Биография

По-долу е показана статията за Фолкер Браун от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Фолкер Браун
Volker Braun
Фолкер Браун през декември 1981 г.
Фолкер Браун през декември 1981 г.
Роден7 май 1939 г. (85 г.)
Професияпоет, белетрист, драматург
Националност Германия
Уебсайт
Фолкер Браун в Общомедия

Фолкер Браун (на немски: Volker Braun) е германски поет, белетрист и драматург.

Биография и творчество

Роден е на 7 май 1939 г. в Дрезден. След като сменя много професии – печатар, подземен строителен работник, машинист, – Фолкер Браун следва философия в Лайпциг.

През 1965 г. публикува първата си стихосбирка „Провокация към себе си“ (1965) и става драматург в Брехтовия театър „Берлинер ансамбъл“. Следват стихосбирката „Временно“ (1966) и книгата „Обявяване на война“ (1967) – стихове за Виетнам със снимки. Днешният ден като пресечна точка между миналото и бъдещето поетът разглежда в стихосбирката „Ние, а не те“ [1] (1970), която му донася литературната награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ (1971). И следващите му поетически книги – „Против симетричния свят“ (1974) и „Трениране на изправения вървеж“ (1979) – имат за тема мирния труд и радостта от живота, любовта, волното единство с природата, за да се ускори по този начин мечтаното „настъпване на бъдещето“.

Поетика

В ранните си стихове Фолкер Браун се изявява като хронист и първопроходец за своето поколение – творбите му, изпълнени с жаргона на строителните площадки и пресъздаващи света на модерната техника, намират широк отзвук, особено сред младежта. Духът на поезията му, творчески сродна с лириката на Владимир Маяковски и Бертолт Брехт, изразява богат и противоречив житейски опит: тя е полемична към всичко назадничаво и пошло, с което често влиза в противоречие с официалните норми на живот в ГДР.

ГДР и ФРГ

Фолкер Браун, режисьорката Рут Бергхаус и скулпторът Виланд Фьорстер през 1981 г. в Берлин

През 1976 г. Фолкер Браун подписва протест срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и е подложен на непрекъснат натиск от службите на Държавна сигурност. В 1982 г. поетът напуска Съюза на писателите в ГДР. Все пак успява да издаде книгата си с поезия „Бавно хрущящо утро“ (1987).

След политическата промяна в Германия през 1989 г. Фолкер Браун публикува стихосбирките „Прусия – градина на удоволствията“ (1996), „Тумулус“ (1999) и „За красивите смехории“ (2005). Поетът се установява да живее в Берлин.

Поетът е член на Берлинската академия на изкуствата, Саксонската академия на изкуствата, Немската академия за изобразителни изкуства във Франкфурт на Майн и на Немската академия за език и литература в Дармщат. Фолкер Браун изнася лекции по поетика в университетите на Хайделберг, Цюрих и Касел.

Библиография

Фолкер Браун през октомври 2006 г.
  • Die Kipper, Drama, 1965
  • Mink, Fragment, 1965
  • Provokation für mich, Lyrik, 1965
  • Vorläufiges, Lyrik, 1966
  • KriegsErklärung, 1967
  • Schmitten, Schauspiel, 1969/1978
  • Lenins Tod, Drama, 1970
  • Wir und nicht sie, Lyrik, 1970
  • Das ungezwungne Leben Kasts, Drei Berichte, 1972
  • Gedichte, 1972
  • Hinze und Kunze, Schauspiel, 1967
  • Tinka, Schauspiel, 1972/1973
  • Gegen die symmetrische Welt, Lyrik, 1974
  • Es genügt nicht die einfache Wahrheit, Notate, 1975
  • Guevara oder Der Sonnenstaat, Schauspiel, 1975
  • Großer Frieden, Schauspiel, 1976
  • Unvollendete Geschichte, Erzählung, 1977
  • Training des aufrechten Gangs, Lyrik, 1976
  • Gedichte, 1977
Още е рано, вече е късно, [Сб. стихотворения], изд.: Народна култура, София (1986), прев. Ивета Милева
  • Simplex Deutsch. Szenen über die Unmündigkeit, 1978
  • Dmitri, Schauspiel, 1980
  • Verfahren Prometheus, 1982
  • Stücke, 1983
  • Guevara oder der Sonnenstaat, 1984
  • Hinze-Kunze-Roman, Roman, 1985
  • Die Übergangsgesellschaft, Komödie, 1987
  • Langsamer knirschender Morgen, Lyrik, 1987
  • Verheerende Folgen mangelnden Anscheins innerbetrieblicher Demokratie, Schriften, 1988
  • Transit Europa (nach Anna Seghers), Schauspiel, 1988
  • Gesammelte Stücke, 2 Bände, 1989
  • Texte in zeitlicher Folge, 10 Bände, 1989 – 1993
  • Bodenloser Satz, Prosa, 1990
  • Der Stoff zum Leben 1 – 3, Gedichte, 1990
  • Iphigenie in Freiheit, 1992
  • Böhmen am Meer, Ein Stück, 1992
  • Iphigenie in Freiheit, 1992
„За красивите смехории“ (2005)
  • Der Wendehals, Eine Unterhaltung, 1995
  • Das Nichtgelebte, Erzählung, 1995
  • Lustgarten, Preußen, Ausgewählte Gedichte, 1996
  • Die vier Werkzeugmacher, Prosa, 1996
  • Die Unvollendete Geschichte und ihr Ende, 1998
  • Wir befinden uns soweit wohl. Wir sind erst einmal am Ende, Aufsätze, 1998
  • Tumulus, Gedichte, 1999
  • Trotzdestonichts oder Der Wendehals, 2000
  • Das Wirklichgewollte, 2000
  • Die Verhältnisse zerbrechen. Rede zur Verleihung des Georg-Büchner-Preises, 2000
  • Limes. Marc Aurel, Drama, 2000
  • Das unbesetzte Gebiet, Historische Erzählung, 2004
  • Der berüchtigte Christian Sporn. Der andere Woyzeck, Zwei Erzählungen, 2004
  • Was wollt ihr denn, Theaterstück, 2005
  • Auf die schönen Possen, Gedichte, 2005
  • Das Mittagsmahl, Erzählung, 2007
  • Machwerk oder Das Schichtbuch des Flick von Lauchhammer, Ein Schelmenstück, 2008
  • Werktage I, Arbeitsbuch 1977 – 1989, 2009
  • Kassensturz – Volker Braun und Zeitgenossen, 2010
  • Die hellen Haufen, Erzählung, 2011
  • Demos, Die Griechen / Putzfrauen, 2015
  • Handbuch der Unbehausten, Neue Gedichte, 2016

Награди и отличия

Бележки

  1. ↑ Стихотворението „Ние и вие“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. ↑ Preise für Volker Braun, In: Suhrkamp Verlag

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни