Джудит Макнот
Вълшебства (2)

ВТОРА ГЛАВА

Когато се озова в лабиринта, Джулиана пое надясно, зави на първия ъгъл и притисна гръб в храстите. Опита се да приглади воланите на роклята си от бяла дантела, ала те приличаха на полюляващи се от вятъра фенери.

Сърцето й лудо биеше. Тя стоеше напълно неподвижна, заслушана в нощните шумове. Висока ограда, която не се забелязваше от централния вход, я отделяше от градината. Погледна към чашата в ръката си и се ядоса, че не бе в състояние да попречи на майка си да я унижава и да съсипва живота й.

Опита се да не мисли за това, помириса силното ароматно питие и отпи от него. Уханието й напомняше питието на баща й. Не виното, на което се наслаждаваше от сутрин до вечер, а златистата течност, която поглъщаше след вечеря — предписана му като лекарство, което да успокоява нервите му, беше казал той.

Джулиана си помисли, че и нейните нерви са опънати. Изведнъж дочу гласа на майка си и сърцето й заби лудо.

— Джулиана, тук ли си, мила? — извика тя. — Лорд Мейкпийс е с мен и желае да бъде представен…

Джулиана с ужас си представи как желаещият да помогне лорд Мейкпийс — който и да беше — безмилостно е бил повлечен за ръката, като при всеки завой ръката му е пулсирала от болка, проверявал е всеки ъгъл и пукнатина от лабиринта и осветената с фенери градина по нареждане на майка й. Не можеше да понесе унижението и мъчението да бъде представена на някой нещастен ухажор, който майка й командва. Джулиана се отдръпна и бледорусите къдрици на изящната й фризура, която бе отнела на прислужницата доста часове труд, се заплетоха в бодливите храсти.

Над нея луната услужливо се бе скрила зад гъсти облаци и целият лабиринт бе потънал в пълен мрак. На няколко метра от другата страна на оградата майка й продължаваше да говори:

— Джулиана е възхитителна авантюристка — възкликна лейди Скефингтън. — Типично в неин стил е да броди в градините, обича да изследва света.

Джулиана преведе мислено лъжите на майка си: Джулиана е ужасно затворена; тя трябва да бъде откъсната от книгите и писането. Типично в неин стил е да се крие в храстите в такова време.

— Тя беше много популярна през този сезон, не мога да си представя как не сте се срещнали на приемите. Всъщност настоях да ограничи светските си задължения до не повече от десет на седмица, за да си почине.

Джулиана не получи и десет покани за светските приеми за цялата година, затова не се познавате. Но с повечко късмет ще се справим.

Лорд Мейкпийс не беше чак толкова наивен.

— Наистина ли? — промърмори той. — Струва ми се, че е странна… ъ… не е като обикновените жени, които обожават светските приеми.

— Не ме разбирайте погрешно! Не съм искала да кажа такова нещо — побърза да изрече лейди Скефингтън. — Джулиана много обича баловете и приемите!

— Смятам, че е крайно време да я омъжа, и то добре, млади човече, а вие отговаряте на всички условия: вие сте мъж от знатно потекло и с прилично състояние. Тя съвсем не е от жените, които са напористи и сами се предлагат на мъжете, каквито се срещат често в наши дни. От друга страна, притежава качества, които всички мъже без изключение забелязват. За да подсигуря това твърдение, настоях да облече костюм, който е така скроен, че да отива повече на предложение за брак, отколкото да е предназначен за осемнайсетгодишните девойки.

— Ала тя не прибързва.

— Въпреки че деколтето й е много дълбоко, не се опитвайте да я докоснете, без да сте й поискали разрешение.

Най-накрая желанието за свобода у лорд Мейкпийс надделя над благоприличието:

— Наистина трябва да се връщам в балната зала, лейди Скефингтън. Аз… аз се надявам, че ще имам удоволствието да танцувам с госпожица Тофъм.

Осъзнала, че молитвата й няма да бъде чута, сграбчила здраво най-популярния ерген на сезона — майката на Джулиана реши да си отмъсти. Тя най-безсрамно заяви, че Джулиана е уважавана от мъжа, който се смяташе за най-добра партия в Англия:

— Ама, разбира се, време е да се връщаме! Мисля, че Джулиана е обещала следващия валс на Никола Дьовил.

Изглежда, лейди Скефингтън бе побързала да настигне оттеглилия се лорд, тъй като гласовете им започнаха да заглъхват.

— Господин Дьовил е неотлъчно до нашата скъпа Джулиана. Всъщност подозирам, че той е тук тази вечер само за да може да прекара няколко мига с нея! Да, очевидно е, сър, това е истината, но бих ви помолила да не споделяте с никого…

 

 

По-навътре в лабиринта очарователната млада вдовица на барон Пенуорън бе обвила ръце около врата на Никола Дьовил, а очите й искряха, докато му шепнеше:

— Моля те, не ми казвай, че лейди Скефингтън те принуждава да танцуваш с дъщеря й, Ники. Не и теб. Ако й се подчиниш, всички ще ти се присмиват. Ако не беше прекарал цялото лято в Италия, щеше да знаеш, че всички ергени се забавляваха, като си играеха с това отвратително същество. Напълно сериозна съм — предупреди го Валери, тъй като той бе изненадан. — Тази жена би прибягнала до всякакви средства само за да намери богат съпруг на дъщеря си и за да си осигури място в обществото. Би предприела и крайни мерки.

— Благодаря ти за предупреждението, cherie — отвърна Ники. — Така се случи, че преди да замина за Италия, разговарях със съпруга на лейди Скефингтън. Естествено, не видях майката или дъщерята и не съм обещавал да танцувам с тях.

Тя си отдъхна с облекчение.

— Не мога да си представя да постъпиш толкова глупаво. Всъщност Джулиана е много красива, но определено не е твой тип. Тя е твърде млада, твърде непорочна, а и разбрах, че има странния навик да се крие зад завесите.

— На мен ми изглежда възхитителна — излъга Ники и се засмя.

— Във всеки случай изобщо не прилича на майка си. — Тя направи кратка пауза, като красноречиво се престори, че я побиват тръпки, с което подсказа следващите си думи: — Лейди Скефингтън толкова силно желае да стане част от висшето общество, че става за смях. Ако не беше толкова амбициозна и безсрамна, щеше да е направо жалка.

— Даже би рискувала да изглежда изключително тъпа — рече Ники, който бе започнал да се отегчава от този разговор. — Защо, по дяволите, си ги поканила на приема си?

— Защото, скъпи — въздъхна Валери, като погали устните му с пръсти, — миналото лято малката Джулиана по някакъв начин се сближи с новата графиня на Лангфорд, също така и с нейната снаха — херцогинята на Клеймор. В началото на сезона графинята и херцогинята заявиха, че искат малката Джулиана да бъде поканена в Тон, а после и двете тръгнаха за Дейвън със съпрузите си. И тъй като никой не би желал да обиди семейство Уестморланд, и тъй като лейди Скефингтън обиди всички нас, ние чакаме последната седмица на сезона и за да изпълним дълга си, изпращаме покани. За нещастие от многото покани, които лейди Скефингтън получи за тази вечер, избра да уважи точно мен — най-вероятно, защото е разбрала, че ти ще бъдеш тук.

Изведнъж Валери спря монолога си, като че ли й бе хрумнала невероятна идея.

— Всички горяхме от желание да научим как Джулиана и омразната й майка се бяха запознали с графинята и херцогинята, а аз бих се обзаложила, че ти знаеш отговора, нали така? Според слуховете ти си познавал изключително добре и двете дами, преди да се омъжат.

За изненада на Валери той като че ли се отдръпна, а думите му бяха изречени като хладно предупреждение:

— Можеш ли да ми поясниш какво имаш предвид под „познавал изключително добре“, Валери?

Осъзнала със закъснение, че е подхванала опасна тема, Валери извинително изрече:

— Имах предвид само, че се говори, че си близък приятел на двете дами.

Ники прие предложението й за мир с кимане и възможност тя да се оттегли с достойнство, ала продължи по темата:

— Съпрузите им също са мои близки приятели — заяви той, въпреки че преувеличаваше. Беше в приятелски отношения със Стивън и Клейтън Уестморланд, но и двамата не бяха във възторг от приятелството му с жените им — ситуация, която без съмнение щеше да продължи, бяха споделили през смях двете дами, „докато не се ожениш, Ники, и не се увлечеш по собствената си съпруга, както Стивън и Клейтън“.

— Или докато не се сгодиш за госпожица Скефингтън — подразни го Валери и привлече отново вниманието му, като прокара пръсти по тила му. — Нищо не може да ни спре да излезем от другата страна на лабиринта и да отидем в спалнята ти.

От мига, в който го посрещна в къщата си, Ники знаеше, че ще последва такова предложение, и сега го обмисляше. Нищо не го спираше да приеме. Нищо, освен необяснимата му загуба на интерес към това, което знаеше от миналите си срещи с Валери, което щеше да бъде приблизително час и половина напълно освободен от всякакви задръжки секс с изключително опитната и страстна партньорка. Тези упражнения ще бъдат предшествани от половин чаша шампанско или дори по-добре от бренди. След това щеше да се престори, че е крайно разочарован, задето тя трябва да спи в нейното легло, „за да не позволява на прислугата да злослови“. Много обикновена, много внимателна, много предсказуема.

Напоследък прозрачният му живот — и всички в него — започваха да го дразнят. Дали беше в легло с жена, или играеше комар с приятели, той механично правеше и казваше всички подходящи — или неподходящи — неща в подходящото време. Общуваше с мъже и жени от неговата класа, които бяха също толкова посредствени, скучни и безинтересни като него.

Имаше усещането, че е проклета марионетка, която изнася представление на сцената заедно с останалите марионетки, като всички танцуваха на една и съща музика, написана от един и същи композитор.

Дори и когато ставаше дума за незаконните любовни връзки, също като тази вечер с Валери, и в тях имаше неписани закони и ритуал, който се спазваше и се различаваше само в зависимост дали дамата е омъжена или не, и в зависимост, дали мъжът играеше ролята на прелъстителя или на прелъстения. Откакто Валери бе овдовяла, бе приела ролята на нощна прелъстителка. Той много добре знаеше как тя щеше да реагира, ако отхвърли предложението й. Отначало щеше да се нацупи — но по много красив начин; после щеше да го ласкае и да го подлъже с изкусителните си примамки. В ролята на „прелъстен“ той щеше да се поколебае, да й се изплъзва и да отхвърля предложенията й, докато тя се откаже, ала, естествено, той не би отказал. Ако го стореше, щеше да бъде непростима грешка — изключително груба постъпка в изключително заплетения танц, който обществото съвършено изпълняваше.

Въпреки това Ники изчака известно време, преди да отговори, като се надяваше да изпита желание от това предложение. Тъй като не се случи, той поклати глава и предприе първата стъпка на танца: колебанието.

— Би трябвало първо да поспя малко, cherie. Седмицата бе изморителна. А последните два дни съм на крак.

— Нали това не е отказ, скъпи? — попита тя и се нацупи по много красив начин.

— А приемът ти?

— Предпочитам да бъда с теб. Не съм те виждала няколко месеца, а освен това балът ще продължи и без мен. Прислужниците ще се справят.

— Ала не можеш да кажеш същото за гостите — изтъкна Ники.

— Така и няма да разберат, че ни няма.

— Моята спалня е до тази на майка ти.

— Тя няма да ни чуе дори ако счупиш леглото, както направи миналия път в същата тази спалня. — Ники имаше намерение да продължи отстъплението, ала Валери го изненада, като съкрати процедурата и премина направо към примамките, преди той да се е защитил в тази малка постановка, която всъщност представляваше истинският му живот.

Без да се замисля, Ники обхвана кръста й и се съгласи, ала този жест бе продиктуван от любезност, а не от привързаност. Когато ръцете й се плъзнаха по-надолу към колана на панталоните му, той отдръпна ръката си и отстъпи назад, внезапно се бе разбунтувал, но беше и отегчен от цялата тази проклета шарада^[1].

— Не тази вечер — твърдо изрече.

Очите й го обвиниха, че е нарушил правилата. Той я хвана за раменете, обърна я и нежно я потупа по задните части, за да я отпрати.

— Върви при гостите, cherie. — Вече търсеше в джоба си тънка пура и добави любезно: — Ще те последвам дискретно след известно време.