Катрин Каултър
Невестата от Шербрук (14)

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Беше единайсет часът вечерта. Александра седеше в леглото, облегната на три дебели възглавници, и гледаше гаснещата жарава на камината. Стаята бе в полумрак и единствената светлина идваше от петте свещи, запалени от дясната и страна.

Дали ще дойде при нея тази нощ?

Пиесата на Молиер „Мизантропът“ лежеше захлупена в скута й. Току-що бе прочела следното: „Жените като мен не са за такива като теб“, и тази фраза не й излизаше от ума. Повтаряше си я до безкрай. Бедничкият Дъглас, не само че беше изгубил първия диамант, ами и втория. Ти се чудеше на какъв ли скъпоценен камък най-много прилича. Може би на топаз, нищо че е полускъпоценен и не особено ценен, но пък е приятен за окото. Бе солиден, сигурен и здрав камък и на него можеше да се разчита. Тя взе отново пиесата, обърна страницата и се насили да чете.

Дали ще дойде при нея тази нощ?

Върху осветената страница на книгата падна сянка и Александра се сепна. Дъглас стоеше до леглото, облечен в халат от брокат, наситено син с втъкани златни нишки. Беше бос. Тя го изгледа от горе до долу, спря поглед на тъмните му сънени очи и попита:

— Какво правиш тук?

Той само й се усмихна и взе книгата от ръцете й:

— А, „Мизантропът“. И то на английски за съжаление. Не можеш ли да четеш на френски? Много по-забавно е.

— Може би — отвърна тя, — но знам пиесата добре и много я харесвам дори и на английски.

Той прелисти няколко страници и зачете:

— „Днес единствено измамниците преуспяват…“ Какво мислиш за това, Александра?

Аха, нейната измама… измамата на Тони. Дъглас някога нямаше да се примири. Гласът й прозвуча глухо:

— Не е много мило от твоя страна да подбереш точно тези мисъл от цялата книга.

— Всъщност си спомних за сестра си и за всичките й номера. Чувах я как пищи с цяло гърло за огромния, космат плъх, който пропълзя по полата ти. Представях си и смеха й, докато те държеше. Липсваше ми на вечерята.

— Нима?

— Честно казано, беше доста отегчително. Откакто ти — прицелът на нападките им — си отиде, всичките ми роднини ядоха повече, отколкото са в състояние да поемат, и говореха за времето. В крайна сметка трябваше да играя вист с леля Милдрид. Ти можеш ли да играеш вист?

— Да.

— Тогава следващия път ще играя с теб. Не можеш да продължаваш да се криеш тук. Като сестра си ли играеш добре?

— Да.

Дъглас я погледна замислено:

— Сега, като си помисля, играта й не е кой знае колко съвършена. Но тя е толкова красива, че човек забравя какви карти има и кой какво е обявил.

— С мен няма опасност да забравиш.

— Възможно е. Действително настоявам, Александра. Като домакиня на Нортклиф Хол ти си длъжна да се грижиш за моето семейство и за гостите ми.

Тя го погледна безизразно и каза:

— Аз съм умна, хубава, елегантна и учтива. Талията ми е малка, а зъбите — здрави и бели.

Дъглас се засмя:

— Това е реплика от пиесата, която добре знам. Но не е нужно да парадираш с тези си качества, скъпа, защото всички ги забелязват. Да сложим ли Молиер на лавицата? Добре. — Той се обърна и се загледа към камината. — Не ме ли очакваше тази вечер?

— Не бях сигурна.

— Не искаше ли да дойда?

В този момент тя го изгледа така, сякаш в къщата и е влязла чума.

— Не знам. Много се тревожа от всичко това.

— От кое? За това, което ще те уча?

— Да.

— Много странно. Не очаквам и капчица тревога от жената, която дойде неотдавна в спалнята ми, свали нощницата си и легна в краката ми. Естествено, побързах да дойда тук, защото си мислех, че ще повториш представлението. Предполага се съпругът да отиде при булката първата брачна нощ, а не обратното. А това е нашата първа брачна нощ. Дане би да дойде в спалнята ми, за да ми причиниш най-голямото зло? Честно казано, Александра, не вярвах, че в това прекрасно тяло се крие такава скромност. Защо се притесняваш? Да не би да се страхуваш, че ще те набия?

— На. Страхувам се, че повече няма да ме пожелаеш.

Дъглас стисна устни. Боже мой, искаше му се да е по-хитра. Честността й бе ужасяваща, би трябвало да се научи да бъде по-сдържана.

— Аз съм ти съпруг. И за последен път ти казвам, че се съгласих на този брак. А за да бъде той истински, трябва да се консумира.

Тя почувства как я обхваща едновременно отвращение и страх. На него, изглежда, не му беше особено приятно в спалнята й. Говореше така, сякаш се отнася за някаква дребна работа.

— Никога не съм сигурна какво ще направиш. Ти си непредвидим. Но не мисля, че наистина ти се иска да си тук с мен.

Той махна с ръка.

— Забавлявам се напълно с теб. От тази нощ нататък няма да съм непредвидим, когато идвам в леглото ти. Осъзнаваш, че трябва да идвам тук, нали? Разбираш ли какво значи да консумираш един брак? Знаеш ли какво ще правим?

Той все още стоеше до нея — висок и широкоплещест — и я гледаше отвисоко.

— Е, какво ще кажеш?

— Знам, че се възхищаваш от бюста ми, казвал си ми го. Предполагам, че не ме лъжеш.

— Бюст е женска дума. Това, което имаш, Александра, са гърди. Едри бели гърди, достатъчно големи, за да не могат да се обхванат от мъжка ръка. Да, харесвам гърдите ти. Те са повече от привлекателни. И ще бъдат достатъчно щедри, за да суче синът ми от тях. А дотогава ще суча аз.

— Да сучеш ли? Ти да не си бебе.

Той сви устни.

— Явно ще трябва да ти покажа. Разбираш ли какво ще се случи? Питам те, Александра, защото си девствена и нямам желание да те стряскам, нито да те отвращавам.

— Защо смяташ, че ще ме отвратиш? Понякога си ме докосвал, Дъглас, но никога не си ме отвращавал освен в случаите, когато говориш, без да мислиш.

— Може да се отвратиш от тялото ми. Аз съм мургав, космат и едър. Чувал съм, че понякога младите, изискани дами смятат мъжкото тяло за отблъскващо.

— О, не!

— Вероятно разговорът ни ти се струва странен — каза той, като се мръщеше, загледан в камината. — Да го прекратим. Какво знаеш за консумирането на брака. Александра?

— Съвсем малко. Питах Мелисанда, но тя… — Александра спря, когато Дъглас изведнъж затаи дъх. Тя почувства дълбока, силна болка. Той си спомни, че Мелисанда се люби с Тони, и това го наскърби. Но тя какво очаква?

— Какво ти каза Мелисанда? — Дъглас се опита да прикрие реакцията си.

— Нищо особено. Каза, че не е удобно, после цялата се изчерви и започна да заеква. Не знам какво да мисля.

Дъглас издърпа един провиснал златен конец от ръкава си.

— Всеизвестно е, че Тони е отличен любовник.

— Известно на кого?

— Първо на дамите. Те пък споделят с други свои любовници и със съпрузите си и по този начин мъжете научават кой от тях се радва на голям успех.

— Значи колкото един мъж е по-добър любовник, толкова повече жени се забавляват с него. Без значение е дали е женен. Нито пък дали дамата е омъжена.

Дъглас се намръщи. Всичко това бе в реда на нещата, но не можеше да намери сили за да и го каже. Затова отговори кратко:

— Предполагам.

— Какво означава отличен любовник? Този, който е внимателен или пък нежен? А може би този, който целува добре?

— Всички тези неща плюс още повече.

— Струва ми се, че за това е нужна практика и много опит.

— Да. Тони притежава и двете.

— А ти?

— Аз също.

— А Райдър?

Дъглас се засмя.

— По-младият ми брат вероятно се е родил отличен любовник. Само трябва да се появи, и дамите, а и всички останали жени замират, започват да флиртуват и да се превземат. Но той се самозабравя в удоволствията.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма значение. По-късно ще говорим за това. Може би, когато научиш малко повече неща.

— Знае ли се, че и ти си добър любовник?

— Надявам се, че е така. Никога не съм бил егоист и внимавам и винаги съм внимавал да доставя удоволствие на жената.

— Не говори добре за теб, ако за всичко си толкова внимателен.

— Природата е наредила сексът да е много приятен за мъжа, независимо от обстоятелствата. Така се продължава човешкият род. Удоволствието не е толкова важно за жената, тъй като тя е само получателка на семето на мъжа и не играе активна роля. Тя е ощетена от природата за жалост. Но ако мъжът е отличен любовник, той може да овладее пропуските на природата. Наистина ми харесва да властвам над природата.

— Дори и ако не държиш особено на жената?

— Обикновено не се любя с жени, за който не ме е грижа. Освен в редки случаи.

Беше попитала и той и каза истината, може би малко грубо, но въпреки това — истината.

— На една жена — продължи той — са й нужни повече грижи, ако тя… — Той спря и додаде: — Харесвам да гледам жена, която се е освободила. — Дъглас отново спря, когато видя болката и скръбта в очите й. Какво, по дяволите, каза? Може би това е просто момински страх? Тя все още не разбираше, но преди да изтече нощта, щеше да разбере.

Тя затвори очи.

— Значи винаги ще ме сравняваш с всички хубави жени, които познаваш, който си гледал и си харесвал. И тъй като съм невежа и не съм единствена, и вероятно никога няма да разбера какво е това „да се освободиш“, ти ще се разочароваш от мен. Така аз винаги ще губя, а ти вечно ще съжаляваш, че си се оженил за мен.

— Но ти току-що ми каза, че си изящна, с тънка талия и бели зъби. А също така и хубава. — Той спря за момент и после каза много тихо: — За да разбереш всичко, ще ти доставя такава наслада, че ще пищиш от удоволствие. Що се отнася до останалото, което каза, всичко е пълна глупост.

— Не знам, Дъглас. Сигурно, когато започнеш, ще съжаляваш, че аз съм „получателят“ на отличната ти техника. Ще се чувстваш така, сякаш пропиляваш таланта си с такава като мен.

— Съмнявам се. Гледам те, докосвам те, грижа се за теб, тялото ти ми харесва, Александра. И то много. Аз съм мъж, а не момче. Имай ми доверие. Ще се грижа добре за теб и ще правя точно това, което трябва в най-подходящия момент, за да ти доставя удоволствие.

— Звучи ми много безчувствено.

Той само сви рамене. Такова държание се налагаше от ситуацията, но нямаше намерение да и го казва.

— Знаеш ли, това е абсолютно странен разговор за първа брачна нощ. Така е, Александра. А сега ще го направим ли?

— Не — отвърна тя. — Не мисля. Почакай, Дъглас. Наистина ли искаше да дойдеш при мен тази вечер?

— Дявол да те вземе, Александра, достатъчно е, че съм тук! Приел съм те за съпруга. Не ме гледай така, сякаш ще те убивам. — Той я сграбчи и я измъкна от леглото. — А сега седни! — бутна я той върху юргана. Краката й не достигаха пода. Бяха голи, тесни и с фини пръсти. Нощницата й бе моминска. Изглеждаше на шестнайсет години. Косата й не беше сплетена и бе направо разкошна, спускаше се по гърба й — наситено червена, гъста, на вълни. Бе сресана, което означаваше, че го е очаквала. И това е нещо. Дъглас отстъпи крачка назад и взе да развързва колана си.

— О, скъпи, какво правиш?

— Ще ти покажа как изглежда мъжът. — Той хвърли колана на пода. Много бавно измъкна едното си рамо от халата, а после и другото. Халатът падна на земята и той го изрита настрани. Като я гледаше право в очите, застана изпънат, с ръце покрай тялото, съвсем гол.

— Боже Господи! — възкликна тя, с поглед, насочен към слабините му.

— Изобщо не приличам на теб — каза Дъглас. Той я гледаше внимателно и видя как очите й се разшириха и леко се изцъклиха. — Доста се ентусиазирам, като ме гледаш с такъв интерес. Мозъкът ми спира да работи.

— Боже Господи! — повтори тя.

Той продължаваше да стои, за да й даде възможност да го огледа добре. Най-накрая, за негово успокоение, тя кимна, като че ли е стигнала до някакво решение. Той нямаше и смътна представа каква ще е следващата му стъпка, ако тя продължи да го гледа така, сякаш ще я убие.

— Нощницата ти ми пречи. Да я махнем.

Без да чака повече, той я изправи на крака. Наведе се, хвана подгъва на нощницата й я измъкна прел главата и.

— Сега и двамата сме в еднакво положение, така да се каже.

— Много си мургав, космат и висок.

— Да, а ти си с бяла кожа, нямаш косми с изключение на мястото между краката. Прекрасно е.

— Господи!

— Пипни ме, Александра. Много би ми се искало.

— Къде?

— Навсякъде, където ти харесва.

Тя допря дланите на двете си ръце до гърдите му.

Усети къдравите му черни косъмчета. Почувства туптенето на сърцето му, бавно и умерено. Бавно, много бавно ръцете и взеха да се спускат надолу.

Той затаи дъх. Усети как членът му се вдървява. Стисна юмруци и се насили да остане спокоен, за да й позволи да се отпусне. Скоро щеше да я уплаши достатъчно. Когато ръцете й стигнаха корема му, членът му започна да пулсира и той се молеше да не го докосне.

— Голям е. Дъглас.

Той се усмихна насила.

— Вярно, но ще се научиш, че мъжът е роден, за да доставя удоволствие на жената. Това е ролята му, също както и да излее семето в жената.

— Не вярвам да се получи.

Преди да й отговори, тя го докосна леко с пръсти. Той трепна конвулсивно и изпъшка.

— Нараних ли те?

— Да, и беше чудесно. Не ме докосвай отново, Александра, иначе ще ме смутиш. — Дъглас не можеше да повярва. Райдър винаги го бе обвинявал, че е студен, че може да се контролира дори когато е с ангел. И наистина беше така. Никога не му се бе налагало да се сдържа с усилие. А ето че тя го докосваше и го подлудяваше. От дълго време не е бил с жена, може би затова.

— Но ти си толкова…

— Какво толкова? — попита той през стиснати зъби.

Ръцете й галеха тялото му, тя наведе глава, погледна го внимателно и изведнъж той видя как тя коленичи и понечи да го обхване с уста. Той усещаше топлината на дъха й. Само мисълта да го вземе в устата си го караше да трепери и да се тресе — и в този момент не можеше да издържа повече. Бе загубил всякакво хладнокръвие. Беше го обзела лудост. Рязко я дръпна и силно я притисна към себе си.

— Желая те — каза той почти в устата й. — Разтвори устните си сега, веднага, точно така. — Топлият му дъх бе в устата й, а големите му ръце я галеха страстно по гърба и той я хвана за задника. Стенеше в устата й, езикът му докосваше нейния, притискаше я все по-силно и я повдигаше нагоре. Беше силен, горещ, ръцете му сега бяха на краката и и я милваха пламенно нагоре отново към задника. Тя се отдръпна и в този момент той разбра, че я е уплашил. Стоеше неподвижна като дърво.

Дъглас се опита ла се овладее. Много бързаше, твърде много бързаше. Не приличаше на себе си. Беше внимателен, бавен, много решителен, а сега се държеше така, сякаш бе полудял. Той, отличният любовник, я бе уплашил до смърт. Искаше му се да разтвори женската й плът и да влезе в нея, сега, веднага, дълбоко в нея, силно, но й бе казал, че не е свиня. По дяволите, дори се хвалеше колко е добър е жените. Трябваше да се успокои. Тя е девствена, а той не. Имаше опит и знаеше как се постъпва. Такова сграбчване, мачкане и задъхване не са белези на отлична класа. Той пое дълбоко въздух. Пусна я и отстъпи крачка назад. Взе халата си и го облече. Нямаше да се освободи така бързо, за да я остави удивена как изобщо е могъл да се смята за ненадминат мъж.

— Съжалявам — каза той грубо и приглушено. — Изплаших те. Съжалявам. — Дъглас се засмя: — Няма да ми повярваш, Александра. — Той галеше ръцете й от горе до долу просто, за да я докосва, да я чувства до себе си. — Никога преди, повярвай ми, никога не съм обезумявал до такава степен, никога не съм бил така ужасно импулсивен. Шокиран съм, че мога да губя самообладание. Никак не ми харесва. Не е в мой стил. Ти си просто жена като всяка друга, независимо че си ми съпруга. Не те лъжа, Александра, Не ме гледай, като че ли съм чудовище. Не те отхвърлям. Предишния път се държах като глупак и тази вечер искам да се сдобрим. Не желая да те наранявам и да те плаша. Господи! Гърдите ти са прекрасни.

Той се задъхваше, сякаш беше тичал до северната ливада на Нортклиф и обратно. Александра опря ръка на сърцето му. Биеше бързо. Желаеше я.

А тя се бе държала като глупачка — напълно вдървена.

— Съжалявам, Дъглас, но се страхувам. Няма повече да се държа като девственица.

Той се засмя и това я огорчи.

— Но ти си девствена все пак. — Дъглас се удиви на безропотното й съгласие. Тя все още изглеждаше като на тръни, но имаше желание, пламенно желание да я научи.

— Ела тук.

Тя слезе по трите стъпала и застана право пред него.

— Както виждаш, аз все още много те желая. Вече ти казах, че не мога да контролирам реакциите си. Тук ли искаш да останеш, или ще дойдеш с мен, в спалнята ми.

— Искам да дойда с теб.

Без да каже нито дума, Дъглас я вдигна и силно я притисна към себе си. Дъхът и затопли бузата му, тя го целуна леко, със затворени устни, моминска целувка, съвсем невинна, така както би целунала чичо си. Хареса му много и усети силно желание. Пусна я на земята, хвана я за ръка и я поведе към спалнята си. Когато стигнаха, той се обърна с лице към нея и отново я вдигна. Този път тя го целуна по ухото и леко го захапа.

Дъглас взе тичешком останалите няколко фута до леглото си. Дишаше тежко и бе нужно само едно докосване, за да не може да се спре.

— А сега изслушай ме! — започна той, като си налагаше да я докосва, а само да я гледа, излегната на леглото му. — Не искам да ме пипаш и да ме целуваш отново. Не знам какво става с мен, но не мога да издържам, Александра. Разбираш ли?

Докато произнасяше тези думи, той си спомни отново как Райдър го нарече студен. Студен, ха! Очите й се бяха разширили от удивление.

— По дяволите! Знам, че не разбираш, но просто кажи, че разбираш.

— Разбирам, Дъглас.

Тя обгърна врата му с две ръце и го дръпна към себе си. Той легна върху нея и я зацелува по устата отново и отново. Шепнеше й да отвори устните си и когато тя го стори, застена безспир:

— Александра!

Повтаряше името й непрекъснато, искаше му се да я целува вечно, докато остане без дъх, докато умре. Успя да се измъкне от халата, но когато се опря до плътта й, загуби всякакъв контрол над себе си. Бе отгоре й, силно притискаше корема й. Отдръпна се назад и широко разтвори краката й. После отново легна върху нея, започна да блъска, като си помисли, че ако не влезе в нея още сега, в този момент, ще умре. Не спираше, езикът му бясно навлизаше по-навътре в устата й, докосваше нейния, а топлината й караше сърцето му силно да бие, все по-бързо и по-бързо. Дъглас вдиша глава и я погледна:

— Не мога да повярвам — отново я целуна. Бе обвила с ръце гърба му, пръстите й се забиваха и раменете му. Той се надигна и погледна надолу към тялото и, отворено за него, готово да го вземе, лицето й бе бледо като гладкия й корем. Като видя разтворените й крака, почувства как се напряга и трепери и не можеше да повярва. Той седна между краката й и я изгледа.

— Невероятна си — обхвана гърдите й с ръце и ги замачка, след това се наведе и засмука зърната й. Александра, шокирана и ужасена, изписка. Изви тялото си нагоре и Дъглас полудя. Ръцете му шареха навсякъде, където достигаха. Радваше се, че е дребна, обхващаше корема й, а пръстите му се провираха през тъмночервените къдрави косъмчета на венериния хълм. Тя беше толкова мокра, а той така необуздан и подлуден от страст, че просто не можеше да се сдържи, за да я приласкае, да я подготви. Повдигна я и я доближи до устата си.

Александра нямаше време да се шокира от тази постъпка. Езикът му бе горещ и влажен и тя само си помисли: „Господи! Нещо ще ми се случи.“ Стана съвсем бързо. Тя изпищя, когато усети силния удар и парещата топлина между краката си. Езикът му отиваше все по-навътре и един пръст леко влезе в нея, тя се изви нагоре, сграбчи косата му с ръце, затресе се и заплака, а думите му пареха в ушите й. Мяташе се, а той беше там, все по-дълбоко в нея и тя чуваше как й казва:

— Ела при мен. Александра, ела, ела… така. Сега си моя и това е освобождаването… ела.

Силното парене и стискане отслабнаха и в следващия момент пръстите му я галеха там долу, после я разтвориха и навлязоха плавно вътре в нея. Искаше й се да му каже да спре, защото я болеше и знаеше, че няма да се получи, тъй като му е голям и ще я разкъса, но пръстите му бяха отново върху мазната й плът, изследваха и галеха и тя захлипа от силата му, когато взе да навлиза все по-дълбоко в нея.

— Александра, погледни ме!

Тя го изгледа. Лицето му бе изопнато, по веждите му имаше пот, изглеждаше така, сякаш изпитваше болка, стенеше, силният му гръб се гърчеше. Той се хвърли напред, тя изпищя. Усещаше болката дълбоко в себе си, разкъсваща, пронизваща, все по-силна. Той лежеше върху нея, подпрян на лакти и не можеше да се спре. Задъхваше се, по лицето му бе изписано неверие и безумие, продължаваше да мушка все по-дълбоко, силно и бързо и още по-бързо, забравил за удоволствието. А тя плачеше.

После той изведнъж замря върху нея. Тя се изненада от абсолютната му неподвижност. Погледна го в лицето и видя изписано учудване и дълбоко удовлетворение. Изпъшка продължително и тежко, топлите му очи бяха мътни и обезумели и тя усети течността му в утробата си. Болката отслабна. Само допреди малко той лежеше върху нея, дишаше болезнено тежко, мачкаше я върху дюшека, а сега всичко свърши и тя се чудеше какво се е случило и какво предстои. След няколко минути Дъглас се изправи на лакти. Погледна я в лицето. Гледа я доста дълго. Намръщи се.

Най-накрая каза грубо и ядосано:

— Господи, не мога да повярвам. Това не биваше да се случва. Никога не е ставало преди. Не го очаквах и не исках. По дяволите!

Отдръпна се от нея и почувства как плътта й потръпна. Претърколи се по леглото, стана и каза:

— Отивай да си лягаш! И за нейно удивление той се обърна и я остави. Отиде в спалнята на графинята и затвори вратата след себе си.