Джудит Макнот
Вълшебства (8)

ОСМА ГЛАВА

В спалнята му Джулиана седеше на малко канапе, тапицирано със златен брокат, и го наблюдаваше как бавно смъква палтото си и разхлабва снежнобялото шалче. Милион звънчета биеха предупредително в главата й, ала тя беше опиянена. Или може би като си спомняше за допира на устните му, главата й се замайваше още повече.

Тя сведе поглед, тъй като реши, че това е най-разумното нещо, което можеше да направи.

Ники бе свалил палтото и шала си, започна да разкопчава ризата си и тръгна към лакираната масичка, върху която бяха поставени поднос с чаши и гарафа с бренди. Погледна през рамо, за да я попита дали ще иска нещо, ала това, което видя, го накара да се разтревожи. Той се обърна към нея. Тя се бе разположила на канапето, ала бе навела толкова ниско глава, сякаш търсеше нещо на пода.

— Какво правиш? — попита той.

Тя отговори, без да поглежда към него:

— Нямам пръсти.

— Какво искаш да кажеш? — попита раздразнен Ники. Все по-силно бе усещането му, че почти всичко, което правеше и казваше тази жена, е налудничаво и смешно. Разбира се, включително и молбата й да бъде „опозорена“. Вероятно беше прекалила с алкохола или имаше психически проблеми. Той остро попита: — Можеш ли да се изправиш?

Джулиана застина от хладния му тон. Опита се да запази самообладание. Объркана от внезапната промяна в него, тя се изправи. Не можеше да повярва, че този мъж пред нея се беше шегувал, беше я забавлявал… и целунал.

Ники забеляза, че тя е смутена. Сякаш не знаеше нито къде се намира, нито какво прави. Гневът му прерасна в разочарование, бе възмутен от собствената си наивност.

— Въобще можеш ли да кажеш нещо смислено в този момент, за да ме убедиш, че не си малоумна? — попита я грубо.

Този глас й бе до болка познат — властен, надменен, жесток, самоуверен, същият този глас я бе унижил и вбесил в парка. Тази вечер реакцията й бе забавена от брендито и изненадата, ала не закъсня, макар че бе по-резервирана от предишния път. Джулиана искаше тази нощ да остане завинаги в съзнанието й, да се превърне в сладък и незабравим спомен.

— Мисля, че да — тихо отвърна тя, вдигна брадичката си, гласът й едва доловимо потрепери. — Какво ще кажеш да започнем с гръцка философия? — Тя сложи ръце зад врата си, обърна се и се престори, че изучава с интерес картината над камината. — Сократ е имал няколко интригуващи наблюдения за знанието и етиката. Платон е гледал по-задълбочено… — Джулиана направи пауза, като отчаяно се опитваше да проясни съзнанието си и да си спомни какво още знаеше за философите, древността или… — Съвременните… — отново се опита тя. — Волтер е мой любимец, обожавам остроумието му. Ала от всички съвременни… — Направи пауза, усетила, че той се приближава зад нея. Стегна се и продължи: — От всички съвременни философи най-добре съм запозната с една жена. Казва се Сара.

Той спря толкова близо до нея, че усещаше присъствието му. Обзета от колебание, Джулиана добави:

— Да ти споделя ли любимата теория на Сара?

— На всяка цена — прошепна той, а топлият му дъх докосна слепоочието й.

— Теорията на Сара гласи, че в древността жените са били по-висши създания от мъжете, ала мъжете, арогантни, пресметливи и груби, решили да измамят…

Цялото й тяло се напрегна, когато ръцете му обхванаха раменете й.

— Мъжете намерили начин да ни убедят, както и себе си, че жените всъщност са по-слабите и…

Топлите му влажни устни докоснаха чувствителното място зад ухото й и тялото й потръпна в очакване.

— Продължавай — настоя той, гласът му бе нежен като кадифе, устните му все още си играеха с ухото й. Джулиана се опитваше да запази самообладание, но дишането й се учести и тя въздъхна. Отново губеше контрол, бе позволила брендито да я заблуди, че това, което върши, е правилно. Или беше от питието, или заради сър Франсис Белхевън: сладко, забранено мъчение, което щеше да остави незабравими спомени… или живот с мъж, от когото й се повдига. Имаше право на няколко мига щастие, реши тя.

Когато Ники плъзна ръката си по гърдите й, усети колко силно бие сърцето й. Гърдите й бяха съвършени. Той я целуна нежно по слепоочието, после остави влажна следа по копринената кожа на страните й. Тя ухаеше на свеж въздух и пролетни цветя, а в ръцете му беше като…

Дърво.

Дишаше така, сякаш тича, а сърцето й щеше да изскочи от… Страх.

Ники повдигна главата й и я обърна към себе си. Не можеше да повярва на това, което виждаше: страните й пламтяха, очите й бяха потъмнели като виолетови езера и го гледаха уплашено. Страните й се изчервиха още повече от срам, докато той изучаваше подробно всяка черта от нежното й и елегантно лице, търсейки нещо, което да означава, че това не е ново за нея и не я ужасява. Искаше да открие поне едно доказателство, че има опит.

Ала единственото, което съзря, бе невинност.

Беше й за пръв път.

Никога преди не бе вършила подобно нещо.

Въпреки това той я желаеше. Изненада се, като осъзна, че я желае още повече заради невинността й. Тя сама му бе предложила, дори бе изявила желание да му плати. А още се колебаеше. Повдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите. Спокойно я попита:

— Абсолютно ли си убедена, че искаш да си тук… и да правиш това?

Джулиана едва преглътна и кимна.

— Това е нещо, което трябва да направя, за да се реши всичко.

— Сигурна ли си?

Тя кимна, а Ники направи това, за което от доста време копнееше. Когато наведе главата си към нея, той си помисли, че не просто отнема невинността на девица, а опозорява ангел. Нападна устните й с нестихваща нежност, подложи я на сладки мъчения, докато тя не му отговори със същото. Не спираше да я целува, докато тя не застена в обятията му, притискаше я към себе си, ръцете му се плъзнаха по тялото й и обхванаха гърдите й.

— Не! — Тя се отскубна толкова внезапно, че Ники едва не се свлече. — Не мога! Не мога! Не и това!

Тя възбудено клатеше глава, а Ники я гледаше намръщен и невярващ на очите си. В един миг отвръщаше на целувките му, беше обвила ръце около врата му, а тялото й се извиваше срещу неговото. В следващия отвори вратата и си тръгна…

Озова се срещу Валери и някаква жена, която беснееше. Като че ли насън, или по-точно в кошмар, той разпозна жената, която го бе спряла в парка, която в този момент прегръщаше дъщеря си — малкия ангел, с когото бе преди миг.

Възрастната жена бе някак странна сега. Вече не мърмореше каква чест и удоволствие е да го срещне, тя го гледаше право в очите, на лицето й бяха изписани надменност и враждебност.

— Щом заведа дъщеря си в леглото и извикам съпруга си, ще обсъдим положението насаме! — победоносно заяви тя.