Джудит Макнот
Вълшебства (12)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Застанала пред тоалетката в спалнята си, Джулиана държеше в треперещите си ръце писмата, които бе писала на баба си. Върху леглото бяха коледните подаръци, които бе получила тази вечер. Ники възнамеряваше да замине утре, беше го заявил в деня на пристигането си, а икономът го бе потвърдил вчера.

Ники и родителите му бяха много щедри към нея, въпреки че подаръците на съпруга й бяха някак безлични. Като че ли ги бе купил само за да не я обиди. Когато дойде моментът Ники да отвори подаръците си, нямаше нищо от Джулиана — знак, че тя ще му го даде лично. Той дори й бе намигнал заговорнически.

Ала истината беше, че Джулиана не бе приготвила подаръци. Да, Ники бе зарадвал родителите си и от нейно име, ала не беше същото. Тя нямаше… какво да им даде, нищо, освен кутията с писмата, която държеше. Само това можеше да предложи на Ники. Бе започнала вече да го чувства по-близък. Бе направила всичко възможно, за да го накара да я забележи, да я види в друга светлина. Бе флиртувала с него най-открито, с часове оправяше прическите си и преценяваше какво да облече, за да го спечели. На няколко пъти усети, че той я наблюдава… както онази вечер, когато я отведе в спалнята… така, сякаш всеки момент ще я целуне.

Тя го обичаше, бе научила това по време на прекрасната и изпълнена с тревоги и напрежение седмица, прекарана с него. Знаеше също така, че си заслужава да направи още един опит да разпали огъня между тях. Според майка му Ники обожава децата и е луд по племенниците си. Той искаше да има деца, бе й споделила, а самата тя горещо се надяваше скоро да й се роди внук, достоен да наследи семейната титла. Засега обаче това бе невъзможно. И то по вина на Джулиана. Тя бе причинила ужасния му кошмар и ако съществуваше някакъв начин да поправи стореното, щеше да го използва. Разводът не бе решение, защото щеше да последва скандал и да се опозори цялото семейство, не само Джулиана. Така че си оставаха женени за цял живот.

Самотен и безплоден живот — освен ако не направеше нещо, беше й останал последният коз, който все още не бе използвала. Не бе му показвала писмата. Те бяха единственото доказателство, което би могла да предложи на Ники за това, че не е планирала срещата им на бала, нито пък му е заложила капан.

Проблемът се състоеше в това, че не би могла да му ги покаже, без да разкрие душата си пред него… Той щеше да разбере всичко, което някога е била и е искала да бъде. Когато той ги прочетеше, тя щеше да е много уязвима. Все още бе рано и тя чуваше как Ники се разхожда навън. Горещо се помоли да успее и тръгна към вътрешната врата, която свързваше апартаментите им, и почука.

Ники отвори вратата, забеляза с какво е облечена и едва не затръшна вратата под носа й, за да е сигурен, че ще устои на изкушението. Роклята й бе от винено кадифе, с дълбоко овално деколте, а косите й се спускаха на раменете като разтопено злато. Джулиана Дьовил бе неустоима.

— Какво има? — процеди той и се отдръпна.

— Аз… аз имам нещо за теб — рече тя. — Ето, вземи. Ники погледна първо нея, после — кутията.

— Какво е това?

— Вземи го, моля те. Просто го вземи.

— Защо, по дяволите, да го правя?

— Защото това е… това е подаръкът ти — коледен подарък от мен за теб.

— Не искам нищо от теб, Джулиана.

— Но ти искаш да имаш деца, нали? — рече тя и за малко не потъна в земята от срам при това изявление.

— Нямам нужда от теб, за да стана баща — рече той с презрение.

Тя пребледня, ала намери сили да продължи:

— Всички други ще са незаконни.

— Мога да им дам име по-късно. Сега се махай от очите ми!

— Върви по дяволите! — Джулиана се задуши от напиращите сълзи и хвърли кутията, в която бе сърцето й, на масата пред канапето. — Не съм искала да те измамя на бала с маски. Когато те помолих да ме опозориш, мислех, че си някой друг.

Той иронично се усмихна и процеди:

— О, нима? И кой си мислеше, че бях?

— Господ! — Джулиана избухна в сълзи, чувстваше се толкова жалка и толкова влюбена в него, че почти тропна с крак: — Мислех те за Господ! Доказателството е в тази кутия, в писмата, които писах до баба ми. Майка ми ги е изпратила тук.

Тя се обърна и избяга. Без да обръща внимание на кутията, Ники си наля питие, настани се на канапето и взе книгата, която четеше, преди тя да се появи. Отвори я на първа страница и после погледна писмата. Реши да види какво му е приготвила умната му, забавна и млада жена. Реши да прочете едно от писмата.

На това най-отгоре имаше дата от миналата пролет и той предположи, че трябва да започне оттук, въпреки че по това време не бе виждал Джулиана Скефингтън.

 

Скъпа бабо,

Днес срещнах един човек в парка и така се изложих, че направо ме е срам, като си помисля. Нали знаеш, че винаги се носят слухове за джентълмените в Лондон — за това колко са красиви, ала винаги се разочароваш, щом ги видиш. И тогава срещнах Никола Дьовил… Той е красив, бабо… толкова красив! Безмилостен и суров, студен, или поне така изглежда външно, ала си мисля, че се засмя на шегата, която казах. Ако го е направил, значи не може да е безмилостен, а просто предпазлив…

 

Два часа по-късно някакво дърво сякаш избухна в камината и хвърли оранжеви отблясъци върху Ники, който остави последното писмо и взе това, което вече бе прочел два пъти, и отново прочете редовете, които го накараха да се проклина.

 

Знам колко те е срам от мен, бабо. Аз исках само да танцувам три пъти с него, за да може сър Франсис да оттегли предложението си… Знам, че не биваше да му позволявам да ме целува, знам, ала ако някога те целуне Никола Дьовил, ще ме разбереш. Ако видиш усмивката му и чуеш гласа му, ще ме разбереш. Как копнея само да видя отново усмивката му, да чуя как се смее. Искам нещата да се наредят. Копнея и копнея, и копнея за него, а после плача…

 

Седнала на перваза, Джулиана се взираше в мъгливата нощ. Бе обвила ръце около себе си, като че ли да се предпази от студа. Той не се появяваше. Тя докосна с пръст студеното стъкло и нарисува кръг, после още един вътре в него. Започна третия, когато видя образа в него — мъж по риза, с ръце в джобовете се приближаваше към нея, а сърцето й лудо заби.

Той се спря. Джулиана чакаше, изучаваше лицето му в прозореца, беше уплашена от това, което щеше да види — или нямаше да види — ако се обърнеше и го погледнеше.

— Джулиана — развълнувано изрече той.

Тя едва си пое въздух и се обърна, той се усмихна измъчено й я попита:

— Докато си мислеше, че съм Бог, а после самия дявол, би ли искала да знаеш, аз какво си мислех?

Джулиана едва преглътна от непоносимото напрежение, която я бе обзело, и кимна.

— Мислех си, че си ангел.

Неспособна да диша и да се движи, тя очакваше той да й каже какво си мисли за нея сега, какви са чувствата му към нея.

И Ники го направи. Не я изпускаше от очи.

— И аз копнея за теб, Джулиана.

Тя се изправи, направи крачка напред и в следващия миг се озова в прегръдката му. Устните му нападнаха нейните диво и едновременно нежно, ръцете му се движеха по гърба й, той я притискаше все по-близо до себе си. Бавно и мъчително разтвори устните й. Целуваше я, докато Джулиана остана без дъх и се отпусна в ръцете му, прегърна го и се притисна до него. Той целуна страните, очите, слепоочията й, после — косата й и прошепна нежно:

— Копнея за теб. Копнея за теб.

Главата й бе на гърдите му и той почувства горещ огън в тялото си. Джулиана чакаше той да я целуне отново. Срамежлива и несигурна, тя прокара ръце по гърба му, и да го подкани. Той силно я притисна към себе си.

Джулиана отпусна главата си назад, погледна изпълнените му с желание и нежност очи и бавно го докосна по гърдите, наблюдавайки как се разпалва огънят на страстта в него.

Ники прие поканата й, като докосна косата, лицето й, и преди да я целуне, й прошепна:

— О, Боже, как копнея за теб…