Преводни произведения
Есе
Роман
Новела
Биография
По-долу е показана статията за Зорница Христова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Зорница Христова | |
българска преводачка | |
Зорница Христова, ноември 2017 г. | |
Родена |
1 февруари 1974 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Предприемаческа дейност | |
Област | книгоиздаване |
Работила в | Издателство „Точица“ |
Награди | „Христо Г. Данов“ (2014) |
Семейство | |
Съпруг | Марин Бодаков |
Зорница Христова в Общомедия |
Зорница Христова е българска преводачка от английски език, журналистка и авторка на детски книги. През 2010 година създава собствено издателство „Точица“ за забавна и образователна детска литература.[1] Съпруга е на поета и журналист Марин Бодаков.
Биография
Родена е през 1974 година в Толбухин, България.[2] Завършва английска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира в Оксфорд постколониална литература, с акцент върху съвременната индийска литература на английски език.
Зорница Христова е превела на български език автори като Ивлин Уо („Упадък и падение“), Джон Ланчестър („Дългът към удоволствието“), Джулиан Барнс („История на света в 10 1/2 глави“), Джумпа Лахири („Името“, „Преводачът на болести“), Мартин Еймис („Дом за свиждане“), Гилбърт Кийт Честъртън („Загадките на отец Браун“), Джон Ървинг („Четвъртата ръка“), Дон ДеЛило („Бял шум“ [3]), Тони Джъд („След войната: История на Европа след 1945 година“), Трейси Шевалие („Дамата и еднорогът“), Джеръм К. Джеръм („Как да пътуваме зад граница“), Мелиса Банк („Чудното място“), Джесика Олбърн („Момчето в дъба“), Том Улф, Йосиф Бродски. [4]
Награди
През 2010 година Христова получава наградата за художествен превод на Съюза на преводачите в България за превода си на романа „Бял шум“ от Дон ДеЛило.[5][6]
През 2014 година печели, заедно с екипа зад „Вкусна география“, националната награда „Христо Г. Данов“ за детско издание.[7] Същата награда получава и през 2015 г. за „Когато искам да мълча“, заедно с художника и съавтор на книгата Кирил Златков.[8]
Авторски книги
- „Направи си сам приказка“, „Точица“, 2010
- „Умножение без уморение“, „Точица“, 2011 (под псевдоним Тео Рема)
- „Детето зад чина, или когато вкъщи има първокласник“, „Просвета“, 2012 (в съавторство с Марин Бодаков)
- „Ваканция в Средните векове“, „Точица“, 2013 (в съавторство с Иво Чолаков)
- „Вкусна география“, „Точица“, 2013 (в съавторство с Десислава Димитрова, Анна Бодакова, Дара Варадинова, Алена Маркова)
- „Сладоледена реторика“, „Точица“, 2014 (художник: Алена Маркова)
- „Когато искам да мълча“, „Точица“, 2014 (в съавторство с художника Кирил Златков)
Източници
- ↑ Зорница Христова: Намирайте време за нещата, които ви радват, az-jenata.bg, 8 ноември 2010 г.
- ↑ Зорница Христова: Всичко тръгва от една точица, интервю на Зелма Алмалех, въпреки.com.
- ↑ Откъси от романа „Бял шум“ на Дон Делило, bricks-bg.com.
- ↑ Влюбени в превода, Богдан Русев, Капитал Light, 5 август 2010 г.
- ↑ Два превода на издателство „Алтера“ с награди на Съюза на преводачите в България, 26 ноември 2010 г.
- ↑ Награди на Съюза на преводачите в България, в-к „Култура“, 26 ноември 2010 г.
- ↑ „Антон Дончев удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“, информационна агенция БГНЕС, 20 юни 2014.
- ↑ Димитър Владимиров, „Надежда Захариева получи голямата награда „Христо Г. Данов“, Дарик Пловдив, 12 юни 2015.
Външни препратки
- Сайт на издателство „Точица“
- „Сладолед и спор“, интервю на Силвия Чолева със Зорница Христова за БНР, 6 февруари 2015 г.
- „Точица, или мисията книги за деца на Зорница Христова“, профил във в. „Дневник“ от Босилена Мелтева, 26 декември 2012 г.
- Преводни Произведения на Зорница Христова в Моята библиотека
|