Робърт Силвърбърг
Книгата на черепите (5)

3. ТИМЪТИ

Ели взима всичко това много по-насериозно от нас, останалите. Предполагам, че е в реда на нещата. Нали той го откри и организира цялата операция. А и си го има този полумистичен уклон, тлеещата източноевропейска пустош, която ти позволява да затънеш до ушите в нещо, което е въображаемо, както разбираш при един краен анализ. Вероятно е еврейска черта, свързана здраво с кабалата и бог знае още какво. Поне така ми се струва — че е еврейска черта. Върви в комплект с високия интелект, физическата страхливост и стръвта към правенето на пари. Но какво ли, по дяволите, знам и аз за евреите? Виж ни само в тази кола. Оливър е с най-високия интелект, никакво съмнение в това. Нед е физическият страхливец — само да го погледнеш и се свива. Аз съм мангизлията, макар че бог ми е свидетел, нищо общо нямам с правенето им. Ето ти ги така наречените еврейски черти. А мистицизмът? Мистик ли е Ели? Може би просто не иска да умре. Какво толкова мистично има в това?

Не, не е това. Но стане ли въпрос за вярване, че го има онзи култ на вавилонски или египетски безсмъртни изгнаници, които живеят в пустинята, вярване, че ако отидеш там и кажеш подобаващите думи, ще те удостоят с привилегията на безсмъртието… божичко! Кой може да се върже на такова нещо? Ели може. Оливър също, навярно. Нед? Не, Нед не. Нед не вярва на нищо, даже и на себе си. И аз не мога. Залагам си задника, не мога.

Защо съм тръгнал с тях?

Както казах на Ели, в Аризона по това време на годината е по-топло. И обичам да пътувам. И мисля, че може да се окаже забавно преживяване да гледаш как се разгръща всичко, да гледаш как съквартирантите ти драпат по склона, търсят предопределението си по каменистите плата. Защо изобщо да ходиш в колеж, ако не за интересни приключения, а и да обогатиш знанието си за човешката природа, и в същото време да си изкараш яко? Не отидох там, за да уча астрономия или геология. Но да наблюдаваш други човешки същества, да гледаш как сами се превръщат в нещастници — това, виж, е образование, това е забавно! Както каза баща ми, когато ме изпрати като заек, след като ми напомни, че съм осмото поколение мъжкар от фамилията Уинчестър, отиващ в старото ни велико фамилно даскало: „Никога не забравяй едно, Тимъти — истинското изучаване на човечеството е човекът. Сократ го е казал преди три хиляди години и то никога не е губило вечната си истина“. Между другото, казал го е Поуп през осемнайсети век, както открих в първи курс в лекциите по английска литература. Но както и да е. Учиш се, докато наблюдаваш другите, особено ако си лишен от шанса да изграждаш характера си в противопоставяне, след като си избрал някак прекалено добре своите прапрапрадядовци. Сега да можеше да ме види старецът как се лашкам насам-натам с един педал, един чифут и едно фермерче! Щеше да одобри, предполагам. Стига никога да не забравям, че съм по-добър от тях.

Нед беше първият, на когото го каза Ели. Видях ги как се бяха сгушили и си шушукаха нещичко. Нед се смееше. „Не се гъбаркай, пич“, повтаряше, а Ели се изчерви. Нед и Ели са много близки. Предполагам, защото и двамата са хилави и кльощави, и са от потиснатите малцинства. От самото начало беше ясно, че при всяко групиране на четирима ни тия двамата ще са срещу Оливър и мен. Двамата интелектуалци срещу двамата пичове, грубо казано. Двамата обратни срещу двамата… е, не. Ели не е обратен, въпреки че чичо Кларк твърди, че евреите са всички фундаментално хомосексуални, все едно дали го знаят, или не. Но Ели изглежда обратен, с фъфленето и походката си. Между другото изглежда по педал и от Нед. Дали пък Ели не гони момичетата толкова упорито, защото иска да прикрие нещо? Все едно, Ели и Нед значи прелистват някакви страници и си шушукат. А после забъркаха и Оливър.

— Нещо против да кажете и на мен? — попитах. — Какви са тия тъпи тайни? — Мисля, че се кефеха от мисълта да ме изключат, да ме накарат да опитам какво е да си втора класа. Или просто си мислеха, че ще им се изсмея в очите. Но накрая изплюха камъчето. Оливър, в ролята си на посредник, ме попита:

— Какво мислиш да правиш по Великден?

— Бермудите може би. Или Флорида. Насау.

— Всъщност още не бях мислил къде.

— А какво ще кажеш за Аризона?

— Защо? Какво има в Аризона?

Той си пое дъх.

— Ели е изследвал някакви старинни ръкописи в библиотеката — каза малко тъпо и притеснено. — И се натъкнал на нещо, наречено „Книгата на черепите“. Явно е събирало прах там поне петдесет години и никой не го е превел. И той направил някои проучвания и смята, че…

Че Пазителите на черепите наистина съществуват и ще ни допуснат до онова, което притежават. Все едно, Ели, Нед и Оливър са навити да отидем там и да огледаме. И аз съм поканен. Защо? Заради парите? Заради чара ми? Е, между другото е, защото кандидатите се приемат само на групи по четирима и тъй като бездруго сме съквартиранти, е логично да…

И т.н. Бих се навил, по дяволите, казах. Когато татето бил на моите години, отишъл да търси уранови мини в Белгийско Конго. Не ги намерил, но му стискало. И аз имам право да гърмя по диви патици. Ще дойда, казах. След което избих цялата работа от ума си за след изпитите. Чак по-късно Ели ми разясни отчасти правилата на играта. От всеки четирима кандидати най-много двама ще живеят вечно, а двама трябва да умрат. Лека нотка на мелодрама. Погледна ме право в очите.

— Е, сега, след като знаеш истината, можеш и да се откажеш. — И с това ме закова. Опипваше за жълти нишки в синята ми кръв. Изсмях му се.

— Шансът не изглежда никак зле — казах.