Дъглас Адамс
Животът, Вселената и всичко останало (6)

ГЛАВА VII

Бистроматичният двигател е чудесен нов метод за пресичане на безкрайните междузвездни разстояния, без всички тези опасни мръсотии с Невероятностния фактор.

Бистроматиката сама по себе си е просто революционно нов начин на разбиране на същността на числата. Също както Айнщайн е забелязал, че времето не е абсолютно, а зависи от движението на наблюдателя в пространството, и пространството не е абсолютно, а зависи от движението на наблюдателя във времето, то сега се знае, че числата не са абсолютни, а зависят от движението на наблюдателя из ресторантите.

Първото неабсолютно число е броя на хората, които са си запазили маси. То ще се променя от първите телефонни обаждания в ресторанта, после без взаимна връзка ще нарасне до броя на хората, които всъщност ще дойдат, или до броя на хората, които ще се присъединят след това, идвайки след края на представлението / мача / партито / купона, или до броя на хората, които ще си отидат, когато видят кой още идва.

Второто неабсолютно число е даденото време за пристигане, което е познато като едно от най-странните математически понятия, изключващо само себе си число, чието съществуване може да бъде дефинирано като нещо, което е съвършено различно от самото себе си. С други думи, даденото време за пристигане е момент от време, в който е невъзможно да пристигне някой член от компанията. Само изключенията сега са жизненоважна част от много дялове от математиката, включително и статистиката и счетоводството, и също във формата на простите сметки, използувана при разработване на ПНД-поле.

Третият и най-мистериозен от всичко вид неабсолютност лежи на връзката между броя на нещата, записани в сметката, цената на всяко поотделно, броя на хората на масата и това, което са готови да платят. (Броят на хората, които всъщност дават парите, е само субфеномен в това поле. )

Отчайващите несъответствия, които обикновено се получават в този случай, останаха неизследвани с векове, защото никой не ги приемаше сериозно. Те временно бяха причислени към такива неща като учтивост, грубост, способност, показност, умора, емоционалност, или закъснение за определен час, и бяха напълно забравяни до следващата сутрин. Те никога не са били изследвани при лабораторни условия — поне никога в елитна лаборатория.

И само с откриването на джобните компютри истината най-накрая излезе наяве, и беше следната:

Числата, написани върху ресторантска сметка в границите на ресторанта, не се подчиняват на същите математически закони като числата, написани върху каквото и да е друго листче хартия в която и да е друга част от Вселената.

Този прост факт предизвика буря в научния свят. Той го революционизира напълно. Така че много конференции по математика започнаха да се провеждат в толкова добри ресторанти, че мнозина от най-изтъкнатите умове на епохата умряха от затлъстяване и сърдечни удари, и математическата наука се върна години назад.

Малко по малко обаче, изводите от тази идея започнаха да бъдат разбирани. Да се започне с това беше доста трудно, много лудо, толкова много, че човек, хванат от улицата, можеше да каже „О, да, и аз можех да ти кажа това“. После бяха открити фрази като „Интерактивни Рамки на Субективността“ и всеки можеше да се отпусне и да свикне с това.

На малките групи монаси, които започнаха да се бесят около по-големите изследователски институти, пеейки странни песни за това че Вселената е само отражение на собствената си представа, беше даден един уличен театър като подарък, и те си отидоха.