Вирджиния Хенли
Графиня робиня (15)

Глава 15

— Това е нечувано — изкрещя Даяна. — Отказвам да облека това. Отказвам да сляза долу, можеш да му го кажеш направо.

— Генералът ме предупреди, че можеш да постъпиш неразумно. Напомням ти за даденото обещание — добави Кел с каменно изражение.

Даяна бе толкова разярена, че за момент не можеше да разсъждава. После си спомни собствените си думи: „Ако не бях облечена в тази туника с една гола гърда, не бих имала възражения да споделя кушетката ти.“ „Може би утре вечер?“ „Утре? Закълни се!“, беше изкомандвал той. „Обещавам, Маркус.“ Мисълта й бягаше като търкаляща се монета. Беше й погодил номер. Определено това беше номер! Беше използвал нейните собствени думи, за да я хване в капана. Дрехата, която беше избрал за вечерта, разголваше не само едната, но и двете гърди!

— Можеш да отидеш долу и да му кажеш, че се отказвам от всички обещания. Всъщност отказвам се от сделката.

— Искаш да кажеш сделката, в която се съгласи да бъдеш негова робиня само пред другите ли? — заяви Кел сериозно.

— Ти откъде знаеш? — запита сърдито Даяна.

— Стените имат уши — отговори сухо Кел.

— Цялата къща ли знае? — продължи в изблик на ярост Даяна.

— Какво да знае? Че в замяна на претенцията ти, че си негова робиня, той трябва да държи „патката“ си далече от теб, докато се съгласиш да му се отдадеш по собствено желание?

— О, Боже всемогъщи! — тя закри облените с червенина бузи. Никога не се бе чувствала по неудобно. После реши, че не тя, а Кел трябваше да се срамува, защото той бе проникнал в нейните лични неща. — Хванал ли си се вече на бас кога ще ме вкара в леглото си? — побесняла извика Даяна.

— Това време не е далече, ако се откажеш от сделката — предупреди я Кел.

— Извикай Нола тук!

— Една робиня не може да издава заповеди.

— Забрави ли, че съм робиня на ужким? Извикай Нола, преди да съм свалила камшика ти.

— Би могло да те заболи, британецо! — обади се Нола от вратата.

— Жено от Галия! — възкликна Кел, обръщайки очи към тавана. — Само това ми трябваше.

— Нола, всички ли тук знаят тайната ми?

— Не. Само британецът. Достатъчно умна съм, за да разбера, че не Маркус, който е много дискретен мъж, а Кел е този, който трябва да опазва неговата дискретност. Можеш да бъдеш сигурна, че никой друг не знае нищо.

— Благодаря ти, че омаловажаваш властта ми. Може би ще убедиш тази лейди да се облече и да слезе долу за вечеря.

— Погледни това! — извика Даяна, като повдигна някаква дреха в кървавочервен цвят.

— Това е препаска. Ще изглеждаш великолепно в нея.

— Ще изглеждам гола! Един от двамата трябва да отиде и да му каже, че отказвам да си я сложа.

— За това ще е необходима дипломатичност. Британецът няма да свърши работа. — Нола изрече тези думи само за да унизи Кел. Защо ли се забъркваше във всичко това…

Отиде в триклиниума, прикривайки вълнението си:

— Препаската, която си избрал, ще й стои великолепно генерале, но забравяш, че тя е изключително скромна и никога преди не е виждала такава дреха.

— Тя обеща да изпълнява заповедите ми. Отказва ли да се подчини?

— Не, не. Но мисля, че ще бъде добре, ако забраниш на всички мъже да влизат в тази част от вилата. Ще се почувства по-спокойна, ако само твоите очи наблюдават красотите й.

— Кажи на Кел да ги отстрани. Ще ни сервираш ли тази вечер, Нола?

Тя кимна с глава. Предстоеше й особено деликатна задача, която не знаеше как да изпълни. Когато се върна в стаята на Даяна, каза:

— Обясних му, че си изключително срамежлива и не си виждала такава дреха досега.

— Е, и? — добави Кел.

— И той нареди да освободиш тази част от къщата от присъствието на всички мъже. Ти също трябва да излезеш, британецо.

Кел въздъхна с престорена дълбока въздишка на облекчение:

— Боговете са с мен тази вечер. Няма да имам никакъв проблем да се подчиня на собствените си заповеди, но ти, скъпа ми Нола, си изправена пред непреодолима задача.

Когато Кел излезе, Нола каза:

— Поне веднъж бих искала да мога да изтрия мазната усмивка от лицето му.

— Не си казала на Маркус! — обвини я Даяна.

— Той направи страхотна отстъпка, за да се чувстваш по-удобно — изтъкна Нола.

— И все пак очаква да облека това. Видя ли я? Това е развратна и скандална дреха.

— По-скоро оскъдна, но не и скандална. Римляните почитат и боготворят тялото. Няма нищо по-красиво от голото женско тяло. Да се свързва това с разврата е неправилно. Пробвай го и ще се увериш сама, че то е само допълнение към твоята красота.

С видимо неудоволствие Даяна свали туниката и позволи на Нола да драпира кървавочервената препаска около бедрата й. Тя се смъкна напред и надолу, достигайки до срамната й кост, където Нола постави огромна брошка от перли. Когато Даяна се погледна в огледалото, единственото, което си помисли бе, че ако Прудънс я видеше, щеше да умре от шок!

Един дълбок глас се обади откъм вратата:

— Достатъчно си се възхищавала на себе си, сега е мой ред.

— Маркус — едва пое въздух Даяна. — Не мога да се разхождам из къщата в този вид.

— Тогава аз ще те нося — невъзмутимо заяви той. Вдигна я, сякаш беше пухче и не обръщайки внимание на протестите й, я понесе към триклиниума. Даяна обърна тялото си така, че само гърбът й да се вижда, ако някой тайно надникнеше отнякъде. Това обаче не остана без последствия. Връхчетата на гърдите й опираха в гърдите на Маркус при всяка негова крачка. Усещаше горещината на тялото му и мъжкия аромат на тъмната му кожа.

Очакваше отново да я занесе пред огледалото, но вместо това, я постави на нейната кушетка и подпъхна възглавница под лакътя й. После отиде на собственото си легло и оттам спокойно я заоглежда.

Даяна вече не протестираше. Волята на Маркус Магнус не можеше да бъде погазена. Той беше доминиращият мъж и нямаше сила на земята, която да го промени. Тя имаше избор: или да го приеме или да го отхвърли. Разбираше обаче, че е в неин интерес да го приеме. Всъщност някъде дълбоко в себе си не желаеше той да бъде друг. Ако признаеше истинските си чувства, беше необикновено поласкана, че той не можеше да й устои.

Двамата неудържимо се привличаха и очакването да се гледат, да се докосват, да се опипват бе като огън в кръвта. Толкова много се изкушаваха един друг, че бяха непрекъснато в състояние на възбуда. Даяна знаеше, че неизбежно щеше да бъде обладана и само от мисълта за това, й се искаше да крещи от вълнение. Нола ги последва в триклиниума.

— Поотделно ли да сервирам? — запита тя, като добре разбираше, че Маркус иска Даяна да се изтегне до него.

— Можеш да сервираш основното ястие поотделно и после можеш да се оттеглиш, Нола.

Най-напред имаше големи и малки скариди в сос от масло и лимон, последвани от гъска с нежно препечена коричка, напълнена с кестени. Гарнитурата бе грах, краставичка и захарно цвекло. Досега Даяна не бе опитвала ястие на римската маса, което да не бе вкусно. Самият Принц на Уелс щеше да позеленее от завист, ако можеше да вечеря тук.

— Прощаваш ли ми, че снощи заспах?

— Грешката беше моя. Очевидно съм те отегчила.

— Не, беше ми много приятно. Имаш богато въображение.

— Не съм измислила тази история, Маркус. Това е една реалност.

— Искам да продължиш разказа си. Искам да ми разкажеш всичко след това.

Даяна не можа да си поеме дъх:

— След това?

— Да, след това.

— След какво? — прошепна тя с пресъхнало гърло и дрезгав глас.

— След като задоволим нуждата на телата ни. След като се нахраним и задоволим жаждата си и след като се наситим на любене. След това ще си приказваме.

Даяна сведе очи. Ако Нола не ги оставеше сами, щеше да загине от копнеж. Беше много еротично и изкусително да се изляга пред този мъжествен римски генерал, когато единствената дреха върху нея бе една превръзка, прикриваща слабините и. А и целта и бе да подчертава срамната кост, украсена с огромна перла. Най-накрая Нола разчисти съдовете и донесе поднос с десерти и плодове. После се оттегли.

Черните очи на Маркус блестяха. Протегна ръката си към нея и каза:

— Ела тук, за да видим дали има нещо, което да те изкуши. — Чувственото напрежение в стаята бе толкова осезаемо, че той можеше да го опита и помирише.

Даяна се хлъзна от мястото си и тръгна към него бавно и прелъстително. Когато се приближи към кушетката, го погледна и предизвикателно каза:

— Виждам много неща, които ме изкушават. Избери си десерт и аз ще ти го сервирам.

— Избирам теб! — произнесе той с прегракнал глас.

Като хурия^[1], която специално е била обучавана в харема, за да доставя удоволствие на султана, Даяна приседна на кушетката му, вдигна краката си и с плавно и грациозно движение се сви на ложето му. Той беше легнал, подпрян на единия си лакът със сгънати крака. Тя се облегна тях с лице към него, така че той имаше пълен достъп до гърдите й, които бе галил с очи през време на цялата вечеря. Но нуждата да опита устните й бе толкова непреодолима, че ръцете му я притиснаха и устата му покри нейната в пълно притежание.

Веднъж започнали да се целуват, не можеха да спрат.

Умираха от глад един за друг. Устните й се разтвориха на яростната му нужда и той пъхна езика си в тъмната медена пещера, за да изпие сладостта й. Галеше езика й с негови, играейки вечната игра на мъжкото господство над женското подчинение, докато я победи и тя се прилепи към него, разрешавайки му да я изтезава, докато загуби съзнание. Докара я на ръба на лудостта, а тя в сляп екстаз дишаше тежко и забиваше нокти в плътта му.

След известно време целувките му вече не бяха така яростни и брутални, а много по-чувствени и еротични. Езикът му проследяваше устните й, той ги засмукваше и си играеше с тях, докато леко подпухнаха от безкрайните целувки. Нежно ги докосваше с бързи и горещи, бавни и разтапящи целувки.

После Маркус я отдели от себе си, за да се наслади на големите й гърди, които бавно се втвърдяваха от желанието, което той пораждаше у нея. Заби глава в тях, за да обходи с език розовите пъпки, после пое в устата си пищната корона, поглъщайки я почти цялата.

Устните й отново жадуваха и заедно с езика тя обходи колоната на гърлото му. Чувстваше се ненаситна. Никога нямаше да му се насити. Туниката му имаше широки отвори под мишниците и тя пъхна ръцете си вътре, за да гали и милва едрите мускули, които покриваха целия гръден кош.

Това не я задоволи за дълго.

— Свали я — помоли тя и когато той бързо изпълни желанието й, прекара пръстите си през черните къдри и започна да лиже нежно и да засмуква медните зърна на гърдите му. Дълбок копнеж се зараждаше у Даяна. Имаше нужда от по-сластна любовна игра. Изпитваше нужда да обвие краката си около великолепното му тяло. Искаше пръстите му да си играят с нея, дори да влизат в нея. Сега разбираше какво бе искал да каже Маркус, когато говореше, че е разкъсван от нужда!

Този път той бе избрал да бъде по-игрив с нея. Потапяше пръстите си във виното и постави малки капки около зърната й. После с език обикаляше около втвърдените пъпки, за да достигне червените капчици. После отпиваше малко и поставяше устни до нейните, за да може тя да усети виното заедно с целувката.

— Моля те, Маркус, моля те! — Шепотът й бе напрегнати и той най-после разбра, че бе готова да му се отдаде по свое желание.

— Ела — каза той, като стана от кушетката и взе ръката й в своята. Когато краката и докоснаха пода, бяха меки като пластели… Увисна на ръката му и го последва. Той беше чисто гол — освен златния медальон, който винаги носеше. Тя намираше, че е достатъчно красив, за да ходи винаги гол.

Изведнъж Даяна се почувства претрупана с дрехи. Когато стигнаха до стълбите, той я повдигна и я постави на горното стъпало и после откопча брошката.

— Хвани се за врата ми и ме прегърни с тялото си.

Ръцете й обхванаха мощния му врат, а когато краката й обвиха тялото му, червената превръзка падна.

Докато Маркус се качваше по стълбите, желанието им един за друг нарастваше, докато избухна в пламъци. Усещаше дължината на пениса му в розовия отвор, твърд като удрящ чук, виеше се около него, докато усети влагата на неистовото желание. Целуна го страстно и пъхна език в устата му. Беше вече готова да предявява свои собствени искания.

Маркус заобиколи стъпалата, силните му ръце обхванаха кръста й и я постави изправена върху високото легло. Устата му бе на равнището на колената й. Той ги покри с целувки, после потърка бузата си в кадифено меката кожа.

— Маркус, имам нужда да те докосна — прошепна Даяна поглеждайки надолу към него. — Аз съм Диана и желая стрелата ти в ръката си, желая я вътре в мен!

— Искам да ти се наслаждавам. Реших да запазя девствеността ти още известно време.

— Не! — извика тя, желаеща да му отдаде моминството си.

— Застани на колене и се доближи до мен.

За момент помисли, че иска да я унижи. Ръцете му се хлъзнаха назад по бедрата й и той я придърпа към себе си, така че устата му се доближи до женския й център. Усети топлия му дъх върху златистите косъмчета. Започна да я целува. Ръцете му обхванаха задника й, а пръстите му се разположиха в отвора й. После я приближи, за да може устата му да извърши своята магия.

Даяна бе шокирана от действията му. Това, което правеше римлянинът бе неприлично и твърде интимно дори и между любовници. Но когато устните му я погалиха, а после езикът му потърси малката издатинка на удоволствието, тя забрави всичките си прекалено скромни мисли и се отдаде на страхотната му уста.

Когато пъхна езика си в нея, тя така диво изкрещя от удоволствие, че звукът отекна в цялата къща, а когато достигна своя оргазъм, се изви назад върху кожите и после се отпусна в изнемога.

Маркус я покри с буйна страст. Нуждите му никога не са били толкова големи, както сега, но тази вечер не искаше да я обезчести. Органът му вече не беше стрела, а страшна сабя, страстно желаеща кръв. Овладя глада си с желязна воля и се хвърли към прекрасните й гърди. Мощните му ръце ги обхванаха в дланите си и ги повдигнаха, така че между тях се образува дълбок отвор, където мраморно твърдият му фалос можеше да гали кадифената мекота на нейната кожа. Когато семето се изля, нейният вик бе само шепот в сравнение с неговия.

Маркус донесе ароматизирана вода и нежно изми гърдите й, после я постави под завивките. Легна до нея и я притегли към себе си.

— Не искам да спя. Искам да бъдем един до друг цяла нощ, за да можем да се докосваме, да си говорим и да се целуваме.

Тя въздъхна от задоволство.

Той зарови лицето си в уханните й коси:

— М-м, ти си толкова различна от всички други жени, толкова нежна, с толкова деликатни кости. — В момент на мечтание беше готов да повярва, че е богиня. — Всъщност откъде дойде ти, Даяна.

— Дойдох от бъдещето, Маркус.

— Какво правеше в този Лондиниум от бъдещето?

— Живеех с леля и чичо след смъртта на баща ми. Той ми остави къщата и най-прекрасната библиотека с множество книги. Четях всичко, което попаднеше в ръцете ми. Историята бе любимото ми четиво. Прочела съм много неща за времето, когато римляните са окупирали древна Британия. В модерните времена кралица Бодис се смята за героиня.

— Бодис е дива, нецивилизована жена, която вдигна въстание, след като съпругът й умря — поправи я Маркус.

Даяна го погледна.

— Но тя го е направила заради римляните.

— Разкажи ми какво си чела и после аз ще ти разкажа какво всъщност се случи — търпеливо обясни Маркус.

— Тя била кралица на богато келтско племе с много злато и сребро. Мисля, че прокуратор Катус е човекът, който ограбва богатствата им. Когато възразила, той заповядал да я набият с камшик публично. Хората му изнасилили двете й дъщери и затова племето въстанало и изгорило Лондон. Бодис била толкова храбра, че предпочела да се самоубие, отколкото да бъде пленена жива от римляните.

— Първо, не беше кралица. Вярно, беше омъжена за краля на исените. Когато император Клавдий дойде в Британия, двамата постигнаха мирно споразумение римляните да построят и се настанят в свои военни лагери. В продължение на шестнадесет години живяхме заедно в мир и благоденствие. Ние строяхме пътища и градове, повечето от жителите на които са цивилизовани британци. Кралят надживя Клавдий, после сключи договор и с Нерон. Развихме търговията и хора от различни краища на света дойдоха да живеят тук.

Когато кралят умря, остави половината от огромните си владения на Нерон и другата половина на двете си дъщери. Чудовищната му съпруга изпитваше такава ревност към децата си, че плати на войници да ги обезчестят. После се провъзгласи за кралица и вдигна на бунт племето срещу римляните.

Моят легион и три други се биехме на запад под ръководството на губернатора Паулинус. Останали бяха само случайни гарнизони. Дивите племена нападнаха новата административна столица, която се строеше в Камулодунум. Запалиха строящия се град и избиха двеста беззащитни каменари и строители.

След като успяха там, те зажадуваха за още разрушения. Нападаха най-богатите градове, където защитата бе слаба. Паулинус върна легионите предсрочно, защото разбираше, че красивото и богато търговско пристанище Лондиниум ще бъде крайна цел на Бодис. Пристигнахме преди варварските племена и вместо да се бием, за да спасяваме населението, ние го евакуирахме. Това бе град на търговци, аристократи, пенсионирани легионери, администратори и чиновници. Много от тях не пожелаха да напуснат домовете си. Бодис и дивите й племена нападнаха града, изгориха и обезглавиха всичко по пътя си. Когато се върнахме, видяхме, че бяха разрушили базиликата, форума, баните и храмовете, но това не бе най-лошото. Реките бяха почервенели от кръв. Цял месец вадехме отсечени глави — повечето от жертвите бяха цивилизовани британци, а не римляни. Така че избий си от главата всички романтични представи за „бедната“ Бодис, Даяна. Тя бе една огромна и ужасяваща жена с груб глас и мръсна светлочервена коса.

Даяна се сви в него.

— И това се е случило само преди няколко месеца, така ли Маркус? Намирам Аква Сулис за много красиво място…

— Измина почти година от тогава. Аква Сулис наистина е красив град — потвърди той, — но някои келтски племена все още не са завладени. Те са се оттеглили на запад и затова легионите се обучават тук, за да тръгнат след тях.

— Страх ме е, Маркус — прошепна Даяна. Той я целуна и я успокои.

— Как можеш да се страхуваш, когато съм до теб?

— Но аз се страхувам за теб — отговори тя и се притисна още по-силно в него.

Започна да се шегува с нея, за да я успокои:

— Но нали видя оръжието ми, малка моя. Аз съм непобедим.

Тя се сгуши в него. Знаеше, че ще даде живота си, за да я защити. Животът е несигурен, всеки ден носи неизвестност. Да бъдеш в топлата и безопасна прегръдка на нечии ръце, бе най-доброто, на което всеки човек би искал да се надява.