Вирджиния Хенли
Графиня робиня (17)

Глава 17

Маркус и прокураторът се отправиха към атриума.

Домакинът изпрати госта си до носилката, която го чакаше навън. Юлиус винаги отсядаше в практориума — голяма резиденция в укрепленията, но сега щеше да тръгне призори към Клевум, където живееха повечето пенсионирани легионери.

— Опасен пес си, Маркус. Къде я кри досега и как попадна на нея въобще?

— Считам я за подарък от боговете — отговори Маркус сухо.

— Тя каза, че е дошла в Аква Сулис заради минералните бани, но аз мисля, че има по-скоро лични причини за това. Ще си голям глупак, ако я пуснеш да си отиде.

— Не бива да се съмняваш, че ще я задържа като моя пленница — провикна се Маркус след него и се засмя.

Когато се върна вътре, Даяна се бе облегнала на една от, колоните. Ръцете му обхванаха кръста й и той я притисна към мрамора.

— Беше очарователна домакиня, amor.

Даяна знаеше, че „amor“ означава любов. Протегна устни към неговите.

— А Юлиус бе очарователен гост, но вие въобще не си говорихте за работата.

— Говорихме, докато бяхме в банята. Парата отваря не само порите, често развързва и езиците. Облеклото е бариера и след като бъде премахната, всички задръжки изчезват.

— Разбрах! — промърмори Даяна лукаво, притискайки се към него изкусително, за да развърже тогата му.

Устните му намериха нейните в страстна целувка, която предизвика тръпки във вените им… Едва отлепил устни от нейните, той приглушено прошепна:

— Мислиш ли, че ще успеем да стигнем до горе облечени тази вечер?

— Ще ни бъде много трудно — отговори тя предизвикателно, като докосваше с пръсти пениса му.

Той я повдигна и я притисна към цялата му втвърдена повърхност, като продължаваше да я целува на всяко стъпало по пътя им към спалнята. Когато най-сетне стигнаха, Маркус тихо каза:

— Искам да те нося до леглото си всяка нощ до края на моя живот.

Беше толкова нетърпелив, че Даяна се топеше до него. Беше от тези хора, които никога не заблуждават себе си и сега знаеше, че двамата се влюбват един в друг. Но бързо изпрати проблемите, които любовта водеше след себе си, някъде назад в съзнанието си. Нищо не трябваше да попречи на тази специална и за двамата нощ.

Кел бе запалил огън в голямата камина и сега стояха пред нея, докато Маркус я разсъбличаше. Съблече се и той и после с наслада посегна да разпусне косата й. Пръстите му се наслаждаваха на коприната, когато свря лицето си в нея, за да я усети и помирише.

Хвърли червените възглавници от леглото пред огъня, после я привлече към себе си — тя се озова в скута му. Обърна гърбът й към огъня и започна да масажира бузите на задника й.

— Цял ден чакам да ги стопля.

Даяна се вкопчи в него, докато той я целуваше. Свали медальона от врата си и му върна златната монета, която се сгуши между черните къдри на гърдите му.

— От моето на твоето сърце! — прошепна тя.

Маркус наблюдаваше как огънят превръщаше косата и тялото й в пламъци. Пръстите му с благоговение галеха плътта й, после следваха устните му.

— Даяна, днес, когато те видях да яхваш кобилата, си помислих, че ти давам средство, с което да избягаш от мен.

Очите й се разшириха:

— Не бих избягала от теб, Маркус. Нямам никакво желание да те напусна.

Обхванат от чувството, че е нейна защита, ръцете му затегнаха обръча около нея.

— Може би ще поискаш да си отидеш след тази вечер, защото ще ти причиня болка.

— Зная. Твърде голям си за мен, но ръцете и устата ти ще извършат чудото. Те събуждат такова невероятно желание у мен, че изпитвам глад и сласт и очаквам съединяването на телата ни. Страхът от болката е нищо в сравнение с нуждата ми от теб. Може би и с теб е същото. И двамата се разкъсваме от страст…

— Ще вляза бавно. Ще спра в момента, в който ми кажеш.

Даяна го бутна върху възглавниците.

— Няма!

Тя прехвърли копринените си бедра върху него и опря гърди в неговите, така че огромният му набъбнал фалос остана между тях. Огънят от камината усилваше топлината в кръвта им и както винаги, почнеха ли да се целуват, нямаше край.

Даяна разбираше, че когато любовната им игра достигнеше някакъв връх, Маркус успяваше да се овладее много повече, отколкото тя. Знаеше, че волята му е желязна, но искаше тази вечер той да загуби контрол над себе си. Искаше да изпита границата на съпротивата му. Знаеше, че има определена власт над него, но тази вечер искаше да се наслади на чара си докрай.

Повдигна една от къдриците си и я насочи към крайчеца на устните му, после насочи езика си пак там, гъделичкайки го, докато той започна да се смее безпомощно. После къдрицата тръгна надолу към гърлото му, последвана от езика й, който оставяше топла, мокра следа, която да бъде изсушена от огъня. Даяна беше седнала така, че краката й обхващаха мускулестите му бедра, а с къдрицата дразнеше гладките бронзови зърна на гърдите му, докато те се втвърдиха.

Маркус очакваше движенията й и знаеше, че езикът ще последва къдрицата. Той се наслаждаваше на вниманието, което му отдаваше. Мислеше, че е трябвало да се срещнат много по-рано, но бе твърде умен, за да разбере, че всичко бе станало в определеното за това време. Докато не се бе появила Даяна, той нямаше представа, че нещо е липсвало от живота му. Беше достатъчно умен, за да си даде сметка, че ако тя го напуснеше сега, щеше да бъде неутешим.

На Даяна й харесваше, когато успяваше да накара Маркус да се засмее. Забеляза, че през последните дни се усмихваше много по-често. Той спря да се смее, когато къдрицата й тръгна от пъпа по плоския корем надолу към опънатата главичка. Отправи поглед към черните му очи и видя колко напрегнати бяха станали. Дали се надяваше, че устните й щяха да последват пътя на къдрицата. Щеше ли да посмее да направи толкова интимно нещо?

Маркус пое дълбоко дъх. В този момент Даяна разбра колко много искаше римлянинът тя да го вкуси. Втренчи предизвикателно поглед във фалоса му, удължавайки очакването му, после сведе глава, за да докосне с устни кадифената главичка. Буйните къдри паднаха напред и я закриха. Ръцете му се протегнаха да ги отметнат — искаше да вижда сочните й устни върху втвърдената си мъжественост.

Върхът на розовият й език докосна мъжкия му корен. Контрастните им цветове бяха достатъчни, за да изпита дълбоки тръпки по цялото си тяло. Розовият й език срещу аленочервената му плът… Допълваха се до съвършенство. После горещият и влажен език направи пълен кръг около главичката във форма на сърце, за да усети напълно вкуса му. Маркус имаше вкус на сол и бадемово масло и чисто мъжка миризма. Тя повдигна глава, за да види удоволствието, изписано на силното му тъмно лице. Когато клекна върху издължената му фигура, търсещите му пръсти намериха женския й център и откриха, че това, което тя правеше с него, я беше овлажнило.

— Мислиш ли, че си готова да ме поемеш? — попита той прегракнало.

— Никога не съм била по-готова, отколкото в този момент — прошепна тя.

Разбира се, Маркус знаеше, че е така — тя никога не се бе любила, а го желаеше… Не искаше да се бави, за да я отнесе в леглото. Постави я на пода и разтвори краката й, за да може огънят да стопли вътрешната страна на нежните бедра и отвора между тях — докато станат червени.

— Сложи крака си около кръста ми! — заповяда той и когато тя му се подчини, като по чудо започна да се плъзга в нея бавно, съвсем бавно. Нежната й влажност му се струваше като разтопена лава. Никога досега не бе усещал нещо толкова горещо, стегнато и прелъстително.

Дори и да се бе молила в този момент, Маркус не би могъл да спре. Беше обсебен от умопомрачаващата нужда да я притежава цялата. Искаше да я жигоса с печата си, за да бъде винаги негова. Когато стигна до преградата, тласна силно. Дори и да приемеше действията му за брутални, не го интересуваше. Трябваше да понесе болката, преди да стане жена, която щеше да дарява и да получава удоволствие…

Даяна изкрещя от болка, но Маркус тласна мощно, докато жадното му за кръв оръдие влезе вътре. После застина, за да може тя да привикне към изпълнилата я плът. Даяна изстена — беше пронизана от огромния му пенис…

— Mi amor, добре ли си?

Когато се опита да говори, мускулите й се свиха силно върху него. Маркус издаде гърлен звук на удоволствие и изведнъж Даяна се изпълни с гордост, че можеше да въздейства така мощно на този огромен и толкова мъжествен римлянин. В сравнение с нея той беше истински колос, а тя се бе притеснявала дали ще бъде достатъчно жена за него. Неочаквано разкри, че тя бе повече от жена. Захапа рамото си и вдигна високо краката си върху гърба му, така че изви тялото си плътно до него и той се хлъзна още по-дълбоко, докато Даяна пое цялата му дължина като кадифена ръкавица.

Тогава Маркус започна да движи разкошното си тяло. Всеки път влизаше в нея рязко, после се оттегляше с горещо, плъзгащо се отъркване. Беше твърд, пулсиращ, изгарящ и ненаситен. Тя усещаше тежките му тестиси върху задните си части при всяко проникване. После дълбоко в нея, в плъзгащата топлина, която той предизвикваше, се заредиха нежни потрепвания на задоволство. Цялата бе разтопен огън, замъглен поглед, страстна чувственост. После влизанията му станаха почти отчаяни, проникваше все по-дълбоко и по-бързо в нея — в едно грубовато, елементарно съешаване, което й причиняваше вълни на удоволствие. Накрая се потопи в истинското сладострастно удоволствие…

Усещанията ставаха все по-наситени. Движеха се заедно, достигайки върха, после отчаяно се хвърляха в пропастта. Даяна изкрещя, този път от истинско блаженство, после виковете на Маркус заглушиха нейните. Тя целуна гръдта му, където сърцето му биеше толкова силно, че го чувстваше чрез ерекцията му вътре в себе си. После той експлодира, изсипвайки бялото си семе дълбоко в утробата й.

И двамата изпитаха горещо облекчение. После застинаха неподвижни, отмалели заедно в пресита. Когато Маркус се оттегли, видя сперма и кръв по копринените й бедра и в стомаха му се стегна топка заради болката, която й бе причинил толкова брутално.

— Съжалявам! — промърмори той не съвсем уместно.

— Не, няма нищо — отговори тихо Даяна, докосвайки лицето му. — За мен това бе един катаклизъм — така, както се случва между мъж и жена…

— Обичам те! — прошепна Маркус.

Сърцето на Даяна спря да бие. Господ да й е на помощ! Знаеше, че тя също го обича.

Той донесе парфюмирана вода и нежно изми деликатната й кожа. После я вдигна на ръце и я занесе в леглото. Ръцете му я прихванаха и тя се намери върху него. Крайниците й бяха толкова тежки и отпуснати, чувстваше се твърде изтощена, за да отвори очите си. Почуди се как понася тежестта й върху себе си. После се сети, че той бе толкова мускулест и силен, а тя не беше тежка — вероятно доспехите му тежаха повече от нея.

Даяна изглеждаше съвършено прилепена към римлянина, като че ли бяха създадени един за друг. Ръцете й лежаха върху широките му рамене, бузата й почиваше върху обраслите с косми гърди, където усещаше биенето на сърцето му. Единият от дългите й крака лежеше между неговите. Мъжкият му орган, сега полутвърд, докосваше бедрото й.

Вече беше почти заспала, когато й се стори, че чува натрапчив шепот:

— Никога няма да те пусна да се върнеш там! — Какви странни думи бяха това, когато знаеше, че Маркус не вярва на необичайния й разказ. Може би просто сънуваше.

 

Когато отвори клепачи, Даяна срещна директния поглед на чифт черни блестящи очи.

— Не се помръдна цяла нощ.

Тя се усмихна сънливо.

— Защото бях там, където исках да бъда…

Маркус я вдигна върху себе си, за да може да докосне с устните си слепоочията и клепачите й. Тя сънливо попита:

— Трябваше да си излязъл досега?

— Днес няма да напускаме тази стая. Не искам да се отдалечаваме на повече от три стъпала от леглото.

— А мъжете, които обучаваш?

— Днес имам да преподавам по-важни уроци тук, сега.

Маркус измъкна тялото си изпод нейното, така че тя остана да лежи по корем. После я обкрачи и повдигна златната коса от врата й, за да я целуне. Игривите му устни изпращаха тръпки надолу по гръбначния й стълб и тя започна да се вие от трепетна възбуда. Изви се така, че ръцете му се хлъзнаха под тялото й, за да обхванат гърдите. Чувстваше ги толкова големи и разкошни в грубите си ръце. Изведнъж усети, че задните й части се търкаха в мъжествеността му, която се втвърдяваше и уголемяваше до застрашителни размери.

— М-м, упражнения със сабя вероятно… Но аз нямам никакво оръжие.

— Ще ти заема моето. Тази сутрин ще упражняваме вкарване на сабята в ножницата. — Пръстите му започнаха да галят областта между краката й, хлъзгайки се в отвора, за да я възбудят.

Даяна остана учудена от усещанията, който се зараждаха дълбоко в женския й център. Нишките от огън се образуваха ниско долу, продължаваха през корема и стигаха до гърдите. Когато започна да диша тежко от страст, Маркус промълви:

— Застани на колене. — Тя бе така силно възбудена, че щеше да се подчини на всяко нещо, което той пожелаеше, доверявайки му се да й достави непознато удоволствие.

Той изви тялото си и проникна в нея. Както и преди, мускулите й се свиха около члена му и го поеха навътре. Той спря за миг, за да може Даяна да усети пълнотата в себе си и да се наслади на новото усещане от тази позиция. Когато Маркус започна да я тласка, извика от задоволство. Главичката целуваше чувствителната пъпка всеки път, когато той се плъзгаше навътре. Усещанията бяха абсолютно различни от положението по гръб. Стрелата му се хлъзгаше много по-навътре, отърквайки се в чувствителната зона в ритмично движение, което я доведе до екстаз толкова бързо, че тя се почувства още по-ненаситна… Бе видяла веднъж жребец да се качва върху кобила и разбра, че Маркус я обладава по същия начин.

В това положение той можеше да развихри огромната си сексуална енергия. Знаеше, че ако влиза твърде грубо, Даяна можеше да се отдръпне. Но тя не го направи. Извиваше се, за да отговори на гъвкавото му тяло — можеше да нахлува в нея с мощни тласъци. Достигна до такава върховна възбуда, че сграбчи чаршафите под нея, усещайки си, че нуждите й бяха неутолими. Тогава Маркус я захапа по врата, така както бе направил и жребецът, и Даяна стигна до оргазъм, който я разтърси чак до пръстите на краката.

В момента, в който почувства свиването около фалоса му, причинено от пулсациите й, Маркус изригна в нея. Търколи се настрани заедно с Даяна. И двамата се виеха, изживявайки „сладката смърт“, която винаги следваше такова великолепно съвкупление.

Когато вече можеше да мисли разумно, Даяна попита:

— Маркус, няма ли да им липсваш днес на укрепленията?

— Ще им изпратя съобщение, че ще пиша отчет за прокуратора.

Когато Кел донесе закуската, изпита неудобство да ги безпокои с нещо толкова прозаично като храната, но голият Маркус заяви, че умира от глад и му даде съобщението, което да изпрати до най-високопоставения офицер. Кел се стараеше да не гледа към леглото, където Даяна бе дръпнала завивките до брадата си. Без дори и да я погледне, знаеше, че тя се е изчервила красиво.

Маркус донесе подноса в леглото, постави го между тях и започна да я храни, давайки й да опита от всяко ястие.

— Твоята храна е най-добрата, която някога съм опитвала. Принцът на Уелс би убил, за да има готвачи като твоите.

— Принцът на Уелс? — запита Маркус.

— Синът на нашия крал. Наследникът на трона винаги носи титлата Принц на Уелс. Уелс е западната територия, която ви създава толкова неприятности. Хората там са били завладени, но не за стотици години.

Маркус събра вежди от изненада.

— Твоите истории са очарователни. Бих искал да повярвам, че си тази, която казваш, че си.

— Почти, но не съвсем — подразни го тя. Взе чашата от ръцете му и постави мястото, от което той бе пил, върху устните си…

— Как изглежда този принц?

Даяна се засмя:

— Дебел и се перчи във военната си униформа от притеснение — защото никога не му е било позволявано да се бие във война. Баща му, кралят, е луд за връзване и принцът само чака да го направят регент. Облича се в сатенени панталони и коприна, гримира лицето си, пише глупави писма на любовницата си и си играе на смешни игрички с толкова смешните си приятели.

— Мъже, които носят дантели и гримират лицата си, не са мъже, Даяна. Те са играчка за развратените. Има много такива в императорския двор в Рим. Как изглеждат нормалните мъже в Лондон?

— Младите покорно копират стила на принца. Сега е модерно да се носят сатенени бричове до колената и напудрени перуки. Те са изключително женствени и затова аз отказвах да приема предложенията им за женитба.

Той я притегли към себе си.

— Казваш това, за да не те ревнувам от мъжете, които познаваш.

С върха на пръста си, тя премина по белега, който се спускаше по бузата му.

— Всичко това е истина. Прекарах целия си живот в мечтание за мъже от други епохи.

— Като римляните ли? — попита той, притискайки гърдите й с ръце.

— Не, никога не съм мечтала за римляни. Ето защо ми е странно, че съм пренесена в този период от историята. Бих била щастлива да се озова във времето на Елизабет или в средните векове…

— Разкажи ми за тези мъже от средните векове, за които мечтаеш — изръмжа неодобрително той.

— Това е дълга история и бих искала да ти я разкажа с подробности, но защо не почакаме за след това?

— След това? — запита той с приглушен глас, надявайки се, че тя има предвид точно това, за което намекваше. За щастие и на двамата, наистина беше така.