Катрин Каултър
Невестата от Шербрук (8)

ОСМА ГЛАВА

— Да, Холис, аз съм наистина този Шербрук, когото нито си очаквал, нито си искал да видиш. Знам, че ти се ще да съм в Джерикоу, но ето ме обратно тук. Безпокойството ми бе по-голямо, отколкото можех да издържа. Казах на майка, Тайсън и Синджън, че отивам за надбягванията в Нюмаркет. Всички повярваха, освен Синджън. Не съм изненадан, тя е малка умна девойка, понякога прекалено умна, пустите й очи. Но забрави това. Исках да видя съпругата на Дъглас.

Холис беше слисан. Взираше се в младия мъж, брулен от вятъра, когото познаваше и обичаше през целия си живот, млад мъж — много по-жизнен и красив, отколкото бе добре за него, човек — прекалено млад, за да е толкова циничен. Сега, когато го видя, Холис се насили да се усмихне.

— Не, изобщо, господарю Райдър, хайде влезте, макар да знам, че Джерикоу е много хубаво място по това време на годината. Да, влизайте. Дайте плаща си. Ще видите, че новата графиня е чаровна млада дама. Обаче както ви бях казал, ще отнеме повече време на негова светлост, докато разбере, че е за негово добро. Знаете, че новата графиня беше някак неочаквана.

— Да, и ти реши Дъглас да бъде оставен сам тук и да прецени нещата без намеса от семейството. Казвам ти, Холис, не завиждам на момичето, когато майка ми се завърне. Значи Дъглас не одобри особено жената, с която го свърза Тони. Знам, че Тони винаги е имал изтънчен вкус към жените освен към тази Карлтън, която по някакъв начин изтръгна неговото предложение, и това ще остане загадка в аналите на мъжката половина на човечеството. Добре, Дъглас е капризен и си търси дявола.

— Не смятам, че капризът е особено благородно качество, господарю Райдър, и не подхожда много на характера на негово благородие. Не, вярвам, че с времето ще се промени. Внезапната промяна е трудна и за най-добрите мъже. Новата графиня, както казах, е жената, която всеки джентълмен би пожелал да има.

— Аха! Започвам да разбирам. Момичето не е толкова апетитно. Не е нищо в сравнение със сочната Мелисанда, прав ли съм, Холис? Това ли се опитваш да ми кажеш с твоя изтънчен похват?

Мелисанда, която веднага забеляза от вратата на трапезарията елегантния млад мъж, с приятен вид и още по-приятен глас, помисли, че не може да определи смисъла на сочна, но че намерението беше повече от очевидно. Прокашля се и каза:

— Здравейте, аз съм лейди Мелисанда. Кой сте вие, господине?

Райдър се обърна към непознатия глас и видя жената, която стоеше там. За най-голямо учудване на Мелисанда този джентълмен, противно на всички останали мъже, които познаваше, не се хипнотизира при вида й, не падна метафорично в краката й като мъртво куче. Тя знаеше, че начинът, по който изглеждаше, беше достатъчен да съкруши и най-преситените мъже. Какво не беше наред? Дали косата й не беше изрядна? Или фигурата й не бе изрядна, а може би светлолилавият цвят на сутрешния й копринен халат бе по-прекрасен от бялата й кожа? Или беше късоглед?

Разбира се, всичко й беше наред. Никога не изглеждаше зле. Въпреки това той едва я гледаше, с обърната на една страна глава. Никога през целия си живот Мелисанда не беше виждала човек, у когото да не поражда белези на заслепение; а тук нямаше внезапна бледнина или сковаване, нито намек за сантиментално благоговеене в хубавите му сини очи. Или, може би езикът му се беше завързал и това бе измъчената реакция от нейното сочно присъствие. Тогава той се усмихна и каза с ленив и гладък като течен мед глас:

— Аз съм Райдър Шербрук, брат на Дъглас. Къде е новата графиня? А вие какво правите тук?

— Тя е с мен, Райдър.

— Здравей, Тони. — Райдър се ухили на братовчед си, който излезе заедно с жена си от трапезарията. Пристъпи напред и сграбчи ръката му.

— Радвам се, че още си жив или това все още под въпрос? Дъглас още ли ти се заканва, или успя да го убедиш, че той спечели от това, което направи за него?

— Слушай, Райдър, аз…

— Не, братовчеде, Холис не е издал никакви тайни просто исках да дойда и да се уверя с очите си. Добре е, че си цял, Тони.

— Аз съм Мелисанда.

— Да, знам. Приятно ми е. Райдър веднага й обърна гръб.

— Това подути устни ли са, Тони? Май имаш на раняване по бузите? Значи си се оплел с Дъглас, нали! Обзалагам се, че си му върнал това, което си получил!

— Аз съм жената на Тони.

— Да, знам. Моите почитания.

Райдър продължи с братовчед си:

— Така е, нали?

— Какво?

— Че си треснал Дъглас в красивото му лице?

— Успях с няколко добри удара, но не бяха достатъчни. Жена му ме нападна.

— Аз съм Мелисанда. Аз нападнах Дъглас.

Райдър знаеше, че славното създание е нацупено, и се забавляваше от това. Очевидно Тони си мислеше, че е Атлас сред мъжете; щеше да му бъде нужно, за да контролира този очарователен пакет суета, който беше негова жена. Ако не успееше да се справи с нея, може би по-скоро щеше да поиска да понесе на плещите си целия свят. Това не беше проблем на Райдър, слава Богу, така че той каза:

— Хайде, Тони, искам да чуя всички подробности. Дъглас тук ли е?

— Не, мисля, че той и Алекс са на езда.

— Алекс?

— Александра.

— Аз съм Мелисанда, сестра на Александра.

— Знам. Моите почитания, госпожо. Хайде, Тони.

Мелисанда, изоставена в преддверието, се взираше след отдалечаващите се мъже, Холис внимателно се покашля:

— Ще иска ли нещо дамата?

— Не — каза Мелисанда разсеяно, тъй като още страдаше от дребния шок. — Трябва да се кача горе и да видя какво не е наред.

Холис се усмихна след нея. Знаеше, че огледалото скоро ще разсее съмненията и тревогите и.

Пет минути по-късно той вече не се смееше. Негово благородие и жена му влязоха в хола. И двамата изглеждаха така, като че ли са се тътрили през някой ров.

— Господарю! Господи! Госпожо, да не…

— Недей да се тормозиш Холис.

Дъглас се обърна към Александра:

— Качи се горе и се оправи.

Като изпъждане беше ясно и решително. Въпреки че той изглеждаше зле като нея, Алекс запази спокойствие и се качи горе.

Дъглас каза на Холис:

— И двамата паднахме от конете, без да се нараним.

— Нейно благородие куца малко.

— Заслужава го… добре, може би малко, но иначе е добре, не се тревожи, Холис.

Когато му каза, че брат му е дошъл да направи чест на Нортклиф, Дъглас изруга, продължи да ругае и изхвърча покрай Холис към библиотеката. Три прислужнички надзъртаха от вратата на Златния салон, а двама лакеи стояха под стълбите, без да се набиват на очи, и наблюдаваха внимателно. Холис, свикнал с това, ги върна към задълженията им.

— А — каза Райдър при влизането на Дъглас. — Я да видя лицето ти, Тони твърдеше, че почти си го превърнал в кървящо месо и си се отървал без белег дори. Каза, разбира се, че те е пуснал, защото само се е защитавал.

— Жена му беше тази, която едва не ме уби — каза Тони. — Отначало ми беше балдъза, но сега не показва никаква преданост. Не е честно от нейна страна. Чувствам се предаден.

— Предателство! Проклет гад. Ще…

Дъглас спря. Нямаше какво повече да каже. Това, което трябваше да реши сега, беше дали да анулира женитбата си или не. А сега и Райдър беше тук. Погледна с неприязън брат си.

— Добре. Защо си тук, Райдър? Майка добре ли е. Тайсън и Синджън?

— Майка изцяло роптае срещу теб. Синджън чете ненаситно, както обикновено, а Тайсън досажда с приказките си, докато Синджън не му запрати някоя книга. Накратко, всичко е постарому, Дъглас. Всички мислят, че съм в Нюмаркет. Любопитен съм, това е къде е момичето, за което те е оженил Тони? Кривогледа ли е? Има ли дебела гуша? Липсващи зъби? Плоскогърда ли е?

— Не се дръж като магаре, Райдър. — Тони почти изкрещя. — Алекс е прекрасна и добра…

— Добра. Хм! Така ще кажеш, разбира се, след като си я оженил за мен. Тя не е Мелисанда.

— Видях Мелисанда, Дъглас. — Райдър каза бавно като се взираше в брат си. — Тони стоеше близо до нея. Мисля, че се страхува да не би всеки мъж, който я погледне, да не загуби ума и дума.

— Видя я. Той има право.

— Но ти не стори това. — Тони каза дълбокомислено на Райдър: — Защо?

Райдър едва повдигна рамене.

— Една жена е съвсем същата като друга. Всичко е добре, докато са топли и любвеобилни в леглото, а после кой го е грижа? Съжалявам, не исках да обидя жена ти Тони, просто… Ще се опитам да й бъда добър роднина, съгласен ли си?

Тони премисли казаното. Харесваше Райдър, но и го разбираше. Цинизмът му, пълното му безразличие към жените като цяло не обръщаха вкуса му към монашество, а по-скоро към развратен апетит. И определено не обичаше жените, макар че поддържаше незаконните си деца и майките им. Никога не обвиняваше някоя жена, че е забременяла. Беше сложно. Жените бяха спорт за Райдър, нищо повече, и той си плащаше за това, като приемаше последствията. Беше облекчение, че Мелисанда бе спасена от влюбения му поглед. Но Дъглас… Тони се обърна към него и каза:

— Разбрах, че с Алекс сте били на езда. Тя е превъзходна ездачка.

Дъглас изсумтя.

— Малко си раздърпан, Дъглас — упорстваше Тони. — Какво се е случило?

— Паднах от Гарт, по-скоро тази проклета жена, за която си ме оженил, ме бутна от коня. Тя падна първа и сега ще трябва да й купувам нов костюм за езда. Видя ли този, който носеше? Износен и старомоден, без съмнение всичките й други дрехи са толкова отблъскващи и мога да се обзаложа, че всичко това е планирано от любимия й родител, за да ме накарат да й купя нов гардероб. Изглежда като плашило, Тони, проклет да си, върви по дяволите.

Тони се намръщи.

— Странно. Мелисанда има хубави дрехи и най-меката коприна, ъ, женски неща…

Райдър каза бързо:

— Имаш малко натъртване край лявото око и над дясното ухо, Дъглас. Други следи от борба?

Дъглас не каза нищо, докато си наливаше коняк. Глътна го и замахна с юмрук към Тони.

— Ще убия този нещастник. Искаш ли да ми бъдеш секундант, Райдър?

— Панталоните ти са съдрани. Наистина, не мога да ти бъда секундант. Харесвам Тони. Винаги съм го харесвал. Виж, Дъглас, мисля, че трябва да дадеш свобода на роднините си, особено на такъв близък човек като Тони. Голяма част от детството си сме прекарали заедно. Винаги ти е отстъпвал, нали? Принуден си да се съгласиш. Така че това е единственият път, когато се е освободил от силата и ограниченията на братовчед си. Само веднъж. Тъй че прошката е…

Дъглас плисна силно коняка към Райдър, който побърза да се наведе. Чашата се разби в тухлената камина.

На вратата се почука.

— Влез! — изкрещя Тони.

Влезе Холис. Носеше масивен сребърен поднос с гравирания герб на Нортклиф отгоре — лъв, с предните лапи върху щит, изглеждащ благороден и порочен.

— Донесох нещо да се освежите, господарю.

— Кой господар? — каза Дъглас.

— Вие, господарю.

— Ха! Дойде, защото се страхуваш да не се опитам да убия отново Тони.

— Мъдро е да си бдителен, господарю. Ето и няколко вкусни кифли от кухнята на госпожа Танър, вашите любими, господарю. Господарю Райдър, ето от вашето любимо сладко от ягоди. Елате, господарю.

— А за мен, Холис? — каза Тони.

— За вас, господарю, има дебели парчета сладкиш.

— Ти си принц на икономите, Холис.

— Да, господарю.

Дъглас изруга под носа си, Тони се протегна за парче сладкиш, а Райдър хвана буркана със сладкото.

Холис отстъпи назад, като малко си отдъхна с облекчение. Когато чу стъпки пред вратата на библиотеката обаче, почувства, че пребледнява. О, Боже, не беше сега моментът да се появяват двете жени. Но нищо не можеше да направи.

И двете влязоха в библиотеката. Лейди Мелисанда влезе плавно с грациозни стъпки. Лейди Александра направи няколко солидни крачки, докато стигне до килима. Великолепната черна коса на лейди Мелисанда беше на меки вълнисти кичури покрай лицето й. Вярно, че косата на лейди Александра имаше прекрасен оттенък, но в безпорядък се подаваше от изкривения кок на врата й. Трябваше и повече време пред огледалото. Роклята на лейди Мелисанда беше от мека розова коприна, която падаше на гънки около женствените й форми, неуловимо привлекателна — беше сменила светлолилавия цвят. Лейди Александра носеше бледосиня рокля, която не впечатляваше с нищо освен с нежелателно високата яка.

С двете жени една до друга, Райдър разбра чувството на брат си, че е предаден. Устата му беше пълна с кифла и ягодово сладко. Преглътна много бързо и се задави. Алекс спокойно приближи към него и го удари силно, колкото можеше, между плешките. Едва не го събори със силата на удара си. Мина му обаче. Райдър погледна към младата дама и бързо се съвзе. Изучаваше я мълчаливо няколко секунди и кимна бавно. Взе ръката й и я целуна.

— Аз съм Райдър, твой девер. Ти си Александра.

— Да. Добре ли си?

— Почти залепи гърба в гърдите ми, но да, сега съм добре. Парченцето кифла намери пътя си надолу. Добре дошла в семейство Шербрук. Наистина ли събори Дъглас от коня му?

Алекс поклати глава като че искаше да каже: „Не исках да направя точно това.“

— Ха! Спомням си, че организирах наблюдение на нещо доста иронично и ти ме фрасна на земята.

— Тя е доста едра и мускулеста, нали? — каза Райдър. Той леко стисна с пръсти горната част на ръката й. — О, силна като амазонка и мускулеста като бивол, Дъглас, наистина.

— Изобщо не бяхте ироничен — каза Александра на Дъглас.

— Аз също не съм — каза Мелисанда.

Тони се засмя.

— Никой честно не би те нарекъл иронична, скъпа.

— Ще ме наречеш ли сочна?

Лицето на Тони леко се опъна.

— Да, но никой друг не би посмял.

— А — каза Мелисанда и погледна Тони толкова предизвикателно, че кръвта на всеки мъж би заиграла.

Дъглас се вторачи в нея.

Райдър каза на Александра със странно любезен глас:

— Няма ли да седнеш и да се присъединиш към нас?

— И аз ще се присъединя към вас — съобщи Мелисанда. Погледна сестра си със силно недоумение. Повече от странно беше, си мислеше тя, като гледаше Райдър, наблюдаващ внимателно Алекс. Огледалото не лъже. Може би горкият Райдър е прекалено късоглед, както си беше помислила в началото. Обърна гръб на мъжа си, видя подигравателния блясък в тъмните му очи, намръщи се и се обърна към Дъглас. Душата й намери моментна утеха.

Сърцето му беше в очите и двете гледаха неизменно в нея.

Тя му се усмихна топло и кимна.

— Моля да ме извиниш, ако съм те поставила в неловко положение снощи.

Дъглас поклати глава.

— Ела и ми сервирай чай, Мели — каза Тони.

— Казах ти, че не обичам това отвратително име!

Дясното око на Дъглас трепна.

— Хайде, Мели — каза Тони отново.

— Хубав прякор е — каза Райдър, като наблюдаваше съществото с примряло сърце, готово да заплюе мъжа си за две седмици. Когато тя не реагира, разпали малко огъня. — По-скоро ми допада как звучи „Мели“, изглежда нещо уютно, като чифт стари домашни пантофи, които човек обува и след това завлича краката си край камината.

Александра се разсмя.

— То е по-добре от Алекс. Ще звучи, като че ли съм мъж.

— Никой не би направил тази грешка — каза Райдър.

И Дъглас, и Мелисанда се намръщиха.

— Роклята ти е жалка — каза Дъглас на жена си. — Толкова е старомодна, че изобщо се чудя била ли е на мода някога.

Брадичката и се вирна, а гърбът и заплашително се изправи.

— Тя е синя, а синьото е много хубав цвят.

— Изглеждаш като ученичка.

— Тогава може би ще пожелаеш да ми купиш нова? Или може би дузина? Тонът ми достатъчно ласкаещ ли е, господарю?

Дъглас разбра, че сега не му е време да показва раздразнението си. Стегна се и се овладя, нещо, което значително му липсваше през изминалите двадесет и четири часа.

Момичето го беше оголило. Чувстваше се груб и беззащитен.

Взе си парче кифла.

— Фани ли язди? — попита Райдър.

— Да, тя е чудесна кобила. Обаче не съм сигурна дали негово благородие е убеден, че яздя добре.

— Ти си паднала — каза Мелисанда. — Това не говори добре, Алекс.

За изненада на Дъглас Александра каза само с извинителен глас:

— Нямах късмет, но за в бъдеще ще внимавам повече.

Дъглас се чудеше дали ще има бъдеще. Трябваше да се махне оттам и сериозно да си помисли. Анулирането изглеждаше най-доброто решение. Изглеждаше най-логичното нещо. Погледна към Александра. Тя гледаше право в него и той видя бдителност в очите й, чак потрепна. Имаше също и страх. Страх от него? Заради това, което му беше сторила, несъмнено. Момичето трябваше да се страхува от него, проклета да е.

Дъглас стана бързо и кимна към събраната компания.

— Имам работа с Данвърс. Пощата трябва вече да е дошла.

Излезе от стаята. Докато затваряше вратата зад себе си, чу смеха на Райдър.

Пощата изобщо не го оправдаваше.

В ранния следобед заваля, леко, ситно ръмене, което бързо се изчисти и остави много синьо небе и свеж въздух. Александра намери Райдър Шербрук в избуялата градина в западната част на къщата. Подпрял се беше на един бук и се взираше някъде неопределено, с явното намерение да се попече на топлото слънце, преминаващо през клоните.

— Райдър?

— А, моята малка снаха. Случайно ли ме намери?

Не беше срещала човек като него, но колкото и странно да беше, имаше му доверие.

— Питах Холис къде си. Винаги знае всеки къде е.

— Вярно. Ела и седни до тази дебела нимфа. Какво мислиш за всичките тези статуи? Донесъл ги е дядо ми от Флоренция, така е написал един от неговите приятели — лорд Уайтхевън.

— Досега не ги бях видяла — каза Алекс, като гледаше редицата от голи женски тела, всяко, от които в изумителна поза. — Това е първото ми посещение в градината.

— В потайните кътчета на градината са всички голи мъжки статуи и подбрани двойки. Очевидно дядо ми е имал някакви опасения относно детските очи и любопитство. Статуите са добре скрити. Харесва ли ти Нортклиф?

— Не знам.

— Защо пристягаш гърдите си?

Алекс едва не си глътна езика. Погледна го, няма като риба.

— Съжалявам. Не исках да те обидя. Казвам това, което мисля.

— Как разбра?

— Познавам жените. Няма нищо, което да направи жена и да го скрие от мен. Явно е кой е по-недискретния пол. Вземи например сестра си, Мелисанда ще разбере, че животът поднася и сушени сливи заедно с ягодите. Ще играе игричките си с Тони, а той ще ги допуска и несъмнено ще им се радва, разумно, разбира се. Той вече я контролира добре, въпреки че е заслепен от пея.

— Ти не обичаш ли жените?

Райдър я погледна изненадано.

— Мили Боже, не бих могъл да живея без тях. Съмнявам се, че има нещо в живота, което може да се сравни с удоволствието на мъжа от женското тяло.

Алекс остана с отворена уста, не можа да се възпре.

— Съжалявам, ето, че пак го направих, нали? Ти си млада, Александра, но не си вятърничава. Има здрава жилка в теб и смея да кажа, че скоро ще я използват, много скоро. Сега кажи, какво искаш от мен?

— Дойдох да те попитам дали мислиш, че Дъглас ще анулира брака и как да го накарам просто да почака и да ми даде шанс, преди да го направи.

— А, точно това си мислех, че му е в главата. — Райдър я погледна съсредоточено.

— След като ме попита, ще ти кажа какво мисля. Дъглас сериозно обмисля анулиране. Гневен е. Чувства се предаден и иска да нападне. Освен това е инат, твърд, несговорчив. След като видях сестра ти днес, след като видях и Дъглас, мисля, че времето е малко. Ако искаш да го запазиш като свой съпруг, предлагам ти да отидеш в леглото му и да го съблазниш. Да продължаваш, докато не се сдобиеш с дете. Тогава изобщо няма да става дума за анулиране.

Алекс се изправи много бавно, като се взираше в мълчаливото обаяние на девер си.

— Не мисля, че Дъглас скоро е бил с жена. Вероятно ще се поддаде на подхода ти. Направи го, Алекс, Пасивността не е изход в този случай. Не бъди Пенелопа.

Ръцете и трепереха. Мушна ги в гънките на роклята си.

— Не знам нищо за съблазняването.

Райдър се засмя.

— Всички жени са родени, знаейки какво е това съблазняване, скъпа. Просто си свали дрехите пред него. Отлично начало. Разбираш какво е сексът, нали? Какво е зачеваме?

Чу се викане. Беше Дъглас.

— Райдър, ела тук, веднага.

— А, повелителят и господарят желае моето присъствие. Може би иска да ме отпрати в Лондон — той замълча, като гледаше снаха си. — Мисля, че си добра, Алекс. Не му е сега времето да си пасивна към Дъглас, трябва бързо да действаш. Също, ако си мъдра, ще настояваш Тони и Мелисанда да останат тук за малко. Понякога сравнението разкрива чудесно нещата, а брат ми не е глупав. Прелъсти го довечера, не мисли за това, просто го направи. Мислите на един мъж могат да бъдат отклонени.

Райдър не беше много сигурен, че това е вярно за Дъглас, но не искаше да обезкуражава Алекс.

Оставя я да се взира след него задълбочена и да окайва трагичното положение на градината и на брака си. Пръстите й се забиха, да разкопаят малко черната почва. Защо градините бяха толкова изоставени? Розовите храсти плачеха за подрязване. Осъзна с лека усмивка, че и Дъглас се нуждае от подкастряне.

На вечеря Дъглас съобщи:

— Има писмо от управителя на имението ни в Ямайка. Имат проблеми в Кимбърли Хол. Райдър ще се отправи натам сутринта, за да оправи нещата.

— Какви проблеми? — попита Александра.

— Крейсън пише за странни неща, черна магия и видения от самия ад, убийства и други подобни, за вълнения сред робите. Несъмнено разбирате смисъла на това.

— Крейсън преувеличава — каза Райдър. — Муха да мине покрай главата му, вероятно ще я нарече гигантска оса и ще твърди, че го е тормозила. Това, което говори за извращения, е интересно, но като познавам Крейсън — това едва ли е повече от две шумни котки.

— Да, но той е добър човек и чудесен управител — каза Дъглас.

Райдър се сети за децата му и се намръщи. Справяше се с всичко, което трябваше да бъде сторено в негово отсъствие, но въпреки това пропускаше малките дяволи. Каза високо, разбирайки, че е мълчал твърде продължително:

— Тръгвам за Саутхемптън рано сутринта. Така че довечера е последният ми шанс да спечеля предразположението на снаха си. Харесва ми розовата рокля, Александра. Винаги съм казвал, че силно червеникавата коса се допълва от определени нюанси на розовото.

— Да, така е — каза Тони смръщено към Алекс като че никога по-рано не беше я виждал.

— Роклята е стара и има вид на одежди на бавачка — каза Дъглас. — Толкова е старомодна, колкото и синята, която носеше следобеда.

Гърбът й се изправи. Дъглас вдигна ръце:

— Не, не искам да кажа, че ще сменя роклите ти; така че не искам да слушам повече коментарите ти. Просто отбелязвам, че ти липсва женственост.

— Прав е, жената трябва да показва добре това — каза Мелисанда.

Дъглас погледна към Мелисанда. Изглеждаше извънредно женствена и неизказано съблазнителна. За момент остана безмълвен.

— Твоето парадиране, Мели — каза Тони, като гальовно милваше ръката й, — ще накара буйния принц Джордж да се свлече в локва от собствените му лиги.

Алекс се разсмя:

— Бих искала да видя това. Ще вземеш ли Мелисанда в Лондон, Тони, така че принцът да я види и припадне.

— В скоро време — каза тон, — съвсем скоро.

— Бих искала да отида сега — каза Мелисанда. — Имаш къща в града, която никога не съм виждала. Ще ми се да дам бал и да поканя всички знаменитости.

— Скоро — каза Тони. — Първо трябва да видиш Стробъри Хол, семейното ни имение в Котсулдс.

— Хубаво място за отглеждане на деца — каза Райдър. — Спомняш ли си, Дъглас, как обичахме да се люлеем на онзи клон от клена през пролетта, крещяхме колкото можем?

— Да, и деня, когато Тони счупи клона и едва не се удави, защото го удари по главата, когато цопна във водата.

— Предпочитам Лондон — каза Мелисанда.

— Ще предпочиташ това, което аз предпочитам, Мели — отсече Тони съвсем делово.

Райдър каза бързо с ясен глас:

— Съгласен съм, че Мелисанда ще се развлича в Лондон, но само, ако Тони е с нея. След като той предпочита Стробъри Хол, защо не — и тя ще го предпочита, Мелисанда знае, че дълг на съпругата е да доставя удоволствие и да се покорява на своя съпруг, да го почита с всички нейни думи, дела и нежни ласки. Съгласна ли си, Александра?

Алекс каза с усмивка:

— Бих искала да видя клона, който се е стоварил върху главата на Тони и едва не го е удавил.

— Аз също — добави Мелисанда, а очите и бяха нащрек. — Но след като съм се порадвала на Лондон със съпруга си, естествено.

Дъглас сръбна от червеното вино. Погледна към Райдър над ръба на чашата си.

— Както казвах — продължи Райдър, — Стробъри Хол е чудесно място за отглеждане на деца. Чувал съм Тони да казва, че би желал поне половин дузина деца, които да го дърпат за дрехите.

Тони, който никога през живота си не бе изказвал подобна мисъл, се усмихна като заслепен родител. Погледна Райдър с крайчеца на очите си и след това право към жена си. Тя беше изключително много почервеняла и искрено ужасена. Прочисти гласа си и прошепна така, че да бъде чут и от най-отдалечения ъгъл на стаята:

— Ще опитаме ли пак след вечеря да увеличим потомството, Мели?

— Не ме наричай така.

— Но другите имена, с които те наричам, наистина не са подходящи за столовата. Но ако предпочиташ, ако се чувстваш удобно сред всички тук, на масата, тогава защо да споря? Какво ще кажеш за слад…

Мелисанда затисна с ръка устата му. Той отстрани с дългите си пръсти крехката китка.

— Така, докъде бях стигнал?

— Моля те, Тони.

Той я погледна съсредоточено.

— Наистина ли чух „моля“?

Тя кимна.

Погледна я по-продължително и тогава каза спокойно:

— Доволен съм от теб. Изяж задушеното, Мели, много е вкусно.

Александра, която се забавляваше като наблюдател, сега погледна към съпруга си. Той наблюдаваше Тони и Мелисанда и дълбока бръчка се очертаваше на челото му. Що се отнася до Райдър — той се усмихваше над супата от костенурки.

Два часа по-късно, сама в стаята си, Александра стоеше колебливо и се взираше към вратата за съседната стая, Райдър и беше казал да прелъсти Дъглас. Каза, че всички жени са родени с познания за това. Почуди се дали Дъглас нямаше да се изсмее, ако опита. Райдър каза, че времето е малко, че трябвало да действа бързо и не чака да чака търпеливо, както вярната Пенелопа чакала Одисей.

Добре тогава. Ще го направи и то още сега. Преди да е изгубила твърдото си намерение.

Алекс изгаси свещта и тръгна към съседната спалия. Бавно отвори вратата.