Вирджиния Хенли
Графиня робиня (1)

Глава 1

Лейди Даяна бавно се разсънваше. Въпреки ранния утринен час леглото наново я съблазняваше да се отдаде на любимото си забавление. Напоследък поведението й се бе променило изцяло. Беше престанала да сдържа недоволството си, не желаеше да бъде контролирана.

Когато усети напрегнатата мъжественост, от устните й се изтръгна страстна въздишка. През тялото й премина чувствена тръпка. Той нямаше да приеме отказа й, защото на него не можеше да се отказва. Беше тъмна сила, властна и опасна точно какъвто трябваше да бъде един мъж. Цялата се разтапяше, като усещаше самоувереното му настъпление.

Зърната на гърдите й се втвърдиха, усети болка. Женската й същност се изпълни с приятно усещане. Ръката му се плъзна под нощницата и обхвана нежните й младежки гърди. Дишането й се учести. Въпреки че се чувстваше грешница, Даяна пропъди беглото чувство на вина, завъртя се и се изви като струна от приятната възбуда, с която той я изпълваше…

Свещта внезапно угасна и тя възропта. По дяволите, беше стигнала до средата на най-интересната глава. Отдръпна ръка от гърдите, които още я боляха и затръшна книгата за интимния живот на крал Чарлз II, която четеше.

Даяна запали отново свещта, довърши главата и въздъхна с копнеж. Предпочиташе да бе живяла във всеки друг исторически период, а не по времето на крал Джордж. Сега всички мъже бяха суетни контета, които се перчеха с напудрени перуки, ветрила и начервени устни. Защо не се бе родила през Средните векове, когато мъжествени рицари превземали с щурм замъците и похищавали жените в тях, или по времето на кралица Елизабет I, когато смелите й моряци отвличали жените заедно със съкровищата. По време на Реставрацията пък шикозните кавалери подражавали на лукавото отношение на крал Чарлз към жените, така че животът на едно седемнадесетгодишно момиче бил възхитителен, вълнуващ и наистина си струвало да се живее.

Сега контетата подражаваха на принц Джордж, известен като Прини^[1]. Всъщност името му казваше всичко — той беше мекушав, глупав и тъп човек.

Когато се наведе да угаси свещта. Даяна мерна образа си във висящото огледало. Беше красива като английска роза която се готви да разцъфти. Златисторусата й коса се спускаше на къдри под кръста, виолетовите й очи блестяха от очакване, тялото й беше гъвкаво — имаше дълги крака и напиращи гърди. В огледалото видя обаче само широката нощница, с която спеше. Намуси се, не защото нощницата беше грозна, а защото беше твърде порядъчна дреха.

Господи, как беше започнала да мрази всичко порядъчно! Почтеността бе силата, която ръководеше леля й Прудънс и мерилото, което тя използваше за всяко нещо, свързано с Даяна.

Преди две години, когато почина, сър Томас Девънпорт остави на дъщеря си Даяна цялото си богатство, великолепна библиотека и къща на Гросвънър Скуеър. Разбира се, всичко беше под попечителство, докато тя навърши осемнадесет години. Нейни попечители бяха по-младият брат на баща й Ричард Девънпорт и неговата съпруга Прудънс. Те незабавно се пренесоха на Гросвънър Скуеър, за да се грижат за нея. На петнадесет години Даяна беше послушно дете, което не вдигаше глава от книгите. Но когато навърши седемнадесет, започна да проявява нарастващо своеволие, което определено тревожеше пуританската същност на настойницата й.

Даяна въздъхна, духна свещта и се сви под завивките. Надяваше се, че сънят ще я дари със сънища за сладострастните дни на крал Джордж.

 

Прудънс се приготвяше да си ляга. Приближи се към съпруга си. Нощното й боне, цялото в къдри, беше здраво завързано под гънките на двойната брадичка и закриваше челото до веждите.

„Добре, че е така“, мислеше си Ричард, като потисна тръпките при мисълта да види изведнъж цялото това изобилие на плът.

— Далече съм от мисълта да критикувам нашата Даяна, Ричард, но тя отново пренебрегна поканата на лейди Сефтън само за да продължи да чете в леглото онези дяволски книги. Толкова много четене няма да се отрази добре на едно младо момиче. Господ знае какво има в някой от онези томове! Четенето може да я наведе на противни… желания.

Ричард реши, че неохотата на Прудънс към интимните взаимоотношения и фактът, че поставяше греховете на плътта начело на забранените за споменаване неща, бяха за предпочитане. Като се вгледа в изобилието от бял памучен плат, който обгръщаше тялото на жена му, той си помисли мрачно: „Чудно е защо не си е сложила и бели ръкавици, в случай че й се наложи да се справя с «онова отвратително нещо»!…“ После мисълта му се върна на въпроса, който обсъждаха:

— Библиотечната сбирка на брат ми струва цяло състояние. Съгласен съм, че книгите оказват лошо влияние. Опитвам се да намеря купувач на цялата библиотека.

Сър Томас Девънпорт беше главен съдия, известен учен и посветен в рицарството от краля. Ричард знаеше, че Даяна беше чела класиците, баща й я беше учил на френски, италиански и латински.

— Скъпи Ричард, това е чудесно! Книгите няма да й помогнат да си хване подходящ съпруг. Ако плъзнат слухове, че е жена с интелектуални интереси, ще си остане мома завинаги. Трябва отново да й напомня да крие интелигентността си на всяка цена. Не зная какво е имал предвид брат ти, когато е образовал едно момиче повече, отколкото му трябва… Това просто не е порядъчно!

Ричард сви устни, когато си спомни за брат си. Как Томас бе успял да се издигне толкова високо, а той, Ричард, бе останал един вечно борещ се с живота адвокат? И защо бе оставил всичко на Даяна, а не на собствения си брат? Не му беше завещал абсолютно нищо! Беше обмислял стотици начини, за да лиши Даяна от част от парите й, но момичето беше толкова умно, че трябваше да използва много заплетен план, за да не предизвика съмнението й.

Прудънс се запъти към леглото, за да го оправи. Ричард свали връзката си. Тя го погледна уплашено.

— Ще си лягаш ли?

— Не, не скъпа. Ще си сменя яката. Тази вечер ще трябва да развличам един от клиентите си.

Прудънс въздъхна облекчено. Ричард знаеше, че съпругата му отлично съзнава кои ще бъде клиентът и какво ще бъде забавлението. Знаеше обаче, че тя ще му е дълбоко благодарна за това, че ще потърси облекчение другаде… Тя наистина трябваше да му бъде благодарна, че е такъв грижовен съпруг.

 

Два часа по-късно Ричард слезе по стълбите на „Къщата със сводовете“, които водеха към игралната зала, известна като „Масите на Фараона“. Беше получил пълно наслаждение от услугите на малката проститутка, която с удоволствие наричаше Импрудънс^[2], а тя му казваше Дик.

В същото време по стълбите слизаше и един млад богаташ. Ричард поведе разговор:

— В една от стаите тази вечер имаше голяма веселба. За малко да попречи на моето забавление…

Младият господин се усмихна:

— Беше впечатляващо, нали?

— Като че ли я разпъваха на кръст.

Благородникът поклати глава.

— Удряха я с камшик.

Ричард го погледна с недоверие. По принцип той не правеше големи залози, не беше пристрастен към игралните маси, но напоследък посещаваше по-често скъпите игрални домове, където залозите бяха по-големи, а играта беше сериозна. Търсеше млад благородник, затънал до гуша в дългове. Някой, който имаше финансови затруднения и търсеше начин да излезе от тях.

Когато двамата мъже приближиха една от масите, Ричард подаде ръка:

— Ричард Девънпорт, адвокат, служител на закона.

— Питър Хардуик, една стъпка пред закона — пошегува се младият човек.

Ричард се замисли. Беше сигурен, че името Хардуик принадлежеше на благороднически род. Прудънс сигурно знаеше. Тя беше абсолютна снобка и подвижен справочник на английските благороднически фамилии.

Като наблюдаваше залаганията, Ричард си помисли че напразно си губи времето. Беше сигурен, че човек, изпаднал в затруднение, не би рискувал толкова много пари, нито би печелил и губил с еднакво безразличие. Стана му ясно, че младият разбойник можеше да бърка дълбоко в нечие богатство, ако не е негово. И въпреки това считаше че е намерил този, когото търсеше.

Хардуик беше точно човекът, който би се понравил на Даяна. Въпреки че дрехите му бяха скъпи, той не беше роб на модата, линията на брадичката му показваше, че не е конте. Погледът му бе открит — непринудената му усмивка можеше да обезкуражи и най-подозрителния човек. Беше добре сложен красив младеж, който би подхождал идеално за целта, ако се окажеше, че е благородник и без пукната пара.

Ричард му подаде картичката си и нехайно подхвърли:

— Специалист съм по финансови въпроси. Грижа се и за имуществото на племенницата ми, лейди Даяна Девънпорт. Заповядайте по всяко време на Гросвънър Скуеър.

Скоро след това Хардуик си тръгна с двама приятели. Ричард веднага позна Ричард Бари, граф Баримор, известен като „Вратата на ада“. Семейство Бари беше прословуто… Всички братя бяха млади самци с повече пари, отколкото мозък… Реши да пусне примамката и ако Хардуик захапеше, щеше да го вкара в капана и после — в правия път. Това можеше обаче да стане, ако Прудънс го одобреше като порядъчна партия.

 

Даяна бе останала почти без дъх. Знаеше, че ако я пристегнат още малко, ще изгуби съзнание.

— Отпуснете, моля, не мога да дишам — помоли тя. Никой не й обърна внимание.

„Ако трябва да изтърпя това, за да си намеря съпруг, по-добре да си остана стара мома“, реши тя. Гърдите и бяха сплескани, страхуваше се, че може да си счупи някое ребро. Гневът й я спаси:

— Спрете! — изкрещя тя, изтръгвайки се от мъчителката си.

Шивачката отпусна връзките на корсета и се обърна за помощ към Прудънс.

— Даяна, моля те. Абсолютно задължително е корсетът да е стегнат под роклята. Всички жени страдат от това.

— Но аз предпочитам първия, който пробвах. Беше ми по мярка и не правеше гърдите ми на палачинки.

Прудънс се изчерви.

— Дамите не споменават тази дума. Не е прилично.

— Палачинки? — Даяна не можа да устои на изкушението. Очите й искряха дяволито, виждайки как леля й се мъчеше да се успокои.

— Първият беше абсолютно неподходящ. Трябва ти такъв!

— Защо? — запита Даяна упорито.

— Разбирам, че искаш да ме принудиш да бъда неделикатна. Така да бъде! Това не е най-лошото. Някои от съвременните танци са толкова скандални, че мъжът може да постави ръка в пазвата на жената… Ако не е стегнат корсетът, ще помисли, че нямаш нищо под роклята.

„Каква прекрасна идея“, помисли Даяна.

— Това аргумент „за“ или „против“ е? — Реши да прекрати спора.

— Ще вземем няколко — заяви Прудънс.

„Ще ми стигнат за цял живот“, помисли изумена Даяна.

— Можеш да вземеш няколко и от по-тънките — съгласи се Прудънс.

Даяна се окуражи.

— За да ги нося под нощницата ли?

— Не се мотай, дете. Госпожа Лайтфут ще дойде всеки момент, за да започнете урока по музика.

Даяна вече можеше да танцува. Тялото й чувствено се полюляваше всеки път, когато чуеше музика. Беше наблюдавала циганите веднъж, когато беше на почивка с баща си. Бързите екзотични ритми се бяха запечатали във впечатляващото се младо съзнание. Но все още не беше научила сложните стъпки на балните танци, които бяха абсолютно задължителни за млада дама от обществото. Надяваше се, че госпожа Лайтфут чувства музиката със сърце — страстта — с душата си. Жената, която преподаваше музика, не можеше да бъде пуританка…

Надеждите на Даяна бяха моментално разрушени, когато видя госпожа Лайтфут. Очевидно беше надарена от кръста нагоре, но и нейната плът беше безкомпромисно притисната от многобройните банели. Металносивата перука бе толкова строга, колкото и изражението й. Носеше дълга пръчка с кехлибарена дръжка. Всеки път, когато искаше да наблегне на казаното, потропваше с нея по пода. Очевидно учителката по танци беше издържала проверката на настойницата и, защото Прудънс й се усмихна насърчително:

— Тя ще е Вашата грижа, госпожо Лайтфут. Нямам никакви колебания да предам лейди Даяна в опитните Ви ръце. Няколко урока по поведение и етикет, заедно с танцовите стъпки, няма да са излишни. Страхувам се, че милата ми племенница е доста затънала в четене. Има нужда да бъде научена какво е разрешено и какво не, за да бъде успешно първото й появяване в обществото.

Педантичната учителка тропна с пръчката по пода и едновременно с това огледа Даяна от главата до петите.

Очите й я изучаваха проницателно изпод спуснатите клепачи и не пропускаха нищо.

— Ще ви оставя да се опознаете. — Прудънс излезе и затвори вратата на музикалния салон.

— Какво е настроението Ви, млада лейди? — попита високопарно госпожа Лайтфут.

— Цинично — отговори искрено Даяна. Госпожа Лайтфут решително тропна с пръчката.

— Ще започнем с езика на ветрилото.

Даяна се учуди. Каква връзка имаше това с танците? Когато се осмели да запита учителката си, госпожа Лайтфут зае бойна поза. Отговорът бе изстрелян отривисто, като стрела с метален накрайник:

— Ветрилото е по-важно дори и от краката. Всъщност всичко друго е по-важно от краката — косата, очите, устата, фигурата, маниерите, разговорът, апетитът, облеклото.

— Мисля, че модата за млади жени е отвратителна — осмели се да отбележи Даяна.

— Така ли мислите? — бръчките по лицето на госпожа Лайтфут като че ли замръзнаха по местата си.

Даяна почти прехапа езика си, но беше започнала и трябваше да довърши:

— Полите са толкова огромни, че заемат почти цялата седалка в каретата, ако въобще успееш да се промъкнеш през вратата. Натруфените перуки стават все по-високи. Учудващо е, че птиците не свиват гнездата си в тях. Но „любимото“ ми облекло е корсетът. Банелите са толкова твърди, че всеки път, когато се наведеш, те пробождат в корема…

Веждите на госпожата литнаха толкова нагоре, че почти се скриха под перуката й.

— Корем е дума, която една дама никога не използва. Разбирам, че сте получили необичайно и либерално образование. — Тялото на войнствената учителка се опъна, тя удари два пъти по пода и добави: — Независимо от всичко направя от Вас успешна дебютантка.

— От това се страхувам — промърмори под носа си Даяна. Започваше да се забавлява и реши да шокира докрай госпожа Лайтфут. — През Средновековието жените са спели чисто голи. Църквата осъждала нощниците като скандални, неприлични дрехи, които биха изкушили мъжете ла извършват неприлични и похотливи движения… Но очевидно това няма нищо общо с порядъчното облекло, което обличам за през нощта, за съжаление.

Госпожа Лайтфут бръкна в чантичката си, извади малко шишенце, отвори го и вдиша солидна доза амоняк. После, за да сложи край на този „приятен“ разговор, рязко разтвори ветрилото и го подаде на ученичката си.

Преди да приключи урока, Даяна вече знаеше, че най-добрите ветрила са с дръжка от слонова кост, покрити с прозрачна материя, дантела или рисувана коприна. Научи значението на кокетния поглед иззад ветрилото, над него или отстрани. Правеше всичко това само за да не се изсмее в лицето на учителката си.

След около час госпожа Лайтфут бе доволна от онова, което Даяна бе научила за изкуството на флирта.

Във въображението на момичето преминаваха комичните фигури на млади красавци.

— И сега, когато вече научих изкуството на флирта, с кого да флиртувам?

Учителката я наблюдаваше отгоре.

— Разрешавам ти сама да си отговориш на въпроса!

— Бих искала да флиртувам с опасността.

Настана тишина. После по-възрастната жена отбеляза:

— Имате неспокойна душа. Затова ще Ви разкрия една малка тайна, която обществото пази от младите жени. След като се омъжи за уважаван съпруг и вече има наследник, младата матрона може да се отдаде на живот в обществото, освободен от ограниченията на неомъженото момиче.

— Това е първото основание в полза на брака, за което чувам — възкликна Даяна, като се постара да запомни този факт.

Прудънс влезе в музикалния салон, любопитна да узнае какви са танците, усвоени от Даяна.

— Бързате, госпожо Девънпорт. Лейди Даяна все още е само грубо оформен диамант. За да се превърне в шлифован, трябва да бъде полиран… Преподавам танци в моето студио в Мейфеър, което е по-подходящо място за усвояване на менуета, контрандаса и шотландския танц. Ето картичката ми. — Тя удари пръчката в пода. — Бъдете там в понеделник в два часа следобед.