Виктор Пелевин (автор)

Виктор Пелевин
руски писател
Роден	22 ноември 1962 г. (61 г.) Москва, СССР
Религия	Будизъм
Националност	Русия
Учил в	Московски институт по енергетика Литературен институт „Максим Горки“
Работил	писател, сценарист
Литература
Период	от 1989 г.
Жанрове	разказ, роман
Направление	научна фантастика
Течение	постмодернизъм
Дебютни творби	„Магьосникът Игнат и хората (приказка)“ (1989)
Известни творби	„Generation P“ „Чапаев и Пустота“
Награди	„Малый Букер“ (1993) „Национальный бестселлер“ (2004) „Большая книга“ (2010) „Андрей Бели“ (2017)
Семейство
Баща	Олег Пелевин
Майка	Зинаида Пелевина
Уебсайт	pelevin.nov.ru Страница в IMDb
Виктор Пелевин в Общомедия

Виктор Олегович Пелевин е един от най-популярните съвременни руски писатели.

Виктор Пелевин завършва института по енергетика на Московския технически университет, специалност електромеханика. След уволнението си от армията завършва Литературния институт „Максим Горки“. Сътрудничи няколко години на списание „Наука и религия“, където пише статии за източния мистицизъм. Първият му роман излиза през 1989 г.

Пелевин отбягва честата поява в обществото. Рядко дава интервюта и когато го прави, отклонява разговора от начина си на писане към естеството на човешкото съзнание. Все пак разрешава някои от творбите му да бъдат публикувани на официалния му сайт за некомерсиално разпространение. Някои от романите му са драматизирани в звукови файлове.

Преведен е на повечето световни езици (вкл. японски и китайски). Негови пиеси се играят в Лондон и Париж.

Творбите му носят някои от особеностите на научната фантастика, но са прикрити от многослоево постмодернистично звучене, в което са смесени елементи от поп културата и езотеричната философия. В книгите му често светът и реалността са представени като променливи, напълно податливи на човешките съзнание, воля и интуиция. Пелевин оставя читателя сам да реши какво точно се случва. За да подчертае това, в началото на някои от книгите си добавя следната бележка: „Всяка мисъл, която възникне по време на четенето на тази книга е обект на авторското право. Нелицензираното мислене е забранено.“ В сюжетите разкрива характерни черти на руския народ в прехода след разпада на СССР, като умело впримчва и нишка от ученията и разбиранията на Далечния изток.

Урсула Ле Гуин вижда Пелевин като продължител на могъщата традиция на социална сатира, започваща с Гогол и минаваща през Булгаков.^[1]

„Виктор Пелевин e не само писател – той е социокултурен феномен и върховен национален гуру.^[2]“

—Александър Свирилин

• 1993 – „Жизнь насекомых“
• 1996 – „Чапаев и Пустота“
  • „Чапаев и Пустота“. Превод от руски Таня Балова. София: Калиопа, 2002, 336 с. ISBN 954-9840-13-1
• 1999 – „Generation „П“
  • „Generation „П“. Превод от руски Иван Тотоманов. София: Калиопа, 2002 (първа публикация - сп. „Факел“, 1999, кн. 3 и 4)
• 2003 – „Числа“ (влиза в сборника „ДПП NN – Диалектика переходного периода из ниоткуда в никуда“)
  • „Диалектика на преходния период (от никъде към никъде)“. Превод от руски Иван Тотоманов. София: Калиопа, 2005, 300 с.
• 2004 – „Священная книга оборотня“
  • „Върколашки метаморфози“. Превод от руски Иван Тотоманов. София: Калиопа, 2008 ISBN 978-954-9840-22-3
• 2005 – „Шлем ужаса: Креатифф о Тесее и Минотавре“
  • „Шлемът на ужаса (Креатив за Тезей и Минотавъра)“. Превод от руски Марин Николчев. София: INK, 2007, 205 с.^[3]
• 2006 – „Empire V“
  • Откъси от романа Empire V в превод на Ембец
• 2009 – „t“
• 2011 – „S.N.U.F.F.“
• 2013 – „Бэтман Аполло“
  • „Батман Аполо“. Превод от руски Марина Чертова. 2015, 408 с.
• 2014 – „Любовь к трём цукербринам“
• 2015 – „Смотритель“
• 2016 – „Лампа Мафусаила, или Крайняя битва чекистов с масонами“
• 2017 – „iPhuck 10“
• 2018 – „Тайные виды на гору Фудзи“
  • Преведени откъси от романа Тайные виды на гору Фудзи^{[неработеща препратка]}
• 2021 – „TRANSHUMANISM INC.“

• 1990 – „Затворник и Шестипалый“
  • „Затворника и Шестопръстия“, превод от руски Иван Попов, 1996
• 1992 – „Омон Ра“
  • „Омон Ра“, превод от руски Иван Попов, 1996
• 1992 – „Принц Госплана“
  • „Принцът на Госплан“, превод от руски Иван Попов, 1996
• 1993 – „Желтая стрела“
  • „Жълтата стрела“, превод от руски Иван Попов, 1996

• 1990 – „Гадание на рунах, или Рунический оракул Ральфа Блума“
• 1990 – „Зомбификация. Опыт сравнительной антропологии (Зомбификация советского человека)“
  • „Зомбификация (Опит за сравнителна антропология)“, превод от руски Иван Попов, 1996
• 1993 – „ГКЧП как Тетраграмматон“
• 1993 – „Джон Фаулз и трагедия русского либерализма“
  • „Джон Фаулз и трагедията на руския либерализъм“, превод от руски Иван Попов, 1997
• 1993 – „Икстлан – Петушки“
• 1996 – „Ultima Тулеев, или Дао выборов“
• 1998 – „Имена олигархов на карте Родины“
• 1998 – „Последняя шутка воина“
• 2001 – „Код Мира“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от немски на руски, направен от фенове)
• 2001 – „Мост, который я хотел перейти“
• 2001 – „Подземное небо“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от немски на руски, направен от фенове)
• 2002 – „Мой Мескалитовый Трип“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от английски на руски, направен от фенове)

• 1993 – „Осень“ („Есен“; стихотворение от романа „Чапаев и Пустота“)
• 2003 – „Элегия 2“
• 2005 – „Психическая атака. Сонет“

• 1990 – „Великое Кольцо-90“ за разказа „Реконструктор“
• 1990 – „Золотой шар-90“ за повестта „Затворникът и Шестопръстия“
• 1991 – „Великое Кольцо-91“ за повестта „Принцът на Госплан“
• 1992 – Малая Букеровская премия за сборника „Синият фенер“
• 1993 – „Великое Кольцо-93“ за разказа „Тъпанът на горния свят“
• 1993 – „Бронзовая улитка-93“ за повестта „Омон Ра“
• 1990 – „Интерпресскон-93“ за повестта „Омон Ра“
• 1993 – „Интерпресскон-93“ за повестта „Принцът на Госплан“
• 1995 – „Странник-95“ за есето „Зомбификация“
• 1997 – „Странник-97“ за романа „Чапаев и Пустота“
• 2000 – Германската литературна награда за литературна сатира „Рихард Шьонфелд“ за романа „Generation P“^[4]
• 2001 – „Нонино-2001“ в Зальцбург, за най-добър чуждестранен писател^[5]
• 2003 – „Премия Аполлона Григорьева-2003“ за романа „ДПП NN“^[6]
• 2004 – „Национальный бестселлер-2004“ за романа „ДПП NN“^[7]
• 2007 – Националната литературна награда „Большая книга“: финалист, един от тримата победители при интернет гласуването сред читателите (романа „Empire V“)^[8]
• 2010 – Националната литературна награда „Большая книга“: трета награда (романа „t“)^[9]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Виктор Пелевин.

• Сайт творчества Виктора Пелевина, най-значимият фенски сайт, гл. редактор Gray Graph (псевдоним) ((ru))
• Виктор Пелевин в Internet Movie Database ((en))
• Виктор Пелевин в Литернет
• Произведения на Виктор Пелевин в Моята библиотека
• Интервю с Виктор Пелевин, интервю на Евгений Некрасов, превод от руски Людмил Димитров, в. „Култура“, бр. 31, 14 септември 2001 г.

За него

• Ренета Божанкова, „Виктор Пелевин: сценарий за калейдоскоп“, в. „Култура“, бр. 31, 14 септември 2001 г.
• Александър Генис, „Беседа десета: поле на чудесата. Виктор Пелевин“, превод от руски Людмил Димитров, в. „Култура“, бр. 31, 14 септември 2001 г.
• Александър Генис, „Иззад всяко кълчене на съвременността наднича небето на вечността“ (Предговор към романа S.N.U.F.F. на Виктор Пелевин), в. „Дума“, бр. 295, 20 декември 2012

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RSL LIBRIS IdRef VIAF WorldCat