Книги
Биография
По-долу е показана статията за Валентин_Пламенов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Валентин Пламенов | |
| български писател, драматург и сценарист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 септември 2003 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България[1] |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, фейлетон, криминален роман, сцценарий |
| Награди | „Чудомир“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Дафинка Владимирова, журналистка и испанистка |
Валентин Пламенов е български писател, драматург и сценарист.
Биография
Роден е в София на 2 май 1951 г. Завършва начално образование в 92-ро основно училище. След това влиза във Френската гимназия, която завършва с отличие и златен медал. Следва българска и френска филология в Софийски университет. След това започва във вестник „Стършел“, който в онзи период събира в редиците на разширената си колегия класици на българската проза като Йордан Радичков, Валери Петров, а редактори са Станислав Стратиев, Чавдар Шинов, Мирон Иванов, Йордан Попов. Работи почти две години (1990 – 1991 г.) в Българския културен център в Делхи, Индия. Автор е на множество сатирични разкази, фейлетон, пиеси, детски книги, криминални романи, над 400 сценария за телевизионни и радио предавания. Оставя общо 20 книги. След като се завръща в България, през 1992 г., възобновява някогашния хумористичен вестник „Българан“ и става негов главен редактор. Публикува във вестниците „Народна младеж“, „Пардон“ и „Новинар“. Автор е на 10 пиеси. [2]
През 2003 г. заболява от рак на белия дроб и умира на 2 септември същата година.
Творчество
Сборникът „Разкази на едно софийско копеле“ представя живота в България от падането на комунизма през 1989 г. до написването. През 2010 година издателство „Сиела“ публикува допълнено издание, което е последвано от сборника с есеистични разкази „Безсъници край Попа“ и криминалния роман „Възпитаните трупове пращат писма“. [3] „Това е една неповторима поема в проза – за поривите, надеждите и разочарованията на едно поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си?“, са отзивите на критиката за „Разказите...“. [4]
Библиография
- „Възпитаните трупове пращат писма“ (роман)
- „Не се влюбвай привечер“ (роман)
- „Не ме напускай“ (роман)
- „Бедните също плачат“ (сборник с разкази)
- „Китовете се самоубиват в неделя“ (сборник с разкази)
- „Преди антракта“ (сборник с разкази)
- „Белият човек“ (сборник с разкази)
- „Разкази на едно софийско копеле“ (сборник с разкази)
Отличия и награди
Носител е на множество литературни награди, сред които „Алеко“ и „Чудомир“ в България, както и на международни награди за литература в Русия, Полша и Бордигера, Италия.
Филмография (сценарист)
- Записки по българските мафии (1994)
Източници
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ Валентин Пламенов - Литературен свят.
- ↑ Книги на Валентин Пламенов - Сиела, архив на оригинала от 20 февруари 2020, https://web.archive.org/web/20200220180948/http://ciela.bg/persons/person/valentin-plamenov/438, посетен на 18 април 2020
- ↑ Петя Тетевенска, Излезе книга с разкази на Валентин Пламенов, БНТ, 4 февруари 2010.
Външни препратки
|
