Произведения
Есе
-
-
Краят на консумизма 6
- 1997
-
- Сваляне на всички:
Роман
-
-
Лицето на горгоната 4
- 1992
-
- Сваляне на всички:
Очерк
-
-
Безсмъртната 5,3
- 1976
-
-
-
Вечното хоро на живота 0
- 1976
-
-
-
Длета и ружи 6
- 1976
-
-
-
И бе честит на земята 0
- 1976
-
-
-
И на нея ме изписал 0
- 1976
-
-
-
По чужди краища и земи 6
- 1976
-
-
-
С паче перо писа 0
- 1976
-
-
-
Скръбта на Хаджи Ставри 0
- 1976
-
-
-
Сладкоцелувателна 5
- 1976
-
-
-
Спомени за манастира 5
- 1976
-
-
-
Часовниковата камбана 0
- 1976
-
-
-
Чашата на живота 0
- 1976
-
-
-
Чифте пищови 0
- 1976
-
-
-
„Като идеала от полето“ 0
- 1976
-
- Сваляне на всички:
Послеслов
-
-
Робърт Бърнс 5,6
- 1992
-
Преводни произведения
Сборник
Поема
Поезия
Биография
По-долу е показана статията за Владимир Свинтила от свободната енциклопедия БГ-Фантастика, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на GNU Free Documentation License 1.2.
Владимир Свинтила | |
(Владимир Георгиев Николов) | |
публицист | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 29 април 1923 г. |
Роден в: | София |
Починал на: | 15 януари 1998 г. |
Починал в: | София |
Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
Съдържание
Биография
Роден е на 29 април 1926 г. в София.
През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“
През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 1957–1971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 1974–1977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
Произведения
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и „Четири квартета“ на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
Произведения
Фантастика
Романи
Разкази
Нефантастика
- ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
- ???? г. - „Милионерите на София“
- 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
- 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
- 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
- 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
- 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
- ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)
Публикации
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1964 г. - „Платото“ (роман) - неизвестно издателство
- 2017 г. - „Вълшебни приказки от средновековна София“ - издателство „Захарий Стоянов“
Публикации в периодика
- 1978 г. - „Художник на космоса“ - В списание „Съвременник/1978/2 бр.“
- 1990 г. - „Крадци на саксии“ (разказ) - сп. „ФЕП“, бр. 5/90