Робърт Силвърбърг
Книгата на черепите (25)

23. НЕД

Вече имаме нещо, което да ни гризе, но поне са ни предоставили комфорт за това. Отделна стая за всеки, хубава, удобна. Къщата на черепите е много по-голяма, отколкото изглежда отвън: двете задни крила са изключително дълги и в целия комплекс има може би петдесет-шейсет стаи, а може би има и под земята. Нито една стая, доколкото видях, няма прозорец. Централните зали, които за мен са нещо като общи помещения, са без покриви, но страничните звена, където живеят братята, са съвсем затворени. И да има някаква вентилационна система, не я забелязвам, досега не съм видял никакви вентилатори и тръби, но щом преминеш от открито помещение в затворено, усещаш рязко спадане на температурата, от пустинно горещо в хотелски удобно. Архитектурата е проста: голи правоъгълни стаи, стените и таваните са изработени от груб неизмазан жълтеникавокафяв пясъчник, непрекъсвани от корнизи, видими греди или други декоративни хитрости. Всички подове са от тъмни шисти; няма никакви килими или черги. Мебелировката като че ли е доста оскъдна; моята стая предлага нисък нар, направен от дъски и дебело въже, и малка груба ракла, предполагам за вещите ми, доста майсторски изработена от твърдо черно дърво. Това, което нарушава преобладаващата строгост, е една фантастична колекция от чудновати предколумбови (предполагам) маски и статуетки, окачени на стените, изправени по ъглите, поставени в ниши — ужасяващи лица, само ъгли и груби плоскости, разкошни в своята чудовищност. Образът на черепа е навсякъде. Представа нямам какво е накарало репортера да си помисли, че това място се обитава от „монаси“, изповядваща християнство; вестникарската изрезка на Ели говори за „съчетание от християнски стил и нещо като ацтекски мотиви“, но макар ацтекското влияние да е съвсем очевидно, къде е християнското? Не виждам никакви кръстове, никакви прозорци с цветно стъкло, никакви изображения на светци или на Светото семейство, никой от съпътстващите атрибути. Цялата текстура на мястото е езическа, примитивна, праисторическа; би могло да е храм на някой древен мексикански бог, дори на неандерталско божество, но Иисус просто отсъства като предпоставка. Навярно изчистената, хладно строга атмосфера на съвършенство е внушила на журналиста представата за средновековен манастир — ехото, смътният намек за григорианско песнопение в смълчаните коридори — но без символизма на християнството не може да има християнство, а символите, представени тук, са чужди. Цялостният ефект е за странен лукс, съчетан с неимоверно стилизирана сдържаност: смалили са всичко, но от стени и подове, от чезнещите в далечината безкрайно дълги коридори, от голите помещения, от оскъдната мебелировка изригва усещане за мощ и величие.

Чистотата тук явно е важна. Водопроводната система е удивителна, с бълбукащи фонтани навсякъде в общите помещения и по-големите зали. В стаята ми има огромна вградена в пода вана, подходяща за махараджа или за някой ренесансов папа. Щом ме отведе в стаята ми, брат Антъни намекна, че може би ще ми е приятно да си взема баня; вежливата реплика прозвуча като заповед. Не че ми трябваше много подканяне, вървенето през пустинята ме беше покрило с ужасна мръсотия. Отдадох се на дълго разкошно киснене, въртях се и търках гръб в гладките плочи, а когато излязох, открих, че мръсните ми, вкиснали от пот дрехи са изчезнали, дори обувките. Вместо тях намерих на нара протрити, но чисти сини шорти като тези, които носеше брат Антъни. Много добре: философията тук, изглежда, е, че по-малкото е повече. Майната им на разните там ризи и пуловери; ще се примиря с шорти върху голите си слабини. Дошли сме на интересно място.

Засега въпросът е: има ли това място някаква връзка със средновековния ръкопис на Ели и с предполагаемия култ на безсмъртие? Мисля, че има, но все още не мога да го твърдя със сигурност. Невъзможно бе да не се възхити човек на театралния усет на брата, на великолепно двусмисленото му справяне с момента, когато Ели му подхвърли за Книгата на черепите. Възхитителната му, отекваща финална реплика: Книгата на черепите? Що за странно име! Каква ли ще е тази Книга на черепите? И бързо излизане, което му позволи да владее всички страни на ситуацията наведнъж. Наистина ли не знае за Книгата на черепите? И защо тогава, макар само за миг, изглеждаше толкова смаян, когато Ели я спомена? Възможно ли е увлечението към образа на черепа да е просто съвпадение? Възможно ли е Книгата на черепите да е забравена от собствените й последователи? Играе ли си братът с нас, за да ни внуши несигурност? Естетиката на дразненето: колко много изкуство е основано на този принцип! Така че ще ни дразнят известно време. Ще ми се да отида да поговоря с Ели. Умът му е бърз, добре тълкува нюансите. Искам да разбера дали и той е изпаднал в затруднение от реакцията на брат Антъни. Но май ще се наложи да отложа беседата с Ели за по-късно. Точно в момента вратата ми, изглежда, е заключена.