Владко Мурдаров (автор)

Владко Мурдаров
български езиковед и преводач
Владко Мурдаров през 2023 година
Роден	16 април 1948 г. (76 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	91 НЕГ Софийски университет Виенски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Институт за български език при БАН

Владко Данаилов Мурдаров е български езиковед и преводач, професор^[1], сътрудник на бившата Държавна сигурност с псевдонима „Драган“.

Роден е на 16 април 1948 г. в София. През 1967 г. завършва Гимназията с изучаване на немски език в София. През 1971 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност българска филология, втора специалност – немска филология.^[2]

От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията „Готфрид фон Хердер“ на германската фондация FVS и през 1973 – 74 г. пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. През 1975 г. получава степен „доктор“ на Виенския университет.^[2]

След завръщането си в България през 1977 г. защитава повторно дисертацията си на тема „Девербативни субстантиви за означаване на лица в славянските езици“ поради липса на конвенция между двете страни. От 1976 г. е научен сътрудник, от 1977 г. – кандидат на филологическите науки. През 1987 г. става старши научен сътрудник. По това време води семинарни занимания в Софийския държавен университет.^[2]

От 1981 – 1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет. През учебната 1990/1991 г. чете лекции във ВИТИЗ.^[2]

В периода 1991 – 1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия „Дом Витгенщайн“.^[2]

След завръщането си в България продължава работата си в Института за български език към БАН^[3] и подновява четенето на лекции по всички езиковедски дисциплини в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Привлечен е да преподава и по магистърска програма на СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководи докторанти в Института за български език и в НАТФИЗ.^[2]

От 1996 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската академия на науките, където остава до пролетта на 1999 г. През 1997 г. е избран за член на Комисията по филологически науки и изкуства към Висшата атестационна комисия, а от 1999 г. е неин заместник-председател. От 2000 г. до края на 2003 г. е заместник-председател на Комисията по филология към ВАК. От 2000 до края на 2002 г. е член на Управителния съвет на Националния фонд „Култура“, а от 2001 г. до 2004 г. е член на Обществено-експертния съвет по културата към Столичната община. От есента на 2003 г. е избран за главен редактор на списание „Български език“, а от 2004 г. до 2009 г. е председател на Научния съвет на Института за български език.^[2]

През 1999 г. защитава дисертация на тема „Виенската славистика и българското езикознание 1822 – 1849 – 1918“ и получава научната степен „доктор на филологическите науки“. През 2001 г. е избран след конкурс за ст.н.с. І степен (професор).^[2]

През 1990 г. специализира в Мюнхен със стипендия на Германската служба за академичен обмен (DAAD). През 1999 г. получава двумесечна стипендия от австрийския Институт за Източна и Югоизточна Европа за изследователска работа във Виена. През 2002 и 2003 г. работи по два месеца като стипендиант на DAAD и на фондация „Изкуство и култура“ на Северен Рейн-Вестфалия, а през 2004 г. и 2005 г. един месец със стипендия от Европейската комисия и DAAD в Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. През 2007 г. е бил два месеца Translator in Residence там. През 2004 и 2005 г. получава стипендия на Австрийската кооперация за наука, изкуство и култура за изследователска работа във Виена.^[2]

От 2009 г. е член на Европейския преводачески колегиум.^[2]

Бил е член на две от редовните комисии към Международния комитет на славистите и на Изследователския кръг за изследване на културните връзки към Института за Източна Европа в Мюнхен.^[2]

Има издадени двайсет и една книги, между които Съвременни словообразувателни процеси (1983), Виена и началото на българската езикословна наука (1988) (удостоена с награда „Акад. Владимир Георгиев“ за 1988 г.) и Виенската славистика и българското езикознание. 1822 – 1849 – 1918 (1999) (с разширена версия на немски език, излязла през 2001 г. във Виена под заглавие Die Wiener Slawistik und die bulgarische Sprachwissenschaft. 1822 – 1849 – 1918).^[2]

Автор на справочника Слято, полуслято, разделно писане (С., „Народна просвета“, 1976) и на Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21 век (С., „Просвета“, 2003).^[2]

Съавтор на няколко големи труда като Правописен речник на съвременния български книжовен език (С., Издателство на БАН, 1983) (второ издание 1995), История на новобългарския книжовен език (С., Издателство на БАН, 1989) (удостоена с награда „Акад. Владимир Георгиев“ за 1990 г.), Кратък правописен речник на българския книжовен език (С., „Наука и изкуство“, 1989) (второ издание 1993), Geschichte der bulgarischen Schriftsprache (Grundriss) (Wien, 1996), Правопис и пунктуация на българския език (С., „Хейзъл“, 1998), Нов правописен речник на българския език (С., „Хейзъл“, 2002) (носител на награда на Националния съвет „Научни изследвания“ към МОН), Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила („Просвета“, 2011), Обратен речник на българския език („Изток-Запад“, 2011), Официален правописен речник на българския език („Просвета“, 2012).^[2]

Съсъставител на пет сборника – Граматика на грешките (С., „Наука и изкуство“, 1982), Главоболия с чуждите думи (С., „Наука и изкуство“, 1983), Отмъщението на думите (С., „Наука и изкуство“, 1984), Писане по правилата (С., „Наука и изкуство“, 1985) (второ издание 1988), 101 въпроса за българското ударение (С., „Д-р Петър Берон“, 1988).^[2]

Научните му публикации – статии, студии, съобщения, научнопопулярните му материали и художествените му преводи са общо над 1150 на брой. Съавтор е на осем учебника и учебни помагала за средното училище. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница.^[2]

Бил е член на редакционните колегии на поредиците Езикова култура на издателство „Наука и изкуство“ и 101 въпроса за... в българския език на издателство „Д-р Петър Берон“. Редактор на Градиво за български речник от Кузман Шапкарев. Отговорен редактор на подготвения българско-руски том с изследвания Из историята на руската езиковедска българистика през ХІХ век. Член на редакционната колегия на сборника Иван Д. Шишманов – Форумът, Иван Д. Шишманов – Ученият и гражданинът и Иван Д. Шишманов – Наука и политика и на подготвяната тритомна енциклопедия, издание на БАН.^[2]

През 2008 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ издава по случай 60-годишнината му неговата пълна Биобиблиография, съставена от Ефросина Ангелова-Пенкова.^[2]

Има публикации в българския научен печат и в научни периодични издания в Австрия, Германия, САЩ, Чехословакия, Хърватия, Полша. Участва в международни конференции и конгреси във Виена, Инсбрук, Регенсбург, Марбург, Франкфурт, Бад Хомбург, Загреб, Краков, Харогейт.^[2]

Шест години (1985 – 1991) е автор на седмичното предаване Език мой на Българската телевизия, подновено през 2000 г. и продължило до ноември 2010 г. (общо около 1000 предавания), както и на цели образователни курсове по програма Знание на Българското радио (общо над 70 предавания). От 1999 г. води рубриките Любословно във в. „Епоха“ (до юли 2000 г.) и Езикови бележки в сп. „Родна реч“, а от 2000 г. (до спирането на вестника през юли 2002 г.) – рубриката Непротивоезикоругателствувайте във в. „Демокрация“. (Материали от нея са публикувани в книгата му 99 езикови съвета, издадена през 2001 г. от издателство „Просвета“.) През 2002 – 2003 г. води предаването Любословни бележки по Инфорадио. (Тези материали са публикувани през 2003 г. от издателство „Просвета“ в книгата му Още 99 езикови съвета.) От края на 2003 г. до 2005 г. води рубрика по въпросите на българския език в сп. „Образование и кариера“. От края на 2005 г. подновява рубриката Непротивоезико-ругателствувайте във в. „Демокрация днес“ до октомври 2007 г. (Материали от нея са включени в публикуваните му през 2006 и 2007 г. от издателство „Просвета“ книги 99 съвета за българския правоговор и 99 съвета за българската граматика.)^[2]

През 2001 – 2003 г. е член на Съвета за езикова култура към БНТ. Води образователни курсове за екипите в БНР. Сътрудничи като автор и консултант на много вестници, списания, радиостанции и телевизионни канали; консултант по законопроекти, подготвяни в Народното събрание, и по печатни материали, подготвяни от Министерския съвет.^[2]

Превежда от немски език и редактира езиковедска, философска и театроведска литература. Превел е повече от 480 текста от класически, модерни и съвременни немскоезични автори като Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Франк Ведекинд, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Роберт Музил, Фердинанд Брукнер, Йодьон фон Хорват, Бертолт Брехт, Ерих Кестнер, Фридрих Дюренмат, Петер Хандке, Елфриде Йелинек, Райнер Вернер Фасбиндер, Петер Вайс, Роланд Шимелпфениг, Роберт Шнайдер, Дорон Рабиновичи, Георг Потика, Улрике Алмут Зандиг, както и австрийски драматурзи от ХХ век като Томас Бернхард, Георг Табори, Петер Турини, Волфганг Бауер, Вернер Шваб, Петер Розай, Херберт Бергер, Феликс Митерер, Хелмут Пешина, Габриел Барили, Егид Гщетнер, Моника Хелфер, Михаела Ронцони, Верена Канаан, и др., чиито пиеси се играят в театрите в София и страната.^[2]

С решение № 230/16 юни 2011 г.^[4] комисията по досиетата обявява Владко Мурдаров за секретен сътрудник на Шесто управление (първи отдел, трето отделение) и на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност през периода 1975 – 1985 година с псевдоним „Драган“.^[5]

Владко Мурдаров е отличаван за своята работа като преводач.

През 2000 г. е удостоен от Министерството на културата на Република България с почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура.^[2]

През 2001 г. е удостоен от президента на Република Австрия с Почетния кръст за наука и изкуство.^[6]

През 2002 г. получава Австрийската държавна награда за литературни преводи.^[7]

През 2004 г. получава Голямата национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовност.^[8]

През 2006 г. получава премията на Канцлерството на Австрия за успехите му като преводач на литературни произведения, както и награда на Съюза на преводачите в България за преводите му на драматургия.^[2]

През 2008 г. получава премията на австрийското Федерално министерство за образование, изкуство и култура за постиженията му като преводач на литературни творби, както и стипендия от фондация „С. Фишер“, Германия, като отличие за работата му по представяне на немскоезичната литература в България. Получава премията на австрийското Федерално министерство за образование, изкуство и култура и през 2009, 2010, 2011 и 2012 г.^[2]

През 2013 г. е удостоен от президента на Република Австрия с Големия почетен знак за заслуги към Република Австрия за своята преводаческа дейност.^[9]

През 2023 г. е награден от Министерството на културата с почетния знак „Златен век“ – звезда за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.^[10]

През 2023 г. получава почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента за значителни заслуги в областта на българското и славянското езикознание и по повод 75-годишнината му.^[11]

През 2023 г. Издателството на БАН публикува „Да попитаме Владко Мурдаров“, сборник с текстове, посветени на 75-годишнина на езиковеда и преводача Владко Мурдаров.^[12]

През март 2017 г. германистката проф. Ана Димова публикува в „Литературен вестник“ статията „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“, в която въз основа на съпоставителен прочит на отделни откъси от четири новели и шест разказа на Йозеф Рот, преведени от нея през 1986 г. и от проф. Владко Мурдаров през 2015 г., настоява, че той е плагиатствал нейния труд.^[13] Съюзът на преводачите в България взима отношение, като възлага на Гергана Фъркова-Ангелова да подготви експертно становище, което е публикувано на сайта на Съюза,^[14] и през юни 2017 г. обявява, че Владко Мурдаров е плагиатствал от Ана Димова.^[15]

• Съвременни словообразувателни процеси. С., „Наука и изкуство“, 1983
• Любомир Милетич. С., Университетско издателство, 1987
• Виена и началото на българската езикословна наука. С., „Народна просвета“, 1988
• Мюнхен и развитието на българското езикознание. С., „Логис“, 1991
• Виенската славистика и българското езикознание. 1822 – 1849 – 1918. Пловдив, „Пигмалион“, 1999
  Die Wiener Slawistik und die bulgarische Sprachwissenschaft. 1822 – 1849 – 1918. 2001
• Из историята на новобългарския книжовен език и на науката за него. С., „Просвета“, 2002
• Из историята на българистиката и на модерния български език. Пловдив, „Пигмалион“, 2003.^[2]
• Любомир Милетич и Македонският научен институт. С., „Македонски научен институт“, 2023

• Начини за употреба на словото. С., „Наука и изкуство“, 1989
• 99 езикови съвета. С., „Просвета“, 2001
• Още 99 езикови съвета. С., „Просвета“, 2003
• 99 езикови съвета за българския правоговор. С., „Просвета“, 2006
• 99 езикови съвета за българската граматика. С., „Просвета“, 2007
• Разни нови езикови съвети. С., „Блек Фламинго Пъблишинг“, 2019
• Разни съвети за глаголите. С., „Блек Фламинго Пъблишинг“, 2021
• Разни съвети за имената. С., „Блек Фламинго Пъблишинг“, 2021
• Разни съвети за предлозите. С., „Блек Фламинго Пъблишинг“, 2022
• Разни съвети за правописа. С., „Блек Фламинго пъблишинг“, 2023
• Разни съвети за чуждите думи. С., „Блек Фламинго пъблишинг“, 2023
• Разни съвети за дублетите. С., „Блек Фламинго пъблишинг“, 2023

• От и за Владко Мурдаров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Научна литература, свързана с Владко Мурдаров, в Google Наука
• Книги на Владко Мурдаров в Националния регистър на издаваните книги в България^{[неработеща препратка]}
• Владко Мурдаров в Литернет
• Владко Мурдаров в „Словото“
• ((de)) Владко Мурдаров на сайта на Преводаческия колегиум в Щрален
• ((de)) Списък с публикации на Владко Мурдаров в Bibliographie der deutschsprachigen Slavistik 1983 – 1992
• ((de)) Профил на Владко Мурдаров на сайта на фондация „Traduki“

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii CONOR.BG GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NSK PLWABN IdRef VIAF WorldCat