Дейвид Едингс
Черната кула (25)

ГЛАВА 24

Много скоро принцеса Се’Недра откри, че алорните са изненадващо емоционални хора. Още от самото начало тя трябваше да изостави стереотипното толнедранско мнение, според което хората от тази северна раса бяха диваци, преживяващи като плячкосват цивилизованите страни. Вместо това Се’Недра откри, че те са изключително мъдри хора, способни понякога на изключително деликатни чувства.

Нямаше нищо деликатно обаче в унищожителния гняв на крал Анхег, когато няколко дни по-късно той връхлетя в заседателната зала с изпъкнали от ярост очи и пламнало лице.

— Имаш ли представа какво направи? — изрева той на Се’Недра.

— На кого, Ваше Величество? — отвърна тя спокойно.

— На Черек! — извика той, а накривената му корона се плъзна над едното ухо. — Тази малка игра, която играеш, даде брилянтната идея на жена ми, че тя ще управлява страната, докато ме няма.

— Тя е Ваша жена, крал Анхег — подчерта хладно Се’Недра. — Няма нищо по-естествено от това тя да се грижи за кралството във Ваше отсъствие.

— Да се грижи? — почти извика той. — С какво? Та Ислена няма капка мозък в главата си. Между ушите й няма нищо друго освен въздух.

— Защо сте се оженил за нея тогава?

— Със сигурност не заради ума й.

— Може пък да те изненада, Анхег — допусна крал Родар с доста замислено изражение.

— Единственото, което може да ме изненада, е да намеря все пак нещо останало, когато се върна — отговори сърдито Анхег, като се сгромоляса в един от столовете. — И нищо не мога да направя, за да я спра. Каквото и да казвам, тя ще окупира престола, веднага щом тръгна. Ще бъде истинско нещастие. Жените не разбират нищо от политика. Те имат прекалено малко мозък за това.

— Опасявам се, че това твое изказване няма да се приеме добре в тази компания, Анхег.

Крал Родар се засмя, като погледна към Поулгара. Едната й вежда се беше повдигнала при последните думи на Анхег.

— О, извинявай Поулгара — измънка Анхег объркано. — Нямах предвид теб, разбира се. Аз дори не те възприемам като жена.

— Не бих продължил, Анхег — посъветва го крал Родар. — Вече наговори достатъчно глупости за един ден.

— Няма нищо, Родар — каза Поулгара с леден тон. — Намирам забележките на краля на Черек за изключително интересни.

Анхег премигна.

— Наистина не мога да те разбера, приятелю — каза на Анхег крал Родар. — Ти получи най-доброто възпитание на север. Изучава изкуство, поезия, история и философия, но по този единствен предмет си остана сляп като неграмотен селянин. Какво толкова те притеснява в идеята за жена с власт?

— Това е… това е ненормално — избърбори Анхег. — Жените не са създадени, за да управляват. Самата идея нарушава реда на нещата.

— Не съм убедена, че ще стигнем донякъде с този спор — отбеляза Поулгара. — Господа, ако ни извините, ние с Нейно Величество все още не сме приключили с подготовката.

Тя стана и изведе Се’Недра от заседателната зала.

— Много лесно се пали, нали? — каза Се’Недра, докато вървяха по коридорите на цитаделата към апартамента на лейди Поулгара.

— Склонен е към преиграване понякога — отвърна Поулгара. — Тези негови изблици не винаги са искрени. Понякога се държи така само защото хората очакват подобно поведение от него.

Тя се намръщи леко.

— Той е прав за едно нещо. Ислена няма необходимите качества, за да управлява. Мисля, че трябва да проведем един разговор с нея. И с останалите дами също.

Отвори вратата на своя апартамент и двете потънаха вътре. По-голямата част от пораженията, предизвикани от необуздания гняв на Поулгара, бяха заличени и по стените бяха останали само няколко следи от обгаряния, свидетелстващи за силата на гнева й. Тя седна до масата и извади отново писмото от кралица Порен от Драсния, което беше пристигнало тази сутрин.

— Очевидно е, че няма да успеем да настигнем баща ми и другите двама сега — каза тя с известно съжаление, — но поне за едно нещо няма да се тревожим повече.

— Кое е то? — Попита Се’Недра, като седна на отсрещната страна на масата, срещу Поулгара.

— По едно време се притеснявахме дали татко се е възстановил напълно след боледуването през миналата зима, но от това, което Порен пише, става ясно, че всичко е както преди, въпреки че това също е доста смущаващо.

Като каза това, Поулгара остави писмото от Порен настрана.

— Мисля, че дойде време да си поговорим, Се’Недра. През последните седмици ти се постара да направиш доста маневри и манипулации. Сега бих искала да чуя какво точно се крие зад всичко това. По-точно, защо реши, че е подходящо да наложиш новия си статут на всички, като ги притиснеш до стената.

Се’Недра се изчерви.

— Аз съм кралица на Рива все пак, лейди Поулгара — отвърна тя сковано.

— Не говори глупости. Ти носиш в момента една фиктивна корона, защото Родар реши да ти го позволи и защото той убеди Анхег, Бранд и Чо-Хаг, че няма да причиниш никакви вреди. Сега кажи ми какво се крие зад всичко това? — погледът на Поулгара беше много директен, че Се’Недра се почувства неловко.

— Трябва да въвлечем в битка арендите и легионите на баща ми — каза тя, сякаш това обясняваше всичко.

— Това е съвсем очевидно.

— Но алорнските крале няма да успеят да го направят.

— Защо мислиш така?

— Защото един комитет не може да спечели сърцата на хората.

След като започна и успя да каже най-важното, Се’Недра продължи бързо:

— Гарион можеше да го направи. Целият Запад щеше да въстане по призива на краля на Рива, но Гарион не е тук сега, така че трябва да го направи някой друг. Учила съм историята, лейди Поулгара. Никоя армия, предвождана от комитет, не е успяла да победи. Успехът на една армия зависи от духа на войниците, а те трябва да имат един водач, някой, който запалва въображението им.

— И ти избра себе си?

— Не е нужно да бъде изключителен човек или нещо такова, в никакъв случай. Трябва просто да бъде реален и необикновен човек.

— И ти смяташ, че една жена е достатъчно видима и достатъчно необикновена, за да поведе една армия и междувременно да бъде достатъчно смела, за да привлече специалното внимание на Таур Ургас и на Закат, императора на Малореа?

— Е, никога досега не е правено — Се’Недра почувства, че започва да се защитава.

— Много неща не са правени никога досега, Се’Недра. Това не винаги е най-добрата препоръка. Какво те наведе на мисълта, че аз не съм подходяща да го направя?

Се’Недра преглътна мъчително.

— Ти беше толкова разгневена — заекна тя — и не бях сигурна колко време ще останеш в това състояние. Някой трябваше да се заеме с това веднага. Освен това… — тя се поколеба.

— Продължавай.

— Баща ми не те харесва — избъбри Се’Недра. — Никога не би заповядал на легионите си да те последват. Единствено аз имам някакви шансове да го убедя да се присъедини към нас. Съжалявам, лейди Поулгара. Не исках да те обидя.

Поулгара махна с ръка. Лицето й беше замислено. Разсъждаваше върху аргументите на Се’Недра.

— Изглежда си предвидила всички проблеми — заключи тя. — Добре, Се’Недра. Ще опитаме по твоя начин, засега. Само не прави нищо прибързано. Мисля, че вече е време да поговорим с дамите.

Събирането, което стана същия следобед в апартамента на Поулгара, засягаше проблеми от държавен интерес. Тя изчака, докато се събере цялата групичка, след което заговори сериозно.

— Дами — започна тя, — много скоро алорните и останалите народи ще предприемат една експедиция от изключителна важност.

— Война ли имаш предвид, Поул? — попита кралица Лайла с приглушен глас.

— Ще се опитаме да избегнем това, ако е възможно — отвърна Поулгара. — При всички случаи обаче заминаването на твоя съпруг и на алорнските крале ще остави страните Ви във Ваши ръце и това важи за всяка една от Вас. Исках да обсъдим някои неща, преди да потеглим.

Обърна се към кралица Ислена, която беше облечена безупречно в рокля от червено кадифе.

— Твоят съпруг не е много ентусиазиран от възможността да те остави начело на Черек, Ислена.

— Анхег става досаден понякога.

— Опитай се да не го ядосваш. Намекни му, че ще позволиш на съветниците, на които той вярва, да те насочват в управлението. Това ще го успокои малко. — Поулгара ги погледна. — Действията няма да ни отдалечат толкова, че да не можете да поддържате връзка с нас, поне в началото няма да е така. Ако се случи нещо сериозно, свържете се със съпрузите си незабавно. Решавайте ежедневните проблеми сами. Мисля също така, че трябва да поддържате постоянен контакт помежду си, когато съпрузите ви заминат, а също и с Порен в Боктор и с Маясерана във Воу Мимбре. Всяка от Вас има своите силни и слаби страни, но ако не се притеснявате да искате съвет една от друга, всичко ще бъде наред.

— Вероятно трябва да помислим за някакво средство за комуникация — отбеляза замислено кралица Лайла. — Смяна на коне, пратеници, бързи кораби, такива неща. Толнедранците го правят от векове.

— Сигурна съм, че ще успеете да го измислите, Лайла — усмихна й се Поулгара. — Едно нещо, което всички трябва да запомните, е да се съобразявате с всичко, което Порен Ви казва. Знам, че е доста млада и се притеснява да излага мислите си, но разузнаването на Драсния ще информира директно нея и тя ще знае неща, които никоя от Вас няма да е научила още. Искам също така да следите внимателно толнедранците. Те обичат да се възползват от бунтовете. При никакви обстоятелства не подписвайте документи с толнедранци, без значение колко привлекателно изглеждат. Доверявам се на Ран Боруни толкова, колкото бих се доверила на лисица в кокошарник. Не искам да те обидя, Се’Недра.

— Аз също познавам баща си, лейди Поулгара — отвърна Се Недра с усмивка.

— Моля Ви, дами — каза Поулгара твърдо, — никакви приключения, докато ме няма. Просто се опитайте нещата да вървят гладко и не се притеснявайте да се съветвате помежду си. Предполагам, че ще искате да поддържате връзка с Ксанта. Дриадите имат достъп до огромно количество информация за това какво става на юг. Ако възникне нерешим проблем, свържете се с мен незабавно.

— Искаш ли да задържа малкото момче? — попита Мерел. — Ще бъда във Вал Алорн с Ислена, така че с мен то ще е на сигурно място. Моите момичета много се привързаха към него, а пък и то изглежда щастливо с нас.

Поулгара се замисли за момент.

— Не — реши тя накрая. — Задача трябва да дойде с мен. Освен Гарион, той е единственият човек, който може да докосва кълбото. Ангараките може да разберат това и да се опитат да го отвлекат.

— Аз ще се грижа за него — предложи Тайба с плътния си глас. — Той ме познава, пък и се чувстваме добре заедно. Ще се погрижа да не скучае.

— Сериозно ли смяташ да тръгнеш с тях, Тайба? — попита кралица Лайла.

Тайба сви рамене.

— Защо не? — отвърна тя. — Аз нямам кралство, за което да се грижа. А пък имам и други причини.

Всички я разбраха. Това, което ставаше между Тайба и Релг, беше толкова неразбираемо, че сякаш излизаше извън сферата на нормалната човешка привързаност. Отсъствието на улгоса причиняваше на тази странна жена нещо много близко до физическа болка. Беше очевидно, че тя смята да го последва дори и в битката, ако е необходимо.

Ариана, смелото момиче, което беше придружило Лелдорин до Рива, прочисти гърлото си и се подготви да каже нещо много деликатно.

— Животът на жените е ограничен от собствеността — отбеляза тя. — Независимо от това, че жестоката война може да предизвика всеобщо объркване, една дама не трябва да остава сама сред цяла армия, ако иска да си запази доброто си име. Лейди Адара и аз говорихме за това наскоро и стигнахме до извода, че трябва да придружим принцеса Се’Недра. Ако не ни ръководеше любовта към нея, бихме го направили само защото считаме това за свой дълг.

— Много добре казано, Ариана — измърмори Адара без никаква следа от усмивка по лицето й.

— О, скъпа — въздъхна кралица Лайла. — Сега вече ще се тревожа за още двама души.

— Мисля, че това е всичко — каза Поулгара. — Управлението на едно кралство не се различава особено от управлението на дома, а Вие всички имате опит в това. Не променяйте основната политика и не подписвайте никакви споразумения. Освен това, оставете се да Ви води здравият разум. Мисля, че сега вече можем да се присъединим към господата. Наближава времето за вечеря, а мъжете стават раздразнителни, ако не се хранят навреме.

Няколко дни по-късно Барак се върна в Рива, придружен от един благородник от Драсния с изпито лице. Двамата веднага се отправиха към заседателната зала, за да докладват на останалите крале. Принцеса Се’Недра си помисли да ги последва, но после се отказа. Възможно беше присъствието й да попречи на дискусията, а освен това тя си имаше друг начин да разбере какво става. Оттегли се бързо в покоите си и допря пръсти до амулета, който висеше на врата й.

„Е, върви много добре“, чу тя гласа на Барак, след като най-после откри разговора, който искаше да чуе. „Флотата е готова да напусне Вал Алорн, а кралица Порен е наредила на копиеносците на Драсния да се съберат южно от Боктор. Мобилизацията е почти на привършване. Но въпреки това смятам, че имаме известни проблеми. Граф Карел, тук до мен, току-що се е върнал от Тул Марду. Предали са му всички новини от северния Ктхол Мургос, така че той може да ни даде достоверна информация за ситуацията там.“

Крал Родар прочисти гърлото си.

„Граф Карел е високопоставен член на разузнавателните служби“, каза той вместо въведение. „Винаги съм намирал, че докладите му са изключително достоверни.“

„Ваше Величество е много мил“, отвърна един непознат глас.

„Тръгнали ли са южните мурги на север?“, попита крал Анхег.

„Дори нещо повече, Ваше Величество“, отвърна Карел. „Всички сведения, които имам, свидетелстват, че походът на север е почти завършен. Има повече от четири милиона воини, които са разположили лагера си в подножието на Рак Госка.“

„Какво?“, възкликна Анхег.

„Изглежда Таур Ургас е започнал похода някъде през март миналата година“, каза му драснианецът.

„През зимата?“

„Така изглежда, Ваше Величество.“

„Допускам, че това му е коствало част от хората“, каза крал Чо-Хаг.

„Около сто хиляди души, Ваше Величество“, уточни Карел. „Но човешкият живот никога не е имал стойност за Таур Ургас.“

„Това променя всичко, Родар“, каза Анхег. „Винаги сме смятали, че предимството ни ще е във времето, което ще им е необходимо за този поход. Загубихме го.“

„За нещастие има и още неща, Ваше Величество“, продължи Карел. „Западните малореи започнаха да пристигат в Тул Зелик. Техният брой не е така внушителен все още, но няколко хиляди пристигат всеки ден.“

„Трябва да преустановим това колкото е възможно по-бързо“, изрева Анхег. „Родар, можеш ли да стигнеш с инженерите си до източния склон за един месец? Аз ще изпратя една флота в устието на река Марду. Трябва да пуснем наши кораби в източно море веднага. Ако не предприемем нещо, Закат и малореите ще ни превъзхождат числено.“

„Ще уведомя Порен веднага“ — съгласи се Родар.

„Съществува минимална възможност за разделение на висшите ешелони на врага“, продължи Карел. „Таур Ургас се държи така, сякаш е единствения възможен предводител на ангаракските армии. В момента численото превъзходство е на негова страна. Но може нещата да се променят, ако малореите успеят да прехвърлят достатъчно голяма армия. Носят се слухове, че Закат се кани да оспорва водачеството на Таур Ургас, но не се чувства уверен да се захване с това в присъствието на четири милиона мурги.“

„Да се опитаме да задържим нещата така“, каза Родар. „Таур Ургас е един безумец, а лудите хора правят грешки. Чувал съм страшни неща за Закат и изобщо не бих искал да се изправя лице в лице с него на бойното поле.“

Крал Чо-Хаг заговори жлъчно:

„Дори и при това положение, ще ни се наложи да се сражаваме при съотношение двама срещу един и то не в наша полза, така че предполагам, ще трябва да убедим арендите и толнедранците да се присъединят към нас.“

„Много гаден начин да започнеш една война, Родар“, контрира го Анхег.

„Ще се наложи да приспособим тактиката си към обстоятелствата“, отвърна Родар. „Трябва да избягваме откритата битка колкото може по-дълго, за да запазим хората.“

„Мислех, че изобщо не става въпрос да влизаме в битка“, противопостави се Барак. „Пък и Белгарат каза, че това, което му е необходимо, е отвличане на вниманието.“

„Ситуацията се промени, Барак“, заяви крал Родар. „Не предполагахме, че южните мурги или малореите ще успеят да се придвижат на мястото на битката толкова бързо. Сега се налага да направим нещо повече от няколко бързи и кратки атаки. Ангараците разполагат с достатъчно хора, за да пренебрегнат незначителните атаки и нападенията на стрелците. Ако не нанесем силен удар, при това много скоро, те ще завземат цялата източна половина на континента.“

„Белгарат не понася да променяме плановете без негово съгласие“, напомни Анхег на Барак.

„Белгарат не е тук и не знае какво става. Ако не вземем решение бързо, той, Белгарион и Келдар няма да имат никакъв шанс да стигнат да желаното място.“

„Говориш за една война, която няма да можем да спечелим, Родар“, каза Анхег.

„Знам“, призна крал Родар.

Настъпи дълга тишина.

„Е, така стоят нещата значи“, рече накрая Бранд.

„Опасявам се, че да“, продължи Родар мрачно. „Трябва да отвлечем вниманието на врага, в противен случай Белгарион и мечът му никога няма да стигнат до срещата с Торак. Това е единственото нещо, което има значение и ако се наложи ще пожертваме живота си, за да се случи.“

„Ще убиеш всички ни, Родар“, каза Анхег, без да се замисли. „И армиите ни заедно с нас.“

„Ако това е необходимо, Анхег“, отвърна Родар сериозно. „И без друго, ако Белгарион не успее да стигне до Торак, нашият живот няма никакво значение. Дори ако се наложи всички да загинем, за да успее той да стигне до Торак, си заслужава да го направим.“

Пръстите на Се’Недра се изплъзнаха безмълвно от амулета и тя се облегна на стола си. Внезапно заплака.

— Няма да го направя — хлипаше тя. — Не мога.

Видя пред себе си много хора, цяла армия от вдовици и сираци, които я гледаха обвинително и потрепери от погледите им. Ако извършеше това ужасно нещо, щеше да прекара остатъка от живота си в агонията на самообвиненията. Все още хлипайки, тя се изправи на крака с категоричното решение да отиде в залата и да заяви пред всички, че няма никакво намерение да се замесва с тази безсмислена война. Но изведнъж спря. Образът на Гарион изплува пред очите й — онова сериозно лице и разрошена коса, която винаги й се искаше да оправи. Той зависеше от нея. Ако тя се откажеше от войната, ангараките щяха съвсем необезпокоявани да го преследват. Животът му, а с него и бъдещето на света, беше в ръцете й. Нямаше избор, трябваше да продължи. Само ако можеше да не знае, че кампанията е обречена предварително! Знанието за разгрома, който ги очаква, беше най-ужасното преживяване.

Като знаеше, че е безсмислено, Се’Недра започна да дърпа верижката, която държеше амулета на шията й. Ако не беше той, тя нямаше да има и най-малката представа какво ги очаква. Дърпаше отчаяно верижката, без да обръща внимание на закопчалката, която се впиваше в нежната кожа на врата й и продължаваше за плаче.

— Мразя те! — изкрещя тя на сребърния амулет с разклоненото дърво.

Но всичко беше безсмислено. Медальонът си оставаше здраво закопчан на врата й за останалата част от живота й. С пепеляво лице, Се’Недра отпусна ръце. Дори ако можеше да махне амулета, какво щеше да й помогне това? Вече знаеше всичко и трябваше да го скрие дълбоко в сърцето си. Ако и най-малката следа от познанието се прокраднеше по лицето или в гласа й, щеше да се провали, а Гарион щеше да пострада още по-жестоко от нейния провал. Трябваше да се стегне и да се изправи срещу света, сякаш че е уверена в победата.

Така и стана. Кралицата на Рива се изправи и смело вдигна брадичка, въпреки че сърцето й беше като оловна топка в гърдите й.