. Като влязоха в господарската спалня, видяха, че господин Бърк и Нора са им сервирали вино и сладкиши. Марк й помогна да съблече палтото си, а след това свали своето, после сакото и закачливо завърза шалче на врата си.

— Имам подарък, който мисля, че ще ти хареса. — Донесе оловната плочка с техните имена, изписани върху нея.

— О, Марк, Маркус, ти си намерил доказателството!

— Беше долу край реката, където веднъж се любихме.

— Ти помниш! — Лицето й сияеше от радост, а той почувства, че нещо е заседнало в гърлото му. Бързо отиде до барчето и наля вино.

— Нека да вдигна тост за Даяна, графинята на Бат.

— Господи, нима съм графиня? Звучи толкова официално и строго! Аз ще вдигна един много по-приятен тост. — Свлече дрехата си, захвърли я настрани и се просна по гръб на леглото само по аления корсет. После вдигна краката си във въздуха и започна лудо да рита. — Ще вдигна тост за свободата! — весело извика тя.

Марк бе щастлив от нейното освобождаване. Беше очаквал сълзи, страхове, лоши сънища и се беше подготвил да я успокоява. Чувстваше нужда да я закриля. Нямаше намерение да предявява сексуални претенции към нея тази нощ.

— Изпий си виното и ми позволи да те сложа в леглото. Ще съмне след по-малко от четири часа.

Даяна послушно взе чашата, опря я в устните си и в същото време вдигна единия си крак.

— Свали ми чорапа.

Марк го събу и целуна пръстите на крака й, преди да повдигне другия крак и да повтори красивия жест. Тя допи виното си и разкопча закопчалките на корсета си. Като вдигна поглед към него, видя, че не беше започнал да си сваля дрехите.

— Побързай! — насърчи го тя, протягайки се лениво върху снежнобелите чаршафи.

Тежко преглътна, чудейки се как да се въздържи.

— Най-любимото ми нещо на света е да лежим заедно голи и да се целуваме — каза тя.

Марк бавно свали ризата и панталоните си, отлагайки мъчението, което го очакваше.

— Ще получиш само целувки! — предупреди той. Погледна го, за да разбере дали само я дразнеше. Не, така беше. Твърдо беше решил да се въздържи за нейно добро. Беше благороден. Реши да го накара да промени решението си.

— Ами добре, ти си господарят. Обещавам да ти се подчинявам. — Посегна с ръце и бавно започна да сваля обиците си.

Марк не можеше повече да стои далече от нея. Леглото хлътна от тежестта му и Даяна се търкулна към него.

— Забравила съм колко мъжествени са гърдите ти — каза тя, прекарвайки ръце по него.

— Ще почакаме, докато укрепнеш, любима. Няколко дни добра храна и упражнения и ти напълно ще се възстановиш след това изпитание.

Качи се върху него — бледите й гърди легнаха върху окосмения му гръден кош.

— Зная едно чудесно упражнение, но нали обещах да ти се подчинявам.

— Възбуждаш ме — прошепна той между целувките. Движеше ръката си надолу по тялото му.

— Да-а, става. — Раздвижи се отново и се намести отгоре му. — Когато ме пренесе през прага, ти каза, че трябва да спазваме всички правила. Правенето на любов не е ли основно правило?

Марк изстена, после дрезгаво прошепна:

— Опитвам се да не бъда егоист.

Тя предизвикателно се отърка о него:

— Но скъпи, моля те, бъди егоист!

Целувките им застрашително се удължаваха. За да отклони мислите й от секса, Марк я помоли да опише римската венчавка.

— Церемонията е много дълга, но ще ми достави истинско удоволствие да опиша всичко до най-малките подробности… след това.

— След това ли? — пресипнало попита той, знаейки че ще се отстъпи. Имаше странното чувство, че точно тези думи са си казвали и преди. Знаеше също, че ако й позволи да остане в тази поза, отгоре, Даяна щеше да се изтощи изключително много. Търкулна се заедно с нея, докато легнаха по гръб, след това повдигна коляното й и го остави върху хълбока си.

Целуна мястото на сърцето му, после се протегна и устните й се спряха в основата на шията му. Отправи благодарствена молитва за това, че тяхната рожба бе на сигурно място между сърцата им. Нямаше да му каже тази вечер. Ще запази тайната си още известно време.

Тъй като се беше опитал да се въздържи, Марк беше станал твърд като желязо, целият тръпнеше. Много бавно отърка уголемената главичка на стрелата си в меката като коприна цепка. Всяко докосване до чувствителната издатинка я възбуждаше все по-силно. Като притвори очи, черният небосклон се озари със сребриста светлина; когато възбудата й достигна върха си, трептящата сребърна светлина премина в златисто и отново стана ярка, когато той стремително влезе дълбоко в нея. Красивият червен цвят я обзе и тя остана в него, изпитвайки върховно удоволствие от ритмичните му движения, от плъзгането навътре и навън в такт с туптенето на сърцата им. Твърдо решен, че този полов акт няма да прерасне в дивашка любов Марк я обладаваше дълбоко, бавно и чувствено. Накрая кожата под клепачите й стана тъмночервена, лижеше и смучеше врата му и като че ли чувствеността й нямаше край. Когато той се изпразни, тя отново стигна до оргазъм.

Марк се отдръпна и я обърна така, че да легне в извивката на тялото му — като в люлка. Пое дълбоко въздух, изпитвайки блаженство от сластното чувство. Ръцете му милваха гърдите и корема й.

— Толкова любящи са ръцете ти.

Прокара пръсти през златистите й къдрици и обхвана с ръце лицето й, притежавайки го напълно.

— Разкажи ми за римската венчавка! — прошепна той.

Даяна описа всички красиви неща, които беше планирала за венчавката си с Маркус, после му разказа за обичаите. Като свърши, той я притисна в ръцете си и сподели:

— През последните няколко седмици се уплаших, че може би си се върнала отново във времето… обратно при Маркус.

— Любими, ти си Маркус.

— Разбрах го сега.

— Никога не мога да се върна. Това време свърши. Нашето време е тук и сега.

— Обичам те! — прошепна той.

— Обичам те! — шепнешком отвърна тя. Разбра, че обичта е много по-важна от женитбата. Бракът беше чудесен, но любовта беше много по-хубава. Винаги се беше надявала, че ще може да го убеди. Това беше най-ценният сватбен подарък, който можеше да й поднесе.

 

Прекараха цялата сутрин в езда на пролетното слънце. Оставиха далече зад себе си парка на Хардуик Хол, докато яздеха из полята, обсипани с диворастящи цветя. Даяна го водеше нагоре по възвишенията на Лендсдаун, където се провеждаха конни състезания, а след това се понесоха към Хей Хил, там където все още бяха останали лозя…

Вървейки обратно към къщата, Даяна настоя да се надбягват. Когато стигна до конюшните, той вече я чакаше там с широко вдигнати ръце. Прегърнаха се и се целунаха, бузите й аленееха като разцъфнали рози.

— Когато спечелиш надбягването, ще знам, че напълно си се възстановила.

Накара я да обядва обилно и се съгласи да излязат следобед на пазар при условие, че си вземе допълнително от храната.

— Сита съм още от закуската — оплакваше тя. — Ако знаех, че си такъв диктатор, нямаше да се оженя за теб!…

Най-напред спряха при бижутера, където избраха голяма златна венчална халка. След като я сложи на пръста й, Марк каза:

— Сега можеш да си ми върнеш моя гравиран пръстен. Лицето й посърна.

— О, Господи, какво съм направила с него? Само не казвай, че съм го загубила. — Като забеляза недоумението, изписано на лицето му, го помоли. — Момент само, пипни тук вътре. — Разкопча горните три копчета на дрехата си и съблазнително го подкани.

Марк пъхна ръка в деколтето й и извади своя смарагдов пръстен. Бижутерът зяпна с отворена уста, когато графът на Бат и неговата дама открито и без притеснение се наслаждаваха на сексуалната закачка. Не го сдържаше да разпространи новината, че графът най-сетне си е избрал графиня.

— Аз така и не купих онези кушетки за столовата, които ти предложи; Диърдън обаче има две в магазина си. Искаш ли да им хвърлиш едно око?

— Не, но трябва да ги вземеш. Отивам при мадам Мадлен. Помниш ли костюма на богиня Диана, който носех първата вечер, когато се срещнахме?

Марк завъртя очи в несвяст.

— Как бих могъл да го забравя?

— Довечера ще вечеряме в римски стил.

Той се засмя.

— Отказвам да нося тога.

Повдигна се на пръсти и прошепна в ухото му:

— Донеси само камшика си.

Не му се искаше да я остави да продължи сама, но знаеше, че трябва да го направи в този момент. Даяна имаше нужда от пълна свобода.

 

Графът на Бат купи кушетките и поиска да бъдат доставени веднага. Когато Диърдън го поздрави за женитбата, Марк разбра, че много скоро новината ще се разчуе и всички в града ще разберат.

— Лейди Даяна, колко хубаво, че ви виждам отново! — мадам Мадлен се суетеше, жадна за малко клюки от момичето, което се беше изпарило и след това се появи отново по странен начин.

— Колко мило, че се спомняте за мене! — отвърна сериозно Даяна.

— Как бих могла да забравя, та нали вие спечелихте битката за зелената кадифена дреха?

Даяна се усмихна.

— Не само, че получих роклята, но получих и графа накрая. — Повдигна ръка, за да покаже новия си венчален пръстен.

— Ваше благородие, на вашите услуги.

— О, правите такива красиви неща. Бихте ли желали да изработите специално за мен някои по-нетрадиционни дрехи?

 

Марк и Даяна решиха да превърнат гардеробната до спалнята им в лична стая за хранене. Господин Бърк донесе малка маса, която постави между двете кушетки. После потърси из другите стаи малки възглавнички, както му ги бе описала Даяна. В момента, в който Марк се бе отдалечил, тя се обърна към господин Бърк:

— Костюмът, в който ще бъде облечена тази вечер е доста разголен. Ще имате ли нещо против, ако помоля Нора да ни сервира?

— Ни най-малко, Ваше благородие. Само имайте предвид, че тя е повече французойка, отколкото грациозна…

Даяна занесе кутиите от мадам Мадлен в стаята боядисана в прасковен цвят, така че Марк да не може да види какво смята да облече.

Той с основание очакваше да я види в късата бяла туника на римската богиня Диана и реши да облече само халат от черно кадифе, тъй като вечерята щеше да бъде интимна. За да я разсмее, носеше камшик, който приличаше на цветето камшиче. Когато отвори свързващата врата, която водеше от спалнята им към новата им столова, Даяна вече беше там, разположила се на кушетката.

Черните му очи изскочиха от изненада, като я съзря полегнала с една напълно разголена гърда. Изглеждаше толкова спокойна — както можеше да изглежда само жена, убедена в красота си. Тялото му реагира мигновено при гледката, но графът не беше съвсем сигурен, че иска съпругата му да демонстрира себе си по такъв смел и безнравствен начин…

Пристъпи към нея без колебание. Като видя неодобрението, изписано на лицето му, Даяна протегна ръце и вдигна устни за целувка и поздрав. Марк се наведе над нея, без да я докосва:

— Не съм сигурен дали една графиня…

Тържествено приближи устни само на сантиметър от неговите и промълви:

— Недей да мислиш за мен като за твоята графиня, мисли за мен като за твоя робиня.

Изстена и покри жадно устните й. После се отдръпна.

— Това си го правила и преди.

— М-м — отвърна му чувствено тя.

Пъхна сърдит език в горещата й приканваща уста и почувства как гневът му се стопява. Пенисът му се опъна като стрела, повдигайки черното кадифе.

Даяна взе камшика от ръката му.

— Не са ти нужни две оръжия.

Очите му бяха овлажнели, когато протегна ръка да помилва гърдите й.

— Не! Дръж се прилично и върви на твоята кушетка. Ще дойда при тебе за десерта.

В този момент влезе Нора, носейки вечерята. Марк й помогна да сервира платата от подноса и ги постави на малката масичка, като застана между прислужницата и Даяна. Твърде притеснителен беше, за да позволи на Нора да види господарката си толкова разголена.

— Сами ще си сервираме. Това е всичко, благодаря, Нора. — Марк отиде до кушетката си. — Ела при мен.

— Не! Казах ти, че ще дойда при тебе за десерта.

— Ако си моя робиня, то тогава трябва да се научиш да изпълняваш заповедите ми. — Гласът му беше властен. — Ела и ми покажи как да сложа тези възглавници.

Тръгна бавно, без да откъсва очи от неговите.

— Полегни на една страна. — Постави голямата възглавница под гърба му. — Сега пъхни тази малка възглавничка под лакътя си.

Стоеше до кушетката му, нервно движейки ръце по дръжката на камшика, който беше взела от него. Силно желание преряза слабините му, докато я гледаше как си играе с камшика. Развърза халата си, така че черното кадифе се разгърна, разкривайки великолепието на голата плът.

— Достави ми удоволствие! — изкомандва той.