Дъглас Адамс
Животът, Вселената и всичко останало (16)

ГЛАВА XVII

Пътуването във времето все повече се възприема като заплаха. Историята се замърсява.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА има много да каже за теорията и практиката на пътешествията във времето, които са непонятни за всеки, който не е прекарал четири живота в изучаване на хиперматематика, и тъй като това е било невъзможно преди откриването на пътуването във времето, имаше доста объркване по въпроса за това как първоначално е дошла идеята. Една рационализация на този проблем гласи, че пътуването във времето е, по собствената си природа, открито едновременно през всички периоди от историята, но това е очевидна глупост.

Проблемът също така е, че историята сега е доста очевидна глупост.

Ето един пример. Може да не изглежда важен за някои хора, но за други е критичен. Той сигурно е значителен с това, че беше просто събитието, вследствие на което първоначално (или за последен път? Зависи от кой край гледате на историята) беше възникнала Кампанията за реално време, и сега това е все по-спорен въпрос.

Съществува, или съществуваше, един поет. Името му беше Лалафа. и той написа това, което беше широко приемано в Галактиката като най-хубавите съществуващи поеми. „Песните за Дългата земя“.

Те са/бяха неповторимо чудесни. Това е, например, да не можеш да говориш много за тях наведнъж, без да бъдеш толкова изтощен от емоции, истина и чувство за пълнота и личностност на нещата, преди много скоро да имате нужда от бърза разходка около блоковете с възможно отбиване в бара по обратния път за бърза чашка перспектива със сода. Те бяха толкова хубави.

Лалафа живял в горите на Дългите земи на Ефа. Той живееше там и написа стиховете си там. Написа ги на страници, направени от изсушени листа от хабра, без понятие от образование и течност за поправяне на грешки. Той писа за тъмнината на гората и какво си мисли за това. Писа за момичето, което го беше напуснало и точно какво мисли за нея.

Много след смъртта му поемите му бяха намерени и разпространени. Новината за тях се разпространяваше като сутрешна слънчева светлина. С векове те осветяваха и овлажняваха живота на много хора, чиито живот в противен случай би бил по-тъмен и попуст.

После, малко след откриването на пътешествията във времето, няколко големи производители на коригираща течност се зачудиха дали поемите му биха били по-хубави, ако имаше на разположение малко висококачествена коригираща течност, и дали ще може да бъде убеден да напише няколко думи за ефекта от нея.

Те пътуваха по вълните на времето, намериха го, обясниха му ситуацията — с малко трудности — и наистина го убедиха. Всъщност те го убедиха до такава степен, че той стана невъобразимо богат в ръцете им, и момичето, за което в противен случай бе решил да пише, изобщо не си помисли да го напуска, и всъщност те се преместиха от гората в един доста хубав блок в града и той често пътуваше в бъдещето — да изнася беседи, на които той проблясваше мъдро.

Той, разбира се, така и не написа поемите си, което беше проблем, но лесно разрешим. Производителите на коректираща течност просто го затвориха някъде за една седмица с екземпляр от последното издание на книгата му и куп изсушени листа от хабра, на които да препише всичко, правейки странно замислени грешки и поправки в процеса на работа.

Сега много хора казват, че тези поеми внезапно са изгубили стойността си. Други доказват, че са си абсолютно същите, каквито са били, така че какво се е променило? Първите казваха, че не в това е въпросът. Те не бяха никак сигурни в какво точно е въпросът, но бяха абсолютно сигурни, че не е в това. Те създадоха Кампанията за реално време, за да се опитат да спрат развитието на тези неща. Тяхната кауза беше значително подсилена от факта, че седмица след като основаването на Кампанията, беше обявена новината, че разкошната катедрала в Халезм не само трябва да бъде разрушена, за да може на нейно място да се построи нова йонна рафинерия, но че строежът и ще продължи толкова дълго, че трябва да се разпростре толкова назад във времето, за да може производството да започне навреме, че катедралата в Халезм изобщо не трябва да бъде строена. Пощенските картички с изгледи от катедралата внезапно започнаха много да се търсят.

Така че много от историята сега е завинаги загубена. Кампанията за реално време претендираше, че също както едни прости пътешествия разяждат разликите между две страни или между два свята, така и пътешествията във времето разяждат разликите между епохите. „Миналото — казват те, — е точно същото като чужда страна. Нещата там се правят точно по същия начин.“