Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани творби в три тома. Том 2
Отсам Рая. Новели. Великият Гетсби - Оригинално заглавие
- This Side of Paradise, 1920 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Рада Шарланджиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- bambo(2008)
- Допълнителни корекции
- beertobeer(2008)
- Сканиране
- ?
- Разпознаване
- NomaD(2008)
Издание:
Ф. Скот Фицджералд. Избрани творби в три тома, том II. Народна култура, 1986
История
- —Добавяне
Втора книга
ВЪЗПИТАНИЕ НА ХАРАКТЕРА
1. ПЪРВИЯТ Й БАЛ
Време на действието — февруари. Място на действието — просторна, изискана спалня в къщата на семейство Конидж на Шейсет и осма улица, Ню Йорк. Очевидно това е стая на младо момиче: розови стени и пердета, розово покривало върху бяло-кремово легло. Цялата стая е издържана в розово и бяло-кремаво, но от мебелировката изпъква ясно в подробности само разкошната тоалетка със стъклена повърхност и с трикрило огледало. По стените — скъпа гравюра, няколко изящни кучета от Ландсиър и „Кралят на Черните острови“ от Максфийлд Париш[1].
Огромен безпорядък, дължащ се на следното: 1) седем-осем празни картонени кутии, от които, същински изплезени лъхтящи езици, висят опаковъчни хартии; 2) купчина дневни рокли, размесени с вечерни свои посестрими — всички до една нахвърляни върху масата, всички до една очебийно нови; 3) един топ тюл, изгубил цялото си достойнство, раболепно се е усукал около всеки видим предмет и 4) върху две табуретки — богата сбирка от фино бельо, което не се поддава на никакво описание. Човек изпитва любопитство да хвърли поглед на сметката, платена за това великолепие, а още по-силно го обзема желанието да види принцесата, за която… Внимание! Някой приближава! Какво разочарование! Само камериерката, която търси нещо — вдига купчинката от единия стол: не е там; друга купчинка, оглежда тоалетката, претърсва чекмеджетата на скрина. Изважда няколко ефирни копринени нощници, и една изумителна пижама, но не е това, което й трябва — излиза.
От съседната стая долита неразбираемо мърморене. Ето, напрежението ни расте. Това е майката на Алек, мисис Конидж, закръглена, важна, напудрена и начервена като за парад и крайно напрегната. Устните й многозначително помръдват, докато и тя се впуска да ГО търси. Не така прилежно, както камериерката, но с напираща ярост, която напълно компенсира повърхностното ровене. Спъва се в тюла и изплъзналото се от устните й „по дяволите“ се чува съвсем ясно. Излиза с празни ръце. Отново бъбрене зад сцената и глас на момиче, много глезен глас, произнася:
„Най-безмозъчното същество…“
След кратка пауза влиза трета търсачка, не тази с глезения глас, а по-младо създание. Това е Сесилия Конидж, шестнайсетгодишна, хубавичка, отракана и по природа жизнерадостна. Облечена е в официална рокля, чиято търсена простота вероятно не й е по вкуса. Приближава до най-близката купчинка и измъква от нея малка розова дреха, издига я и я оглежда преценяващо.
СЕСИЛИЯ
Розова ли е?
РОЗАЛИНД (иззад сцената)
Да.
СЕСИЛИЯ
Супермодна ли?
РОЗАЛИНД
Да.
СЕСИЛИЯ
Намерих я. (Зърва се в огледалото на тоалетката и доволна раздвижва рамене в танцов ритъм.)
РОЗАЛИНД (иззад сцената)
Какво правиш, да не я пробваш?
Сесилия прекъсва танца си и излиза, преметнала дрехата на дясното си рамо.
От другата врата влиза Алек Конидж. Бързо се оглежда и гръмко изкрещява: „Мамо!“ От съседната стая еква хорово негодувание, окуражен, той прави крачка нататък, но бива отблъснат от втори хоров залп.
АЛЕК
Ето значи къде сте се укрили! Пристигна Еймъри Блейн.
СЕСИЛИЯ (живо)
Заведи го долу.
АЛЕК
Той си е долу.
МИСИС КОНИДЖ
Тогава му покажи коя стая е за него. Предай му, че съжалявам, но в момента не мога да го приема.
АЛЕК
Толкова много е слушал за всяка от вас. Побързайте. Татко го просвещава относно войната и него вече не го свърта на едно място. Темпераментен е.
Последните думи са достатъчни, за да доведат Сесилия в стаята.
СЕСИЛИЯ (сяда направо върху купчинка бельо)
В какъв смисъл темпераментен? Ти и в писмата си споменаваше подобни работи за него.
АЛЕК
Ами пише разни неща.
СЕСИЛИЯ
Свири ли на пиано?
АЛЕК
Струва ми се, не.
СЕСИЛИЯ (замислено)
А пие ли?
АЛЕК
Да, но не е пияница.
СЕСИЛИЯ
Богат?
АЛЕК
О, боже мой! Питай него, едно време доста разполагаше и сега не е без доходи.
Появява се мисис Конидж.
МИСИС КОНИДЖ
Алекс, за нас естествено е удоволствие да приемем всеки твой приятел.
АЛЕК
Във всички случаи си струва да се запознаете с Еймъри.
МИСИС КОНИДЖ
Разбира се, приятно ще ми бъде. Но според мен е ужасно детинско от твоя страна да оставиш прекрасния си дом и да се изнесеш да живееш с две момчета в някакъв невъобразим апартамент. Надявам се, че не сте го измислили, за да можете да пиете, без никой да ви пречи.
Пауза.
Сега не ми е много до твоя приятел. Знаеш, че тази седмица изцяло принадлежи на Розалинд. Когато на едно момиче предстои първият му бал, който ще го въведе в обществото, то се нуждае от пълно внимание.
РОЗАЛИНД (иззад сцената)
Докажи го, като дойдеш и ме закопчееш.
Мисис Конидж излиза.
АЛЕК
Розалинд си е същата.
СЕСИЛИЯ (снижавайки глас)
Ужасно е глезена.
АЛЕК
Тази вечер ще се запознае с човек, който не й отстъпва.
СЕСИЛИЯ
Кой, мистър Еймъри Блейн ли?
Алек кима.
Не знам. Розалинд още не е срещнала мъжа, който ще я надмине. Честна дума, Алек, тя се държи ужасно с мъжете. Обижда ги, иронизира ги, не се появява на обещаните срещи и се прозява право в лицата им, а те продължават да я търсят, за да получат още.
АЛЕК
Харесва им.
СЕСИЛИЯ
Напротив. Тя… според мен тя е като вампир… и обикновено от момичетата също може да получи всичко, което поиска… само дето не търпи момичетата.
АЛЕК
Силни личности често се пръкват в нашия род.
СЕСИЛИЯ (примирено)
Навярно за мен нищо не е останало.
АЛЕК
Розалинд държи ли се все пак пристойно?
СЕСИЛИЯ
Не съвсем. О, нищо особено — пуши по малко, пийва пунш, често се целува… така де… като последици от войната, както знаеш.
Появява се мисис Конидж.
МИСИС КОНИДЖ
Розалинд е почти готова, така че мога да сляза и да се запозная с приятеля ти.
Алек и майката излизат.
РОЗАЛИНД (иззад сцената)
Ах, мамо…
СЕСИЛИЯ
Мама отиде долу.
Най-после влиза Розалинд. Розалинд е Розалинд от главата до петите. Едно от ония момичета, на които никога не се налага да правят и най-дребно усилие, за да се влюбват в тях мъжете. Само два типа мъже рядко се поддават: бавномислещите се страхуват от острия й ум, а интелектуалните обикновено се боят от красотата й. Останалите й принадлежат по силата на естественото предимство. Ако природата на Розалинд се поддаваше на разглезване из основи, процесът щеше да е завършил много преди този момент, но истината е, че нейният характер не е такъв, какъвто можеше да бъде; вярно, тя иска това, което иска в момента, когато го иска, и умее да отрови живота на всички наоколо, ако не го получи, но в същината си не е глезена. Чистата й възторженост, желанието да се развива и учи, безграничната й вяра в неизчерпаемостта на романтичната любов, смелостта и дълбоката й честност — всичко това е непокътнато в нея.
За дълги промеждутъци от време тя бясно ненавижда цялото си семейство. Няма твърди принципи; житейската й философия се свежда до carpe diem[2] за себе си и до laissez faire[3] за другите. Обожава предизвикателните истории: притежава грубоватата жилка, свойствена обикновено на натурите, които са едновременно изтънчени и широки. Желае хората да я харесват, но ако това не стане, никога не се тревожи, нито й влияе. Тя не е образец за характер.
Образованието на всички красиви жени е познанието им за мъжете. Един след друг мъжете като отделни личности са разочаровали Розалинд, но тя храни свята вяра в мъжкия пол като цяло. Жените презира. Те въплъщават черти, които тя усеща в себе си и които я отвращават — изначална подлост, самомнителност, малодушие и нечестност на дребно. Веднъж в препълнения с приятелки на майка й салон тя заяви, че единственото извинение за съществуването на жената е необходимостта от възбуждаш елемент сред мъжете. Танцува възхитително, рисува с много мисъл, но небрежно и обладава поразяваща лекота на речта, която прилага само в любовните си писма.
Но всеки упрек към Розалинд умира пред нейната красота. Оттенъкът на нейната божествено руса коса подклажда онова желание за подражание, върху което процъфтява козметично-багрилната ни промишленост. Тази уста, ненаситно привличаща, малка, леко чувствена и безмерно вълнуваща. Тези сиви очи и безупречна кожа, по която грейва и чезне нежна руменина. Фигурата й е тъничка и спортна, но с добре развити форми и е истинска наслада да я гледаш как прекосява стаята, върви по улицата, размахва етика за голф или извърта „циганско колело“.
И едно последно определение — живата й непосредствена природа е освободена от онази осъзната театралност, която Еймъри бе открил в Изабел. Монсеньор Дарси би изпитал силно затруднение дали да я назове личност или характер. Може би тя е крехката неизразима сплав от двете, която се среща веднъж на столетие.
Вечерта на бала, даващ й официално път в живота, тя, при цялата си необикновена буйна мъдрост, е съвсем като щастливо момиченце. Камериерката на майка й току-що е фризирала косата й, но тя своенравно е решила, че сама може да се справи по-добре. Точно в този момент е твърде развълнувана, за да стои на едно място. На това дължим присъствието й в тази разхвърляна стая. Скоро тя ще заговори. Алтовият тембър на Изабел звучеше като цигулка, но когато чуете Розалинд, ще кажете че гласът й е напевен като ромона на водопад.
РОЗАЛИНД
Честно казано, само два тоалета на тоя свят нося с пълно удоволствие. (Разресва косата си пред огледалото.) Кринолин с дантелено бельо и бански костюм. Неотразима съм и с единия, и с другия.
СЕСИЛИЯ
Радваш ли се, че стартираш в живота?
РОЗАЛИНД
Да, а ти?
СЕСИЛИЯ (с жестока откровеност)
Сигурно се радваш, защото вече можеш да се омъжиш и да живееш в Лонг Айланд сред най-баровските млади двойки. Защото искаш животът ти да бъде върволица от флиртове, в която всяка брънка да е нов мъж.
РОЗАЛИНД
Искам животът ми да е такъв! По-скоро имаш предвид, че вече съм се примирила, задето е такъв.
СЕСИЛИЯ
Разправяй ги на…
РОЗАЛИНД
Сесилия, скъпа, ти не знаеш какво мъчение е да си… като мен. По улиците съм принудена да сдържам каменна физиономия, за да не допускам мъжете да ми намигат. Ако се разсмея на първия ред в театъра, до края на представлението комикът играе само за мен. Ако на танци снижа глас, сведа поглед или изпусна носната си кърпичка, цяла седмица партньорът ми звъни по телефона всеки ден.
СЕСИЛИЯ
Сигурно е ужасно тежко да понасяш подобно напрежение.
РОЗАЛИНД
Бедата е в това, че единствените мъже, които събуждат у мен някакъв интерес, са най-неуместните за брак. Ако бях бедна, щях да поема пътя към сцената.
СЕСИЛИЯ
Правилно, поне ще ти плащат за играта.
РОЗАЛИНД
Понякога, когато чувствам, че съм особено лъчезарна, се питам защо трябва да пилея всичко за един-единствен мъж.
СЕСИЛИЯ
Често, когато си особено кисела, се питам защо трябва да пилееш всичко за едно-единствено семейство. (Става.) Отивам да се запозная с мистър Еймъри Блейн. Обичам темпераментните мъже.
РОЗАЛИНД
Няма такива. Мъжете не знаят нито как да се разсърдят истински, нито как да са щастливи истински, а които знаят, бързо се разпадат.
СЕСИЛИЯ
Е, за щастие нямам твоите грижи. Сгодена съм.
РОЗАЛИНД (с презрителна усмивка)
Сгодена ли? Какво бърбори малката въртоглавка! Ако те чуе мама, ще те прати право в пансион, където ти е и мястото.
СЕСИЛИЯ
Надявам се все пак, че няма да й кажеш, защото и аз мога да изпусна туй-онуй, а ти си пазиш своето.
РОЗАЛИНД (леко раздразнена)
Тичай де, сукалче! И за кого си сгодена? За доставчика на лед? Или за сладкаря?
СЕСИЛИЯ
Евтини остроумия! Довиждане, скъпа. Ще се видим по-късно.
РОЗАЛИНД
О, да не забравиш, толкова разчитам на теб.
Сесилия излиза. Розалинд, довършила прическата си, става и си тананика. Приближава се до огледалото и започва да танцува върху мекия килим пред него. Разглежда не краката, а очите си, при това не бегло, а внимателно, макар да се усмихва. Вратата се отваря внезапно и се затваря с трясък зад гърба на Еймъри — както винаги много сдържан и красив. Той изпада в моментно объркване.
ТОЙ
Ах, прощавайте. Мислех…
ТЯ (с лъчезарна усмивка)
Вие като че ли сте Еймъри Блейн?
ТОЙ (гледа я право в очите)
А вие — Розалинд?
ТЯ
Ще ви наричам Еймъри… заповядайте… не се притеснявайте… мама ще дойде всеки момент… (с половин уста) за съжаление.
ТОЙ (оглежда се наоколо)
Тук е доста необичайно за мен.
ТЯ
Не е мъжко царство.
ТОЙ
Вие тук ли…
Пауза
ТЯ
Да, с помощта на всичко това. (Отива до тоалетката.) Ето, вижте, това е ружът ми, това са сенките.
ТОЙ
Не предполагах, че сте такава.
ТЯ
А какво очаквахте?
ТОЙ
Мислех, че сте… без сексапил, нали разбирате — плуване, голф.
ТЯ
О, занимавам се, но не в работно време.
ТОЙ
Работно време ли?
ТЯ
От шест следобед до два през нощта — стриктно.
ТОЙ
Бих искал да имам акции в тази корпорация.
ТЯ
Не е корпорация, просто фирма — „Розалинд, неограничени права“. Петдесет и един процента контролен пакет, име, благосклонност и всичко за двайсет и пет хиляди долара годишно.
ТОЙ (неодобрително)
Хладно пресметливо предложение.
ТЯ
Надявам се, не се засягаш, нали, Еймъри? Когато срещна мъжа, който няма да ми омръзне до смърт за две седмици, може да стана по-различна.
ТОЙ
Смешно, ти гледаш на мъжете от зрителната точка, която аз имам за жените.
ТЯ
Моето мислене не е типично женско.
ТОЙ (заинтригуван)
Продължавай.
ТЯ
Не, продължавай ти, вече ме накара да се разприказвам за себе си. А това не е по правилата.
ТОЙ
Правилата ли?
ТЯ
Моите правила… а ти… знаеш ли, Еймъри, чувала съм, че си бил изключителен. В моето семейство очакват много от теб.
ТОЙ
Звучи насърчително!
ТЯ
Алек казва, че ти си го научил да мисли. Така ли е? Не вярвах, че някой можеше да го направи.
ТОЙ
Не. Всъщност аз съм доста скучен.
Очевидно той не очаква думите му да бъдат възприети сериозно.
ТЯ
Лъжеш.
ТОЙ
Аз… аз съм религиозен… имам нещо общо с литературата. Даже съм писал стихове.
ТЯ
Свободен стих — прекрасно! (Декламира.)
Дърветата са зелени,
птици пеят по дърветата,
момичето пие отровата си,
птицата отлита и момичето умира.
ТОЙ (смее се)
Не, не такива.
ТЯ (неочаквано)
Харесваш ми.
ТОЙ
Не.
ТЯ
Пък и скромен.
ТОЙ
Страх ме е от теб. Винаги ме е страх от момичетата, преди да ги целуна.
ТЯ (като натъртва)
Скъпо мое момче, военното време свърши.
ТОЙ
Значи завинаги ще ме е страх от теб.
ТЯ (малко тъжно)
Изглежда.
Леко колебание и в двамата.
ТОЙ (след подобаващо обмисляне)
Слушай. Знам, че е безобразие от моя страна да искам.
ТЯ (предчувствайки какво ще последва)
Само след петминутно познанство.
ТОЙ
Но ще ме целунеш, нали? Или те е страх?
ТЯ
Никога не ме е страх, само че твоите доводи са жалки.
ТОЙ
Розалинд, наистина искам да те целуна.
ТЯ
И аз.
Целуват се — силно и увлечено.
ТОЙ (поема си дъх)
Е, задоволено ли е любопитството ти?
ТЯ
А твоето?
ТОЙ
Не, само е събудено.
Изражението му говори, че не лъже.
ТЯ (замечтано)
Целувала съм се с десетки мъже. И вероятно ще се целувам с десетки още.
ТОЙ (разсеяно)
Да, ти би могла — като сега.
ТЯ
На повечето им харесва как се целувам.
ТОЙ (окопитва се)
Господи, разбираме. Целуни ме още веднъж, Розалинд.
ТЯ
Не, обикновено задоволявам любопитството си от първия път.
ТОЙ (обезкуражен)
Това правило ли е?
ТЯ
Създавам правилата според случая.
ТОЙ
Ние с теб доста си приличаме, само че по опит аз съм с години по-голям от теб.
ТЯ
На колко си всъщност?
ТОЙ
Почти на двайсет и три. А ти?
ТЯ
На деветнайсет, току-що навършени.
ТОЙ
Предполагам, че си творение на някой моден колеж.
ТЯ
Не, аз съм доста суров материал. Изключиха ме от „Спенс“, не помня вече за какво.
ТОЙ
Каква си в общи линии?
ТЯ
Ами умна, извънредно себична, емоционална, когато съм приповдигната, обичам да ми се възхищават…
ТОЙ (неочаквано)
Не искам да се влюбя в теб.
ТЯ (повдига вежди)
Никой не те е канил.
ТОЙ (продължава невъзмутимо)
… но вероятно ще се влюбя. Привлича ме устата ти.
ТЯ
Шшш! Моля те, не се влюбвай в устата ми — може в косата ми, в очите, в раменете, в чехлите ми, само не в устата ми. Всички се влюбват в устата ми.
ТОЙ
Много е красива.
ТЯ
Малка е.
ТОЙ
Така ли? Я да видя.
Целува я отново със същото увлечение.
ТЯ (леко развълнувана)
Кажи ми нещо мило.
ТОЙ (уплашено)
Боже, помогни ми!
ТЯ (отдръпва се)
Е, недей, щом ти е толкоз трудно.
ТОЙ
Ще се преструваме ли? Тъй скоро?
ТЯ
Нашата мяра за времето не е като при другите хора.
ТОЙ
Ето ги вече и другите хора.
ТЯ
Хайде да се преструваме.
ТОЙ
Не, не мога, това са сантименти.
ТЯ
А ти не си сантиментален, така ли?
ТОЙ
Не, аз съм романтичен — сантименталният човек си въобразява, че любовта е вечна — романтикът се надява на чудото да не е така. Сантименталността е разчувстване.
ТЯ
А това не е твоят случай. (Свежда клепки.) И навярно се ласкаеш, че така превъзхождаш останалите.
ТОЙ
Всъщност… Розалинд, Розалинд, да не спорим — целуни ме отново.
ТЯ (вече съвсем хладно)
Не, не изпитвам желание да се целуваме.
ТОЙ (откровено засегнат)
Само преди малко искаше да ме целунеш.
ТЯ
Но вече е сега.
ТОЙ
Тогава да си тръгвам.
ТЯ
И аз така мисля.
Той се запътва към вратата.
ТЯ
Ето го!
Той се обръща.
(Тя се смее.)
Резултатът — сто на нула за домашния отбор.
Той прави крачка назад.
(Тя добавя бързо.)
Заваля — мачът свърши.
Той излиза.
Тя отива спокойно до скрина, изважда една табакера и я крие в крайното чекмедже на писалището. Майка й влиза с бележник в ръка.
МИСИС КОНИДЖ
Добре, че те намерих — исках да си поговорим, преди да слезем долу.
РОЗАЛИНД
Уф! Уплаши ме!
МИСИС КОНИДЖ
Розалинд, от известно време много скъпо ни излизаш.
РОЗАЛИНД (смирено)
Да.
МИСИС КОНИДЖ
А знаеш, че баща ти няма това, което имаше преди.
РОЗАЛИНД (прави гримаса)
О, моля те, не ми говори за пари.
МИСИС КОНИДЖ
Без тях нищо не можеш да направиш. В тази къща живеем за последна година и ако нещо коренно не се промени, Сесилия няма да разполага с възможностите, които дадохме на теб.
РОЗАЛИНД (раздразнено)
Кажи направо какво искаш от мен.
МИСИС КОНИДЖ
Бъди така добра и моля те, вслушай се в някои неща, които съм си записала в бележника. Първото е: не изчезвай по скрити ъгли с млади мъже. В някои моменти може и да има смисъл от такива работи, но днес те искам на дансинга през цялото време, за да си ми подръка, когато ми потрябваш. Искам да те запозная с някои от гостите и няма да ми бъде приятно, ако те открия притулена в зимната градина да бръщолевиш глупости на не знам си кой или пък да слушаш да ти бръщолевят.
РОЗАЛИНД (язвително)
Права си, слушането е по-добрият вариант.
МИСИС КОНИДЖ
И не си губи много време със студентите — момченца по на деветнайсет-двайсет години. Нямам нищо против университетските балове и мачове, но да изпускаш полезни увеселения, за да се черпиш в евтини кафенета из центъра с тоя и оня…
РОЗАЛИНД (противопоставяйки собствен кодекс, който по свой начин не пада по-долу от майчиния)
Мамо, това е минало — не можем вече да равняваме нещата по мярата на деветдесетте години.
МИСИС КОНИДЖ (не обръща внимание на думите й)
Ще дойдат няколко приятели на баща ти — ергени, не са възрастни, — с които искам да се запознаеш тази вечер.
РОЗАЛИНД (разбиращо)
На по четирийсет и пет?
МИСИС КОНИДЖ (остро)
Какво от това?
РОЗАЛИНД
О, нищо — те познават живота и са така обаятелно уморени (поклаща глава), но въпреки това са готови да танцуват.
МИСИС КОНИДЖ
Не успях да се запозная с мистър Еймъри Блейн, но не мисля, че ще те заинтересува. Не ми изглежда като мъж, който може да спечели състояние.
РОЗАЛИНД
Мамо, аз никога не мисля за пари.
МИСИС КОНИДЖ
Защото никога не се задържат при теб достатъчно дълго, та да се замислиш за тях.
РОЗАЛИНД (с въздишка)
Да, някой ден сигурно ще се омъжа за цяла планина пари — просто от скука.
МИСИС КОНИДЖ (след като поглежда в бележника си)
Получих телеграма от Хартфорд. Пристига Досън Райдър. Ето тоя младеж много ми харесва и освен това плува в пари. И тъй като ми се струва, че си се поотегчила е Хауард Гилеспи, можеш мъничко да насърчиш мистър Райдър. Той пристига за трети път през последния месец.
РОЗАЛИНД
Откъде знаеш, че Хауард Гилеспи ме отегчава?
МИСИС КОНИДЖ
Горкото момче изглежда тъй нещастно, когато идва тук.
РОЗАЛИНД
Той беше от романтичните идилии без нерв, които доникъде не водят.
МИСИС КОНИДЖ (не пада по гръб)
Все едно, направи така, че да се гордеем тази вечер с теб.
РОЗАЛИНД
Не мислиш ли, че съм красива?
МИСИС КОНИДЖ
Знаеш го и без да ти го казвам.
Отдолу долитат стонове на настройвана цигулка и боботене на барабани.
(Мисис Конидж припряно подканва дъщеря си.)
Хайде!
РОЗАЛИНД
След малко!
Майка й излиза. Розалинд се приближава до огледалото и се взира в себе си е голямо одобрение. Целува връхчетата на пръстите си и докосва отражението на своите устни в огледалото. След което изгасва осветлението и излиза от стаята. Известно време цари тишина. Няколко акорда от пианото, приглушено трополене на барабаните, шумолене на коприни — всички тези звуци се размесват навън и проникват през леко открехнатата врата. Силуети на фигури в манта се мяркат в осветения хол. Отдолу се понася смях, подхващат го други, разраства се във всеобща глъч. После някой влиза, затваря вратата и запалва лампите. Сесилия. Отива до скрина, поглежда в чекмеджетата, поколебава се — после се отправя към писалището, намира табакерата и вади цигара. Запалва я, дръпва дълбоко дима, издишва го, приближава се до огледалото.
СЕСИЛИЯ (с пресилено светски тон)
О, да, балът, който дава път в обществото, се е превърнал днес в истински фарс. Младежта така си отживява още преди седемнайсетте, че балът се явява по-скоро край, отколкото начало. (Подава ръката си на въображаем аристократ на средна възраст.) Да, ваша светлост, струва ми се, че моята сестра ми е говорила за вас. Желаете ли да запалите — цигарите са превъзходни. Марка „Корона“. Не пушите? Жалко! Навярно кралят не ви разрешава. Да, приемам поканата ви за танц.
И се впуска в танц из цялата стая под звуците на музиката, долитаща отдолу, ръцете й са протегнати около въображаемия партньор, цигарата кръжи с ръката й.
Няколко часа по-късно
Малък будоар на първия етаж, запълнен почти изцяло от удобна кожена кушетка. Над нея, от двете й страни, меко светят две малки лампи, а между тях е окачен портрет на много възрастен достолепен господин, облечен според модата на 1860 година. Зад сцената ехти фокстрот.
Розалинд седи на кушетката, а от лявата й страна е Хауард Гилеспи, невзрачен младеж на около двайсет и четири. Той явно страда, а тя силно се отегчава.
ГИЛЕСПИ (вяло)
В какъв смисъл съм се променил? Чувствата ми към теб са същите.
РОЗАЛИНД
На мен не ми изглеждаш същият.
ГИЛЕСПИ
Преди три седмици говореше, че ме харесваш, защото съм бил тъй преситен и безразличен — все още съм такъв.
РОЗАЛИНД
Но не по отношение на мен. Харесвах те заради кафявите ти очи и тънките ти крака.
ГИЛЕСПИ (безпомощно)
Те и сега са ми кафяви и тънки. Ти просто импровизираш по най-жесток начин.
РОЗАЛИНД
Позната ми е само импровизацията на пиано. Това, което обърква мъжете, е моята съвършена естественост. Мислех, че не си способен на ревност. А сега очите ти са върху мен, където и да мръдна.
ГИЛЕСПИ
Обичам те.
РОЗАЛИНД (хладно)
Знам.
ГИЛЕСПИ
И цели две седмици вече не ми даваш да те целуна. А аз живеех с представата, че след като едно момиче се остави да го целунат, то вече е… е… завоювано.
РОЗАЛИНД
Това време отмина. Мен трябва да ме завоюват отново всеки път, когато ме видят.
ГИЛЕСПИ
Ти сериозно ли говориш?
РОЗАЛИНД
Както винаги. Едно време имаше два вида целувки. Първият — когато момичето биваше целувано и изоставяно; вторият — когато след целувката се сгодяваха. Но сега има нова разновидност — когато мъжът е целунат и изоставен. Ако през деветдесетте години мистър Джоунс се похвалеше, че е целунал момиче, всички знаеха, че е приключил с нея. Ако през 1939 година мистър Джоунс се похвали със същото, всички знаят, че няма шанс да я целуне отново. В наше време всяко момиче, започне ли както трябва, винаги може да победи мъжа.
ГИЛЕСПИ
Защо тогава си играеш с мъжете?
РОЗАЛИНД (накланя се доверително към него)
Заради първия миг, когато пламва интересът му. Оня миг — о, малко преди първата целувка, прошепването на единствената дума, — заради който всичко си струва.
ГИЛЕСПИ
А после?
РОЗАЛИНД
После го караш да заговори за себе си. И съвсем скоро той мисли само как да остане насаме с теб — цупи се, не желае да се бори, не желае да играе — победа!
Влиза Досън Райдър, двайсет и шест годишен, красив, богат, знае си цената, може би е скучноват, но спокоен и уверен в успеха си.
РАЙДЪР
Струва ми се, че този танц е за мен, Розалинд.
РОЗАЛИНД
О, Досън, хубаво е, че ме позна. Значи не съм прекалила с грима. Мистър Райдър, запознайте се с мистър Гилеспи.
Двамата си стискат ръцете и Гилеспи излиза крайно унил.
РАЙДЪР
Празненството ти е много успешно.
РОЗАЛИНД
Така ли мислиш… последните часове ми се губят. Уморена съм… имаш ли нещо против, ако малко поседим?
РАЙДЪР
Напротив… с най-голямо удоволствие. Знаеш колко ми е противен ритуалът на ухажването. Да виждаш едно момиче вчера, днес, утре.
РОЗАЛИНД
Досън!
РАЙДЪР
Какво?
РОЗАЛИНД
Питам се дали си даваш сметка, че си влюбен в мен.
РАЙДЪР (смутен)
Какво… ъъ… ти си изключителна!
РОЗАЛИНД
Защото, проумей го, аз съм най-лошият избор. Оня, който се ожени за мен, бял ден няма да види. Аз съм зла, ужасно зла.
РАЙДЪР
Не бих казал.
РОЗАЛИНД
Точно такава съм, да — особено към най-близките си хора. (Става.) Хайде да вървим. Дойде ми друго настроение и сега искам да танцувам. Майка ми сигурно беснее.
Излизат. Влизат Алек и Сесилия.
СЕСИЛИЯ
Провървя ми да остана с родния си брат в паузата между танците.
АЛЕК (мрачно)
Мога и да те оставя, ако искаш.
СЕСИЛИЯ
В никакъв случай — да се окажа без партньор за следващия танц. (Въздиша.) Откакто си заминаха френските офицери, баловете загубиха блясъка си.
АЛЕК (замислено)
Не искам Еймъри да се влюби в Розалинд.
СЕСИЛИЯ
Така ли, аз пък бях останала с впечатление, че тъкмо това искаш.
АЛЕК
Минаваше ми такава идея, но откакто видях тия девойчета… взех да се съмнявам. Страшно съм привързан към Еймъри. Той е чувствителен и не искам да разбие сърцето си заради някоя, която е напълно безразлична.
СЕСИЛИЯ
Много е красив.
АЛЕК (все още замислено)
Тя няма да се омъжи за него, но не е нужно да се женят, за да разбие сърцето му.
СЕСИЛИЯ
Как го прави? Искам да науча тайната й.
АЛЕК
Виж го ти, хладнокръвното котенце! Хубаво е направил господ, като ти е дал чипо носле.
Влиза мисис Конидж.
МИСИС КОНИДЖ
Къде, по дяволите, е Розалинд?
АЛЕК (остроумно)
Търсиш я сред най-желаната й компания. С кого ще е, ако не с нас.
МИСИС КОНИДЖ
Баща й е свикал осем неженени милионери, за да я представи.
АЛЕК
Защо не ги строите да дефилират с маршова стъпка през салоните?
МИСИС КОНИДЖ
Говоря сериозно — ако оставя на нея, ще хукне от първия си бал с някой ръгбист право към кафенето „Кокосова горичка“. Вие тръгнете да я търсите наляво, а аз…
АЛЕК (насмешливо)
Що не пратиш иконома да претърси избата?
МИСИС КОНИДЖ (напълно сериозно)
Допускаш ли, че може да е там?
СЕСИЛИЯ
Шегува се, мамо.
АЛЕК
Мама вече си я представи как с някой шампион по бягане с препятствия се наливат с бира направо от бъчвата.
МИСИС КОНИДЖ
Тръгвайте да я търсим.
Излизат. Влизат Розалинд и Гилеспи.
ГИЛЕСПИ
Розалинд, още веднъж те питам — държиш ли поне мъничко иа мен?
Влиза Еймъри забързан.
ЕЙМЪРИ
Моят танц е.
РОЗАЛИНД
Мистър Гилеспи, това е мистър Блейн, запознайте се.
ГИЛЕСПИ
Познаваме се с мистър Блейн. Вие сте от Лейк Джинива, нали?
ЕЙМЪРИ
Да.
ГИЛЕСПИ (в отчаяние)
Бил съм там. Това се намираше… в Средния Запад, струва ми се?
ЕЙМЪРИ (сприхаво)
Горе-долу. Винаги съм предпочитал да бъда провинциална подлютена яхния, отколкото блудкава супа.
ГИЛЕСПИ
Моля!
ЕЙМЪРИ
О, не го приемайте като обида.
Гилеспи се покланя и ги оставя.
РОЗАЛИНД
В него има нещо много простодушно.
ЕЙМЪРИ
Бил съм влюбен в момиче, в което имаше нещо много простодушно.
РОЗАЛИНД
Така ли?
ЕЙМЪРИ
Да, казваше се Изабел, нищо особено освен онова, което сам й бях приписал.
РОЗАЛИНД
И какво стана?
ЕЙМЪРИ
В края на краищата я убедих, че е много повече от мен, и тогава тя ми даде пътя. Каза ми, че съм придирчив, а на туй отгоре — непрактичен.
РОЗАЛИНД
В какъв смисъл непрактичен?
ЕЙМЪРИ
Ами например карам кола, а не мога да сменя една гума.
РОЗАЛИНД
Ти с какво смяташ да се занимаваш?
ЕЙМЪРИ
Откъде да знам, може да се кандидатирам за президент, да пиша.
РОЗАЛИНД
Гринич Вилидж ли?
ЕЙМЪРИ
Господи, не, казах да пиша, а не да пия.
РОЗАЛИНД
Харесвам деловите мъже. Умните мъже обикновено са непретенциозни.
ЕЙМЪРИ
Имам чувството, че те познавам от памтивека.
РОЗАЛИНД
О, само не започвай от пирамидите.
ЕЙМЪРИ
Няма, възнамерявах да подкарам от Франция. Аз съм Луи XIV, а ти една от моите… моите… (Сменя тона.) Представи си, че ние с теб се влюбим.
РОЗАЛИНД
Предлагах ти да се престорим на влюбени.
ЕЙМЪРИ
Ако го направим, ще стане голяма история.
РОЗАЛИНД
Защо?
ЕЙМЪРИ
Защото по един особен начин егоистите са страхотно надарени за велика любов.
РОЗАЛИНД (разтваря устни)
Престори се.
Целуват се бавно и дълго.
ЕЙМЪР И
Не мога да говоря нежности. Но ти си прекрасна.
РОЗАЛИНД
Само не това.
ЕЙМЪРИ
А какво?
РОЗАЛИНД (тъжно)
О, нищо, просто все търся чувството, истинското чувство, а все не го намирам.
ЕЙМЪРИ
Аз пък намирам само него на тоя свят, затова го ненавиждам.
РОЗАЛИНД
Толкова е трудно да попаднеш на мъж, който изцяло да задоволи артистичния ти вкус.
Някъде се отваря врата и в стаята нахлува валсова музика.
(Розалинд става.)
Чуй! Свирят „Още веднъж ме целуни!“.
Той я гледа.
ЕЙМЪРИ
Е?
РОЗАЛИНД
Е?
ЕЙМЪРИ (тихо, приема поражението)
Обичам те.
РОЗАЛИНД
Обичам те — сега.
Целуват се.
ЕЙМЪРИ
Боже мой, какво направих?
РОЗАЛИНД
Нищо. Не говори. Целувай ме още.
ЕЙМЪРИ
Не знам защо и как, но се влюбих в теб, щом те видях.
РОЗАЛИНД
И аз…, аз… аз… но за тази вечер,
Разхождайки се бавно и безцелно в стаята влиза брат й, трепва и произнася високо: „Ох, извинявайте!“, после излиза.
РОЗАЛИНД (едва помръдва устни)
Не ме пускай, не ме интересува кой ме е видял.
ЕЙМЪРИ
Повтори!
РОЗАЛИНД
Обичам те — сега.
(Откъсват се един от друг.)
Слава богу, аз съм много млада и, слава богу — изключително красива, и, слава богу — щастлива, слава богу… (Замълчава, а после, в миг на неочаквано пророческо озарение, добавя.) Горкият Еймъри!
Той я целува отново.
Участ
За две седмици Еймъри и Розалинд бяха дълбоко и страстно влюбени. Придирчивостта на техните характери, провалила и на двамата немалко любовни връзки, бе заглушена от мощната вълна на чувствата, която ги връхлетя.
— Тази любов може да е безразсъдна — каза тя на разтревожената си майка, — но не е безсмислена.
В началото на март мощната вълна запрати Еймъри в една рекламна агенция, където той редуваше приливите на удивителна работоспособност с необуздани мечти за мълниеносно забогатяване и пътешествия с Розалинд из Италия.
Бяха непрекъснато заедно — за закуска, за обед и почти всяка вечер, — бездиханно притихнали, сякаш се страхуваха, че всеки миг магията ще се разсее и ще ги прогони от техния рай от рози и огън. А магията от ден на ден растеше, превърна се в екстаз; започнаха да говорят, че ще се оженят през юли… не, през юни. Целият живот се подчини на повелите на любовта, опитът, желанията, амбициите им се стопиха — чувството им за хумор пропълзя до затънтените ъгли на съзнанията им и се унесе в сън; предишните им увлечения им се струваха смешновати детински прищевки, за които не си струва да се съжалява.
За втори път в живота си Еймъри изживяваше пълно потресение и презглава се втурна да заеме мястото си в редиците на своето поколение.
Кратка интерлюдия
Еймъри крачеше бавно по авенюто, обзет от мисълта, че великата нощ — карнавалът на живата мрачина и мержеливите улици — е неотменно негова… сякаш най-после бе затворил книгата на бледните напеви и бе пристъпил в чувствените тръпнещи алеи на живота. Навред блещукаха рояци светлини, обет за нощ на улици и песен, и той вървеше в полусън през потока от хора, сякаш очакваше иззад всеки ъгъл насреща му нетърпеливо да се затича Розалинд… незабравимите лица на здрача да се слеят в нейното, неизброимите стъпки, само хиляди предвестия, да се споят в нейните; и мекотата на погледа й, погълнат от очите му, да го опие по-силно от вино. Дори мечтите му вече се превърнаха в далечен шепот на цигулки — летни придихания на летния полъх.
Стаята беше тъмна, присветваше само огънчето от цигарата на Том, който се бе изтегнал до отворения прозорец. Еймъри затвори вратата след себе си и се помая, облегнат на нея.
— Здравей, Бенвенуто Блейн. Как мина рекламната ти дейност днес?
Еймъри се просна на дивана.
— Гнусно, както винаги! — Пред очите му пробяга кадър от клокочещия ден на агенцията, но бързо го измести друг образ. — Господи, божествена е!
Том въздъхна.
— Не мога да ти опиша колко изумителна е тя — повтори Еймъри. — А и не искам да знаеш. Не искам никой да знае.
Откъм прозореца долетя нова въздишка — съвсем примирена.
— Тя е животът, надеждата и щастието, целият ми свят сега.
Той усети набъбващо потрепване на сълзи под клепачите.
— Милостиви боже, о, Том!
Горчива сладост
— Седни по нашия начин — прошепна тя.
Той седна в дълбокото кресло и протегна ръце така, че тя да се сгуши в него.
— Знаех, че ще дойдеш тази вечер — промълви тя — като топло лято, точно когато си ми най-необходим… Любими… любими…
Устните му пребродиха лицето й.
— Божествен е вкусът ти — въздъхна той.
— Какъв по-точно, мили?
— Сладост, ефирна сладост… — Притисна я към себе си.
— Еймъри — прошепна тя, — когато бъдеш готов, ще се омъжа за теб.
— Отначало ще живеем скромно.
— Недей! — възкликна тя. — Изпитвам болка, когато се упрекваш за онова, което не можеш да ми дадеш. Имам най-безценното, тебе, и това ми стига.
— Кажи ми…
— Но ти го знаеш. Знаеш го, нали?
— Да, но искам да чуя как го казваш.
— Обичам те, Еймъри, с цялото си сърце.
— Завинаги, нали?
— За цял живот… Ох, Еймъри…
— Какво?
— Искам да ти принадлежа. Искам твоят род да бъде мой род. Искам деца от теб.
— Аз нямам род.
— Не ми се смей, Еймъри. Целуни ме.
— Ще направя всичко, което поискаш — отвърна той.
— Не. Аз ще направя което ти поискаш. Ние с теб това сме ти, а не аз. Ти дотолкова си част от мен, дотолкова аз цялата съм…
Той затвори очи.
— Аз съм тъй щастлив, че се страхувам. Ами ако… ужас!… Това е върховният ни миг?…
Тя го погледна замечтано.
— Красотата и любовта отминават, зная… и настъпва печал. Навярно във всяко голямо щастие има малко тъга. Красотата е мирис на роза, а розите увяхват…
— Красотата е агония на принасянето в жертва краят на тази агония…
— А ние сме красиви, Еймъри, в това поне не се лъжа. Сигурна съм, че бог ни обича…
— Обича теб. Ти си най-скъпоценното му богатство.
— Не съм негова, твоя съм, Еймъри, на тебе съм отдадена. За първи път съжалявам за всички предишни целувки; едва сега разбирам какво може да означава еди целувка.
После палеха цигари и той й разказваше всичко за работния си ден и за дома, в който може би щяха да живеят. Понякога, когато особено се разприказваше, тя заспиваше в прегръдката му, но той обичаше и тази Розалинд — обичаше всички Розалинди, както никога не бе обичал в този свят. Неуловими, отлитащи, безпаметни часове.
Плувен епизод
Един ден Еймъри и Хауард Гилеспи се срещнаха случайно някъде из центъра, отидоха да обядват заедно и Еймъри чу една история, която го развесели. След няколко аперитива езикът на Гилеспи се развърза; като начало той сподели с Еймъри, че според него Розалинд е малко странна.
Тръгнали двамата с една компания на плуване в околностите на Уестчестър и някой споменал, че веднъж, когато посетила мястото, Анет Келерман скочила от някаква паянтова беседка, издигната на девет метра над водата. Розалинд веднага настояла двамата с Хауард да се изкачат догоре, за да видят гледката оттам.
Минута по-късно, както си седял на ръба и клател крака от високото, край Гилеспи се стрелнала сянка; Розалинд, разгърнала ръце в прекрасно лястовиче спускане, прелетяла във въздуха и се гмурнала в прозрачната вода.
— Разбира се, след това трябваше и аз да скоча и аз и едва не се пребих. Заслужавах си похвалата дори само заради храбростта, че се реших. Никой от компанията не опита. А представи си, после Розалинд събра нахалството да ме попита защо съм се присвил при скока. „Това никак не те улесни — каза ми, — само развали впечатлението от смелостта ти.“ Питам те, какво може да прави един мъж с такова момиче? Излишно е да се занимава според мен.
Гилеспи недоумяваше защо от началото до края на този обед Еймъри така блажено се усмихваше. Взе го за един от телешките оптимисти.
Пет седмици по-късно
Отново библиотеката в дома на семейство Конидж. Розалинд е сама, седи на дивана, мрачно и нещастно гледа в празното пространство. Видимо е променена — преди всичко малко е отслабнала; блясъкът в очите й е помръкнал; като че ли е остаряла с цяла година. Влиза майка й, загърната във вечерна пелерина. С един тревожен поглед прозира какво става с Розалинд.
МИСИС КОНИДЖ
Кой ще ти дойде на гости тази вечер?
Розалинд не чува, поне не отговаря.
Алек ще мине да ме вземе, за да ме заведе на пиесата на Бари „И ти ли, Бруте“. (Вижда, че говори на себе си.) Розалинд! Попитах те, кой ще ти дойде на гости тази вечер?
РОЗАЛИНД (сепва се)
А? … Какво?… Ами… Еймъри…
МИСИС КОНИДЖ (язвително)
Толкова много са обожателите ти напоследък, че прост не можех да се досетя кой от тях.
Розалинд мълчи.
Досън Райдър се оказа много по-търпелив, отколкото си го представях. Тази седмица не си му отделила нито една вечер.
РОЗАЛИНД (с безкрайно уморено изражение, съвсем несвойствено за нейното лице)
Мамо, моля те…
МИСИС КОНИДЖ
О, не ти се меся. Ти пропиля повече от два месеца по един предполагаем гений без пукната пара в джоба си, но карай, пропилей с него и живота си. Няма да ти се бъркам.
РОЗАЛИНД (сякаш повтаря отегчителен урок)
Много добре знаеш, че не е съвсем без доходи, и много добре знаеш, че печели трийсет и пет долара на седмици от работа в рекламата…
МИСИС КОНИДЖ
Което няма да ти стигне даже за обличане. (Замълчава, но Розалинд не отговаря). На сърцето ми са само твоите интереси, когато ти говоря да не предприемаш стъпки, за които ще съжаляваш до края на дните си. А и на баща си не можеш да разчиташ за помощ. Напоследък работите му не вървят добре, пък и той вече остаря. И твоята единствена опора ще бъде някакъв мечтател, приятно момче от добро семейство, но мечтател — умен, нищо повече. (Дава да се разбере, че сама за себе си тази черта е твърде отрицателна.)
РОЗАЛИНД
Мамо, за бога.
Влиза прислужница и известява за пристигането на мистър Блейн, който се появява по петите й. От десет дена приятелите на Еймъри говорят, че изглеждал като въплъщение на „божия гняв“, и наистина е така. Впрочем от денонощие и половина той не е могъл да сложи залък в уста.
ЕЙМЪРИ
Добър вечер, мисис Конидж.
МИСИС КОНИДЖ (не е нелюбезна)
Добър вечер, Еймъри.
Еймъри и Розалинд се споглеждат. Влиза и Алек. През цялото време отношението му към тяхната история е било неутрално. Дълбоко в себе си е убеден, че едии брак между тях ще направи Еймъри посредствен, а Розалинд — нещастна, но изпитва силно съчувствие и към двамата.
АЛЕК
Здравей, Еймъри.
ЕЙМЪРИ
Здравей, Алек. Том каза, че ще се срещнете в театъра.
АЛЕК
Зная, видях го току-що. Как ти мина рекламата днес? Съчини ли нещо блестящо?
ЕЙМЪРИ
Нищо особено. Повишиха ми заплатата
Всички го поглеждат с интерес.
… с два долара на седмица.
Всеобщо разочарование.
МИСИС КОНИДЖ
Хайде, Алек, чувам колата.
Пожелават си приятна вечер — някои доста хладно, След като мисис Конидж и Алек излизат, настъпва мълчание. Розалинд все още гледа мрачно към камината. Еймьри отива при нея и я прегръща.
ЕЙМЪРИ
Скъпото ми момиче.
Целуват се. Отново пауза, после тя сграбчва ръката му, обсипва я с целувки и я притиска към гърдите си.
РОЗАЛИНД (тъжно)
Обичам ръцете ти повече от всичко. Често са ми пред очите, когато не си с мен — такива уморени; познавам всяка линийка по тях. Скъпите ръце!
Погледите им за миг се срещат и тя избухва в плач — ридание без сълзи.
ЕЙМЪРИ
Розалинд!
РОЗАЛИНД
О, колко сме клети!
ЕЙМЪРИ
Розалинд!
РОЗАЛИНД
Искам да умра!
ЕЙМЪРИ
Розалинд, още една такава вечер и ще рухна. От четири дни си особена. Трябва поне малко да ме насърчаваш, защото не мога нито да работя, нито да ям, нито да спя. (Озърта се безпомощно, сякаш търси нови думи, за да облече стара, изтъркана мисъл.) Ние трябва да положим начало. Харесва ми, че заедно ще го направим. (Самоналожената му вяра отстъпва, като вижда неотзивчивоста й.) Какво има? (Рязко става и започва да крачи напред-назад из стаята.) Досън Райдър, сигурен съм. Той подлага на изпитание нервите ти. През цялата седмица ти си се виждала с него всеки следобед. Разни хора ми разправят, че ви срещат заедно, а аз трябва да се усмихвам, да кимам и да се правя, че за мен това няма никакво значение. А ти не смяташ за необходимо, да ми кажеш, че изобщо става нещо.
РОЗАЛИНД
Еймъри, ако не седнеш, ще се разпищя.
ЕЙМЪРИ (сяда изведнъж до нея)
Господи!
РОЗАЛИНД (нежно взема ръката му в своята)
Ти знаеш, че те обичам, нали така?
ЕЙМЪРИ
Да.
РОЗАЛИНД
И знаеш, че винаги ще те обичам…
ЕЙМЪРИ
Не ми говори така, плашиш ме. Като че ли ще се разделяме.
Тя проплаква, става от дивана и отива към креслото.
Цял следобед днес чувствах, че става нещо лошо. На работа едва не се побърках — не можах да напиша нито ред. Разкажи ми какво има.
РОЗАЛИНД
Няма нищо за разказване. Просто ми е нервно.
ЕЙМЪРИ
Розалинд, ти обмисляш дали да сключиш брак с Досън Райдър.
РОЗАЛИНД (след пауза)
Той ме убеждава цял ден днес.
ЕЙМЪРИ
Нахалник!
РОЗАЛИНД (отново след пауза)
Харесва ми.
ЕЙМЪРИ
Защо говориш така? Болно ми става.
РОЗАЛИНД
Не изглупявай. Прекрасно знаеш, че си единственият мъж, когото съм обичала и когото вечно ще обичам.
ЕЙМЪРИ
Розалинд, хайде да се оженим другата седмица.
РОЗАЛИНД
Не е възможно.
ЕЙМЪРИ
Защо?
РОЗАЛИНД
Не можем. Това би означавало да ти стана слугиня в някоя ужасна дупка.
ЕЙМЪРИ
Ще разполагаме с двеста седемдесет и пет долара на месец.
РОЗАЛИНД
Любими, обикновено аз дори прическата си не глася сама.
ЕЙМЪРИ
Аз ще ти я правя.
РОЗАЛИНД (между смях и плач)
Благодаря ти…
ЕЙМЪРИ
Розалинд, нима мислиш да сключиш брак с друг човек? Кажи ми! Криеш нещо от мен. Ако ми разкажеш, ще мога да ти помогна да се справиш с дилемата.
РОЗАЛИНД
Вината е в нас. Ние сме за ожалване, това е. Точно онези твои достойнства, заради които те обичам, винаги ще те провалят.
ЕЙМЪРИ (мрачно)
Продължавай.
РОЗАЛИНД
Да, Досън Райдър е причината. Той има такова чувство за дълг, че почти усещам как може да се превърне… в стабилна опора.
ЕЙМЪРИ
Ти не го обичаш.
РОЗАЛИНД
Така е, но го уважавам, той е добър и силен човек.
ЕЙМЪРИ (неохотно)
Да… не може да не му се признае.
РОЗАЛИНД
Ето, ще ти дам един малък пример. Във вторник следобед срещнахме в „Рай“ едно бедно момченце и знаеш ли, Досън го взе на коленете си и му поговори, и му обеща, че ще му подари индиански костюм… на другия ден не забрави, купи му го и… ох, беше толкова мило, че без да искам, си помислих колко добър ще бъде към… към нашите деца… как ще се грижи за тях, и аз няма да има за какво да се тревожа.
ЕЙМЪРИ (отчаян)
Розалинд! Розалинд!
РОЗАЛИНД (с леко ехидство)
Нес си придавай толкова многострадален вид.
ЕЙМЪРИ
С каква сила само си нанасяме удари!
РОЗАЛИНД (отново се разхълцва)
Ние с теб изживяхме съвършеното щастие. Като мечта, по която съм копняла, а не съм вярвала, че ще уловя. Първата истинска безкористност, която почувствах в живота си. Не мога да допусна да я видя как повяхва в унила обстановка!
ЕЙМЪРИ
Няма да увехне — няма!
РОЗАЛИНД
Предпочитам да я запазя като прекрасен спомен, дълбоко скътан в сърцето ми.
ЕЙМЪРИ
Да, жените могат да постигнат това, но мъжете — не. Аз ще запомня завинаги не красотата на всичко, докато е било, а само горчивината, безкрайната горчивина.
РОЗАЛИНД
Недей така!
ЕЙМЪРИ
И в годините оттук нататък никога да не те видя, никога да не те целуна, да оставам пред твоята затворена залостена врата — ти нямаш смелост да станеш моя жена.
РОЗАЛИНД
Не, не, аз поемам по най-тежкия, но верен път. Да се омъжа за теб, би означавало да се проваля, а аз никога не се провалям — ако не престанеш да шариш насам-натам, ще се разпищя.
Той отново се отпуска отчаян на дивана.
ЕЙМЪРИ
Ела и ме целуни.
РОЗАЛИНД
Не.
ЕЙМЪРИ
Не искаш ли да ме целунеш?
РОЗАЛИНД
Тази вечер искам да ме обичаш спокойно и сдържана.
ЕЙМЪРИ
Началото на края.
РОЗАЛИНД (в миг на интуитивно прозрение)
Еймъри, ти си млад. Аз съм млада. Засега хората ни прощават позьорството и суетата, пренебрежението ни към другите, за което все още ни се разминава. Днес са готови да ни извинят. Но върху теб ще се стоварват много удари…
ЕЙМЪРИ
И ти се страхуваш да ги посрещаш с мен.
РОЗАЛИНД
Не, не е това. Прочетох някъде едно стихотворение — ти ще кажеш, че ти напомня Ела Уилър Уилкокс[4], и ще се смееш, но чуй го все пак:
Това е то мъдрост — живей и обичай,
каквото съдбата за тебе нарича,
вземи — без въпроси, молитви, сълзи —
устата целувай, докосвай коси,
страстта за да спреш — остави я да плиска,
задръж — и пусни, щом съдбата поиска.
ЕЙМЪРИ
Но ние дори не сме се доближили до страстта.
РОЗАЛИНД
Еймъри, аз съм твоя, знаеш го. През последния месец имаше моменти, когато щях да съм напълно твоя, ако бе поискал. Но не мога да се омъжа за теб и да съсипя и твоя, и моя живот.
ЕЙМЪРИ
Длъжни сме да поемем риска към щастието.
РОЗАЛИНД
Досън каза, че ще се науча да го обичам.
Заровил лице в ръцете си, Еймъри не помръдва. Сякаш животът внезапно е изтекъл от него.
Любими! Любими! С теб не мога, а не си представям живота без теб.
ЕЙМЪРИ
Розалинд, ние се дразним взаимно. Просто и двамата сме с изопнати нерви и тази седмица…
Гласът му е странно състарен. Тя се приближава до него, поема лицето му в длани и го целува.
РОЗАЛИНД
Не мога, Еймъри. Не мога да живея лишена от дървета и цветя, затворена в невзрачно апартаментче като в клетка, да те чакам по цял ден. Ти ще ме намразиш в спареното пространство. Аз ще стана причина да ме намразиш.
(Отново неудържимо бликнали сълзи заслепяват очите й.)
ЕЙМЪРИ
Розалинд.
РОЗАЛИНД
Любими, тръгни си… Не прави нещата по-болезнени! Не издържам…
ЕЙМЪРИ (лицето му изпито, гласът — напрегнат)
Разбираш ли какво казваш? Завинаги ли?
И двамата страдат, но по различен начин.
РОЗАЛИНД
Не можеш ли да проумееш…
ЕЙМЪРИ
Боя се, че не, ако ме обичаш. Страхуваш се да преживееш бедно две години с мен.
РОЗАЛИНД
Няма да съм тази Розалинд, която ти обичаш.
ЕЙМЪРИ (на ръба на истерията)
Не мога да се откажа от теб! Не мога, това е! Трябва да те имам!
РОЗАЛИНД (със стоманена нотка в гласа)
Държиш се като малко дете.
ЕЙМЪРИ (обезумял)
Все ми е едно! Разсипваш живота и на двама ни!
РОЗАЛИНД
Избирам разумното, единствената възможност.
ЕЙМЪРИ
И ще се омъжиш за Досън Райдър?
РОЗАЛИНД
О, не ме разпитвай. Знаеш, че в някои отношения съм зряла, в други съм… като момиченце. Обичам слънцето и красивите вещи, и веселието, и се ужасявам от отговорността. Не искам да мисля за тенджери, кухня и метли. Предпочитам да се тревожа гладък ли ще е загарът на краката ми през лятото по плажовете.
ЕЙМЪРИ
Но ти ме обичаш.
РОЗАЛИНД
Тъкмо затова трябва да приключим. Провлачването ще бъде прекалено болезнено. Не можем да издържаме повече сцени като днешната.
(Тя издърпва от пръста си неговия пръстен и му го подава.)
Очите им отново са заслепени от сълзи.
ЕЙМЪРИ (целува измокреното й лице)
Не ми го връщай! Запази го, моля те… о, не разкъсвай сърцето ми!
Тя нежно притиска пръстена в дланта му.
РОЗАЛИНД (сломено)
Най-добре е да си тръгнеш.
ЕЙМЪРИ
Сбогом…
Отива до вратата, опипва за дръжката, намира я — тя го вижда как отхвърля назад глава — и изчезва. Отишъл си е — тя се надига от дивана, после се захлупва по очи върху възглавниците.
РОЗАЛИНД
Господи, искам да умра!
(Не след дълго тя става и със затворени очи пипнешком се запътва към вратата. Пред прага се обръща и оглежда още веднъж стаята. Тук са седели и мечтали: в това подносче тъй често е поставяла за него кибрити; този лампион, който те дискретно бяха спуснали в един дълъг неделен следобед. Със замъглени очи тя стои и си спомня; после произнася на глас.)
Еймъри, какво направих с теб!
(И някъде по-дълбоко от болката на мъката, която ще затихне с времето, Розалинд чувства как нещо е изгубила, не знае какво, не знае защо.)