Произведения
Поезия
-
-
В буковата сянка 0
- 1982
-
-
-
В часовника 0
- 1947
-
-
-
Врати от пушек 5
- 1963
-
-
-
Да избягаш 6
- 1976
-
-
-
Изоставена църква 0
- 1947
-
-
-
Моето дърво 0
- 1976
-
-
-
На Петер Хухел 0
- 1982
-
-
-
Напряко в Нищото 4
- 1947
-
-
-
Нося в себе си земя 6
- 1947
-
-
-
Пътуващите листа 0
- 1947
-
-
-
Трепери още земята 0
- 1947
-
-
-
Черно и бяло 4
- 1947
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Волфганг Бехлер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Волфганг Бехлер Wolfgang Bächler | |
Роден | 22 март 1925 г. |
---|---|
Починал | 24 май 2007 г. Мюнхен, Германия |
Професия | поет, белетрист, преводач |
Националност | Германия |
Подпис | |
Уебсайт | |
Волфганг Бехлер в Общомедия |
Волфганг Бехлер (на немски: Wolfgang Bächler) е немски поет, белетрист и преводач.
Биография и творчество
Волфганг Бехлер е роден в Аугсбург в семейството на юрист.
Осемнадесетгодишен Бехлер е пратен на фронта, а през 1944 г. е тежко ранен във френските Алпи. До края на Втората световна война остава в лазарет и попада в плен, откъдето успява да избяга. После следва германистика, романистика, история на изкуството и театрознание в Мюнхенския университет. Работи като киноактьор, редактор в издателство и преводач.
Волфганг Бехлер е най-младият съосновател на свободното литературно сдружение „Група 47“. Ранните му стихове, възкресяващи преживяното през войната, са публикувани в списания и вестници, а през 1950 г. излиза и първата му стихосбирка „Цистерната“, последвана от „Смяна на светлината“ (1955).
През 1956 г. Бехлер се преселва в Париж, а след шест години се установява в Горен Елзас. Там създава стихосбирките „Звънче над вратата“ (1962) и „Врати от пушек“ [1] (1963).
През 1967 г. поетът се завръща в Мюнхен, където се установява трайно. Следващите му поетически книги са „Да избягаш“ (1976), „Нощен живот“ (1982), „Трепери още земята. Ранна лирика“ (1982), „Последвах светлата ти диря. Любовни стихове“ (1988) и „Където свършват писмената на вълните. Избрани стихове от пет десетилетия“ (2000).
Признание
Творчеството на Волфганг Бехлер е високо ценено от поети като Готфрид Бен и Карл Кролов. Неговата лирика и кратка проза са посветени на значими екзистенциални теми и могат да бъдат сравнявани с литературното дело на Волфганг Борхерт.
Поетът е член на ПЕН клуба на ФРГ.
Библиография
- Die Zisterne, 1950
- Der nächtliche Gast, 1953
- Lichtwechsel,
- 1 (1955)
- 2 (1960)
- Türklingel, 1962
- Türen aus Rauch, 1963
- Traumprotokolle, 1972
- Ausbrechen. Gedichte aus zwanzig Jahren, 1976
- Stadtbesetzung, 1979
- Die Erde bebt noch, 1982
- Nachtleben, 1982
- Im Zwischenreich, 1985
- Ich ging deiner Lichtspur nach, 1988
- Im Schlaf, 1988
- Einer, der auszog, sich köpfen zu lassen, 1990
- Wo die Wellenschrift endet, 2000
Награди и отличия
- 1975: „Награда Тукан“ на град Мюнхен
- 1979: Schwabinger Kunstpreis
- 1984: Ehrengabe des Kulturkreises der Deutschen Wirtschaft
- 1993: „Федерален орден за заслуги“ на лента
Бележки
Източници
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Волфганг Бехлер
- Поезия от Волфганг Бехлер Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- Венцеслав Константинов: „Волфганг Бехлер: Насън“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сп. „Книгосвят“, София, кн. 12, 1989
- ((de)) Волфганг Бехлер в Литературния портал Бавария
- ((de)) Волфганг Бехлер в Die LYRIKwelt
- ((en)) Волфганг Бехлер в Internet Movie Database
|