Катрин Каултър
Невестата от Шербрук (7)

СЕДМА ГЛАВА

— Какво, по дяволите, правите тук?

Беше седем сутринта, несъмнено доста ранен час за него да бъде тук, точно на това място, в огромната конюшня на Шербрукови. Беше мъгливо, влажно, облачно, изобщо — мрачна сутрин, която подхождаше на нейното настроение, а очевидно и на неговото. Светлината в конюшнята беше мрачна и не се мяркаше никой от половината дузина момчета, работещи там. Миризмите бяха приятни — на сено, ленено семе, кожа, коне. Дъглас носеше панталони от еленова кожа, тъмнокафяво сако и ботуши, които силно се нуждаеха от лъскане. Изглеждаше уморен, небръснат, разрошен и в голяма степен раздразнен. За един страничен наблюдател може би щеше да изглежда като злонравен, мръсен негодник. В нейните очи обаче той изглеждаше невероятно хубав.

— Щях да пояздя, господарю.

— О? Може би зрението ми изведнъж е намаляло, защото не виждам никакви чужди коне в моята конюшня. Къде е конят, който ще яздиш? Въпреки че аз съм магарето в тая драма, очевидно не можеш да яздиш мен.

Алекс замълча за момент, след което каза съвсем спокойно:

— Господин Маккалъм ми даде да яздя Фани, откакто съм тук.

— Фани е на сестра ми.

— Знам. Това е темпераментна кобила със симпатична муцуна и добър нрав. Знам как да яздя, господарю, наистина. Няма защо да се тревожите, че не мога да я управлявам добре. Или предпочитате да яздя друг кон?

Той се намръщи жестоко към нея.

— Значи не си донесла свой кон?

— Не.

Всъщност баща й беше продал много от конете си преди два месена и освободи прочутите някога конюшни на Чеймбърсови, преди да узнае за Дъглас и предложения от него щедър дар и преди да разбере, че ще е нужно нещо повече, отколкото щедростта на Дъглас, за да спаси Клейбърн.

— Носиш ездитен костюм, въпреки че не е нов, нито пък е последна мода. От това допускам, че почитаемият негодник-крадец те е изпратил поне с достатъчно дрехи за първо време, преди да измъкне още малко от мен?

Като словесен удар беше обещаващ.

— Не знам. Не бях мислила за това.

В същото време той изсумтя и тя чу в отговор подобно пръхтене от една от затворените конюшни.

— Това е Гарт — разсеяно каза Дъглас. — Значи ти не мислиш за волани, панделки, украшения…

— Разбира се, когато е необходимо.

— Не мога да си представя Мелисанда да не иска хубави дрехи, украшения и всички други неща, които обичат жените, за да привличат мъже и да ги правят на глупаци. Защо да си различна?

— Мелисанда е красива. Тя се нуждае от красиви неща, обожава ги и…

— Хм! Тя не се нуждае от нищо. Тя ще изглежда великолепно само по гола бяла кожа.

Като словесен удар беше по-силен от предишния.

— Да, това също е вярно. Какво желаете да направя, господарю?

— Искам да превърнеш цялата тази проклетия в нощен кошмар, от който да се събудя.

Беше трудно. Алекс остана изправена, запази непроменено изражението на лицето си, насили се да не му изкрещи или да стисне юмруци, или да падне на колене и да чака.

— Исках да кажа дали искате да яздя Фани или някоя друга кобила, или изобщо да не яздя?

Дъглас прокара пръсти през косата си. Той се вторачи в малкото женско същество, за което всички му казваха, че наистина е негова жена. Изглеждаше бледа в сянката, а гърбът й беше изправен, като че ли пръчка е завързана плътно за гръбнака й. Косата й беше силно натъпкана под доста старомодната шапка за езда. Един дълъг кичур се беше освободил и свободно се спускаше по рамото и. Косата й имаше приятен цвят, по-скоро странен тъмночервеникав оттенък, но това изобщо не го развълнува. Можеше да бъде и синя, нямаше да го впечатли.

Тази жена беше напълно непозната.

Той изруга дълго и зловещо.

Алекс не помръдна изобщо.

— О, по дяволите. Хайде, можеш да яздиш Фани, а аз ще преценя дали яздиш достатъчно добре, за да продължаваш да я яздиш.

Господин Маккалъм, петдесетгодишен, жилав, силен като двадесетгодишен мъж, препеченокафяв от слънцето и женен за млада двадесет и две годишна вдовица, стоеше отвън пред конюшнята и даваше заповеди на едно момче, когато двамата изведоха конете.

— Добро утро, господарю.

Дъглас само кимна в отговор. Маккалъм го беше предал дотолкова, че беше дал на проклетата жена кобилата на Синджън. Както го бяха предали и братовчед му, този проклет Тони, заслужаващ да бъде разстрелян, и собственият му иконом Холис.

— Нейно височество има хубава стойка и леки ръце — каза Маккалъм, без да знае, че разпалва гнева на Дъглас, докато галеше меката муцуна на коня. — Не бива да се притеснявате, че Фани ще си изпати от лошо обяздване.

Дъглас изсумтя. Кой го беше грижа дали тя ще може да язди или не? Него не го интересуваше. Всъщност, кой се интересуваше от него? Никой, нито един проклетник.

Подложи на Алекс да се качи и се обърна да възседне Гарт. Огромният жребец, оставен в конюшнята цели две седмици, пръхтеше, отметна назад глава, заигра встрани, накратко — направи чудесно изпълнение. Дъглас се разсмя високо от удоволствие. Говореше на жребеца си, потупваше го по врата и без да погледне назад, го засили в галоп. Алекс погледна за момент жребеца и мъжа и каза:

— Добре, Фани, може би трябва да му покажем, че сме направени от жилаво тесто, и да не се осланяме да бъдем задушени от неговия прах.

Махна весело към Маккалъм и последва съпруга си по дългата алея, отбелязана с широка ивица вар и брези — добре разклонени, гъсти и плътно зелени.

Дъглас я чакаше точно до старата каменна порта. Наблюдаваше как язди към него. Изражението му не се промени, Маккалъм имаше право. Яздеше много добре. Зарадва се на факта само защото не искаше меката уста на Фани да бъде наранена. Леко кимна и подкара Гарт в галоп. Прескочи една ограда в северните поля на Нортклиф, като гледаше с ъгълчето на окото си как Алекс и Фани с лекота прескочиха оградата зад него. Най-после спря на ръба на тесен поток, което беше едно от любимите му места за ловуване като момче.

Когато спря Фани до Гарт, Алекс се огледа и каза с удоволствие:

— Какво прекрасно място. Този поток прилича много на един в имението Чеймбърс. Когато бях малко момиче, прекарвах там много часове в риболов и плуване, въпреки че водата обикновено беше толкова плитка, че не ставаше за нищо друго, освен да се намокриш, — въобще беше чудесно време.

Опитът й да започне разговор не успя. Дъглас погледна назад към Смитърстоун и каза направо:

— Кажи ми защо го направи.

Алекс усети как сърцето и се разтупа с тихи тъпи удари. Добрият господар знаеше, че има много истини, които трябва да се кажат. Тя ще му каже една от тях и се надява това да го задоволи, тази, която Тони без съмнение се опитваше да обясни миналата нощ. Това беше главната, всъщност основната от гледна точка на баща й.

— Баща ми отчаяно търсеше средства, защото брат ми току-що беше напуснал Англия и остави купища дългове на плещите му, а каквото и да можеше да уреди Тони — не беше достатъчно и… Не разбираш ли, господарю времената бяха такива, че в противен случай щяхме да загубим дома си и…

Дъглас замахна с ръка във въздуха. Гарт прие това като отклонение от особения характер на господаря си, завъртя встрани глава и ухапа Фани по врата. Фани изцвили и се повдигна на задните си крака. Алекс, извадена от равновесие, извика от изненада, вдигна ръце, за да запази равновесие, не успя и се хлъзна от задницата на Фани като се приземи на тясната пътека.

Тя седеше там и имаше чувството, че костите и са натрошени на парченца. Страхуваше се да се движи. Погледна нагоре към Дъглас, който успокояваше коня си. Той отправи поглед към нея, бързо скочи от коня. Очите му бяха тъмни, почти черня. Фани се освободи, отново се изправи на задни крака и полетя в галоп към конюшните на Шербрук.

— Добре ли си?

— Не знам.

— Късмет е, че си добре подплатена с всички тия фусти и други подобни. Можеш ли да станеш?

Алекс кимна. Коленичи, почувства странно замайване и разтърси глава, за да се освободи от това чувство.

Дъглас я хвана под мишниците и я изправи. Тя не тежеше много, си помисли той, докато продължаваше да я подкрепя. Тя изглеждаше много женствена. Накрая той усети, че се е схванала от врата до кръста.

Пусна я. Тя се размърда малко и се изправи.

— Добре съм.

Погледна назад към къщата, скрита на две мили между дърветата и полето.

— Фани ме изостави.

Грешката беше негова, си помисли Дъглас и му идваше да изкрещи, защото това означаваше, че сега трябва да държи — буквално да държи това момиче пред себе си. А той не искаше дори да я гледа, още по-малко да бъде в една компания с нея или да я държи.

Даже трябваше да и говори, защото той беше виновен, че тя беше хвърлена от коня.

— Очевидно не си толкова добра в ездата, за каквато претендираш, иначе щеше да бъдещ нащрек.

Това беше най-добрият словесен удар, защото посегна на чувството й за гордост, новородено в нея. Тя не беше просто добра ездачка, тя беше най-добрата. Яздеше, отпреди да е проходила. Беше много над най-доброто.

Гласът й беше толкова студен, колкото зейналата пукнатина в гордостта й.

— След като вашият жребец е толкова злонамерен, че върши странни неща само защото сте се качили на гърба му, да, безспорно сте прав.

Тя се обърна и закрачи по дългата алея към къщата.

Дъглас видя как се отдалечава. Трябваше да се извини. Трябваше да я качи на Гарт. Добре, по дяволите.

Костюмът и за езда беше прашен и той видя цепнатина под дясната й ръка. Дълго парче от подгъва се беше отпрало и се влачеше след нея в мръсотията. Шапката и бе паднала на пътя и косата падаше по гърба й. Леко куцаше.

Той изруга, скочи бързо върху Гарт и тръгна след пея.

Алекс го чу да идва. Продължи да върви. В този момент й идваше да го разкъса на парченца. Внезапно той връхлетя, хвана я през кръста и я повдигна да седне странично пред него.

— Извинявай, по дяволите.

— Това беше изпълнено възможно най-романтично. Госпожа Редклиф не би могла да опише по-бляскаво изпълнение.

— Само защото не исках отново да споря с теб, да слизам отново от коня… Каква глупава езда!

— Можех да повървя — каза тя по-меко. — Не е толкова далече.

— Изглеждаш като дрипла, като слугиня, която се е наслаждавала с половин дузина мъже, но не ги е задоволила достатъчно и не са й платили за работата.

Тя не каза нищо, просто седеше изправена и гледаше встрани от пътя.

— Предполагам, че сега трябва да ти купя нов ездитен костюм.

— Ще излезе, че не е трябвало да измъквам от теб нищо.

— Тъй като това беше до известна степен моя грешка — твоето падане, — ще отпусна компенсация. Въпреки това трябва да си по-нащрек, по-подготвена за неочаквани реакции…

Алекс имаше мек нрав. Беше търпелива и издържаше дълго; знаеше как да търпи; как да държи езика си зад зъбите, за да избягва нежелани сцени. Никога не беше безразсъдна. Даже когато майка й беше най-кисела, а сестра й си го търсеше, тя просто се усмихваше и си вършеше работата. Но Дъглас, нейният съпруг… как смееше да продължава да обижда ездитните й умения? Тя просто не можа да се въздържи. Изви се към ръката му и я натисна с цялата си сила. Сварен неподготвен, Дъглас падна от другата страна. Можеше да се задържи, ако Гарт не беше решил, че с допълнителен товар на гърба си трябва да накара господаря си да разбере, че с него не бива да се отнасят така. Гарт се повдигна и се изви във въздуха. Алекс съумя да запази равновесие, като се хвана буйно за гривата му. Дъглас изгуби всичко. Удари се в пътя със силен трясък, приземявайки се по гръб, и се изви. Юздите се влачеха по земята и Гарт веднага отстъпи далеч от господаря си.

Като Алекс Дъглас просто лежеше там, чакаше да види дали е счупил, или изкълчил нещо. Отвори очи и без да шава, каза:

— Ще те набия за това.

— Тони каза, че си джентълмен. Джентълмените не бият дами, нито пък отправят такива побойнически заплахи.

— Това не важи, когато човек е изправен пред съпруга, която не познава, не иска, никога не е искал, даже не е знаел, че съществува, жена — жестока, невнимателна, неспособна да се контролира.

Той си пое дъх, за да продължи чудесния си монолог, когато земята се разтърси и видя, безмълвен с уста пълна с прах, как жената язди Гарт — неговия жребец — и се отдалечава от него. Едва не забрави да изсвири.

Гарт, слава на небесата, го чу, замръзна на място, шмугна се встрани и препусна към легналия си господар.

Алекс скръцна със зъби. Погледна надолу към Дъглас, който сега беше седнал в средата на пътя.

— Вярвам — каза ясно тя, — че ти, господарю, също се нуждаеш от нови дрехи за езда.

— Това не са същински дрехи за езда. Това е сутрешно облекло. Толкова ли си невежа, както и лъжлива?

— Лъжлива? Не съм!

— Тогава защо направи това?

И Алекс, и Гарт стояха, без да се движат. Тя отвори уста, след това я затвори. Очевидно беше, че Тони не е успял да обясни на благородника. Можеше да повтори, че баща й е бил в ужасни финансови затруднения, че всички притежания на Чеймбърсови щяха да бъдат загубени, че наследникът е избягал в Америка, че баща й щеше да бъде разорен и може би трябваше да се гръмне от позора. Потръпна при мисълта как всичките тези обяснения щяха да бъдат приети. Имаше и още една причина, но тя не можеше, нямаше да му я каже.

— Нямаш отговор, ли? Не съм изненадан, особено след лигавите истории на Тони снощи.

Дъглас стана на крака, поогледа тялото си и доволен се отправи към жребеца си. Взе юздите, потупа носа на коня и каза бавно:

— Склонен съм да повярвам, че си искала да се пожертваш пред брачния олтар, защото твоят възлюбен баща е щял да загуби всичко, ако не го беше направила? Че ти и баща ти сте склонили скъпия Тони — тази предателска душа, — че ще ми спести търсенето на подходяща жена сред сегашната група дебютантки в обществото на Лондон? Че всичко това е направено за мое добро? Тогава ти, почтена до мозъка на костите си, си казала на баща си, че не можеш да го направиш? Заради благородния си дух? Тогава той те е накарал насила?

Как Тони е могъл да каже това? Това беше нелепо. Естествено тя отказа, поне в началото. Преди да каже нещо, Дъглас изсумтя, точно като коня си:

— Извинявай, не го вярвам. В днешно време бащите не могат да заставят децата си да направят нещо против волята им.

Даже докато говореше, думите му излизаха фалшиви и той го знаеше. Всъщност Тони не беше казал нищо подобно, Дъглас блъфираше и момичето не му казваше нищо, което да изглежда по-разумно.

Алекс каза тихо:

— Не, папа не ме застави. Той ме обича, но аз трябваше да…

— Да, знам. Трябваше да го спасиш и да се жертваш. Надявам се, че си доволна от сделката, след като платих скъпо, за да имам за жена — непозната.

Алекс се изправи на седлото колкото бе възможно.

— Бих искала да ми дадете шанс, господарю, да не ме презирате. Ще ви бъда добра съпруга.

Той погледна нагоре към разчорлената жена върху Гарт. Беше бледа и той веднага се зачуди дали не е била наранена при падането и тогава тя добави:

— Тони каза, че по-скоро бихте предпочели да извадят всичките ви зъби, отколкото да прекарате сезона в Лондон. Каза, че последното нещо, което искате, е да присъствате на всички пиршества, балове, празненства и да търсите подходящи млади дами за вашето внимание. Каза, че се чувствате като дебела яребица между добре въоръжени ловци, че мразите това.

— Така ли? И ти му повярва? Не допускам, че ти е минало през главата, преливаща от благородство, че Тони ще казва неща, за да се опита да намери извинения за себе си? Да оправдае това, което ми стори.

— Сигурна съм, че той продължава да чувства огромна вина. Той много ви уважава.

— Но още повече сестра ти!

— Да, той я обича.

— Той е Юда и ще му пръсна мозъка.

— Не е имал намерение това да се случи. Сигурно не вярвате, че се ожени за Мелисанда, за да ви попречи? Да ви обиди по някакъв начин? Не, даже и в най-отвратителното си настроение не бихте повярвали това. Излъга ли той за чувствата ви към Лондон?

Дъглас погледна надолу към одрасканите ботуши. Финкъл щеше да изпадне в истерия, когато ги види.

— Не, но той нямаше право да взима такова решение вместо мен. Всичко това е част от неговите оправдания, нищо повече.

— Съжалявам.

Тя беше като дявол!

— Знаеш нали че мога да анулирам този фарсов брак и да изискам обратно вложенията от злия ти баща?

— Не смейте да говорите така за баща ми! — Тя замахна с юмрук към него.

Дъглас не се движеше. Просто я наблюдаваше без никакво изражение на лицето.

— В какво да вярвам?

Алекс се почувства виновна за това, което му беше сторила.

— Съжалявам, господарю, искрено, но не мислите ли, че може би ще ми позволите да бъда ваша съпруга за малко? Чрез анулиране имате предвид да ме изпратите вкъщи и женитбата няма повече да е женитба?

— Точно така. Нашият временен съюз ще бъде разтрогнат.

— Моля ви, трябва да премислите. Не искам да бъда анулирана или разтрогната. Може би за съвсем кратко време няма да имате нищо против моето присъствие в Нортклиф, ако не се мяркам пред погледа ви. Ще се опитам да правя нещата удобни за вас…

— Жени! Не мислите ли, че един мъж може да бъде много доволен, без някоя от вас да му виси на врата, да му носи коняка или пурата?

— Това, което имах предвид, е, че няма да се натрапвам и ще съблюдавам нещата в дома ви да вървят гладко.

— Те вървят гладко и сега или си забравила, че имам майка и повече слуги, отколкото мога да преброя?

За миг беше забравила за майка му. Имаше още двама братя и по-малка сестра. Холис й каза, че всички са на гости при приятели в Лондон, но скоро ще се върнат в Нортклиф. О, Боже! Дали и те ще я мразят и презират като Дъглас? Дали ще следват примера му и ще и се присмиват? Пое си дълбоко дъх и каза:

— Забравих, съжалявам. — Несъзнателно се наведе към него.

— Моля ви, господарю, може би няма да имате нищо против мен, когато мине малко време. Може би няма изобщо да ме забелязвате. Моля ви, не ме анулирайте веднага.

— Да те анулирам? Направи го да изглежда като насилствен акт.

Дъглас внезапно се намръщи, в очите му имаше презрение.

— Да, започвам да разбирам накъде бият мислите ти или може би тези на твоя баща. Надяваш се да скочиш в леглото ми, нали? Знаеш, че не мога да те върна — проклятие! — да се сдобия с анулиране, ако съм отнел девствеността ги. Това искаш, нали? Щом вече съм отнел безценната ти девственост, скъпият ти баща може да бъде спокоен, че всичките ми пари ще останат при него. Баща ти ли те посъветва да се опиташ да ме съблазниш?

Алекс беше в състояние само да го гледа втренчено. Бавно поклати глава.

— Не, изобщо не съм помисляла за това и никой за нищо не ме е съветвал.

Той беше притихнал и се взираше в нея.

— Истина е, господарю, не знам нищо за съблазняването. Сигурно съблазняването не е нещо, което се върши между съпруг и жена му. Майка ми е казвала, че съблазняването се върши само от млади буйни мъже, които искат да развалят невинни девойки.

— Така ли? А предупредила ли те е за нещо по-специално?

— Ако някога мъж ме ласкае или пристъпва много близо до мен, или задържи прекалено дълго ръката ми, след като я е целунал — трябва веднага да напусна това място. Това не водело към добро, каза тя.

Дъглас се разсмя, не можа да се въздържи.

Алекс поруменя. Или се забавляваше, или й се смееше. Изчака и каза:

— Ще направя всичко възможно, за да ви угодя, да ви бъде удобно. Характерът ми обикновено е доста кротък и…

— Ха! Ти си повече от лоша, опърничава и най-проклетата, която някога съм срещал. Ти ме хвърли от проклетия кон!

Алекс се намръщи.

— Да — каза тя с изненада в очите и гласа. — Да, изглежда, това се случи, колкото и невероятно да е. Не е типично за мен.

Дъглас видя, че двете горни копчета на костюма й са се откопчали. Видя парче бяла плът. Много мека бяла плът. Помисли за девствеността й и за това, да й я отнеме.

— Може би — каза той, като продължаваше да се взира в гърдите и — Може би няма да се окажа прав. Възможно е ти да си тази, която ще поиска анулиране. Може би ще поискаш да напуснеш Нортклиф толкова бързо, колкото каретата може да те отнесе.

— О, не, аз искам да бъда ваша съпруга…

— Да видим тогава. Разкопчай и останалите копчета. Мога да виждам само дъгата на гърдите ти. Искам да те видя цяла. Спокойна ли си? Бледност ли виждам? Шокирана си от моята бруталност? Посегнах на безценните ти девически разбирания? Добре, значи има начин да те накарам да млъкнеш.

Беше прав за това, си помисли тя потресена.

— На колко години си?

— Знаете, че съм на осемнадесет. Казах ви снощи.

— Достатъчно голяма, за да бъдеш жена и съпруга. Каза и това. О, не по дяволите. Просто си мълчи, чуваш ли?

— Но аз не казах…

— Дяволите да те вземат, мълчи или ще поискам да свалиш жакета си за езда, за да видя гърдите ти, зърната им, ребрата ти, цялата ти горна част. Толкова скъпо съм платил за това.

Алекс мълчеше като гроб.

Дъглас я погледна, изчака, но тя остана мълчалива и спокойна и правата пръчка беше стриктно на гърба й. Той сви рамене.

— Ще водя Гарт. Добрата разходка е утеха за клетата душа.

Тя се зачуди защо той придоби такъв блуждаещ вид, но беше достатъчно мъдра да запази любопитството за себе си. Гледаше го как върви отпред. Имаше една лошо съдрана цепка на панталона. Виждаме се част от косматото му бедро, черни косми. Изглеждаше й много хубав. След това погледна себе си, дръпна ризата и огледа всяка част от кожата. Изправи се отново и задържа погледа си върху гърба на съпруга си през целия път към конюшните.

Тази работа с анулирането още й беше странна. Трябваше да попита за това Тони. Знаеше твърде малко за бракове и неща от този сорт. Всичко, което знаеше за девствеността и девиците, беше, че е една тях. Трябваше да е в леглото на съпруга си, за да престане да бъде такава.

Трябваше да попита мъжа си, но се поколеба, не би той да възприеме въпроса като резултат от моментно настроение.

Внезапно той спря по средата на пътя и се обърна, за да я погледне.

— Уморен съм, и Гарт също. Слез долу и ела тук. Ще си починем за малко под онова дъбово дърво.

Алекс се плъзна от седлото, без да каже дума. Дъглас не се потруди да завърже Гарт, просто освободи юздите му.

— Седни — каза Дъглас и посочи едно тревисто място.

Алекс седна.

Дъглас също седна на три стъпки от нея. Облегна се на дървото и кръстоса краката си в глезените. Въздъхна, скръсти ръце на корема и затвори очи.

— Съжалявам, че сте толкова изморен — каза Алекс. — Тони каза, че изпълнявате някаква мисия и затова е дошъл вместо вас.

— Да, направих грешен избор, нали? Просто е доверих на недостоен човек. Исусе, целият ми жакет е съсипан, защото…

— Успешна ли беше мисията?

Отвори очите си и я погледна. Тръпка премина по вените му.

— Всъщност трябваше да прибера хубавата дама, която спасих в Париж, да е тук вместо теб. Казва се Дженайн и е жена, а не момиче, което си играе на жена, а тя се интересуваше от мен повече като мъж. Предложи ми без лукавство, без да се прави на кокотка. Обаче си мислех, че съм женен мъж, вярвах, че Мелисанда ме чака тук, не я взех. В действителност накарах я да се махне.

Той отново затвори очи.

— Вие сте женен мъж.

— Ти обаче не си Мелисанда.

— Жената, която сте спасили, французойка ли е?

— Да, и любовница на много влиятелен човек.

— Сигурно не бихте желали нечия любовница за жена?

— Защо не?

— Това е повече от глупаво! Казвате го само за да ме нараните, да ме накарате да се чувствам ужасно. Няма мъж, който иска жена му да не е както трябва. Всичко е въпрос на наследство. Чух баща ми да казва това на един съсед.

— Говорят осемнадесетгодишна мъдрост и подслушано мнение.

— Ще ме отхвърлите ли?

Той мълчеше.

— Няма ли поне да ми дадете шанс?

— Тихо. Искам да почивам сега.

Алекс погледна Гарт, който дъвчеше спокойно трева встрани от пътя. Ако фрасне Дъглас, нямаше да може да изсвири на коня и той щеше да я отведе обратно в конюшните на Шербрук. Въздъхна и затвори очи. Затопляше се и сутринта се изясняваше. Скоро слънцето щеше да огрее с пълна сила. Тогава Алекс каза:

— Първата нощ, когато бях в къщата ви, в спалнята на графинята, имах толкова странен сън. Сънувах, че в стаята има една млада дама. Стоеше до леглото ми и просто ме гледаше. Помислих, че иска да каже нещо, но тя запази мълчание. Изглеждаше толкова тъжна и красива. Когато се разсъних, нея я нямаше, разбира се. Сън, макар и да изглеждаше толкова истински.

Дъглас отвори очи. Вторачи се в нея. Каза много бавно:

— Дяволът, казваш.

— Сънищата са странни, нали? Изглеждат толкова истински, толкова осезаеми, но разбира се…

— Сън, нито повече, нито по-малко. Забрави го. Разбираш ли?

Защо трябваше да се държи толкова странно заради един глупав сън? Тя кимна:

— Разбирам.