Робърт Силвърбърг
Книгата на черепите (26)

24. ТИМЪТИ

Все по-гадно и по-гадно. Тоя дълъг цяла миля коридор. Черепите навсякъде, мексиканските смъртни маски. Фигури на одрани, които още могат да се хилят, лица с шишове, набити в езиците и бузите, тела с плът отдолу и черепи отгоре. Красота. И шантавият старец, дето ни говори с глас, който все едно излиза от машина. Почти си мисля, че е нещо като робот. Не може да е истински с тази негова гладка стегната кожа, с плешивата глава, която изглежда все едно никога не е имало коса по нея, с тези странни лъскави очи… отврат!

Поне банята беше добра. Макар че са ми прибрали дрехите. Портфейла, кредитните ми карти, всичко. Това не ми допада, макар че едва ли могат да направят кой знае какво с нещата ми тук. Може би просто са решили да ги изперат. Нямам нищо против да понося тези шорти междувременно. Малко са стегнати около задника — вероятно съм по-едър от обичайните им гости, — но в този пек си е добре да посмъкнеш дрехи.

Това, срещу което възразявам, е, че са ме заключили. Тази част ми напомня за много филми на ужаса по телевизията. Сега на пода се отмества тайната плоча и свещената кобра изпълзява, съска и плюе отрова. Или отровният газ нахлува през скрит отвор. Е, това не го мисля сериозно. Не мисля, че ще ни навредят. Все пак е обидно да те заключат, щом си гост. Дали не е някой час за много специална молитва и не искат да ги безпокоим? Би могло. Ще изчакам час и ще се опитам да отворя вратата със сила. Изглежда шибано здрава обаче, масивно грубо дърво.

И телевизор няма в този мотел. Нищо особено за четене освен това книжле, дето са го оставили на пода до леглото ми. А и вече съм го чел. „Книгата на черепите“ естествено! Напечатана, на три езика, латински, испански, английски. Забавна илюстрация на корицата: череп и кръстосани кости. Ура за Веселия Роджър! Но определено не ми е забавно. А вътре в брошурката е всичко, което ни чете Ели, онзи мелодраматичен боклук за „осемнайсетте Мистерии“. Фразите са по-различни от неговия превод, но смисълът е същият. Много приказки за вечен живот, но и много приказки за смърт също. Твърде много.

Ще ми се да се махна оттук, ако изобщо отворят проклетата врата. Майтапът си е майтап и сигурно ми се е видяло голяма веселба да се навия да отцепя на запад заради дрънканиците на Ели, но след като вече съм тук, не мога да разбера какво все пак ме накара да се набутам в това. Ако са истински, в което продължавам да се съмнявам, не искам изобщо да се забърквам с тях, а ако са просто шайка вманиачени по ритуала си фанатици, което изглежда доста вероятно, пак не искам да си имам работа с тях. Изкарах два часа тук и мисля, че ми стига. Всички тези черепи ще ме побъркат. Заключената врата, номер две. Шантавия старец. Окей, момчета, дотук. Тимъти е готов да се връща у дома.